Въведение

Дами и господа, тема на днешната лекция е учението на Ведите. Какво представляват Ведите? Коренът на санскритската дума веда може да се тълкува по най-различни начини, но значението му в крайна сметка винаги остава едно и също. Веда означава знание. Всяко знание е веда, защото учението на Ведите е изначалното знание. В обусловеното ни състояние нашето знание е крайно несъвършено. Обусловената душа, за разлика от освободената, се характеризира с четири недостатъка. Първият ѝ недостатък е, че е обречена да греши. Например в моята страна Махатма Ганди бе смятан за велик човек, но и той допусна множество грешки. Малко преди да бъде убит, секретарят му го предупредил: „Не отивайте на събранието в Ню Делхи. Имам приятели там и научих, че е опасно.“ Но той не го послушал. Настоял да отиде и бил убит. Грешат дори велики хора като Махатма Ганди и президента Кенеди. Да се греши е човешко. Това е един от недостатъците на обусловената душа.

Друг неин недостатък: съществуването в илюзия. Илюзия е да се приема нещо, което не съществува – м. М означава „това, което не е“. Всеки смята тялото си за своето „аз“. Ако ви попитам кой сте вие, ще ни отговорите: „Аз съм мистър Джон, аз съм богат, аз съм такъв, аз съм онакъв…“ Тоест телесни отъждествявания. Но вие не сте това тяло. Това е илюзия.

Третият недостатък е склонността към измама. Всеки притежава тази склонност – да мами другите. Дори да е голям глупак, човек се представя за много интелигентен. Макар да му се обяснява, че е в илюзия и допуска грешки, той пак ще философства: „според него това е така, онова е иначе…“ А всъщност не е наясно дори със собственото си положение. И въпреки недостатъците си пише философски трудове. Това е болестно състояние. Това е измама.

И накрая, сетивата ни са несъвършени. Ние сме много горди с очите си. Често се случва да ме предизвикат: „Можете ли да ми покажете Бога?“ – А вие имате ли очите, за да видите Бога? Без очи никога няма да видите нищо. Ако внезапно в стаята стане тъмно, не може да видите дори ръцете си. Тогава каква е силата на зрението ви? Ето защо не можем да очакваме знание (веда) от тези несъвършени сетива. И с всичките недостатъци на обусловения си живот, не можем да дадем съвършено знание никому. Нито пък самите ние сме съвършени. Затова приемаме Ведите такива, каквито са.

Можете да наричате Ведите индуистки, но това е чуждо наименование. Ние не сме индуси. Истинското ни обозначение е варшрама. С името варшрама се назовават последователите на Ведите, които приемат човешкото общество с осемте му подразделения на вари и шрами. Има четири обществени подразделения и четири подразделения в духовния живот. Това се нарича варшрама. В Бхагавад-гӣт (4.13) се казва: „Тези подразделения съществуват навсякъде, защото са създадени от Бога.“ Обществото се дели на брхмаи, катрии, вайши и шӯдри. Брхмаи се наричат много интелигентните хора, които знаят какво е Брахман. Близо до тях по интелигентност стоят катриите, групата на управниците. После следват вайшите, търговското съсловие. Това естествено деление можем да открием навсякъде. То е ведически принцип, който ние приемаме. Ведическите принципи са приети за аксиоматична истина, защото в тях не е възможно да има грешки. Това означава приемане. В Индия например кравешката тор се смята за нещо чисто, макар да е животинско изпражнение. Според едно ведическо предписание човек трябва веднага да се изкъпе, ако се докосне до изпражнение. Но на друго място във Ведите се казва, че кравешките изпражнения са чисти – ако намажете някое мръсно място с кравешка тор, то става чисто. От гледна точка на здравия разум има противоречие. Но всъщност не е така, този факт е самата истина. Един от видните учени и лекари на Калкута изследва кравешката тор и откри, че тя притежава всички антисептични свойства.

Ако в Индия един човек каже на друг: „Трябва да направиш това“, другият може да му отговори: „Какво имаш предвид? Това да не е ведическо предписание, че искаш да го следвам безпрекословно?“ Ведическите предписания не подлежат на тълкувание. Но ако внимателно изследвате защо са точно такива, в крайна сметка ще откриете, че са напълно верни.

