Мантра осма

Тук е описана вечната трансцендентална форма на Абсолютната Божествена Личност. Върховният Бог не е лишен от форма. Той има собствена трансцендентална форма, която по нищо не прилича на формите в материалния свят. Телата на живите същества в този свят са оформени от материалната природа и работят като всяка една материална машина. Анатомията на тялото изисква механична конструкция, вени и всичко останало, но в трансценденталното тяло на Бога няма нищо подобно на вени. Тук ясно се казва, че Той не е въплътен. Това означава, че между тялото и душата му няма разлика и Той не е принуден да приема тяло по силата на природните закони, за разлика от нас. В материално обусловения живот душата е различна от грубото тяло и финия ум. За Върховния такава разлика не съществува. Той е пълното цяло и неговият ум, тяло и Той самият са едно и също нещо.

В Брахма сахит (5.1) има подобно описание на Бога. Там Той е описан като сач-чид-нанда-виграха. Това означава, че Той е вечната форма, напълно изявила трансценденталното битие, знание и блаженство. И не се нуждае от отделно тяло или ум, както е при нас в материалното съществуване. Във ведическата литература се казва ясно, че Той притежава съвсем различно от нашето трансцендентално тяло, затова понякога го описват като лишен от форма. Това означава, че формата му не е като нашата, т.е. че е лишен от форма, която ние можем да възприемем. По-нататък Брахма сахит (5.32) обяснява, че с всяка част или сетиво от тялото си Той може да извършва дейностите на другите сетива. Тоест Бог може да върви с ръцете си, да приема неща с краката си, да вижда с ръцете и краката, да яде с очите и т.н. В шрути мантрите се казва още, че Той няма ръце и крака като нашите, но има по-различни ръце и крака, с които може да приема това, което му предлагаме, и да се движи по-бързо от всички. Тези становища се потвърждават и от настоящата осма мантра чрез употребата на думи като шукрам, „всемогъщ“.

Формата за обожание на Бога (арч-виграха), установена в храмовете от упълномощени чрии, осъзнали Бога според изложеното в седма мантра, не се различава от изначалната му форма. Изначална е формата на Шрӣ Ка, а Той се разпространява чрез неограничен брой форми, такива като Баладева, Рма, Нсиха и Варха. Всички те представляват една и съща Божествена Личност. По същия начин арч-виграха, обожавана в храмовете, е Божествена форма. Като обожава арч-виграха, човек може веднага да се доближи до Бога, който приема служенето на предания чрез всемогъщата си енергия. Божествената арч-виграха се появява по молба на чриите, святите учители, и благодарение на Божието всемогъщество действа по неговия неповторим начин. Глупаците, които нямат представа за Шрӣ Ӣшопаниад или която и да е от другите шрути-мантри, смятат, че арч-виграха, обожавана от чистите предани, е изградена от материални елементи. Тази форма може да изглежда материална за несъвършените очи на глупаците или на каниха-адхикрӣте, но те не разбират, че Бог, всемогъщ и всезнаещ, ако пожелае, може да превърне материята в дух и духа в материя.

В Бхагавад-гӣт (9.11-12) Бог изразява съжаление за пропадналото състояние на хората с оскъдно знание, които му се присмиват, защото се появява в този свят в човешки образ. Такива неосведомени хора не познават всемогъществото на Върховния. Затова Той не се разкрива напълно пред умозрителните мислители. Само искрената отдаденост на човека определя доколко той може да оцени Бога. Живите същества са изпаднали в жалко състояние и това се дължи изцяло на факта, че са забравили връзката си с Бога.

В тази мантра, както и в много други ведически мантри ясно се казва, че Бог предоставя блага на живите същества от незапомнени времена. Живото същество пожелава нещо и Бог му доставя желаното, според неговата пригодност. Ако човек иска да стане върховен съдия, не е достатъчно просто да придобие съответните качества; необходимо е одобрението на властите, присъждащи титлата върховен съдия. Пригодността сама по себе си, не стига; нужно е решението на по-висш авторитет. По подобен начин Бог предоставя наслаждение на живите същества в съответствие с качествата им, но добрите качества сами по себе си не са достатъчни, нужна е и милостта на Бога.

