No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТОВЕ 9  –  10

са ча прктаир двипада-пашубхир унматта-джаа-бадхира-мӯкетй абхибхямо яд тад-анурӯпи прабхате карми ча кряма пареччха кароти виито ветанато в ча ядччха вопасдитам алпа баху ма каданна вбхявахарати пара нендрия-прӣти-нимиттам нитя-нивтта-нимитта-сва-сиддха-вишуддхнубхавнанда-свтма-лбхдхигама сукха-дукхайор двандва-нимиттайор асамбхвита-дехбхимна шӣтоа-вта-вареу ва ивнвтга пӣна сахананга стхаила-савешаннунмарданмаджджана-раджас махмаир ивнабхивякта-брахма-варчаса купавта-каир упавӣтенору-маи двиджтир ити брахма-бандхур ити сагятадж-гяджанвамато вичачра.

са ча – той също; прктаи – от обикновени хора, които няма достъп до духовно знание; дви-пада-пашубхи – които са като двукраки животни; унматта – побъркан; джаа – слабоумен; бадхира – глух; мӯка – ням; ити – така; абхибхяма – наричан; яд – когато; тат-анурӯпи – подходящи думи, с които да отговори на техните; прабхате – говореше; карми – дейности; ча – също; кряма – заставян да извършва; пара-иччха – по волята на други; кароти – работеше; виита – насила; ветаната – с възнаграждение; в – или; ча – с просия; ядччха – по естествен път; в – или; упасдитам – получена; алпам – много малко количество; баху – голямо количество; мам – много вкусна; кат-аннам – развалена, безвкусна храна; в – или; абхявахарати – ядеше; парам – само; на – не; индрия-прӣти-нимиттам – за удоволствие на сетивата; нитя – вечно; нивтта – спрени; нимитта – плодоносни дейности; сва-сиддха – самоусъвършенстван; вишуддха – трансцендентално; анубхава-нанда – блажено възприятие; сва-тма-лбха-адхигама – който е получил знание за аза; сукха-дукхайо – в щастие и нещастие; двандва-нимиттайо – в причините за двойственостите; асамбхвита-деха-абхимна  –  който не се отъждествява с тялото; шӣта – през зимата; уа – през лятото; вта – във вятър; вареу – в дъжд; ва – бик; ива – като; анвта-ага – непокрито тяло; пӣна – много силен; саханана-ага – с яки крайници; стхаила-савешана – лежейки на земята; анунмардана – без масаж; амаджджана – без къпане; раджас – с прах; мах-маи – скъпоценен камък; ива – като; анабхивякта – непроявено; брахма-варчаса – духовно величие; ку-паа-вта – покрити с мръсен плат; каи – слабини; упавӣтена – със свещен шнур; уру-маи – потъмнял от замърсяване; дви-джти – роден в брахминско семейство; ити – така (казваха с презрение); брахма-бандху – приятел на брхмаите; ити – така; сагя – с такива имена; а-тат-гя-джана – от хора, не познаващи истинското му положение; авамата – оскърбяван; вичачра – той скиташе.

Морално пропадналите хора всъщност са като животни. Единствената разлика е, че животните имат четири крака, а те имат само два. Тези двукраки скотски същества наричаха Джаа Бхарата луд, слабоумен, глух и ням. Отнасяха се зле с него и пред тях той наистина се правеше на луд, глухоням и сляп. Не се опитваше да ги убеди в противното и не роптаеше. Когато му казваха да направи нещо, покорно изпълняваше желанията им. Приемаше и ядеше всякаква храна, получена като възнаграждение или с просия, била тя хубава, застояла или безвкусна, в малко или в голямо количество. Не ядеше нищо за сетивно наслаждение, защото бе освободен от телесното схващане, под чието влияние човек избира хубава или лоша храна. Намираше се в трансценденталното съзнание на преданото служене и не бе подчинен на двойственостите, породени от телесни разбирания. Тялото му бе силно като на бик, а крайниците му бяха много мускулести. Независимо дали беше зима, или лято; дали валеше или духаше вятър, той никога не покриваше тялото си. Спеше на земята, не се мажеше с благовонни масла и не се къпеше. Неговата нечистоплътност скриваше духовното му сияние и знание, както прахът скрива блясъка на скъпоценния камък. Носеше само овехтял набедреник и потъмнял свещен шнур. Като виждаха, че е роден в брхмиско семейство, хората му подвикваха брахма-бандху и други обидни имена. И така, оскърбяван и пренебрегван от материалистите, той бродеше по света.

Шрӣла Нароттама дса хкура пее: деха-смти нхи ра, сасра-бандхана кх тра. Този, който няма никакво желание да се грижи за тялото си и да го поддържа, който е доволен при всякакви обстоятелства, трябва да е или луд, или освободен. Бхарата Махрджа в тялото на Джаа Бхарата бил напълно свободен от материални двойствености. Той бил парамахаса и затова пренебрегвал телесните удобства.

« Previous Next »