Ведите не са продукт на човешки опит и знание. Ведическото знание идва от духовния свят, от Бог Ка. Ведите имат и друго име – шрути. Шрути означава знание, което се придобива чрез слушане. Това знание не е експериментално. Шрути може да бъде сравнено с майката. Толкова много неща научаваме от майка си. Ако поискате например да узнаете кой е баща ви, кой може да отговори? – Майка ви. Тя казва: „Това е баща ти“ – и вие трябва да приемете. Не бихте могли да установите по експериментален път дали точно това е баща ви. По подобен начин ако искате да узнаете нещо, намиращо се отвъд вашия опит, отвъд експерименталното знание, отвъд дейностите на сетивата, трябва да приемете Ведите. Безсмислено е да експериментирате. Ведите вече са експериментирани, знанието вече е установено. Думите на майката трябва да се приемат за истина. Няма друг път.

Ведите са като майката, а Брахм е дядото, прародителят, защото пръв е получил наставления върху ведическото знание. В началото първото живо същество било Брахм. След като получил ведическото знание, той го предал на Нрада и на останалите си ученици и синове, а те на свой ред го предали на своите ученици. Така по ученическата приемственост ведическото знание се предава надолу. В Бхагавад-гӣт се потвърждава, че това е пътят към ведическото знание. Ако положите усилия и проверите експериментално, ще стигнете до същото заключение, но просто за да спестите време, би трябвало да приемете. Ако искате да знаете кой е баща ви и приемате майка си за авторитет, тогава без възражения може да се съгласите с всичко, казано от нея. Има три вида доказателства: пратяка, анума и шабда. Пратяка означава пряко, непосредствено доказателство. Преките доказателства не са много надеждни, защото сетивата ни са несъвършени. Всеки ден виждаме слънцето и то ни изглежда като малък диск, а всъщност е много, много по-голямо от други планети. Каква е стойността на такова зрение? Затова трябва да четем книги; така ще научим какво представлява слънцето. Тоест непосредственият опит не е съвършен. След това идва анума, индуктивното знание, хипотезите: „Може би това е така.“ Например според Дарвиновата теория е било еди-как си, а може би е било и иначе – това обаче не е наука. Това са предположения; те също са несъвършени. Съвършено е знанието, получено от авторитетни източници. Ако се снабдите с програмата на радиото от самата радиостанция, ще я приемете. Няма да се съмнявате в нея. Не е нужно да я проверявате, защото сте я получили от авторитетен източник.

Ведическото знание се нарича шабда прама. Наричат го и шрути. Шрути означава, че то трябва да се възприема просто като се слуша. Ведите ни учат да разбираме трансценденталното знание, като слушаме авторитети. Трансценденталното знание е знание отвъд тази Вселена. В тази Вселена е материалното знание, а отвъд нея е трансценденталното знание. Ние не можем да отидем дори до края на Вселената, така че как бихме достигнали духовния свят? Пълното знание не може да се постигне по такъв начин.

