ТЕКСТ 27
ят карош̣и яд ашнси
ядж джухош̣и дадси ят
ят тапасяси каунтея
тат куруш̣ва мад-арпаам
ят – каквото и да; карош̣и – правиш; ят – каквото и да; ашнси – ядеш; ят – каквото и да; джухош̣и – предлагаш; дадси – даряваш; ят – каквото и; ят – каквото и; тапасяси – въздържанията, на които се подлагаш; каунтея – о, сине на Кунтӣ; тат – това; куруш̣ва – направи; мат – на мен; арпаам – като предлагане.
Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да предлагаш или даряваш, на каквито и въздържания да се подлагаш – прави това, о, сине на Кунтӣ, като жертвоприношение за мен.
Дълг на всекиго е да устрои живота си по такъв начин, че при никакви обстоятелства да не забравя Кш̣а. Всеки трябва да работи, за да поддържа тялото и душата си заедно, и Кш̣а препоръчва тук да се работи за него. Всеки трябва да яде нещо, за да живее; затова би трябвало да приема остатъци от храната, предложена на Кш̣а. Всеки цивилизован човек трябва да извършва някакви религиозни церемонии. Затова Кш̣а съветва: „Направи го за мен“ – и това се нарича арчана. Всеки е готов да дава милостиня. Кш̣а казва: „Дай я на мен“ – и това означава, че излишно натрупаните пари трябва да се използват в помощ на движението за Кш̣а съзнание. Днес хората са много склонни към медитационна техника, неприложима в тази епоха, но ако някой медитира върху Кш̣а двайсет и четири часа в денонощието, като повтаря Харе Кш̣а мантра на броеницата си, той със сигурност е най-големият медитатор и най-великият йогӣ, както се потвърждава в шеста глава на Бхагавад-гӣт.