ТЕКСТ 8
атха самӣра-вега-видхӯта-веу-викараа-джтогра-двналас тад ванам лелихна саха тена дадха.
атха – след това; самӣра-вега – от силата на вятъра; видхӯта – люшкани; веу – бамбуци; викараа – от триенето; джта – предизвикан; угра – страшен; два-анала – горски пожар; тат – това; ванам – гора край Куакчала; лелихна – опустошавайки всичко наоколо; саха – с; тена – това тяло; дадха – превърнато в пепел.
Както бродеше из гората, изведнъж избухна страшен пожар; възпламени се от триенето на бамбуковите стъбла, полюлявани от вятъра. Огънят изпепели цялата гора в околностите на Куакчала заедно с тялото на Бог абхадева.
В горския пожар изгарят материалните тела на животните, но абхадева не изгорял, макар външно да изглеждало така. Бог абхадева е Свръхдушата на всички живи същества в гората и душата му не може да изгори. Както се казва в Бхагавад-гӣт: адхьо 'ям – душата не може да бъде изгорена от огън. Присъствието на абхадева освободило горските животни от материалния капан.