ТЕКСТОВЕ 9  –  10

са ча – той също; прктаи – от обикновени хора, които няма достъп до духовно знание; дви-пада-пашубхи – които са като двукраки животни; унматта – побъркан; джаа – слабоумен; бадхира – глух; мӯка – ням; ити – така; абхибхяма – наричан; яд – когато; тат-анурӯпи – подходящи думи, с които да отговори на техните; прабхате – говореше; карми – дейности; ча – също; кряма – заставян да извършва; пара-иччха – по волята на други; кароти – работеше; виита – насила; ветаната – с възнаграждение; в – или; ча – с просия; ядччха – по естествен път; в – или; упасдитам – получена; алпам – много малко количество; баху – голямо количество; мам – много вкусна; кат-аннам – развалена, безвкусна храна; в – или; абхявахарати – ядеше; парам – само; на – не; индрия-прӣти-нимиттам – за удоволствие на сетивата; нитя – вечно; нивтта – спрени; нимитта – плодоносни дейности; сва-сиддха – самоусъвършенстван; вишуддха – трансцендентално; анубхава-нанда – блажено възприятие; сва-тма-лбха-адхигама – който е получил знание за аза; сукха-дукхайо – в щастие и нещастие; двандва-нимиттайо – в причините за двойственостите; асамбхвита-деха-абхимна  –  който не се отъждествява с тялото; шӣта – през зимата; уа – през лятото; вта – във вятър; вареу – в дъжд; ва – бик; ива – като; анвта-ага – непокрито тяло; пӣна – много силен; саханана-ага – с яки крайници; стхаила-савешана – лежейки на земята; анунмардана – без масаж; амаджджана – без къпане; раджас – с прах; мах-маи – скъпоценен камък; ива – като; анабхивякта – непроявено; брахма-варчаса – духовно величие; ку-паа-вта – покрити с мръсен плат; каи – слабини; упавӣтена – със свещен шнур; уру-маи – потъмнял от замърсяване; дви-джти – роден в брахминско семейство; ити – така (казваха с презрение); брахма-бандху – приятел на брхмаите; ити – така; сагя – с такива имена; а-тат-гя-джана – от хора, не познаващи истинското му положение; авамата – оскърбяван; вичачра – той скиташе.