Глава 21

Ка бил много удовлетворен от обстановката в гората, където цъфтели цветя, а пчелите и търтеите радостно жужали. Птиците, дърветата и клоните изглеждали много щастливи и докато пасял кравите, Ка, заобиколен от Баларма и пастирчетата, засвирил на трансценденталната си флейта. Като чули звуците ѝ, гопӣте във Вндвана се сетили за Ка и започнали да си говорят колко хубаво свири Той на флейта. Когато описвали сладките звуци на флейтата, те си припомняли забавленията си с Ка и сърцата им така се разнежвали, че те не успявали да опишат прелестните звуци. Докато обсъждали трансценденталните звуци, те си спомняли също как е облечен Ка, как е закичен в косата с пауново перо като танцуващ артист и как зад ухото му са втъкнати сини цветя. Дрехите му са златистожълти и блестят, а на шията му виси огърлица ваиджаянтӣ. Облечен така очарователно, Ка изпълва дупките на флейтата си с нектара от устните си. Така мислели те за него, докато Той навлизал в гората на Вндвана, която е навеки прославена, защото я украсяват стъпките на Ка и придружителите му.

Ка свирел на флейтата си много изкусно и гопӣте били пленени от звуците. Тези звуци привличали не само тях, но и всички живи същества, които ги чували. Една гопӣ казала на приятелките си: „Най-голямото съвършенство за очите е да гледат как Ка и Баларма влизат в гората, свирят на флейтите си и пасат кравите с приятелите си."

Онези, които са постоянно потопени в трансцендентална медитация и виждат Ка вътре и отвън, като мислят как Той свири на флейта, как влиза в гората на Вндвана и пасе кравите заедно с пастирчетата, наистина са постигнали съвършенството на самдхи. Самдхи (транс) означава потапяне на всички сетивни дейности в определен обект. Гопӣте показват, че забавленията на Ка са съвършенството на медитацията и самдхи. Бхагавад-гӣт също потвърждава, че най-издигнатият йогӣ е този, който е постоянно потопен в мисли за Ка.

Друга гопӣ казала, че когато пасат кравите, Ка и Баларма приличат на актьори, които излизат на сцената да играят. Ка бил облечен в блестящи жълти дрехи, а Баларма - в сини, а в ръцете си и двамата държали млади клонки от мангово дърво, паунови пера и букети цветя. Те носели красиви венци от лотоси и понякога пеели много сладко сред приятелите си. Една гопӣ възкликнала пред приятелката си: „Защо Ка и Баларма са толкова красиви?" Друга казала: „Скъпи приятелки, ние не можем дори да си помислим за бамбуковата му флейта. Какви ли благочестиви дейности е извършила, за да се наслаждава сега на нектара от устните на Ка?" Понякога Ка целува гопӣте - затова трансценденталният нектар от устните му е достъпен само за тях и те смятат устните му за своя собственост. Затова една гопӣ попитала: „Как е възможно флейтата, която е само една проста бамбукова пръчка, постоянно да се наслаждава на нектара от устните на Ка? Майка ѝ и баща ѝ сигурно са щастливи, че тя служи на Върховния Бог."

Майки на дърветата са езерата и реките, защото дърветата живеят просто като пият вода. Водите на езерата и реките във Вндвана са пълни с щастливи лотосови цветове и си мислят: „Как е възможно нашата рожба, бамбуковата пръчка, да се наслаждава на нектара от устните на Ка?" Бамбуковите дървета по бреговете на реките и езерата също били щастливи - като хората, напреднали в знанието, които виждат, че потомците им служат на Бога. Дърветата били обзети от възторг и непрекъснато изливали мед, който се стичал от пчелните кошери, висящи по клоните.

Понякога гопӣте говорели на приятелките си за Ка: „Скъпи приятелки, нашата Вндвана разнася славата на цялата земя, защото планетата е белязана с лотосовите стъпки на сина на Девакӣ. А щом Говинда засвири на флейтата си, пауните просто пощуряват. Когато животните, дърветата и растенията на хълма Говардхана и в равнината видят танца на пауните, замират и слушат много внимателно трансценденталните звуци на флейтата. Мислим, че този дар не е достъпен на никоя друга планета." Макар че гопӣте били селски пастирки, те притежавали знание за Ка. По същия начин човек може да научи най-висшите истини просто като слуша Ведите от авторитетни източници.

Друга гопӣ казала: „Скъпи приятелки, вижте само сърните! Макар че са безсловесни животни, те отиват при Ка, сина на Махрджа Нанда. Те са привлечени не само от дрехите на Ка и Баларма; щом чуят песента на флейтата, заедно със съпрузите си те отдават почитания на Бога и го гледат с голяма обич." Гопӣте завиждали на сърните, че могат да отдават служене на Ка заедно със съпрузите си. За себе си гопӣте мислели, че не са толкова щастливи, защото когато искали да отидат при Ка, съпрузите им не били много доволни.

След това друга гопӣ казала: „Скъпи приятелки, Ка е така хубаво облечен, че сигурно Той е причината за различните церемонии, които извършват жените. Дори съпругите на обитателите на рая са привлечени от трансценденталните звуци на флейтата му. Макар да пътуват по въздуха с въздушните си кораби и да се радват на общуването със съпрузите си, щом чуят звуците на флейтата на Ка, тях изведнъж ги обхваща вълнение. Косите им се разпускат, а пристегнатите им дрехи се разхлабват." Това означава, че трансценденталният звук от флейтата на Ка достига до всички кътчета на вселената. Важно е освен това, че гопӣте познавали различните видове въздушни кораби, които летели в небесата.

