No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 13

тася ха даива-муктася пашо падавӣ тад-анучар
паридхванто ниши нишӣтха-самайе тамасвтм анадхигата-пашава
касмикена видхин кедрн вӣрсанена мга-вархдибхя
саракамам агира-правара-сутам апашян.

тася – на главатаря на разбойниците; ха – именно; даива-муктася – успял да избяга; пашо – на човека животно; падавӣм – пътя; тат-анучар – негови последователи или съучастници; паридхванта – търсейки в различни посоки; ниши  –  през нощта; нишӣтха-самайе – в полунощ; тамас втм – обгърнати в мрак; анадхигата-пашава – не уловили човека животно; касмикена видхин – по непредвидимия закон на провидението; кедрн – нивите; вӣра-санена – седнал на високо място; мга-варха-дибхя – от сърни, диви свине и др.; саракамам – пазейки; агира-правара-сутам – сина на брхмаа, потомък на рода гир; апашян – откриха.

Главатарят на разбойниците плени такъв оскотял човек за жертвоприношението, но той избяга и главатарят заповяда на хората си да го намерят. Те се впуснаха в различни посоки, но не успяха да го открият. Както бродеха из околността в тъмната нощ, те се натъкнаха на оризище, където видяха великия потомък на рода гир (Джаа Бхарата), седнал на една малка могила да пази ориза от сърни и диви свине.

« Previous Next »