ТЕКСТ 3

Обсъждайки въпросите, свързани с тялото и познавача на тялото, душата и Свръхдушата, ние откриваме три различни обекта на изследване: Бог, живото същество и материята. Във всяко поле на дейност, т.е. във всяко тяло, съществуват две души – индивидуалната душа и Свръхдушата. Тъй като Свръхдушата е пълна експанзия на Бога, Той казва: „Аз съм също и познавачът, но не индивидуалният познавач. Аз съм върховният познавач. Аз присъствам във всяко тяло като Парамтм, Свръхдуша“.

Всеки, който внимателно изучава същността на полето на дейност и познавача на полето от гледна точка на Бхагавад-гӣт, може да постигне знание.

Бог казва: „Аз съм познавачът на полето на дейност във всяко тяло“. Индивидът може да познава собственото си тяло, но няма знание за другите тела. Бог, Върховната Личност, който присъства като Свръхдуша във всички тела, знае всичко за всяко едно от тях. Той познава различните тела в разнообразните им форми на живот. Един поданик на държавата може да знае всичко само за своето парче земя, докато царят познава не само двореца си, но и всичко, което притежават поданиците му. По същия начин човек е собственик на индивидуалното си тяло, но притежателят на всички тела е Върховният Бог. Царят е истинският владетел на царството, а поданиците му са второстепенни владетели. И Върховният Бог е върховният владетел на всички тела.

Тялото е изградено от сетива. Върховният Бог е Хш̣ӣкеша, което означава „повелител на сетивата“. Той е истинският господар на сетивата, както царят е истинският повелител на всички дейности в държавата, а властта на поданиците  е вторична.  Бог казва: „Аз съм също и познавачът“. Това означава, че Той е върховният познавач, докато индивидуалната душа познава само своето тяло. В Махбхрата (Шнти парва, 339.6) се казва следното:

Материалното тяло се нарича кш̣етра и вътре в него обитават собственикът на тялото и Върховният Бог, който познава както тялото, така и собственика на тялото. Затова Той се нарича познавач на всички полета. Разликата между полето и дейностите, познавача на дейностите и върховния познавач на дейностите се съдържа в следното. Съвършеното знание за природата на тялото, душата и Свръхдушата е известно от гледна точка на ведическата литература като гя̄на. Това е мнението на Кш̣а. Да бъдат разбрани душата и Свръхдушата като тъждествени и въпреки това различни, е знание. Този, който не разбира полето на дейността и познавача на дейността, не притежава съвършено знание. Човек трябва да разбере позицията на практи (природата), на пуруш̣а (наслаждаващия се) и на ӣшвара (познавача, който управлява и контролира природата и индивидуалната душа). Необходимо е правилно да бъдат разбрани различните им функции. Не трябва да объркваме художника, рисунката и статива. Материалният свят – полето на дейността – е природата, наслаждаващият се на природата е живото същество и над тях стои върховният повелител, Божествената Личност. Във ведическата литература (Шветшватара Упаниш̣ад, 1.12) се казва: бхокт бхогя преритра ча матв / сарва прокта три видха-брахмам етат. Има три проявления на Брахман: практи е Брахман като поле на дейността; джӣва (индивидуалната душа), която се опитва да властва над материалната природа, също е Брахман; и този, който ги управлява, е Брахман, но единствено Той е истинският повелител.

От тази глава разбираме също, че единият от двамата познавачи допуска грешки, а другият е непогрешим. Единият е господар, а другият – подчинен. Човек, който схваща познавачите на полето като тъждествени един с друг, влиза в противоречие с Бога, Върховната Личност, който казва тук много ясно: „Аз съм също и познавачът на полето на дейността“. Този, който погрешно взема въжето за змия, е лишен от знание. Има различни видове тела и различни собственици на телата. Понеже всяка индивидуална душа е способна в различна степен да властва над материалната природа, съществуват и различни тела. Но във всички тях присъства Върховният като повелител. Тук думата ча е важна, защото с нея се обозначава общият брой тела. Такова е мнението на Шрӣла Баладева Видя̄бхӯш̣аа. Кш̣а е Свръхдушата, която отделно от индивидуалната душа присъства във всяко тяло. Кш̣а категорично заявява, че истинско знание означава да се разбере как Свръхдушата е повелител и на полето на дейностите, и на ограниченото живо същество, наслаждаващо се на полето.