No edit permissions for Bulgarian

ГЛАВА ДЕВЕТА

Възвишените качества на Джаа Бхарата

Тази глава описва как Бхарата Махрджа получил тяло на брхмаа. В това тяло той се държал като глухоням слабоумен и дори когато го отвели пред богинята Клӣ, за да го принесат в жертва, той по никакъв начин не се възпротивил. Щом напуснал еленското си тяло, той се родил като син на един брхмаа от по-младата му жена. В това си съществуване помнел деянията от миналия си живот и за да избегне лошото влияние на обкръжението, се преструвал на глухоням. Много внимавал да не пропадне отново и не общувал със светски личности. Всеки предан трябва да действа по този начин. Шрӣ Чайтаня Махпрабху ни съветва: асат-сага-тга – еи ваиава-чра. На всяка цена да избягваме общуването с неотдадени, дори да са собствените ни роднини. Докато Бхарата Махрджа се намирал в тяло на брхмаа, съседите го мислели за луд и недоразвит, но вътре в себе си той постоянно славел и помнел Всудева, Върховната Божествена Личност. Баща му искал да му осигури образование, да го пречисти като брхмаа със свещения шнур, но от неговото поведение разбрал, че е побъркан и не се интересува от пречистващи ритуали. Бхарата Махрджа бил погълнат от Ка съзнание дори без да извършва такива ритуали. Заради мълчанието му някои хора, примитивни като животни, го дразнели и подигравали, но той търпеливо понасял всичко. След смъртта на родителите му, втората му майка и доведените му братя започнали да се отнасят много лошо с него. Хранели го с остатъци и развалена храна, но той не им обръщал внимание, потопен в Ка съзнание. Една нощ братята му заръчали да пази оризищата, а главатарят на банда крадци и разбойници го отвлякъл, за да го принесе в жертва на Бхадра Клӣ. Когато престъпниците завели Бхарата Махрджа пред статуята на богинята и понечили да го съсекат с брадва, Клӣ много се възмутила, че един предан ще пострада. Излязла от статуята, сама сграбчила брадвата и избила всички разбойници. Чистият предан на Върховната Божествена Личност може мълчаливо да преглътне лошото отношение на неотдадените. Но по волята на Върховната Божествена Личност негодниците и престъпниците, които се държат зле с преданите, накрая винаги получават заслужено наказание.

ТЕКСТОВЕ 1  –  2: Шрӣла Шукадева Госвмӣ продължи своя разказ: Скъпи царю, след като напусна еленското си тяло, Бхарата Махрджа се роди в много чисто брхмиско семейство. Имаше един брхмаа, потомък на династията Агир. Той притежаваше всички достойнства: владееше ума и сетивата си и бе изучил ведическата литература и други допълнителни писания. Раздаваше подаяния, бе блажен, търпелив, много мил, образован и независтлив. Постигнал бе себепознание и служеше с преданост на Бога. Непрекъснато беше в транс. От първата си жена имаше девет достойни сина, а втората му роди близнаци, момиче и момче, за което казват, че било великият предан и свят цар Бхарата Махрджа. Това е историята за неговото ново раждане, след като напусна тялото на елен.

ТЕКСТ 3: Благословен с особената милост на Бога, Бхарата Махрджа помнеше преживяното в миналия си живот. Макар да бе получил тяло на брхмаа, той много се боеше от своите роднини и приятели, които не бяха предани. Беше предпазлив в общуването с другите, защото се страхуваше да не пропадне отново. Представяше се пред хората като побъркан – глупав, сляп и глух – за да не се опитват да го заговарят. Така се спаси от лоша среда. Вътре в себе си той постоянно мислеше за лотосовите нозе на Бога и възпяваше неговото величие, което освобождава от робството на плодоносните дейности. Така избегна гибелното влияние на светските личности.

ТЕКСТ 4: Сърцето на брхмаа бе изпълнено с обич и привързаност към сина му Джаа Бхарата (Бхарата Махрджа). Тъй като не бе годен за гхастха-шрама, Джаа Бхарата извърши пречистващите церемонии само до края на брахмачаря-шрама. Въпреки че нямаше голямо желание да слуша наставления, баща му го учеше как да се мие и да се пази чист, защото смяташе, че синът трябва да се учи от бащата.

