Мантра единадесета

От сътворението на материалния свят всички се опитват да постигнат вечен живот, но природните закони са толкова жестоки, че никой не е могъл да се отскубне от ръцете на смъртта. Никой не иска да умира, не иска да остарява, не иска да се разболява. Но природните закони не освобождават никого от смъртта, старостта и болестите. И усъвършенстваното материално знание не е разрешило тези житейски проблеми. Материалната наука може да открие ядрената бомба, за да ускори идването на смъртта, но не открива нищо, с което да предпази хората от жестоките ѝ ръце, от болестите и старостта.

От Пурите научаваме за делата на Хираякашипу. Този цар бил постигнал много в материално отношение и със силата на своите материални завоевания и на невежеството си, поискал да победи смъртта. Той се подложил на толкова суров аскетизъм, че всички планетарни системи изнемогвали под мистичните му сили. Хираякашипу принудил създателя на Вселената, полубога Брахм, да слезе при него и поискал благословията да стане амара, безсмъртен. Брахм обяснил, че не може да изпълни искането му, защото дори той, създателят на материалния свят, властелинът на всички планети, не е амара. Както се потвърждава в Бхагавад-гӣт (8.17), Брахм има много дълъг живот, но това не го прави безсмъртен.

Хирая означава „злато“, а кашипу – „меко легло“. Този господин се интересувал от две неща – пари и жени – и искал да им се наслаждава, като стане безсмъртен. Той поискал от Брахм различни благословии, надявайки се по косвен начин да осъществи желанието си. Поискал благословията да не бъде убит от човек, животно, бог или кое да е друго живо същество измежду осемте милиона и четиристотин хиляди форми на живот. Поискал да не умира на земята, нито във въздуха, нито във водата и от никакво оръжие. Хираякашипу глупаво вярвал, че всичко това ще го спаси от смъртта. Но накрая, въпреки че Брахм му дал всички тези благословии, той бил убит от Божествената Личност, приела формата Нсиха полулъв-получовек. Бог не използвал никакво оръжие, убил го с ноктите си. Не го убил на земята, във въздуха или във водата – Хираякашипу бил убит в скута на едно невъобразимо живо същество, Нсиха, далеч отвъд представите му.

Дълбокият смисъл тук е, че дори Хираякашипу, най-могъщият материалист, не могъл да стане безсмъртен, въпреки всевъзможните си планове. Какво тогава могат да постигнат днешните жалки Хираякашипу, чиито планове се провалят непрестанно?

Шрӣ Ӣшопаниад ни съветва да не правим едностранчиви опити да спечелим борбата за съществуване. Всички се борят за съществуване, но законите на материалната природа са толкова сурови и неумолими, че не позволяват на никого да ги преодолее. За да постигне вечен живот, човек трябва да бъде подготвен да се върне при Върховния.

Процесът на завръщане при Бога представлява отделен клон от знанието и трябва да се изучи от свещените ведически писания – Упаниадите, Веднта сӯтра, Бхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам. За да бъде щастлив в този си живот и след като напусне материалното тяло, да постигне вечно блаженство, човек трябва да изучава тази свещена литература и да получи трансцендентално знание. Обусловеното живо същество е забравило вечните си взаимоотношения с Бога и погрешно приема временното си родно място за най-скъпото нещо. Бог милостиво е предоставил гореспоменатите писания на Индия, оставил е и други писания в други страни по света, за да напомни на потъналите в забрава човешки същества, че домът им не е тук, в материалния свят. Живото същество е духовно създание и може да е щастливо само когато се завърне в духовния си дом.

Божествената Личност изпраща от царството си свои доверени слуги да разпространяват посланието за завръщане при Върховния, а понякога Той лично идва да направи това. Всички живи същества са любими синове на Бога, негови неотделими частици, затова Той страда много повече от нас, когато гледа страданията, на които сме подложени в тези материални условия. Страданията в материалния свят косвено ни напомнят, че сме несъвместими с мъртвата материя. Интелигентните живи същества обикновено разбират това и започват да се стремят към вид, трансценденталното знание. Човешкият живот е най-добрата възможност за получаване на духовно знание и хората, които не се възползват от нея, се наричат нардхама, най-нисши сред човешкия род.

Пътят на авид, т.е. напредък в материалното знание за сетивно наслаждение, е път на повтарящи се раждане и смърт. Живото същество е духовно; то не се ражда, нито умира. Раждането и смъртта засягат тялото, външната обвивка на душата. И могат да се сравнят с обличането и събличането на дрехите. Глупавите човешки същества, затънали дълбоко в авид, невежеството, не обръщат внимание на този жесток процес. Омаяни от красотата на илюзорната енергия, те понасят отново и отново едни и същи страдания, без да се поучат от уроците на природните закони.

