Глава 22

Има някои специфични знаци по нозете на Бога, които го отличават от всички други живи същества. На стъпалата му са изобразени знаме, мълния, пръчка за подкарване на слонове, чадър, лотос, диск и т.н. Те се отпечатват в меката прах, когато Богът стъпва по земята. Земята на Хастинапура била белязана с тези знаци, когато Бог Шри Кришна бил с Пандавите и благодарение на стъпките на Кришна царството процъфтявало. Кунтӣдеви споменала тези отличителни знаци и се бояла, че щастието ще ги напусне, ако Богът си замине.

В чакя-шлока, инструкциите на великия моралист Чанакя Пандита има един много хубав стих:

Всичко изглежда красиво, когато е в присъствие на нещо, с което има тясна връзка. Небето, например, става красиво в присъствие на Луната. В пълнолунна нощ, когато звездите блестят ярко, небето изглежда много красиво. По същия начин държавата процъфтява, ако има добро управление, добър цар или президент. Тогава всички са щастливи и всичко върви добре. Също така, въпреки че момичетата са естествено красиви, едно момиче изглежда особено красиво, когато има съпруг. Видя сарвася бхӯаам – образованият човек, дори и грозен, е красив със своето знание. По същия начин, всичко изглежда прекрасно в присъствието на Кришна.

Затова Кунтӣдеви си мисли: „Докато Кришна е с нас, всичко в нашето царство и столицата Хастинапура е красиво. Но когато Кришна си отиде, няма да е така.“ Тя казва: „Кришна, Ти сега се разхождаш в нашето царство и отпечатъците от стъпките ти дават красота на всичко. Имаме достатъчно вода и плодове и всичко изглежда прекрасно, но когато ни оставиш, няма да е така.“

Това се отнася не само за времето, когато Кришна е бил на земята и Кунтӣдеви му е отдавала молитви. Не, истината винаги е една и съща. Въпреки напредъка на нашата цивилизация, ако не можем да поставим Кришна и Кришна съзнание в центъра на всичко, нашата цивилизация никога няма да бъде прекрасна. Тези, които са се присъединили към движението за Кришна съзнание са били прекрасни младежи и преди, но сега, когато са в Кришна съзнание, те изглеждат особено привлекателни. Ето защо вестниците често описват преданите като хора със сияещи лица. Техните сънародници отбелязват: „Колко щастливи и красиви са станали тези момчета и момичета!“ В момента в Америка, много хора от младото поколение са объркани и безнадеждни и затова техните лица са мрачни и потъмнели. Защо? Защото са изгубили смисъла в живота и нямат никаква цел. Но преданите на Кришна изглеждат много красиви заради присъствието на Кришна.

Това е било факт не само по времето на Пандавите, преди пет хиляди години. Това е факт и сега. Когато Кришна е в центъра, всичко става красиво. А Кришна може да се превърне в центъра по всяко време. Кришна винаги е готов, ние само трябва да го поканим: „Господи мой, моля те ела и стани най-важното нещо в живота ми!“ Това е всичко. Ще дам същия пример, който дадох преди – нулата няма никаква стойност, но ако поставим единица пред нея, става десетка. Така че човек не е необходимо да спре това, което прави. Ние никога не казваме: „Изостави всичко материално.“ Човек просто трябва да добави Кришна.

Разбира се, ние трябва да се откажем от всичко, което пречи на Кришна съзнание. Ние не изоставяме материалните си задължения, но това не означава, че не трябва да спрем и яденето на месо. Ние трябва да го спрем, защото това е в противоречие с напредъка в Кришна съзнание. Човек не може да се ангажира в греховни дейности и в същото време да напредва в духовния път. Но Кришна казва: ахам тв сарваппебхьо мокайими – „Просто ми се отдай и Аз ще те спася от всички греховни реакции.“

Всеки един от нас, живот след живот, съзнателно или несъзнателно, извършва греховни дейности. Аз може съзнателно да убия животно и със сигурност съм грешен, но дори и да го правя несъзнателно, това също е греховно. Докато вървим по улицата, ние несъзнателно убиваме толкова много мравки и в хода на други наши обикновени дейности – докато готвим, докато пълним вода, докато използваме хаванче, за да смелим подправки – ние убиваме толкова много живи същества. Освен ако не оставаме в Кришна съзнание, ние носим отговорност и ще бъдем наказани за всички тези несъзнателно извършени греховни действия.

Ако едно дете несъзнателно докосне огън, това означава ли, че огънят ще прости на детето и няма да го изгори? Не. Законът на природата е толкова строг, толкова неумолим, че не става и въпрос за прошка. Дори в обикновените, създадените от хората закони, незнанието не е извинение. Ако ние се обърнем към съдията и кажем: „Аз не знаех, че това действие е престъпление“ – това твърдение не означава, че ние трябва да бъдем оправдани. По същия начин, невежеството не е извинение за нарушаването на природните закони. Ето защо, ако ние действително искаме да бъдем свободни от реакциите на греховния живот, ние трябва да бъдем в Кришна съзнание, защото тогава Кришна ще ни освободи от всички греховни реакции. Затова се препоръчва: киртаниях сада харих – човек трябва винаги да възпява Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе, и така Кришна ще ни спаси.

