ТЕКСТ 14
кри нирвартямнм антарле 'пй уттхйоттхя ядаинам абхичакӣта тархи вва са вара-пати практи-стхена манас тасм шиа шсте свасти стд ватса те сарвата ити.
крим – богослужение или ритуални дейности; нирвартямнм – още преди да свърши; антарле – няколко пъти по средата; апи – въпреки; уттхя уттхя – многократно ставаше; яд – когато; енам – еленчето; абхичакӣта – виждаше; тархи вва – по това време; са – той; вара-пати – Махрджа Бхарата; практи-стхена – щастлив; манас – в ума си; тасмаи – на него; шиа шсте – дава благословия; свасти – благополучие; стт – нека да бъде; ватса – о, любимо еленче; те – на теб; сарвата – във всички отношения; ити – така.
Когато Махрджа Бхарата обожаваше Бога или изпълняваше някакъв ритуал, още преди е да завършил, често прекъсваше дейността си, за да види какво прави еленът. Щом се увереше, че животното е добре, умът и сърцето му се успокояваха и той го благославяше с думите: „Скъпо еленче, дано бъдеш винаги щастливо“.
Поради силната си привързаност към елена Бхарата Махрджа не можел да се съсредоточи, докато служел на Бога или изпълнявал ритуалите си. Макар че извършвал обожание на мӯртито, от прекалена обич умът му бил крайно неспокоен. Когато се опитвал да медитира, постоянно мислел за елена и се чудел къде ли е отишъл. С други думи, ако умът ни не е съсредоточен върху обожанието, няма никаква полза от външно, показно служене. Самият факт, че Бхарата Махрджа често ставал, за да погледне елена, показва, че той вече е паднал от духовното равнище.