ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

ТЕКСТ 1: Арджуна каза: О, силноръки, бих желал да разбера целта на отречението (тя̄га) и на жизненото стъпало на оттегляне от света (сання̄са), о, убиецо на демона Кеш̣ӣ, господарю на сетивата.

ТЕКСТ 2: Върховната Божествена Личност каза: Изоставянето на дейностите, основани на материално желание, великите образовани хора наричат оттегляне от света (сання̄са). А отказването от резултата на всяка дейност мъдрите наричат отречение (тя̄га).

ТЕКСТ 3: Според някои мъдреци всички плодоносни дейности трябва да бъдат изоставени като несъвършени. Но други твърдят, че жертвоприношението, благотворителността и въздържанието никога не трябва да бъдат пренебрегвани.

ТЕКСТ 4: О, най-добър сред Бхратите, сега чуй мнението ми за отречението. О, тигър сред хората, в писанията се заявява, че отречението е три вида.

ТЕКСТ 5: Жертвоприношението, благотворителността и въздържанието не бива да се изоставят. Те трябва да се извършват, защото пречистват дори великите души.

ТЕКСТ 6: Всички тези дейности трябва да се извършват без привързаност или очакване на резултат. Те трябва да се изпълняват от чувство за дълг, о, сине на Птх. Това е окончателното ми мнение.

ТЕКСТ 7: Предписаните задължения никога не бива да се изоставят. Ако поради илюзия човек престане да ги изпълнява, такова отречение е в гуата на невежеството.

ТЕКСТ 8: Този, който изостави предписания си дълг, защото е труден или поради страх от телесни неудобства, се отрича в гуата на страстта. Такова действие никога не води до целта на отречението.

ТЕКСТ 9: О, Арджуна, когато някой изпълнява предписания си дълг само защото трябва да бъде изпълнен, като се отказва от материално общуване и привързаност към резултата, неговото отречение е в гуата на доброто.

ТЕКСТ 10: Отреченият мъдрец в гуата на доброто не мрази неблагоприятната работа, нито се привързва към благоприятната; той няма съмнения относно работата.

ТЕКСТ 11: За въплътеното същество е невъзможно да изостави всички дейности. Но за този, който се отрича от плодовете на дейността, се казва, че наистина се е отрекъл.

ТЕКСТ 12: Неотречените получават след смъртта плодовете от дейността – желаното, нежеланото и смесеното. Но няма резултат, който да причинява страдание или радост на отреклите се от света.

ТЕКСТ 13: О, силноръки Арджуна, според Веднта има пет причини за извършването на всяка дейност. Сега научи за тях от мен.

ТЕКСТ 14: Мястото на действие (тялото), извършителят, сетивата, различните усилия и накрая Свръхдушата – това са петте фактора на дейността.

ТЕКСТ 15: Тези пет фактора са причина за всяка правилна или неправилна дейност, която човек извършва с тяло, ум или слово.

ТЕКСТ 16: Затова този, който се мисли за единствен извършител, като не взема под внимание петте фактора, със сигурност не е много интелигентен и не вижда нещата такива, каквито са.

ТЕКСТ 17: Този, който не е подтикван от фалшиво его и интелигентността му не е объркана, даже и да убива в този свят, не извършва убийство. Той не е обвързан от дейностите си.

ТЕКСТ 18: Знанието, обектът на знанието и познавачът са трите фактора, мотивиращи действието, а сетивата, работата и извършителят са трите съставни части на действието.

ТЕКСТ 19: В съответствие с трите гуи на материалната природа има три вида знание, дейност и извършители на дейността. Сега чуй за тях от мен.

ТЕКСТ 20: Трябва да разбереш, че знанието, с което се вижда една и съща неделима духовна природа в безбройните форми на живите същества, се намира в гуата на доброто.

ТЕКСТ 21: Знанието, чрез което се вижда различен вид живо същество във всяко отделно тяло, е в гуата на страстта.

ТЕКСТ 22: А знанието, чрез което човек се привързва към някакъв вид работа като единствено важна, без да познава истината, е много оскъдно и е в гуата на мрака.

ТЕКСТ 23: Казва се, че регулираното действие, извършвано без привързаност, без обич или омраза, и без желание за плодоносни резултати, е в гуата на доброто.

ТЕКСТ 24: Но действието, извършвано с голямо усилие за удовлетворение на собствените желания и продиктувано от фалшиво его, се счита за действие в гуата на страстта.

ТЕКСТ 25: Действието, извършвано в илюзия, с пренебрежение към препоръките на писанията, без грижа за последиците или за насилието и страданието, причинени на другите, е в гуата на невежеството.

ТЕКСТ 26: Човек, изпълняващ дълга си, необвързан с гуите на материалната природа, без фалшиво его, с голяма решителност и ентусиазъм, еднакво устойчив и в успех, и в провал, действа в гуата на доброто.