Друга гопӣ казала на приятелките си: „Скъпи приятелки, кравите също са пленени от трансценденталния звук от флейтата на Ка. За тях той се лее като нектар и те протягат дългите си уши, за да уловят нектара, който изтича от флейтата. А теленцата са захапали виметата на майките си, но не могат да сучат мляко. Те стоят, поразени от любов и преданост, и от очите им се стичат сълзи, които показват как те притискат Ка до сърцето си. Това явление сочи, че дори кравите и теленцата във Вндвана са можели да плачат за Ка и да го притискат до сърцата си. Всъщност най-висшият израз на любовта в Ка съзнание са бликналите сълзи.

Една млада гопӣ казала на майка си: „Скъпа майко, всички птици, които гледат как Ка свири на флейта, стоят нащрек по клоните на дърветата. От вида им личи, че са забравили всичко друго и са погълнати единствено от слушането на флейтата на Ка. Това показва, че те не са обикновени птици. Те са велики мъдреци и предани и са дошли в гората на Вндвана като птици само, за да чуят флейтата на Ка." Великите мъдреци и учени се занимават с ведическото знание, но същността му е формулирана в Бхагавад-гӣт: ведаиш ча сарваир ахам ева ведя. Чрез знанието на Ведите трябва да разберем Ка. От поведението на тези птици личи, че те са били велики учени в областта на ведическото знание, но са приели трансценденталния звук на Ка и са изоставили всички раздели на ведическото знание. Дори реката Ямун пожелала да прегърне лотосовите крака на Ка - щом чула трансценденталния звук от флейтата му, тя смирила бурните си води и потекла плавно в ръце с лотосови цветя, които да поднесе с любов на Мукунда.

Палещите лъчи на есенното слънце понякога ставали нетърпими и затова докато Ка и Баларма свирели на флейта сред приятелите си, над главите им се появявали облаци, които им съчувствали. За да се сприятелят с Ка, те им служели като чадър, който предпазвал главите им. Палавите горски девойки ставали напълно удовлетворени, когато поръсели лицата и гърдите си с праха на Вндвана, червеникав от досега с лотосовите крака на Ка. Тези момичета имали хубаво закръглена гръд и били много страстни, но когато любимите им докосвали гърдите им, те не се удовлетворявали. Момичетата навлезли навътре в гората и видели, че когато Ка е минавал оттам, някои листа и растения са придобили червеникав оттенък от прашеца кукума, посипал се от лотосовите му крака. Гопӣте слагат лотосовите му крака на гърдите си, които са поръсени с кукума, и когато Ка минава през гората с Баларма и приятелите си, червеникавият прах пада по земята. И така, докато слушали как Ка свири на флейта, страстните горски девойки забелязали червеникавата кукума по земята, веднага я събрали и я посипали по лицата и по гърдите си. Така те напълно се удовлетворили, макар че когато възлюбените им докосвали гръдта им, момичетата не били доволни. Ако някой влезе в допир с Ка съзнание, може да веднага да удовлетвори всичките си страстни материални желания.

Друга гопӣ започнала да възхвалява изключителното положение на хълма Говардхана със следните думи: „Колко е щастлив Говардхана, че се наслаждава на общуването с Бог Ка и Баларма, които обичат да се разхождат по него. Така Говардхана постоянно се докосва до лотосовите крака на Бога. И тъй като е много задължен на Бог Ка и Баларма, предлага като дар на Бога различни плодове, корени и билки, а също и прекрасна кристална вода от езерата си." Но най-големият подарък от хълма Говардхана била младата трева за кравите и теленцата. Той знаел как да достави удоволствие на Бога, като радва любимите му спътници - кравите и пастирчетата.

Втора гопӣ казала, че всичко изглежда прекрасно, когато Ка и Баларма вървят през гората, свирят на флейтите си и завързват близко приятелство с всички подвижни и неподвижни създания. Когато Ка и Баларма свирели на трансценденталните си флейти, подвижните създания от удивление спирали, а неподвижните - дървета и растения - потрепервали от екстаз.

Ка и Баларма носели намотани въженца, метнати през рамо, досущ като най-обикновени пастирчета. Когато доели кравите, момчетата привързвали с въженце задните им крака. Най-често момчетата премятали това въженце на раменете си и то можело да се види и на раменете на Ка и Баларма. Макар че били Върховната Божествена Личност, Те играели ролята на пастирчета и всичко това било много прекрасно и удивително. Докато Ка пасял кравите в гората или на хълма Говардхана, в селото гопӣте постоянно били потънали в мисли за него и обсъждали различните му забавления. Това е съвършен пример за Ка съзнание: по един или друг начин винаги да сме погълнати от мисли за Ка. Поведението на гопӣте е ярък пример за това. Затова Бог Чайтаня е обявил, че никой начин на обожание на Върховния Бог не може да надмине обожанието на гопӣте. Те не били родени в издигнати семейства на брхмаи или катрии - по произход те били вайши, но не принадлежали дори към съсловието на големите търговци, а живеели в семействата на пастири. Те нямали много високо образование, макар че научавали от брхмаите, които са авторитети във ведическото знание, най-различни неща. Единственото желание на гопӣте било винаги да са потопени в мисли за Ка.