ТЕКСТОВЕ 1 – 2

Арджуна иска да узнае какво представляват практи (природата), пуруш̣а (наслаждаващият се), кш̣етра (полето), кш̣етра-гя (неговият познавач), знанието и обектът на познание. Когато Арджуна пита за всичко това, Кш̣а отговаря, че тялото се нарича поле, а този, който познава тялото, се нарича познавач на полето. Тялото е поле за дейностите на обусловената душа, която се е заплела в мрежите на материалното съществуване и се опитва да господства над материалната природа. И според способността си да властва над материалната природа обусловената душа получава поле за дейност. Това поле за дейност е тялото. А какво е тялото? То е изградено от сетива. Обусловената душа търси сетивно наслаждение и според способността ѝ да се наслаждава, получава тяло, поле за дейност. Затова тялото се нарича кш̣етра, „поле за дейност“ на обусловената душа. А душата, която не е тъждествена с тялото, се нарича кш̣етра-гя, познавач на полето. Не е много трудно да се разбере разликата между полето и неговия познавач, т.е. между тялото и познавача на тялото. Очевидно е, че от детството до старостта тялото ни претърпява множество промени и въпреки това личността остава една и съща. Тоест има разлика между познавача на полето на дейност и самото поле на дейността. Обусловената душа може да разбере, че е различна от тялото. Това се каза в началото – дехино 'смин, което означава, че живото същество е вътре в тялото и тялото се променя от детско в юношеско, от юношеско в младежко и от младежко в старческо, а личността, притежаваща тялото, знае, че то се променя. Собственикът на тялото безспорно е кш̣етра-гя. Понякога си мислим: „Аз съм щастлив“, „Аз съм мъж“, „Аз съм жена“, „Аз съм куче“, „Аз съм котка“. Така познавачът на тялото отъждествява себе си с тялото, макар в действителност да се различава от него. Ние използваме много неща – например дрехи и т.н., – но знаем, че се различаваме от вещите, които използваме. По същия начин, ако помислим малко, ще разберем, че се различаваме и от тялото си. Аз или ти, или някой друг, който притежава тяло, се нарича кш̣етра-гя – познавач на полето на дейността, а тялото се нарича кш̣етра – самото поле на дейността.

В първите шест глави на Бхагавад-гӣт се описват познавачът на тялото (живото същество) и позицията, от която той може да разбере Върховния. Средните шест глави описват Бог, Върховната Личност и взаимоотношенията между индивидуалната душа и Свръхдушата във връзка с преданото служене. В тези глави се определя ясно господстващата позиция на Върховната Божествена Личност и подчинената позиция на индивидуалната душа. Живите същества са подчинени при всички обстоятелства, но забравяйки това, те обричат себе си на страдания. Когато се просветят чрез благочестиви дейности, те се обръщат към Върховния Бог поради различни причини: едни – защото са нещастни, други – защото имат нужда от пари, трети от любопитство, а четвърти – защото търсят знание. Това вече беше разяснено. От тринайсета глава нататък се обяснява как живото същество влиза в контакт с материалната природа и как Върховният Бог го освобождава чрез различни методи: плодоносни дейности, придобиване на знание и предано служене. Живото същество се различава напълно от материалното тяло, но е свързано с него по определен начин. Това също ще бъде обяснено.