Ние винаги трябва да държим Кришна в ума си, защото Кришна е като слънцето. Това е мотото на нашето списание Обратно при Бога:

Кришна е точно като яркото слънце, а М, невежеството, е като тъмнината. Когато има слънце, не може да има мрак. Така че, ако ние винаги пазим своето Кришна съзнание, не можем да бъдем повлияни от мрака на невежеството, ние винаги ще вървим спокойно в живота си, осветен от ярката слънчева светлина на Кришна. Затова Кунтӣдеви моли Кришна да продължи да бъде с нея и Пандавите.

Факт е, обаче, че Кришна никога не изоставя Пандавите, точно както никога не напуска Вриндавана. В шстра, ведическата литература, се казва: вндвана паритяджя но падам ека гаччхати – Кришна никога не прави дори и една стъпка извън Вриндавана. Той е много привързан към Вриндавана. Как тогава, както ние сами виждаме, Кришна оставя Вриндавана и отива в Матхура, а след това – далеч в Хастинапура и не се връща в продължение на много години? Всъщност, Кришна никъде не е заминавал, защото, след като Той е тръгнал, всички жители на Вриндавана не спирали да мислят за него и да плачат. Единственото нещо, което правели майка Яшода, Нанда Махараджа, Радхарани и всички гопӣ, кравите, теленцата и пастирчета е да си мислят за Кришна и да плачат. По този начин те чувствали, че Той присъства, тъй като присъствието на Кришна може да се почувства по-силно в раздяла с него. Това е учението на Чайтаня Махапрабху – да обичаш Кришна в раздяла. Шӯнйита джагат сарва Говинда-вирахеа ме. Чайтаня Махапрабху е казал: „Всичко е пусто без Говинда, без Кришна.“ Всичко е било пусто, но е имало Кришна съзнание.

Когато всичко изглежда нищожно и има само съзнание за Кришна, ние трябва да сме достигнали най-висшето съвършенство. Затова гопӣте са толкова възвишени. Тъй като са достигнали това съвършенство, те не биха могли да забравят Кришна дори за миг. Когато Кришна отишъл в гората със своите крави и теленца, умът на гопӣте, които останали в къщите си, станал неспокоен: „О, Кришна ходи бос – мислили си те. – Има толкова много камъни и тръни по пътя и те ще наранят лотосовите нозе на Кришна, които са толкова меки, че дори нашите гърди изглеждат твърди, когато Кришна поставя лотосовите си нозе върху тях.“ И те плачели, погълнати от тези мисли. Гопӣте били толкова угрижени, че вечер стояли на пътя, за да видят как Кришна се връща у дома със своите теленца и крави. Това е Кришна съзнание.

Кришна не може да напусне предания, който изцяло се е потопил в мисли за него. Кунтӣдеви е много разтревожена, мислейки, че Кришна ще си отиде, но в действителност резултатът от физическото отсъствие на Кришна е, че неговото присъствие в съзнанието на предания се засилва все повече и повече. Затова Чайтаня Махапрабху със собствения си живот ни учи на випраламбха-сев, служене на Кришна в раздяла. Сълзи се стичали от очите му като пороен дъжд, защото Той чувствал, че всичко е пусто без присъствието на Кришна.

Има два начина на общуване с Кришна. Когато Кришна лично се намира до предания, лично се среща с него, лично разговаря с него и го прегръща, това се нарича самбхога. Но има и друг начин на общуване с Кришна – в раздяла с него. Това се нарича випраламбха. Преданият може да има полза от общуването с Кришна и по двата начина.

Защото сега сме в материалния свят, ние не виждаме Кришна директно. Независимо от това, ние можем да го видим косвено. Например, ако човек е напреднал в духовния живот, той може да си спомни Кришна веднага щом види Тихия океан. Това се нарича медитация. Човек може да си мисли: „Тихият океан е огромна маса вода с много големи вълни, но въпреки че аз стоя само на няколко метра от него, аз напълно вярвам, че съм в безопасност. Въпреки че този океан е толкова могъщ и въпреки че вълните му са страховити, аз съм сигурен, че той няма да излезе извън своите граници.“ Как се случва това? По волята на Кришна. Кришна повелява: „Скъпи мой океане, може да си много голям и могъщ, но нямаш право да излизаш извън тази линия.“ По този начин човек може веднага да си спомни Кришна, Богът, който е толкова могъщ, че дори и Тихия океан спазва неговата заповед. По този начин може да се мисли за Кришна. И това е Кришна съзнание.