ТЕКСТ 5: Джаа Бхарата се държеше пред баща си като глупак, независимо от неговите усилия да му преподава ведическо знание. Той правеше това с надеждата баща му да разбере, че не е годен за учение, и да спре да го обучава. Вършеше всичко наопаки. Бяха го учили да си мие ръцете след ходене по нужда, но той се миеше преди това. Въпреки това през пролетта и лятото баща му се опита да го въведе във ведическите наставления. Искаше да го научи на мантрата Гятрӣ, която съдържа окра и вхти, но след четири месеца усилията му не бяха дали никакъв резултат.

ТЕКСТ 6: Брхмаът бе много привързан към Джаа Бхарата и го обичаше с цялото си сърце. Той мислеше, че трябва да даде добро образование на своя син и напълно се посвети на това неуспешно начинание, опитвайки се да го научи на правилата и предписанията за един брахмачари – изпълняване на ведически обети, съблюдаване на хигиена, изучаване на ведите, следване на регулиращите принципи, служене на духовния учител и изпълняване на огнено жертвоприношение. Той направи всичко възможно да го образова, но усилията му бяха напразни. В сърцето си таеше надеждата, че синът му ще стане образован и учен човек, но опитите бяха безуспешни. Като всички останали този брхмаа, привързан към дома си, бе забравил, че един ден ще умре. Но смъртта не го забрави. Когато последният му час удари, тя дойде и го взе със себе си.

ТЕКСТ 7: Тогава по-младата съпруга на брхмаа повери близнаците си – момчето и момичето – на другата му жена, последва съпруга си, като доброволно се лиши от живот, и отиде на Патилока.

ТЕКСТ 8: След смъртта на бащата деветимата доведени братя, които смятаха Джаа Бхарата за глупав и недоразвит, изоставиха бащините си усилия за неговото добро образование. Те бяха изучили трите Веди – г, Сма и Яджур – наблягащи изключително на плодоносната дейност. Деветимата братя не бяха получили никакво духовно просветление в преданото служене на Бога и не можеха да разберат възвишената позиция на Джаа Бхарата.

ТЕКСТОВЕ 9  –  10: Морално пропадналите хора всъщност са като животни. Единствената разлика е, че животните имат четири крака, а те имат само два. Тези двукраки скотски същества наричаха Джаа Бхарата луд, слабоумен, глух и ням. Отнасяха се зле с него и пред тях той наистина се правеше на луд, глухоням и сляп. Не се опитваше да ги убеди в противното и не роптаеше. Когато му казваха да направи нещо, покорно изпълняваше желанията им. Приемаше и ядеше всякаква храна, получена като възнаграждение или с просия, била тя хубава, застояла или безвкусна, в малко или в голямо количество. Не ядеше нищо за сетивно наслаждение, защото бе освободен от телесното схващане, под чието влияние човек избира хубава или лоша храна. Намираше се в трансценденталното съзнание на преданото служене и не бе подчинен на двойственостите, породени от телесни разбирания. Тялото му бе силно като на бик, а крайниците му бяха много мускулести. Независимо дали беше зима, или лято; дали валеше или духаше вятър, той никога не покриваше тялото си. Спеше на земята, не се мажеше с благовонни масла и не се къпеше. Неговата нечистоплътност скриваше духовното му сияние и знание, както прахът скрива блясъка на скъпоценния камък. Носеше само овехтял набедреник и потъмнял свещен шнур. Като виждаха, че е роден в брхмиско семейство, хората му подвикваха брахма-бандху и други обидни имена. И така, оскърбяван и пренебрегван от материалистите, той бродеше по света.

ТЕКСТ 11: Джаа Бхарата работеше само за прехраната си. Братята му се възползваха от това и за малко храна го караха да работи на полето. Но той не знаеше как да върши земеделска работа не знаеше къде да сложи тор, къде да изравни земята, къде да я разкопае. Получаваше от братята си начупен ориз, кюспе, пшеница, проядена от червеи, оризови люспи и загорели варива от дъното на тенджерата, но приемаше храната с радост, като че ли бе нектар. Не роптаеше и доволен, изяждаше всичко.

ТЕКСТ 12: По това време главатарят на шайка разбойници, шӯдра по произход, пожела да има син и реши да обожава богинята Бхадра Клӣ, като ѝ принесе в жертва някой слабоумен, защото такъв човек е просто животно в човешки образ.

