ТЕКСТОВЕ 21 – 22

В тези стихове брхмаите са представени като по-велики от Върховния Бог. Смисълът е, че всяко правителството трябва да действа под тяхно ръководство. абхадева предложил своя най-голям син Бхарата за император на Земята, но въпреки това Бхарата трябвало да следва наставленията на брхмаите, за да управлява света съвършено. Едно от имената на Бога е брахмая-дева. Той много обича своите предани, брхмаите. Това не се отнася до така наречените кастови брхмаи, а до истинските брхмаи, притежаващи необходимите качества. Един брхмаа трябва да притежава осемте качества, изброени в текст 24, като шама, дама, сатя и титик. Брхмаите би трябвало да са почитани от всички, а владетелят да изпълнява задълженията си и да се грижи за поданиците си под тяхно ръководство. За нещастие в епохата на Кали хората, които избират държавния глава, не са много интелигентни; няма и достойни брхмаи, които да го ръководят. Затова навсякъде цари хаос. Необходимо е хората да се обучават в Ка съзнание, така че демократично да изберат духовно извисен предан като Бхарата Махрджа за държавен глава. Ако държавният ръководител е подчинен на истински брхмаи, всичко ще бъде съвършено.

В тези стихове косвено е описан процесът на еволюцията. До известна степен тук се подкрепя съвременната теория, според която животът е произлязъл от материята, защото се казва: бхӯтеу вӣрудбхя. Тоест живите същества еволюират и приемат формите на растения, треви и дървета, превъзхождащи неодушевената материя. С други думи, материята също притежава способността да проявява живи същества под формата на растения. В този смисъл материята поражда живот, но самият живот е източник на материята. Ка казва в Бхагавад-гӣт (10.8): аха сарвася прабхаво матта сарва правартате – „Аз съм източникът на всички духовни и материални светове. Всичко води началото си от мен“.

Има две енергии – материална и духовна; и двете произлизат от Ка. Ка е върховното живо същество. Някой може да твърди, че в материалния свят жизнената сила произлиза от материята, но трябва да признаем, че материята води началото си от върховното живо същество. Нитьо нитн четанаш четаннм (Каха Упаниад, 2.2.13). В заключение, всичко материално и духовно произлиза от Върховното Същество. От гледна точка на еволюцията живото същество постига съвършенство, щом достигне равнището на брхмаа. Брхмаите почитат Върховния Брахман, а Върховният Брахман почита тях. Казано другояче, преданият е подчинен на Върховния, а Той се стреми да удовлетвори своя предан. Брхмаът се нарича двиджа-дева, а Бог се нарича двиджа-дева-дева. Той е Богът на брхмаите.

Еволюционният процес е разяснен и в Чайтаня чаритмта (Мадхя, деветнайсета глава). Там се казва, че има два вида живи същества: движещи се и неподвижни. Движещите се са птици, животни, риби, хора и пр. Най-висши сред тях са хората, но те са малко в сравнение с общия брой. И в това малцинство от човешки същества преобладават низшите създания: млеччхи, пулинди, бауддхи и шабари. Човешкото същество, достатъчно издигнато, за да приеме ведическите принципи, е по-висше. Измежду хората, приели ведическата система, известна като варшрама (а днес – индуистка система), малцина действително я следват. Повечето извършват плодоносна или благочестива дейност, за да подобрят положението си. Ману сахасреу кашчид ятати сиддхайе: от всички, привързани към плодоносна дейност, само един може да е гнӣ, философски настроен, и да превъзхожда кармӣте. Ятатм апи сиддхн кашчин м ветти таттвата: от много гнӣ един може да се освободи от материалното робство и от милиони освободени гнӣ един може да стане предан на Ка.