No edit permissions for Bulgarian

Глава 21

Каква е нашата истинска стойност?

ке вая нма-рӯпбх
ядубхи саха пав
бхавато 'даршанам ярхи
хӣкм ивешиту

Както името и славата на дадено тяло изчезват с напускането на жизнения дух, по същия начин, ако Ти не се грижиш за нас, цялата ни слава и дейности, заедно със самите Пандави и Ядави, изведнъж ще изчезнат.

Шрӣмад Бхгаватам 1.8.38

Кунтӣдеви е съвсем наясно, че съществуването на Пандавите се крепи само на Кришна. Те са имали добро име и слава и са били водени от великия цар Юдищхира, който е олицетворение на нравствеността, а Ядавите били техни могъщи съюзници, но без покровителството на Бог Кришна те не представлявали нищо, както сетивата на тялото са безпомощни, ако не ги води съзнанието. Никой не трябва да се гордее с позицията, властта и славата си, ако не го води милостта на Върховния Бог. Живите същества винаги са зависими от някого и в крайна сметка зависят от самия Бог. Можем да измисляме най-различни средства за защита, като усъвършенстваме материалните си познания, но без ръководството на Бога всички тези изобретения ще търпят поражение, колкото и здрави и надеждни да изглеждат.

Когато умре важен човек, неговото име и тяло веднага загубват своето значение, въпреки че той може да е бил голям учен, политик или философ. Докато сме живи нашето име, форма, както и дейности са славни, но веднага щом животът си отиде от тялото, то се превръща в купчина материя. Когато някой важен човек е жив, той може да има голяма охрана и никой не може да върви пред него или да го докосва, но когато същият този човек е мъртъв и лежи на пода, всеки може да го рита в лицето и на практика никой не го е грижа за него. След напускането на душата, тялото на важния човек няма никаква стойност. А какво представлява душата? Това е енергия на Кришна, и поради това е неразделна част от Кришна. Така че, когато енергията се оттегли – това става, когато Кришна вече не е там – тялото става маловажно.

Енергията на Кришна и Самият Кришна не се различават (шакти-шакти-матор абхеда). Слънцето, например, е източникът, а слънчевите лъчи са енергията. Ако има слънчеви лъчи, значи има и слънце. И обратно – без слънце не може да има слънчеви лъчи. И двете – енергията и източникът на енергия трябва да съществуват. Въпреки че философите Маявади не приемат източника, а само безличностната енергия, ние трябва да приемем и двете – енергията и източника ѝ.

Докато енергията работи, нейният източник може да остане настрана, точно както слънчевите лъчи се разпростират навсякъде, докато самото слънце остава на своето място. По същия начин, има енергия, която действа в цялото космическо творение. Космическото творение се състои от земя, вода, огън, въздух, етер, ум, интелигентност и фалшиво его. Тези осем материални елемента са отделени материалните енергии (ме бхинн-практир ащадх) и ние трябва да разберем, че зад тези енергии стои някакъв източник. Например ние използваме електрическа енергия, но зад нея стоят електростанцията и инженерът. Негодниците не разбират това. Те просто виждат силата на това космическо творение, но ​​не разбират, че зад тази сила стои този, който я е създал, източникът на енергията. Затова Кришна идва и казва: „Аз съм източникът на тази енергия. Аз стоя зад тази сила.“

Самият Кришна идва лично, защото ние не разполагаме с очи да видим Кришна и не можем да го разберем. Когато размишляваме върху формата на Бог, ние мислим, че Бог е създал света преди милиони и милиони години, затова Той трябва да е много стар човек. Затова Бог идва лично при нас, за да можем да го видим такъв, какъвто е Той. Това е неговата милост. В Бхагавад-гӣт (4.7) Богът казва:

яд яд хи дхармася
глнир бхавати бхрата

абхюттхнам адхармася
тадтмна сджмй ахам

„Когато и където има упадък на религиозната практика и нерелигиозността вземе връх, Аз идвам лично, о, потомъко на Бхарата.“

Богът лично идва на този свят и оставя своите инструкции като тези в Бхагавад-гӣт. Той оставя след себе си и предани, които могат да обяснят кой е Бог, но все пак ние сме толкова упорити, че не го приемаме. Това е безумие. В Бхагавад-гӣт тези, които не приемат Бог са наречени мӯх – негодници и глупаци.

