ТЕКСТ 19
нитнубхӯта-ниджа-лбха-нивтта-та
шреясй атад-рачана чира-супта-буддхе
локася я каруабхаям тма-локам
кхн намо бхагавате абхя тасмаи
нитя-анубхӯта – постоянно съзнаващ истинската си същност; ниджа-лбха-нивтта-та – който е цялостен и съвършен и няма никакви желания; шреяси – истинското благо в живота; а-тат-рачана – действайки в материалната област, обърквайки тялото с аза; чира – дълго време; супта – спяща; буддхе – чиято интелигентност; локася – на хората; я – който (Бог абхадева); каруа – от безпричинната си милост; абхаям – безстрашие; тма-локам – истинската същност на аза; кхт – обясни; нама – дълбоки почитания; бхагавате – на Върховната Божествена Личност; абхя – на Бог абхадева; тасмаи – на него.
Върховната Божествена Личност, Бог абхадева, напълно осъзнаваше истинската си същност; затова бе себедостатъчен и не желаеше външно наслаждение. Цялостен и съвършен, Той нямаше към какво да се стреми. Хората, ненужно потънали в телесни схващания, създават атмосфера на материализъм и не знаят истинските си интереси. По безпричинна милост Бог абхадева разкри истинската природа на аза и крайната цел на живота. Затова отдавам дълбоките си почитания на Върховния Бог, който се появи в образа на абхадева.
Този стих е обобщение на шеста глава, в която са описани деянията на Бог абхадева. Бидейки Върховната Божествена Личност, Той е цялостен сам по себе си. Ние, живите същества, като неделими частици от Върховния, трябва да следваме наставленията на Бог абхадева, за да станем себеудовлетворени. Не бива да си създаваме ненужни потребности, плод на телесни схващания. Когато постигне себепознание, живото същество е напълно удовлетворено, защото се намира в изначалното си духовно състояние. Бхагавад-гӣт (18.54) утвърждава: брахма-бхӯта прасаннтм на шочати на ккати. Това е целта на всички живи същества. Дори да живее в материалния свят, човек може да получи пълно удовлетворение, да се освободи от копнежите и скръбта просто като следва наставленията, дадени от Бога в Бхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам. Удовлетворението чрез себепознание се нарича сварӯпнанда. Обусловената душа, вечно спяща в мрака, няма представа за собствения си интерес. Тя се опитва да стане щастлива с непрестанни материални подобрения, но това е невъзможно. И в Шрӣмад Бхгаватам е казано: на те виду свртха-гати хи виум – заради дълбокото си невежество обусловената душа не знае, че нейният истински интерес е подслонът в лотосовите нозе на Бог Виу. Опитите ѝ да намери щастие, като подобрява материалните условия, са безполезни; всъщност са обречени. С личното си поведение и наставления Бог абхадева просветлява обусловената душа и ѝ показва как да стане себеудовлетворена в духовната си същност.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху шеста глава от Пета песен на Шрӣмад Бхгаватам, наречена „Деянията на Бог абхадева“.