Обикновено живото същество не знае какво да иска от Върховния, нито към каква позиция да се стреми. Но ако узнае органично присъщото си положение, то моли да бъде прието в трансценденталното обкръжение на Бога, за да му служи с любов. За нещастие, под въздействие на материалната природа, живите същества молят за всякакви други неща – затова в Бхагавад-гӣт (2.41) интелигентността им е описана като раздвоена или разпиляна. Духовната интелигентност е единна, а материалната интелигентност има много разновидности. В Шрӣмад Бхгаватам (7.5.30-31) се казва, че личностите, пленени от нетрайните прелести на външната енергия, забравят истинската цел на живота – завръщането при Бога. С тази забрава човек се опитва да нагласи някак си нещата чрез различни планове и програми, но това е все едно да дъвчеш вече сдъвканото. И все пак Бог е толкова милостив, че оставя потъналите в забрава живи същества да продължават по този път, без да им се меси. Ако живото същество иска да отиде в ада, Бог, без да се намесва, му позволява да го направи, а ако то поиска да се върне вкъщи, обратно при него, Той му помага.

Тук Бог е наречен парибхӯ, най-великият от всички. Никой не му е равен, никой не го превъзхожда. Останалите живи същества са представени като просяци, които молят подаяния от Бога, а Той изпълнява желанията им. Ако те му бяха равни по могъщество, ако бяха всемогъщи и всезнаещи, нямаше да го молят дори за така нареченото освобождение. Истинско освобождение означава да се завърнеш при Върховния. Освобождението, както си го представят имперсоналистите, си остава един мит, а молбите за сетивно наслаждение ще продължават безкрай, докато просякът не се опомни и не заеме органично присъщото си положение.

Върховният Бог е удовлетворен сам по себе си. Когато Бог Ка се появил на Земята преди пет хиляди години, Той проявил пълното си божествено могъщество чрез различни дейности. В детството си убил много могъщи демони, като Агхсура, Баксура и Шакатсура, без да полага някакви допълнителни усилия, за да се сдобие с такава сила. Повдигнал хълма Говардхана, без никога да се е занимавал с вдигане на тежести. Танцувал с гопӣте, без да се съобразява с никакви обществени условности и никой не го укорил. Макар че гопӣте отишли при него, подтиквани от любовни чувства, отношенията им с Ка са били обект на обожание дори от Бог Чайтаня – стриктен саннсӣ и безкомпромисен последовател на правилата за въздържание. За да потвърди, че Върховният е чист и неосквернен Шрӣ Ӣшопаниад го нарича шуддхам („пречистващ“) и аппа-виддхам („предпазващ“). Той е пречистващ, в смисъл че дори нещо определено нечисто, може да се пречисти, просто като се докосне до него. Думата „предпазващ“ се отнася до силата на общуването с Бога. Както се споменава в Бхагавад-гӣт (9.30-31), един предан в началото може да се държи като су-дурчра, с недобро поведение, но би трябвало да бъде приеман за чист, защото е стъпил на правилния път. Това се дължи на пречистващата природа на общуването с Бога. Върховният е аппа-виддхам и защото никакъв грях не го докосва. Дори да направи нещо, изглеждащо греховно, неговите действия са напълно добродетелни, защото Бог не е подвластен на греховете. При всички обстоятелства Той остава шуддхам, съвършено чист, затова често го сравняват със Слънцето. Слънцето пресушава влагата от всякакви замърсени места по земята, но самото то остава чисто. Благодарение на изключителната си мощ то пречиства и най-отвратителните неща. Щом Слънцето, което е само материален обект, има такава сила, можем да си представим пречистващата сила на всемогъщия Бог.