Бог съществува, Божествената енергия също съществува, така че, ако не можем да видим Бог, можем да видим поне неговата енергия. Ние не можем да видим електростанцията и как работи инженерът в нея, но ние използваме електричеството по толкова много начини. Ето защо ние трябва да се запитаме от къде идва този ток. Това е интелигентност. Ако някой пита по този начин, в крайна сметка ще намери самата електростанция. По същия начин ако човек започне да проучва кой управлява електростанцията, ще открие човешко същество. Въпреки че електричеството е безличностно и дори електростанцията е нещо безличностно, човекът зад всичко това е личност. По същия начин Бог е личност. Това е логично. Как може Той да бъде безличен? Това, което е безличностно няма интелигентност. Ние сме изобретили толкова много прекрасни машини, но машините не са интелигентни. Интелигентността принадлежи на този, който работи с машината. Затова Кришна казва: мадхякеа практи сӯяте са-чарчарам – „Ти виждаш енергия, проявяваща се в удивителни явления в това материално космическото творение, но не мисли, че те се проявяват независимо. Не, зад всичко това стоя Аз.“

Кришна продължава:

ма татам ида сарва
джагад авякта-мӯртин
мат-стхни сарва-бхӯтни
на чха теш̣в авастхита

„Цялата Вселена е проникната от моята непроявена форма. Всички същества са в мен, но Аз не съм в тях.“ (Бхагавад-гӣт 9.4) Това, което е авякта, непроявено, също има мӯрти, форма. Небето, например, е авякта, непроявено, но то също има форма – кръглата форма на Вселената. Ако отидем до океана, там също ще открием форма, която е като голям кръг. Без форма няма нищо, всичко си има форма, дори и това, което се предполага, че е безличностно.

Затова идеята, че всичко е нищо или безличностно, е глупава. Зад безличностната функция и т.нар. нищожност е върховната форма – Кришна. Ӣшвара парама ка сач-чид-нанда-виграхах. Думата ӣшвара означава контрольор. Природата не се самоконтролира, реалният контрольор е Кришна. Иччхнурӯпам апи яся ча чещате с. В Брахма Сахит (5.44) се казва, че пракрити или Дурга – богинята на материалната природа – работи под ръководството на Говинда, Кришна. Как работи тя? Точно както сянката. Ръката ни има сянка, която се намира под нея и както нашата ръка се движи, така се движи и сянката ѝ. Зад всички проявления има движение. Понякога давам пример с маневрирането на вагоните в железопътна линия. Двигателят се задвижва и избутва един вагон, който от своя страна избутва друг, и друг, и така нататък. По същия начин, кой създава движението в космическото творение? Този, който дава първоначалния тласък е Кришна.

Кунтӣдеви казва: „Ние, Пандавите сме станали известни и хората казват, че сме много издигнати. Защо? Защото Ти си наш приятел.“ Кришна е приятелят на Пандавите и специално – приятел на Арджуна и затова Арджуна е голям и доблестен воин. Кунтӣдеви продължава: „Хората казват, че Пандавите са велики воини и герои, но кое е ценното у моите синове, Пандавите?“ По същия начин династията Яду е известна, защото Кришна е приел раждане в това семейство. Но Кунтӣдеви казва: ке ваям – Какво сме ние? Каква е нашата стойност? Ке вая нма-рӯпбхм – Ние имаме име и форма, но без теб всичко това е безполезно. То няма никаква стойност.

Хората не разбират това. Те са много горди с красивото си тяло и име. Те си мислят: „Аз съм американец, Аз съм индиец, Аз съм германец, и така нататък.“ Но какво е всичко това? Това са просто фалшиви имена и фалшиви форми без стойност.

Ако извадим Кришна, всичко става нула. Това е факт, но хората са такива негодници, че не разбират този факт. Но кой може да го отрече? Американското тяло или индийското тяло може да има добро име, но ако няма съзнание, каква е неговата стойност? Няма стойност. Затова е казано:

бхагавад-бхакти-хӣнася
джти шстра джапас тапа
апрасйева дехася
маана лока-ранджанам

„За човек, лишен от преданото служене на Кришна, раждането в издигнато семейство или нация, познанията му върху разкритите писания, неговият аскетизъм и покаяние, възпяването на ведически мантри – всичките тези неща са като украшения върху мъртво тяло. Такива украшения доставят на тълпата само фалшиво удоволствие.“ (Хари-бхакти-судходая 3.11)

Всички ние имаме съзнание, но какво означава „съзнание“? Това е Кришна съзнание. Ние сме забравили Кришна и затова просто казваме съзнание, но всъщност съзнание означава Кришна съзнание, защото без Кришна не можем да имаме съзнание. Без слънце как може да има слънчева светлина? Затова казваме слънчева светлина не просто светлина. По същия начин, съзнание означава Кришна съзнание. Това не изисква много интелигентност, за да се разбере, но предани като Кунтӣ имат тази интелигентност и разбиране. Затова Кунтӣ казва: „Пандавите и Ядавите сме толкова знаменити, но всъщност, каква е нашата истинска стойност?“

Кришна се сбогува с Кунтӣ, затова тя страда: „Ти ще си отидеш и ние няма да можем да те виждаме. Тогава какъв е смисълът от нашето име и слава?“ Бхавато 'даршана ярхи хӣкм ивешиту. Кунтӣ дава пример, че без Кришна те ще бъдат като сетива без живот. В този материален свят желаем да усещаме удоволствие, но без Кришна или без Кришна съзнание не съществува възможност за сетивно наслаждение. Ние може да имаме силни ръце и крака, но когато нямаме съзнание – когато нямаме Кришна съзнание – дори не можем да ги използваме. Един интелигентен човек знае, че без Кришна сетивата му нямат никаква стойност и затова той става предан. Той правилно обобщава, че тъй като има тясна връзка между сетивата и Кришна, докато сетивата са активни, човек трябва да ги използва в служба на Кришна. Това е бхакти.