ТЕКСТ 27: За работника, привързан към работата и плодовете ѝ, желаещ да се наслаждава на тези плодове, алчен и винаги завистлив, нечист и чувствителен към радост и печал, се казва, че е в гуата на страстта.

ТЕКСТ 28: За работника, постоянно зает с дейности, противоречащи на наставленията от писанията; който е материалист, твърдоглавец и мошеник; който харесва да оскърбява другите; мързелив е, винаги е мрачен и отлага нещата – за него се казва, че действа в гуата на невежеството.

ТЕКСТ 29: О, завоевателю на богатства, моля те, чуй подробното ми обяснение на различните видове интелигентност и решителност в съответствие с гуите на материалната природа.

ТЕКСТ 30: О, сине на Птх, интелигентността, с която човек знае какво трябва и какво не трябва да се прави, от какво трябва и от какво не трябва да се страхува, кое обвързва и кое освобождава, е в гуата на доброто.

ТЕКСТ 31: О, сине на Птх, интелигентността, която не прави разлика между религия и безверие, между правилно и неправилно действие, е в гуата на страстта.

ТЕКСТ 32: Интелигентността, която приема безверието за религия и религията за безверие, която е под влияние на илюзията и мрака и винаги насочва в погрешна посока, о, Пртха, е в гуата на невежеството.

ТЕКСТ 33: О, сине на Птх, непоколебимата решителност, поддържана с помощта на йога практика и контролираща дейностите на ума, живота и сетивата, е решителност в гуата на доброто.

ТЕКСТ 34: Но решителността, с която човек силно се стреми към плодоносни резултати в религията, икономическото развитие и сетивното наслаждение, е в природата на страстта, о, Арджуна.

ТЕКСТ 35: А решителността, която остава в рамките на съня, страха, скръбта, мрачността и илюзията – тази неинтелигентна решителност, о, сине на Птх, е в гуата на мрака.

ТЕКСТ 36: О, най-добър сред Бхратите, сега те моля да чуеш за трите вида щастие, на които се наслаждава обусловената душа и с чиято помощ понякога се освобождава от страданията.

ТЕКСТ 37: Това, което в началото може да е като отрова, но накрая е като нектар и събужда човек за себепознание, е щастие в гуата на доброто.

ТЕКСТ 38: Щастието, породено от досега на сетивата с техните обекти, което в началото е като нектар, а накрая като отрова, е в природата на страстта.

ТЕКСТ 39: А щастието, което е сляпо за себепознанието, от началото до края е просто измама и възниква от съня, мързела и илюзията – то е в природата на невежеството.

ТЕКСТ 40: Няма живо същество нито тук, нито сред полубоговете на висшите планетарни системи, което да е освободено от тези три гуи на материалната природа.

ТЕКСТ 41: О, победителю на врагове, разликата между брхмаи, кш̣атрии, вайши и шӯдри се определя от качествата, придобити от собствената им природа в съответните материални гуи.

ТЕКСТ 42: Умиротворение, себеконтрол, въздържание, чистота, търпимост, честност, знание, мъдрост и религиозност – това са природните качества, с които действат брхмаите.

ТЕКСТ 43: Героизъм, сила, решителност, находчивост, смелост в битка, великодушие и умение да се ръководи – това са природните качества за действие на кш̣атриите.

ТЕКСТ 44: Земеделие, покровителство на кравите и търговия, това е естествената дейност за вайшите, а за шӯдрите – физически труд и служене на другите.

ТЕКСТ 45: Всеки може да стане съвършен, когато работи според качествата си. Сега те моля, чуй от мен как става това.

ТЕКСТ 46: Като обожава всепроникващия Бог, източника на всички същества, човек може да постигне съвършенство, изпълнявайки своите задължения.

ТЕКСТ 47: По-добре да вършиш собственото си занятие, макар и несъвършено, отколкото да приемеш занятието на друг и да го извършваш съвършено. Предписаните в съответствие със собствената природа задължения никога не водят до греховни последици.

ТЕКСТ 48: Както огънят е покрит от дим, така всяко усилие е придружено от грешки. Затова работата, породена от собствената природа, не бива да се изоставя, о, сине на Кунтӣ, дори ако е пълна с грешки.

ТЕКСТ 49: Със самоконтрол и непривързаност, чрез отречение и без стремеж към материални наслаждения може да се постигне висшето съвършенство на освобождение от последиците.

ТЕКСТ 50: О, сине на Кунтӣ, научи от мен как човек, постигнал това съвършенство, може да достигне Брахман, нивото на висше знание, действайки по начин, който сега ще изложа накратко.

