Мантра дванадесета

Санскритската дума асамбхӯти се отнася за тези, които не са независими в съществуванието си. Самбхӯти е Абсолютната Божествена Личност, абсолютно независима от нищо. В Бхагавад-гӣт (10.2) Абсолютната Божествена Личност, Шрӣ Ка заявява:

„Нито полубоговете, нито великите мъдреци познават моя произход и могъщество, защото Аз съм единственият източник на всички полубогове и мъдреци.“ Ка е източникът на могъществото на полубоговете, великите мъдреци и мистиците. Въпреки че притежават голямо могъщество, то е ограничено; затова за тях е много трудно да разберат как Ка се появява чрез собствената си вътрешна енергия във формата на човешко същество.

Мнозина философи и велики и мистици се опитват да разграничат Абсолюта от относителността чрез усилията на нищожния си ум. Но това ги води единствено до негативна концепция за Абсолюта, без следа от неговите положителни черти. Определението за Абсолюта чрез отрицание е несъвършено. Отрицаващите определения карат философа да си изгражда своя собствена представа и тогава той си въобразява, че Абсолютът трябва да е лишен от форма и качества. Отрицанията посочват просто относителни материални качества, взети с обратен знак, затова те самите също са относителни. С такива схващания за Абсолюта човек може да стигне най-много до безличностното сияние на Бога, наречено Брахман, но не може да напредне по-нататък към Бхагавн, Личността на Бога.

Хората, занимаващи се с умозрителни разсъждения, не знаят, че Абсолютната Божествена Личност е Ка; че безличностният Брахман е лъчистото сияние на трансценденталното му тяло, а Парамтм, Свръхдушата, е неговото всепроникващо проявление. Те не знаят, че Ка притежава вечна форма, чиито трансцендентални качества са вечно блаженство и знание. Подвластните полубогове и великите мъдреци са несъвършени, затова приемат Ка за някой могъщ полубог и смятат сиянието Брахман за Абсолютна Истина. Но преданите, безкористно отдадени на Бога, постигат знанието, че Той е Абсолютната Личност и всичко води началото си от него. Те постоянно служат с любов на Ка, първоизточникът на всичко.

В Бхагавад-гӣт (7.20, 23) се казва, че само неинтелигентните, объркани хора, подтиквани от силното желание за сетивно наслаждение, обожават полубоговете за временно облекчение от временните си проблеми. Тъй като живото същество е сграбчено от материята, то трябва напълно да се освободи от материалното робство, за да получи постоянно облекчение на духовно ниво, където са вечното блаженство, вечният живот и вечното знание. И Шрӣ Ӣшопаниад ни съветва да не търсим временно облекчение от затрудненията си, обожавайки полубогове, които даряват само временни облаги. По-скоро трябва да обожаваме Абсолютната Божествена Личност, всепривличащия Ка, който ще ни дари с пълно освобождение от материалното робство, отвеждайки ни обратно у дома, при себе си.

Бхагавад-гӣт (7.23) обяснява още, че тези, които обожават полубоговете, могат да се издигнат до техните планети. Поклонниците на Луната могат да отидат на Луната, поклонниците на Слънцето да отидат на Слънцето и т.н. Съвременните учени се опитват да достигнат Луната с космически кораби и това начинание съвсем не е ново. Човешките същества притежават развито съзнание и имат естествена склонност да пътуват в космическото пространство и да посещават други планети, било то с космически кораби, с помощта на мистични сили или като обожават полубоговете. Във ведическите писания се казва, че човек може да отиде на други планети по всеки един от начините, описани по-горе, но най-често това става, с обожание на полубога, управляващ съответната планета. Така се достигат Луната, Слънцето и дори Брахмалока – най-висшата планета в тази Вселена. Но всички те са временна обител; единствените вечни планети са Ваикухалоките в духовното небе, където властва Божествената Личност. Самият Ка заявява в Бхагавад-гӣт (8.16):

„Всички планети в материалния свят – от най-висшата до най-нисшата – са места на страдание, където има повтарящо се раждане и смърт. Но достигналият моята обител, о, сине на Кунтӣ, никога не се ражда отново.“

Шрӣ Ӣшопаниад посочва, че с обожание на полубоговете и достигане на материалните им планети, все пак оставаме в най-мрачните области на Вселената. Тя е покрита от гигантските материални елементи и прилича на кокосов орех, пълен до половина с вода. Тъй като тази черупка е херметически затворена, мракът отвътре е много гъст и затова са необходими Слънцето и Луната, които да осветяват вътрешността. Извън Вселената се простира необятното брахма-джьоти, изпълнено с Ваикухалоки. Най-голямата, най-висшата планета в брахма-джьоти е Калока, Голока Вндвана, където живее Шрӣ Ка, Божествената Личност. Бог Шрӣ Ка никога не напуска Калока. Той е там с вечните си спътници и въпреки това вездесъщото му присъствие пронизва цялото материално и духовно космическо проявление. Това вече бе обяснено в четвърта мантра. Върховният присъства навсякъде, като Слънцето. И все пак е разположен на едно определено място, както Слънцето е разположено в неизменната си орбита.

