No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 5

парбхавас твад абодха-джто
ван на джигсата тма-таттвам
ват крис твад ида мано ваи
кармтмака йена шарӣра-бандха

парбхава – поражение, страдание; тват – докато; абодха-джта – породено от невежество; ват – докато; на – не; джигсате – пита за; тма-таттвам – истината за аза; ват – докато; кри – плодоносни дейности; тват – докато; идам – това; мана – ум; ваи – наистина; карма-тмакам – погълнат от материални дейности; йена – от които; шарӣра-бандха – робство в материалното тяло.

Докато не се заинтересува от духовните ценности, човек е жертва на страданията, породени от невежество. Греховна или благочестива, кармата има своите последици. Умът на този, който извършва каквато и да е карма, е кармтмака, замърсен от плодоносна дейност. Ако умът не е чист и съзнанието не е чисто, погълнатият от тези кармични дейности ще трябва да приеме ново материално тяло.

Обикновено хората мислят, че трябва да извършват благочестиви дейности, за да прекратят страданията си, но това не е вярно. Дори добрите дела и философските размишления са обречени. Единственият стремеж би трябвало да бъде свободата от плена на м и от всяка материална дейност. Философското знание и благочестието не разрешават проблемите на материалния живот. Нужен е стремеж да разберем духовната си позиция. Както се казва в Бхагавад-гӣт (4.37):

ятхаидхси самиддхо 'гнир
бхасмаст куруте 'рджуна
гнгни сарва-карми
бхасмаст куруте татх

„О, Арджуна, както буйният огън превръща дървата в пепел, така и огънят на знанието изпепелява всички последици от материалните дейности“.

При липса на разбиране за същността на аза и неговите дейности, ние оставаме пленници на материята. В Шрӣмад Бхгаватам (10.2.32) е казано: йе 'нйе 'равиндка вимукта-мнинас твайи аста-бхвд авишуддха-буддхая. Една личност, която няма понятие от предано служене, може да си мисли, че е освободена, но това съвсем не е така. рухя кччхреа пара пада тата патантй адхо 'ндта-юмад-агхрая: такива хора достигат безличностното сияние Брахман, но отново пропадат сред материалните дейности за наслаждение, защото нямат знание за предаността. Устремен към карма и гна, човек ще продължава да изпитва страданията на материалния живот – раждане, болести, старост и смърт. Кармӣте просто приемат нови и нови тела. А що се отнася до гнӣте – ако не постигнат крайното висше знание, те ще ще се върнат в материалния свят. В Бхагавад-гӣт (7.19) е обяснено: бахӯн джанманм анте гнавн м прападяте. Същината е да разберем, че Ка, Всудева, е всичко и да му се отдадем. Кармӣте не знаят това, но преданият, посветен на служенето, знае добре какво представляват карма и гна и не се интересува от тях. Анбхилит-шӯня гна-кармдй-анвтам. У истинския бхакта няма и най-малък нюанс на карма или гна. Единствената му житейска цел е да служи на Бога.

« Previous Next »