ТЕКСТ 19

Ка казва в Бхагавад-гӣт (18.66):

„Изостави всички религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от греховните последици. Не се страхувай“. Същият принцип е описан и тук (сакн мана ка-падравиндайо). Ако при изучаването на Бхагавад-гӣт някой реши да се отдаде на Ка, той незабавно бива освободен от всички греховни последици. В тази връзка е важно да се отбележи, че Шукадева Госвмӣ след неколкократното повторение на всудева-паряа и нряа-паряа, най-накрая казва ка-падравиндайо. Така той набляга на това, че Всудева и Нряа водят началото си от Ка. Макар Нряа и Всудева да не се различават от Ка, просто като се отдаде на Ка, преданият напълно се отдава на всички негови разширения, като Нряа, Всудева и Говинда. Ка казва в Бхагавад-гӣт (7.7): матта паратара ннят – „Няма истина, по-висша от мен“. Върховната Божествена Личност притежава много имена и форми, но Ка е върховната форма (кас ту бхагавн сваям). Ето защо Ка препоръчва на начинаещите предани да се отдадат единствено на него (мм екам). Тъй като начинаещите не могат да разберат какво представляват формите на Нряа, Всудева и Говинда, Ка казва направо: мм екам. В стиха тази идея се подкрепя от думата ка-падравиндайо. Нряа не се обръща към нас лично, но Ка, Всудева, го прави, както например в Бхагавад-гӣт. Така че следването на Бхагавад-гӣт означава отдаване на Ка, а това отдаване е най-висшето съвършенство в бхакти йога.

Парӣкш̣ит Махрджа попита Шукадева Госвмӣ как живото същество може да се спаси от пропадане в различните адски условия на живот. В този стих Шукадева Госвмӣ отговаря, че отдалата се на Ка душа със сигурност няма да попадне в адско съществуване. Нещо повече – дори в сънищата си няма да срещне Ямарджа или неговите пратеници, способни да я отведат там. Казано другояче, желаещият да се спаси от нарака, адския живот, би трябвало изцяло да се отдаде на Ка. Думата сакт е от особена важност, защото посочва, че ако някой искрено се отдаде на Ка веднъж, той вече е спасен, дори по случайност да съгреши. В Бхагавад-гӣт (9.30) Ка казва:

„Дори да извърши най-отвратителната постъпка, ако е зает в предано служене, човек трябва да бъде считан за свят, защото решително върви по правилния път“. Всеки, който нито за миг не забравя Ка, е спасен дори ако по случайност пропадне заради греховни дейности.

Във втора глава на Бхагавад-гӣт (2.40) Бог казва:

„Тези усилия не са напразни, нищо не се губи – дори малкият напредък по този път закриля човека от най-големи опасности и страхове“.

На друго място в Гӣт (6.40) Бог казва: на хи кала-кт кашчид дургати тта гаччхати – „Този, който върши добро, никога не бива побеждаван от злото“. Най-висше кална, добро дело, е отдаването на Ка. Това е единственото спасение от пропадане в ада. Шрӣла Прабодхнанда Сарасватӣ потвърждава:

Греховните действия на отдадения на Ка са сравнени със змия с извадени отровни зъби (проткхта дараяте). Никой не се страхува вече от такава змия. Разбира се, човек не бива да извършва греховни дейности, спокоен от силата на отдаването си. Но дори да се случи така, че отдаденият на Ка да съгреши заради предишните си навици, такива грехопадения вече не му носят пагубни последствия. Той просто трябва да прегърне лотосовите нозе на Ка и да му служи под ръководството на духовния учител. Така при всички положения ще бъде акуто-бхая, свободен от страх.