По същия начин, когато човек види изгрева, той може веднага да си спомни Кришна, защото Кришна казва в Бхагавад-гӣт (7.8): прабхсми шаши-сӯряйо – „Аз съм в сиянието на слънцето и луната.“ Ако човек се е научил как да вижда Кришна, може да го види и в слънчевата светлина. Нашите учени не са създали слънцето и въпреки че те могат да жонглират с думите, извън тяхната способност е да разберат какво всъщност е слънцето. Но Веднта сӯтра (1.1.3) казва: шстра-йонитвт – човек може да научи всичко чрез шстра, ведическата литература. Например, ако човек изучава ведическата литература, може да разбере какво представлява слънцето, защото слънцето е описано в Брахма Сахит (5.52):

Този стих описва слънцето като окото на всички планети и ако човек медитира върху това, може да разбере, че това е факт. Затова през нощта, преди да изгрее слънцето, ние нищо не виждаме. Слънцето е описано, също така като окото на Бога. Слънцето е едното око, а Луната е другото. Затова в Упаниадите се казва, че само когато Кришна вижда, можем да виждаме и ние. Слънцето е описано и като ашеа-тедж, безкрайно горещо. И каква е неговата функция? Ясгя бхрамати самбхта-кла-чакра. Слънцето има своя орбита. Бог е наредил на слънцето: „Ти просто пътувай в рамките на тази орбита и никъде другаде.“ Учените казват, че ако слънцето се движи малко повече в едната страна, цялата вселена ще бъде в пламъци, а ако то се премести на другата страна, цялата вселена ще се заледи. Но по волята на Върховния слънцето не се движи дори и с една десетохилядна от сантиметъра в страни от орбитата, която трябва да следва. То винаги изгрява в точното време. Защо? Защото във всичко трябва да има някаква дисциплина, някакъв ред. Затова в Брахма Сахит се казва: ясгя бхрамати самбхта-кла-чакро говиндам ди-пуруа там аха бхаджми – „Обожавам изначалната личност, по чиято воля слънцето се движи в орбитата си. Той е този, който определя дори посоката на слънцето, океана и луната. Всичко се случва по негова заповед.“

Така че, къде е трудността в разбирането на Бога? Няма никаква трудност. Ако човек е здравомислещ, ако мозъкът му не е направен от изпражнения, човек може да види Върховния на всяка крачка. Бог казва:

„О, сине на Кунтӣ (Арджуна), аз съм вкусът на водата, светлината на Слънцето и Луната, сричката о във ведическите мантри; Аз съм звукът в етер и талантът у човека.“ (Бхагавад-гӣт 7.8) Защо тогава хората казват: „Не съм виждал Бога“? Защо те не виждат Бога така като Бог ги насочва да го видят? Защо те създават свои ​​собствени начини? Човек не може да види Бога по собствен начин. Това не е възможно. Ако някой се опитва да прави това, той ще си остане сляп завинаги. В настоящия момент, така наречените философи и учени се опитват да видят Бога по свой ​​собствен начин, но това не е възможно. Човек трябва да види Бога по начина, който самият Бог дава. Само така може да го види. Ако искам да видя президента на Съединените щати, мога ли да го видя по своя начин? Ако отговорът е не, тогава как можем да очакваме че ще видим Бога по собствения си начин? Това не е ли негодничество? По свой собствен начин не мога да видя дори един обикновен човек, заемащ важна длъжност. Трябва да уговоря среща със секретаря му и да направя други необходими аранжименти. Но въпреки че Бог е много по-важен от обикновените хора, негодниците продължават да твърдят, че човек може да види Бога по собствения си начин. Има толкова много начини, колкото можеш да измислиш – казват те, – и всички те са добри. Това е негодничество. Светът е пълен с негодници и глупаци и затова съзнанието за Бога, Кришна съзнание, за хората се е превърнало в неясна идея. Но ако някой иска да види Бога, ако иска Той винаги да присъства, така както Кунтӣдеви иска това, човек може да запази Бога винаги в сърцето си.

Ние просто трябва да ангажираме нашия ум и сетива в Кришна съзнание, както е направил Махараджа Амбариша. Са ваи мана ка-падравиндайор вачси ваикуха-гунуваране (Шрӣмад Бхгаватам 4.9.18). Първо ние трябва да съсредоточим ум си върху лотосовите нозе на Кришна, тъй като умът е в центъра на всички сетивни дейности. Ако умът отсъства, очите не могат да виждат, ушите не могат да слушат. Затова умът се счита за единадесетото сетиво. Има десет сетива – пет работни и пет сетива за придобиване на знание, а центърът на сетивата е умът. В Бхагавад-гӣт (3.42) се казва:

В този стих Кришна обяснява, въпреки че ние считаме сетивата за много важни, отвъд сетивата е нещо по-висше – ума, отвъд ума е интелигентността, а отвъд интелигентността е душата.

Как можем да оценим съществуването на душата, ако не можем да разберем дори психичните движения на ума? Отвъд ума е интелигентността и чрез разсъждения човек може да стигне най-много до нивото на интелигентността. Но за да разбере душата и Бога, човек трябва да излезе извън рамките на интелигентността. Възможно е да се разбере всичко, но ние трябва да получим знание от авторитетен източник. Ето защо наставленията на ведите гласят:

Ако човек наистина сериозно иска да разбере свръхестествените, трансцендентални въпроси, той трябва да се обърне към авторитетен духовен учител. (Мундака Упаниад 1.2.12)