ТЕКСТ 13: Главатарят на разбойниците плени такъв оскотял човек за жертвоприношението, но той избяга и главатарят заповяда на хората си да го намерят. Те се впуснаха в различни посоки, но не успяха да го открият. Както бродеха из околността в тъмната нощ, те се натъкнаха на оризище, където видяха великия потомък на рода гир (Джаа Бхарата), седнал на една малка могила да пази ориза от сърни и диви свине.

ТЕКСТ 14: Помощниците на разбойническия главатар решиха, че Джаа Бхарата с качествата си на човек животно отговаря на всички изисквания за жертвоприношението. С грейнали от щастие лица те го овързаха здраво и го заведоха в храма на богинята Клӣ.

ТЕКСТ 15: После в съответствие с измисления си ритуал за убиване на хора животни крадците изкъпаха Джаа Бхарата, облякоха го с нови дрехи, накичиха го с подобаващи за животно украшения, намазаха тялото му с благовонни масла и сандалова паста, сложиха му тилак и гирлянди от цветя. Дадоха му да се наяде до насита и го заведоха пред богинята Клӣ. Предложиха ѝ благовония, светилници, гирлянди, печен ориз, млади клонки, филизи, плодове и цветя. По този начин изразиха почитта си към нея и преди да убият човека животно, запяха песни и молитви в съпровод с барабани и рогове. След това накараха Джаа Бхарата да седне пред богинята.

ТЕКСТ 16: След това един от крадците в ролята на главен жрец се приготви да предложи кръвта на Джаа Бхарата, смятан за човек животно, пред богинята Клӣ като алкохолна напитка. Той взе един страховит и остър меч, освети го с мантрата за Бхадра Клӣ и го вдигна, за да посече Джаа Бхарата.

ТЕКСТ 17: Крадците и разбойниците, подготвили ритуала за Клӣ, бяха прости хора, пленници на гуите на страстта и невежеството. Заслепени от желанието да забогатеят, те дръзнаха да нарушат ведическите закони и дори бяха готови да убият Джаа Бхарата, една себеосъзната душа, родена в брхмиско семейство. Те безмилостно го плениха, за да го принесат в жертва на богинята Клӣ. Такива хора обичат жестокостите и затова се осмелиха да посегнат на Джаа Бхарата, най-добрия приятел на всички живи същества. Той не бе враг никому, а бе погълнат от мисълта за Върховната Божествена Личност. Като син на благороден брхмаа, убийството му бе строго забранено, дори да е бил враждебен неприятел. При всички случаи нямаше никакво основание да се убива Джаа Бхарата и богинята Клӣ не можа да понесе тази мерзост. Тя веднага разбра, че грешните разбойници възнамеряват да убият велик предан на Бога. Изведнъж статуята ѝ на олтара се пръсна на парчета и от нея се появи самата богиня, чието тяло блестеше с нетърпимо ослепително сияние.

ТЕКСТ 18: Разгневената богиня не можа да изтърпи това злодеяние; очите ѝ мятаха мълнии. Оголи страшни, закривени зъби и показа ужасяващия си лик. Бе приела зловещ образ, сякаш се готвеше да унищожи цялото творение. Богинята яростно скочи от олтара и за миг обезглави разбойниците със същия меч, с който те се канеха да убият Джаа Бхарата. След това започна да пие горещата кръв, бликаща от труповете им, като че ли беше вино. Към нея се присъедини и свитата ѝ от вещици и демоници. Опиянени от кръвта, те гръмко запяха и затанцуваха, сякаш бяха готови да опустошат вселената. Същевременно започнаха да си играят с главите на разбойниците и да ги подхвърлят като топки.

ТЕКСТ 19: Когато злонамерен човек извърши оскърбление към велика личност, винаги бива наказван по този начин.

ТЕКСТ 20: Шукадева Госвмӣ се обърна към Махрджа Парӣкит със следните думи: О, Виудатта, знаещите, че душата съществува отделно от тялото, освободени от стегнатия възел в сърцето, работещи за благото на всички живи същества, без да мислят никому зло, получават закрилата на Бога, Върховната Личност, който носи диска (Сударшана чакра) и в ролята си на върховното време убива демоните и защитава своите предани. Те винаги търсят подслон в лотосовите му нозе. И винаги запазват самообладание дори ако ги заплашват с обезглавяване. В това за тях няма нищо необикновено.

« Previous Next »