ТЕКСТ 4
нӯна праматта куруте викарма
яд индрия-прӣтая поти
на сдху манйе ята тмано 'ям
асанн апи клешада са деха
нӯнам – наистина; праматта – луд; куруте – извършва; викарма – греховни дейности, забранени в писанията; ят – когато; индрия-прӣтайе – за сетивно наслаждение; поти – се отдава; на – не; сдху – достойно; манйе – мисля; ята – заради които; тмана – на душата; аям – това; асан – временно; апи – въпреки; клеша-да – причиняващо страдание; са – става възможно; деха – тялото.
Когато приема сетивното наслаждение за основна цел на живота, човек обезумява по материалното съществуване и извършва всякакви грехове. Той не подозира, че заради миналите си прегрешения е получил тяло, макар и временно, което е причина за всичките му нещастия. В действителност живото същество няма нищо общо с материалното тяло, но то му е присъдено да задоволява сетивата си. Ето защо аз мисля, че интелигентният човек не бива отново да затъва в сетивни дейности, поради които постоянно получава нови материални тела.
В този стих се осъжда стремежът към сетивно наслаждение на всяка цена, защото подобно съзнание води до мъчително адско съществувание. Четирите греховни дейности са непозволеният секс, употребата на месо и упойващи вещества и хазартът. Заради тях получаваме ново материално тяло, което носи само страдание. Във Ведите е казано: асаго хй ая пуруа. Живото същество не е свързано с материалния свят по никакъв начин, но склонността му да се наслаждава с материалните сетива го поставя в материални условия. Трябва да усъвършенстваме живота си, общувайки с предани. А не да се въвличаме в нови и нови материални тела.