Затова трансценденталното знание, вид, е крайно необходимо за човешкото същество. В болестното ни материално състояние сетивното наслаждение трябва да се ограничава колкото е възможно повече. Необузданото сетивно наслаждение, в телесната обусловеност, е път към невежеството и смъртта. Живите същества не са лишени от духовни сетива. В първоначалната си духовна форма всяко живо същество притежава всички сетива; сега обаче те са материални, покрити от тялото и ума. Действията на материалните сетива са изкривено отражение на духовните сетивни действия. Дейността на душата, покрита от материални обвивки, е болестно състояние за нея. Истинската сетивна наслада е възможна само когато болестта се излекува – в чистата ни духовна форма, освободена от всички материални замърсявания. Следователно цел на човешкия живот би трябвало да бъде не извратеното сетивно наслаждение, а лекуването на материалната болест. Влошаването на материалната болест не е признак на знание. То е признак за авид, невежество. Ако има треска, за да оздравее, човек не бива да покачва температурата си от 40 на 41 градуса, а да я свали до нормалните 36,8. Това трябва да бъде целта на човешкия живот. Тенденцията в развитието на съвременната цивилизация е температурата на материалната треска да се повишава. И тя вече е станала 41 градуса, заради присъствието на атомната енергия. Междувременно глупавите политици се оплакват, че всеки миг светът може да загине. Това е резултатът от напредъка в материалното знание и от пренебрегването на най-важната страна на живота – духовното знание. Шрӣ Ӣшопаниад ни предупреждава да не следваме този опасен път, водещ към смъртта. Точно обратното – да развиваме духовно знание, така че да се освободим окончателно от жестоките ѝ ръце.

Това не означава да сложим край на всички дейности, свързани с поддържане на тялото. Въпросът не е в това да спрем изобщо дейността така, както, за да се излекуваме от някоя болест, няма нужда да понижаваме температурата си до нулата. „Да извлечеш най-голямата полза от една лоша сделка“ е подходящ израз. Да се отдадеш на духовно знание изисква помощта на тялото и ума; затова, ако искаме да постигнем целта си, е необходимо да ги поддържаме. Би трябвало да поддържаме нормална температура от 36,8 градуса; и великите мъдреци и светци на Индия са се стремели да правят това чрез една уравновесена програма от духовно и материално знание. Те никога не си позволяват злоупотреба с човешката интелигентност в името на болестното сетивно наслаждение.

Човешките дейности в болестното състояние на сетивно наслаждение са регулирани във Ведите с помощта на принципите на освобождението. Тази система включва религия, икономическо развитие, сетивно наслаждение и освобождение. Но в днешно време хората не проявяват интерес нито към религията, нито към освобождението. Те имат само една цел в живота си – сетивното наслаждение – и за да я постигнат, градят най-различни планове за икономическо развитие. Заблудените хора смятат, че религията трябва да се поддържа, защото подпомага икономическото развитие, а то е необходимо, за да има сетивно наслаждение. А за да бъде осигурено наслаждението и в бъдеще, след смъртта, в рая, съществува система от религиозни обреди. Но това не е смисълът на религията. Всъщност пътят на религията води до себепознание, а предназначението на икономическото развитие е единствено да поддържа тялото здраво и в добро състояние. Човек трябва да води здравословен живот, да има бистър ум, за да може да усвои вид, истинското знание, целта на човешкия живот. Животът не е предназначен за непосилен магарешки труд, нито за затъване в авид, нито за сетивно наслаждение.

Пътят на вид е представен по съвършен начин в Шрӣмад Бхгаватам. Бхгаватам препоръчва на човешкото същество да използва живота си, за да проумее Абсолютната Истина. Тя се осъзнава стъпка по стъпка като Брахман, Парамтм и накрая като Бхагавн, Божествената Личност. Абсолютната Истина осъзнават хората с извисено съзнание, постигнали знание и отречение, следвайки осемнайсетте принципа на Бхагавад-гӣт, описани в коментара към десета мантра. Същината на тези осемнайсет принципа е да се постигне трансцендентално предано служене на Божествената Личност. Затова на всички се препоръчва да овладеят изкуството на преданото служене. Сигурният път към вид е описан от Шрила Рупа Госвами в Бхакти-расмта синдху, в превод – „Нектарът на предаността“. Шрӣмад Бхгаватам (1.2.14) обобщава същността на вид със следните думи:

„Следователно с неотклонно внимание човек трябва постоянно да слуша, да възславя, помни и обожава Личността на Бога, закрилника на преданите.“

Религия, икономическо развитие и сетивно наслаждение, които не са насочени към постигане на предано служене, са просто различни форми на невежество, както ще бъде обяснено по-нататък в Шрӣ Ӣшопаниад.