ТЕКСТ 1

В този стих Бог абхадева говори на синовете си за ценността на човешкия живот. Думата деха-бхк се отнася до всекиго, приел материално тяло, но живото същество, възнаградено с човешка форма, не бива да живее като животно. Кучетата, свинете и други подобни животни са доволни, като ядат изпражнения. След цял ден тежък и изнурителен труд човешките същества също се опитват да се наслаждават вечер, като ядат, пият, правят секс и спят. Освен това трябва и да си подсигурят защита. Но това не е човешка цивилизация. Човешки живот означава доброволни страдания за духовно израстване. Естествено, животните и растенията също страдат поради миналите си прегрешения. Но хората би трябвало доброволно да приемат страданието под формата на отречения и аскетизъм по пътя към божественото съществуване. И когато го достигнат, ще могат да се радват на вечно щастие. В крайна сметка всяко живо същество търси щастие, но затворено в материалното тяло, то е подложено на различни страдания. В човешката форма на живот присъства развит интелект и би трябвало да следваме висшите наставления, за да постигнем вечно щастие и да се завърнем при Бога.

Тук е важно да отбележим, че правителството и естественият закрилник, бащата, са длъжни да възпитават зависимите от тях и да ги издигнат до Ка съзнание. Лишени от Ка съзнание, живите същества страдат вечно в кръговрата на раждането и смъртта. Те се нуждаят от обучение в бхакти йога, за да се освободят и да станат щастливи и блажени. Неразумната цивилизация пренебрегва това обучение. А без Ка съзнание човек не е по-добър от кучето или свинята. Наставленията на абхадева са много важни за нашето съвремие. Хората получават образование и започват да работят здраво за сетивно наслаждение при пълно отсъствие на възвишена цел в живота си. За да изкара прехраната си, мъжът излиза от къщи рано сутринта, качва се в претъпкания пътнически влак, стои прав час или два, слиза, взима и автобус и най-накрая пристига на работното си място. Там той се труди усилено от девет до пет, а после му трябват още два-три часа, докато се прибере. У дома яде, прави секс и ляга да спи. Единствената награда за цялото това блъскане е малко секс. Ян маитхунди-гхамедхи-сукха хи туччхам. абхадева изрично подчертава, че човешкият живот не е предназначен за подобно съществуване, радващо дори кучетата и свинете. Всъщност те даже не са принудени да работят, за да получат секс. Едно човешко същество би трябвало да живее другояче, а не да подражава на кучетата и свинете. Тук е посочена другата възможност. Човешкият живот е предназначен за тапася – отречения и въздържание. Чрез тапася човек се освобождава от материалните окови. Щом постигне Ка съзнание, предано служене, вечното му щастие е осигурено. Бхакти йога, преданото служене, пречиства съществуването. Живот след живот въплътената душа търси щастие, но всичките ѝ проблеми биха се разрешили чрез бхакти йога. По този начин лесно и бързо ще се завърне у дома, при Бога. В Бхагавад-гӣт (4.9) е казано:

„Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, о, Арджуна“.