ТЕКСТ 37

Пътят на себепознанието, или мистицизмът, е описан в Бхагавад-гӣт. Основният принцип на себепознанието е разбирането, че живото същество се различава от материалното си тяло и щастието му е във вечния живот, блаженство и знание, които са трансцендентални, отвъд тялото и ума. Себереализация се постига чрез познание, чрез практика на осемстепенната йога или чрез бхакти йога. При всеки един от тези процеси трябва да се разбере органично присъщата на живото същество позиция, неговото взаимоотношение с Бога и дейностите, с помощта на които може да се възстанови загубената връзка и да се постигне висшия стадий на съвършенство – Кш̣а съзнание. Като следва един от трите метода, човек неминуемо, рано или късно, ще достигне върховната цел. Това вече се потвърди от Бога във втора глава: дори малкото усилие по духовния път дава голяма надежда за освобождение. От тези три начина пътят на бхакти йога е особено подходящ за сегашната епоха, защото е директен метод за осъзнаване на Бога. За да бъде напълно сигурен, Арджуна моли Кш̣а да подкрепи предишното си твърдение. Всеки може искрено да следва пътя на себепознанието, но процесът на развиване на знание и практиката на осемстепенната йога система обикновено са много трудни за тази епоха. И въпреки постоянните си усилия човек може да се провали по много причини. Преди всичко той може да не следва достатъчно сериозно процеса. Да се върви по трансценденталния път, означава в известна степен да се обяви война на илюзорната енергия. Когато някой прави опит да се измъкне от ноктите на илюзорната енергия, тя се опитва да го провали чрез различни изкушения. Обусловената душа е вече примамена от проявленията на материалната енергия и възможността да бъде отново изкушена, е много голяма дори когато практикува духовна дисциплина. Това се нарича йогч чалита-мнаса – отклоняване от трансценденталния път. Арджуна е любопитен да разбере последиците от това отклонение.