ТЕКСТОВЕ 51 – 53: Човек, пречистен чрез интелигентността си и решително контролиращ ума, отдръпнал се от обектите за сетивно наслаждение, освободен от привързаност и ненавист; който живее на усамотено място, яде малко, владее тялото, ума и речта си и винаги е в транс; който е безпристрастен, освободен от фалшиво его, фалшива сила, фалшива гордост, от похот, гняв и алчност; лишен от чувство за собственост и изпълнен със спокойствие – такъв човек несъмнено се е издигнал до себепознанието.

ТЕКСТ 54: Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо; отнася се еднакво към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто предано служене на мен.

ТЕКСТ 55: Само чрез предано служене човек може да ме разбере такъв, какъвто съм в действителност – Върховната Божествена Личност. И когато с тази преданост ме осъзнае напълно, той ще влезе в царството на Бога.

ТЕКСТ 56: Макар да е зает с всякакви дейности, чистият предан, под мое покровителство и по моята милост, достига вечната ми обител.

ТЕКСТ 57: Във всичките си дейности се уповавай на мен и действай винаги под мое покровителство. В това предано служене бъди напълно осъзнат за мен.

ТЕКСТ 58: Ако ме осъзнаеш, по моята милост ще преодолееш всички препятствия на обусловения живот. Но ако не се вслушаш в думите ми и не действаш с такова съзнание, а се влияеш от фалшивото его, ще се погубиш.

ТЕКСТ 59: Ако не действаш под мое ръководство и не се биеш, ще направиш погрешен избор. Съгласно твоята природа, ти трябва да се сражаваш.

ТЕКСТ 60: Сега, повлиян от илюзията, ти отказваш да действаш под мое ръководство. Но все едно, ще трябва да действаш, подтикван от собствената си природа, о, сине на Кунтӣ.

ТЕКСТ 61: Върховният Бог се намира в сърцето на всекиго, о, Арджуна, и направлява странстванията на живите същества, които като че ли са поставени в машина, направена от материалната енергия.

ТЕКСТ 62: О, потомъко на Бхарата, отдай му се напълно. С неговата милост ще постигнеш трансцендентален мир и върховната вечна обител.

ТЕКСТ 63: И така, Аз ти разкрих още по-поверително знание. Добре обмисли всичко и после направи каквото пожелаеш.

ТЕКСТ 64: Тъй като си мой много скъп приятел, Аз ти давам висшето си наставление, най-поверителното знание. Чуй това от мен, защото то е за твое добро.

ТЕКСТ 65: Винаги мисли за мен, стани мой предан, обожавай ме и ми отдавай почитта си. По този начин непременно ще дойдеш при мен. Аз ти обещавам това, защото си мой много скъп приятел.

ТЕКСТ 66: Изостави всички видове религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от греховните последици. Не се страхувай.

ТЕКСТ 67: Това поверително знание не бива никога да се обяснява на тези, които не са аскети, не са отдадени, не се занимават с предано служене; нито на личност, която ми завижда.

ТЕКСТ 68: Този, който разяснява на преданите тази най-висша тайна, със сигурност ще постигне чисто предано служене и накрая ще се завърне при мен.

ТЕКСТ 69: В този свят няма и никога няма да има слуга, който да ми е по-скъп от него.

ТЕКСТ 70: И Аз заявявам, че всеки, който изучава този наш свещен разговор, ме обожава с интелигентността си.

ТЕКСТ 71: А всеки, който слуша с вяра и без завист, се освобождава от греховните последици и достига благочестивите планети на праведните.

ТЕКСТ 72: О, сине на Птх, о, завоевателю на богатства, изслуша ли всичко внимателно? Разсеяха ли се сега невежеството и илюзията ти?

ТЕКСТ 73: Арджуна каза: Мой скъпи Кш̣а, о, непогрешими, илюзията ми изчезна. По твоята милост аз възвърнах паметта си. Сега съм непоколебим, свободен от съмнения и готов да действам според твоите наставления.

ТЕКСТ 74: Саджая каза: Така аз чух разговора между двете велики души, Кш̣а и Арджуна. И толкова удивително е това послание, че косата ми настръхва.

ТЕКСТ 75: По милостта на Вя̄са аз чух този най-поверителен диалог непосредствено от господаря на целия мистицизъм, Кш̣а, който разговаряше лично с Арджуна.

ТЕКСТ 76: О, царю, когато отново и отново си припомням този удивителен свещен диалог между Кш̣а и Арджуна, аз се разтрепервам от вълнение и безгранично щастие.

ТЕКСТ 77: О, царю, щом си припомня прекрасната форма на Бог Кш̣а, аз съм безкрайно удивен и преизпълнен с непресъхваща радост.

ТЕКСТ 78: Там, където е Кш̣а, господарят на всички мистици, и където е Арджуна, най-добрият стрелец с лък – там със сигурност ще има богатство, победа, изключителна сила и нравственост. Това е моето мнение.