ТЕКСТ 55

Върховният Бог Ка и неговите пълни експанзии не могат да бъдат разбрани чрез спекулативно мислене или от непредани. Ако някой желае да разбере Върховната Божествена Личност, трябва да отдава чисто предано служене под ръководството на чист предан. В противен случай истината за Бога, Върховната Личност, винаги ще остава скрита. Както вече се каза в Бхагавад-гӣт (7.25): нха пракша сарвася – Той не се разкрива пред всекиго. Никой не може да разбере Бога с обширни научни познания и философски спекулации. Единствено човек, истински отдаден на преданото служене в Ка съзнание, може да разбере какво представлява Ка. Научните степени няма да са му от полза.

Този, който е истински напреднал в науката за Ка, е достоен да влезе в духовното царство, обителта на Ка. Сливането с Брахман не означава загуба на индивидуалността. Преданото служене е вечно и докато то съществува, трябва да има Бог, предан и процес на предано служене. Това знание никога не се губи, дори след освобождението. „Освобождение“ всъщност означава освобождение от материалното схващане за живота; в духовния живот също има различие и индивидуалността продължава да съществува, но в чисто Ка съзнание. Погрешно е да се приема, че думата вишате, „влиза в мен“, подкрепя монистичната теория, според която човек става едно с безличностния Брахман. Това не е така. Вишате означава, че човек влиза в обителта на Върховния Бог, лично общува с него и му служи. Например когато една зелена птица кацне между зелените листа на едно дърво, тя иска да опита плодовете му, а не да слее с него. Имперсоналистите обикновено използват аналогията с реката, която се влива в океана и се разтваря в него. Имперсоналистите намират щастие в такова сливане, но персоналистите запазват собствената си индивидуалност подобно на морските обитатели в океана. Ако се спуснем дълбоко в океана, ще открием голямо разнообразие от живи същества. За да опознаем океана, не е достатъчно да изследваме само повърхността му; трябва добре да изучим и животните, обитаващи неговите дълбини.

Благодарение на чистото си служене преданият може да разбере трансценденталните качества и съвършенства на Върховния Бог такива, каквито са в действителност. В единайсета глава се подчертава, че това е възможно само чрез предано служене. Този стих отново потвърждава: чрез предано служене човек може да разбере Бога и да влезе в царството му.

Преданото служене започва със слушане за Бога, след като се постигне брахма-бхӯта – освобождение от материалните представи. Когато слушаме за Върховния, нивото брахма-бхӯта се достига от само себе си и материалното замърсяване – алчност и жажда за сетивно наслаждение – изчезва. Похотта и желанията напускат сърцето на предания, той се привързва все по-силно към служенето на Бога и тази привързаност го освобождава от материалното замърсяване. На това ниво той може да разбере Върховния Бог. Шрӣмад Бхгаватам потвърждава това. След освобождението дейностите на бхакти, трансценденталното служене, продължават. И Веднта сӯтра (4.1.12) потвърждава това: -прят татрпи хи дам – преданото служене продължава и след освобождението. Шрӣмад Бхгаватам определя истинското освобождение в бхакти като възвръщане на идентичността на живото същество, т.е. на органично присъщото му положение. Вече беше обяснено, че живото същество е отделена, но свързана с Върховния Бог частица; тоест органично присъщото му положение е да служи. След освобождението неговото служене не спира. Истинско освобождение е освобождението от погрешните схващания за живота.