ТЕКСТ 8
ева варюта-сахасра-парянтвасита-карма-нирввасаро 'дхибхуджямна сва-танайебхьо риктха пит-паитмаха ятх-дя вибхаджя свая сакала-сампан-никетт сва-никетт пулахшрама прававрджа.
евам – постоянно зает с това; вара-аюта-сахасра – хиляда пъти по десет хиляди години; парянта – дотогава; авасита-карма-нирва-авасара – Махрджа Бхарата, който сам решил кога да сложи край на царския си разкош; адхибхуджямнам – използвано през този период; сва-танайебхя – на синовете си; риктхам – богатството; пит-паитмахам – получено от баща и прадеди; ятх-дям – според закона на Ману дя-бхк; вибхаджя – разделяйки; сваям – лично; сакала-сампат – всякакви богатства; никетт – обителта; сва-никетт – от бащиния си дом; пулаха-шрамам прававрджа – отиде в шрама Пулаха в Хардвар (откъдето се взимат шлагрма шили).
Съдбата предостави на Махрджа Бхарата хиляда пъти по десет хиляди години за наслаждения сред материален разкош. Когато този срок изтече, той се оттегли от семейния живот и раздели богатствата, наследени от прадедите, между своите синове. Напусна великолепния си дом и замина за Пулахшрама в Хардвар. Това е място, където може да се намери шлагрма шил.
Според закона дя бхк, когато наследи някакво имущество, човек трябва да го завещае на потомците си. Бхарата Махрджа съвестно изпълнил това предписание. Десет милиона години той се радвал на бащините си имоти, а когато се оттеглил от светския живот, разделил притежанията си между своите синове и заминал за Пулахшрама.