Много пъти съм давал пример: „Да предположим, че човек намери банкнота от сто долара, която е паднала от джоба на някой друг. Ако човекът вземе банкнотата и я сложи в собствения си джоб, той е крадец, защото тази банкнота не е негова. Това се нарича бхога, фалшиво удоволствие.“ Друг човек в същата ситуация може да си помисли: „О, защо трябва да докосвам тази банкнота? Тя принадлежи на някой друг. Нека тя да остане там. Нямам нищо общо с това.“ Това се нарича тга, отречение. И така, въпреки че банкнотата от сто долара е една и съща, един човек се опитва да я използва, докато друг – да се откаже от нея. Но и двамата – бхогӣ и тгӣ – са глупаци.

Бхогӣ – това са кармӣ, тези, които работят много усилено, за да се възползват от ресурсите на материалната природа. Например както учените, които правят изследвания как по-добре могат да експлоатират природата. Тяхното намерение всъщност е да крадат. От другата страна са тгӣте, тези, които не могат да крадат. Те имат философията на киселото грозде: „О, тези неща са безполезни. Няма нужда от тях.“ Разбира се, хората най-често са бхогӣ, тоест, те се опитват да използват всичко за сетивно наслаждение. Но все още се намират и такива, които отхвърлят сетивното наслаждение и които казват: „Не, не, ние не се нуждаем от тези неща.“

Да продължим с примера за банкнота от сто долара. Лицето, което действа най-добре е този, който я взема и казва: „Някой е изгубил тази банкнота. Нека намерим собственика ѝ.“ Като връща банкнотата, човек извършва истинско служене. Този, който взема банкнотата за себе си и този, който оставя банкнотата там, където е – и двамата са безполезни. Затова бхогӣ и тгӣ са безполезни. Но преданият, бхакта, знае, че всичко принадлежи на Кришна и затова трябва да бъде предложено на Кришна. Това е истинско служене.

Всичко принадлежи на Кришна. Какво е тялото? То е комбинация от материалните елементи земя, вода, огън, въздух и фините, психични елементи ум, интелигентност и фалшиво его. Кришна казва: „Всички тези осем елемента са Мои отделени енергии.“ Тогава как можем да считаме тялото и ума си за наши? Въпреки твърдението, че тялото е мое, аз дори не знам как то работи. Наемателят в апартамента може да плаща наем и по един или друг начин да използва апартамента. Той се наслаждава на удобствата, въпреки че може да не знае от къде точно идват топлата и студената вода. По същия начин, въпреки че ние не знаем подробности за това как работи тялото, ние използваме това тяло, което всъщност не принадлежи на нас, а на Кришна. Това е реален факт. Тялото се състои от сетива и ума и затова сетивата и умът също принадлежат на Кришна.

Аз съм душа, чиято природа е духовна, но на мен ми е била дадена възможност да използвам определен вид материално тяло. Кришна е толкова милостив, че ми е дал това, което съм пожелал. Йе ятх м прападянте тс татхаива бхаджмяхам. Ако някой пожелае тялото на цар, Кришна ще му го даде. Той трябва да следва предписания метод и ще получи тялото на цар. А ако някой иска тяло на свиня, за да може да яде изпражнения, Кришна ще даде, също така и такова тяло. Но сега, в човешката форма на живот, ние трябва да разберем: Всичко принадлежи на Кришна, така че защо се опитвам да удовлетворя това тяло, което само изглежда, че е мое? Сега имам това тяло, нека служа с него на Кришна. Това е интелигентност, това е бхакти.

Хӣкена хӣкеша-севана бхактир учяте. Бхакти означава да използвате хӣка, сетивата, в служба на Хршикеша, Кришна, господаря на сетивата (тва хӣкешена хди стхитася ятх кароми). Защото исках някакво сетивно наслаждение, забравяйки, че всичко всъщност принадлежи на Кришна, аз получих тяло, което предоставя възможност за това. Но сетивата нямат стойност без Кришна и затова изводът е, че сетивата принадлежат на Кришна. Тъй като сега имам тези сетива, защо да не ги използвам за удовлетворение на Кришна? Това е бхакти.

« Previous Next »