Проблемите на живота не могат да бъдат разрешени просто като се отиде на Луната или на някоя друга планета, над или под нея. Ето защо Шрӣ Ӣшопаниад ни съветва да не се занимаваме с никое място в тази мрачна материална Вселена, а да се измъкнем от нея и да достигнем сияйното царство на Бога. Редица псевдопоклонници се правят на религиозни само за евтина популярност. Те не желаят да напуснат тази Вселена и да достигнат духовното небе. Единственото им желание е да запазят статуквото си в материалния свят под претекст, че обожават Бога. Атеисти и имперсоналисти водят такива глупави псевдорелигиозни хора до най-мрачните области, като проповядват култа на атеизма. Атеистите направо отричат съществуването на Върховната Божествена Личност, а имперсоналистите ги подкрепят, подчертавайки безличностния аспект на Върховния. Шрӣ Ӣшопаниад в нито една мантра досега, не отрича Личността на Бога. Тук се казва, че Той може да тича по-бързо от всички. Тези, които са се затичали към другите планети, са личности, тогава защо трябва да се смята, че Бог е безличностен, щом Той тича по-бързо от тях? Безличностното схващане за Върховния Бог е още едно от лицата на невежеството; то е породено от ограничено разбиране за Абсолютната Истина.

Невежите псевдонабожни личности и тези, които си измислят разни лъжливи инкарнации на Бога, пряко нарушавайки ведическите предписания, заблуждават последователите си и заслужават да пропаднат до най-мрачните области на Вселената. Обикновено такива имперсоналисти се представят за „инкарнации“ пред непознаващите ведическата мъдрост. И ако изобщо имат някакво знание, в техните ръце то става по-опасно дори от самото невежество. Имперсоналистите не обожават дори полубоговете така, както е препоръчано в писанията. Съществуват наставления как да се обожават полубоговете при определени обстоятелства и в същото време се казва, че това не е необходимо. Бхагавад-гӣт (7.23) утвърждава, че резултатите от обожанието на полубоговете не са вечни. Целият материален свят е преходен и всичко постигнато тук, в мрака на материалното битие, също е преходно. Въпросът е как да се постигне истинския, непреходния живот.

Бог казва, че когато го достигне чрез предано служене – единственият път, по който може да бъде постигната Божествената Личност – човек окончателно се освобождава от оковите на раждането и смъртта. С други думи, пътят на спасението от обятията на материята, зависи изцяло от принципите на знанието и отречението; а те се постигат със служене на Бога. Псевдонабожните нямат нито знание, нито отречение от материалните дейности. Повечето от тях искат да останат в златните вериги на материалното робство, в сянката на алтруистични и хуманни дейности, под маската на религиозни принципи. В подобни мними религиозни настроения те парадират с преданото си служене и в същото време пренебрегват всички нравствени принципи. Така минават за духовни учители и предани на Бога. Тези нарушители на религиозните принципи нямат никакво уважение към чриите, святите учители от авторитетна ученическа приемственост. Те пренебрегват ведическото наставление чрьопсана – да се обожава и следва чря – както и твърдението на Ка в Бхагавад-гӣт: евам парампара-праптам – „Тази върховна наука за Бога е получена по ученическата приемственост.“ Вместо това, заблуждавайки обикновените хора, те самите стават „чрии“, макар че изобщо не следват принципите на чря.

Тези измамници представляват голяма опасност за човешкото общество. И понеже липсва религиозно управление, те успяват да избегнат наказание от законите на държавата. Но не могат да избягат от законите на Върховния, който ясно е заявил в Бхагавад-гӣт (16.19-20), че злонамерените демони, предрешени като религиозни проповедници, ще бъдат захвърлени в най-тъмните владения на ада. Шрӣ Ӣшопаниад потвърждава, че щом приключат със занаята си на духовни учители, чиято единствена цел е сетивното наслаждение, псевдонабожните водачи ще се отправят към най-отвратителните области на Вселената.