ТЕКСТ 26

За интелигентната личност е крайно необходимо да бъде в Кш̣а съзнание и да служи с любов на Бога, за да достигне вечната, блажена обител за вечно щастие. Методът за постигане на такъв прекрасен резултат е много лесен и дори най-бедният измежду бедните може да го следва; няма нужда от някакви особени качества. Единственото необходимо качество е да бъдеш чист предан на Бога. Няма значение какъв си и къде се намираш. Методът е толкова прост – ако с искрена любов на Върховния Бог бъде поднесено дори едно листо, малко вода или плод, Той с удоволствие ще приеме. Няма ограничения за Кш̣а съзнание, то е лесно и универсално. Кой глупак не би искал да стане Кш̣а осъзнат с този прост метод, водещ до съвършения живот на вечност, блаженство и знание? Единственото, което желае Кш̣а, е служене с любов и нищо повече. Кш̣а приема дори мъничко цвете от своя чист предан. И не желае никакъв дар, предложен без преданост. Той не се нуждае от нищо и от никого, защото е самодостатъчен. И въпреки това приема предложеното от неговия предан във взаимната обмяна на любов и нежност. Да се развие Кш̣а съзнание, е висшето съвършенство в живота. Думата бхакти се споменава два пъти в този стих, за да стане пределно ясно, че бхакти, преданото служене, е единственият начин да се достигне Кш̣а. Никакво друго условие, например да станеш брхмаа, компетентен учен, богаташ или велик философ, не може да накара Кш̣а да приеме твоя дар. Без основния принцип на бхакти Бог няма да приеме каквото и да е, от когото и да било. Бхакти никога не е причинно обусловена. Методът е вечен. Това е непосредствена дейност в служене на абсолютното цяло.

В този стих, след като вече заяви, че е единственият наслаждаващ се, предвечният Бог и истинската цел на всички жертвени дейности, Кш̣а разкрива какви точно жертвоприношения желае да се извършват. Ако някой иска да служи на Върховния, за да се пречисти и да постигне целта на живота – трансценденталното любовно служене на Бога – трябва да разбере какво желае Господ от него. Този, който обича Кш̣а, ще му предложи само това, което Кш̣а желае. Следователно не бива да му предлагаме месо, риба и яйца. Ако Той искаше да му предлагаме такива неща, щеше да каже. Вместо това Той ясно назовава листо, плод, цвете и вода и казва за такова поднасяне: „Аз ще го приема“. Би трябвало да разберем, че Той няма да приеме месо, риба и яйца. Зеленчуците, зърнените храни, плодовете, млякото и водата са подходящи за човешките същества и самият Бог Кш̣а ги препоръчва. Всяка друга храна не може да му се предлага, тъй като Той няма да приеме; а ако му я поднесем, това няма да е израз на любовна преданост.

В трета глава, тринайсети стих, Кш̣а обяснява, че само храната от жертвоприношението е пречистена и може да се яде от желаещите напредък в живота и освобождение от мрежата на материалното оплитане. В същия стих Той казва, че тези, които не му предлагат храната си, ядат само грях. И всяка тяхна хапка ги омотава още по-здраво в мрежата на материалната природа. Но когато приготвя хубави, прости зеленчукови ястия и ги предлага пред рисунка или мӯрти на Бог Кш̣а с поклон и молба да бъде приет този скромен дар, човек може уверено да напредва в живота, да пречиства тялото си и да изгражда фини мозъчни тъкани, водещи до чисто мислене. Предлаганата храна трябва да бъде приготвена с любов – това е най-важното. Кш̣а няма нужда от храна, Той притежава всичко съществуващо; но ще приеме предложеното, щом с това някой иска да го удовлетвори. Основният елемент в приготвянето, сервирането и предлагането е да се действа с любов към Кш̣а.

Философите имперсоналисти, които твърдят, че Абсолютната Истина е без сетива, не могат да разберат този стих на Бхагавад-гӣт. Те смятат казаното тук за метафора или за доказателство за земния характер на Кш̣а, автора на Бхагавад-гӣт. Но в действителност Кш̣а, Върховният Бог, има сетива; за тях се посочва, че са взаимозаменяеми, тоест едното сетиво може да изпълнява функциите на всяко друго сетиво. Това е смисълът на твърдението, че Кш̣а е абсолютен. Ако му липсваха сетива, защо ще се казва, че Той притежава всички съвършенства? В седма глава Кш̣а обясни, че с погледа си опложда материалната природа и така се появяват живите същества. В тази връзка, когато Кш̣а слуша изпълненото с любов предлагане на храна от предания, Той действително яде и вкусва. На това трябва да се наблегне: поради абсолютното положение на Бога неговото слушане е напълно идентично с неговото опитване на храната. Само един предан, който приема Кш̣а така, както Той сам се описва, без мъгляви тълкувания, може да разбере, че Върховната Абсолютна Истина може да яде храната и да ѝ се наслаждава.