ТЕКСТ 11
яд ту парата хра карма-ветаната ӣхамна сва-бхртбхир апи кедра-кармаи нирӯпитас тад апи кароти кинту на сама виама нйӯнам адхикам ити веда каа-пика-пхалӣ-караа-кулма-стхлӣпурӣдӣнй апй амтавад абхявахарати.
яд – когато; ту – но; парата – от други; храм – храна; карма-ветаната – като възнаграждение за труда; ӣхамна – търсейки; сва-бхртбхи апи – дори от доведените си братя; кедра-кармаи – с полска работа и земеделие; нирӯпита – зает; тат апи – тогава също; кароти – правеше; кинту – но; на – не; самам – равна; виамам – неравна; нйӯнам – несъвършен; адхикам – по-издигнато; ити – така; веда – знаеше; каа – начупен ориз; пика – кюспе от маслодайни семена; пхалӣ-караа – оризова слама; кулма – зърно, наядено от червеи; стхлӣ-пурӣа-дӣни – загорял ориз, залепнал за тенджерата; апи – дори; амта-ват – като нектар; абхявахарати – ядеше.
Джаа Бхарата работеше само за прехраната си. Братята му се възползваха от това и за малко храна го караха да работи на полето. Но той не знаеше как да върши земеделска работа – не знаеше къде да сложи тор, къде да изравни земята, къде да я разкопае. Получаваше от братята си начупен ориз, кюспе, пшеница, проядена от червеи, оризови люспи и загорели варива от дъното на тенджерата, но приемаше храната с радост, като че ли бе нектар. Не роптаеше и доволен, изяждаше всичко.
Равнището парамахаса е описано в Бхагавад-гӣт (2.15): сама-дукха-сукха дхӣра со 'мтатвя калпате. Когато стане безразличен към двойственостите – щастието и нещастието на материалния свят, човек е достоен за амтатва, вечен живот. Бхарата Махрджа бил твърдо решен да не се занимава повече с материалното и не искал да има нищо общо с този свят на двойствености. Той бил в пълно Ка съзнание, забравил доброто и злото, щастието и нещастието. В Чайтаня чаритмта (Антя, 4.176) се казва:
'дваите' бхадрбхадра-гна, саба-'манодхарма'
'еи бхла, еи манда', – еи саба 'бхрама'
„Схващанията за добро и зло в материалния свят са умствени измислици. Ето защо погрешно е да се казва: „Това е добро, а това е лошо“. Трябва да разберем, че в материалния свят на двойствености понятията „добро“ и „лошо“ са само творения на ума. Но не бива просто да имитираме този начин на мислене; би трябвало наистина да постигнем неутрално духовно равнище.