Духовният свят съществува. Отвъд проявеното и непроявеното съществува друга природа. Но как бихте узнали, че има друг свят, чиито планети и обитателите им са вечни? Знанието е достъпно, но как ще го проверите по експериментален път? Не е възможно. Затова трябва да прибегнете до помощта на Ведите. Това е ведическото знание. В Обществото за Ка съзнание ние получаваме знание от най-висшия авторитет – Ка. Всички хора признават Ка за авторитет. Ще говоря най-напред за двата вида трансценденталисти. Едните се наричат имперсоналисти, мвдӣ. Известни са обикновено като веднтисти от школата на Шакарчря. Има и друг вид трансценденталисти, наречени ваиави, сред които са Рмнуджчря, Мадхвчря, Виусвмӣ. Както Шакара сампрадя, така и Ваиава сампрадя приемат, че Ка е Върховната Божествена Личност. Предполага се, че Шакарчря е имперсоналист, проповядващ имперсонализъм и постигане на безличностния Брахман, но всъщност той е прикрит персоналист. В коментара си върху Бхагавад-гӣт той пише: „Нряа, Върховната Божествена Личност, е отвъд това космическо проявление.“ След това потвърждава: „Тази Върховна Божествена Личност, Нряа, е Ка. Той дошъл като син на Девакӣ и Васудева.“ Шакарчря споменава имената на бащата и майката на Ка. Тоест всички трансценденталисти приемат, че Ка е Върховната Божествена Личност. Това не подлежи на съмнение. В Ка съзнание нашият източник на знание идва непосредствено от Ка – това е Бхагавад-гӣт. Ние издадохме Бхагавад-гӣт със заглавие Бхагавад-гӣт такава, каквато е, защото приемаме думите на Ка, без да ги променяме или тълкуваме. Това е ведическо знание. Ние го приемаме, защото е чисто. Ние приемаме всичко, което Ка казва. Това е Ка съзнание. По този начин се спестява много време. Ако приемете истински авторитет, т.е. истински източник на знание, ще спестите време. Например в материалния свят има два пътя за придобиване на знание: индуктивен и дедуктивен. По дедуктивен път вие приемате, че хората са смъртни. Баща ви казва, че човек е смъртен, сестра ви казва, че е смъртен, всички останали потвърждават това и вие не го проверявате. Вие приемате факта – човек е смъртен. Ако поискате да направите изследвания, за да откриете дали наистина хората са смъртни, ще трябва да проучите всеки човек поотделно. И пак може да си мислите, че сигурно съществува и някой, който няма да умре, но просто все още не сте попаднали на него. По този начин изследванията ви никога няма да приключат. На санскритски този процес се нарича роха, възходящ процес. Ако искате да постигнете знание чрез собствени усилия, доверявайки се на несъвършените си сетива, никога няма да стигнете до правилни заключения. Това не е възможно.

В Брахма сахит има един стих: „Качете се на самолета, който се движи със скоростта на ума“. Материалните ни самолети летят с 2000 мили в час, но какво представлява скоростта на ума? Седите си у дома и си помисляте за Индия, която е например на 10 000 мили, и тя изведнъж идва във вашия дом. Умът ви е отишъл там. Скоростта на ума е огромна. Ето защо се казва: „Ако пътувате с тази скорост милиони години, ще откриете, че духовното небе е безкрайно.“ То не може да бъде дори достигнато. Затова Ведите утвърждават, че човек трябва – употребена е думата „задължително“, – човек е длъжен да се обърне към истински духовен учител, към гуру. А какви са качествата на един духовен учител? Той правилно е чул ведическото послание от авторитетен източник. И трябва да е твърдо установен в Брахман. Това са двете необходими качества. Без тях той не е истински духовен учител. Движението за Ка съзнание се основава на автентични ведически принципи. Ка казва в Бхагавад-гӣт:

„Истинската цел на изучаването на Ведите е да бъде разбран Ка.“ В Брахма сахит също е казано: „Ка, Говинда, притежава безброй форми, но всички те са едно.“ Те не са подвластни на грешки и недостатъци като нашите форми. Формата на Ка е непогрешима. Моята форма има начало, но неговата няма. Тя е ананта. Неговата форма – толкова многообразна – няма и край. Сега моята форма се намира тук, а не в апартамента ми. Вие също седите тук, а не в апартаментите си. Но Ка може да бъде едновременно навсякъде. Той се намира в Голока Вндвана и в същото време е навсякъде, защото е всепроникващ. Той е изначалният и най-старият, но когато погледнете негово изображение, ще го видите като младеж на 15–20 години. Никога няма да видите старец. В Бхагавад-гӣт сте виждали изображения на Ка като колесничар. По това време Той е бил на не по-малко от сто години. Имал е правнуци, но е изглеждал съвсем млад. Ка, Богът, никога не остарява. Такова е върховното му могъщество. И ако искате да откриете Ка, изучавайки ведическата литература, ще се объркате. Макар да е възможно, това е много трудно. Но лесно може да го опознаете, ако слушате за него от преданите. Те могат да ви го дадат: „Ето, вземи го.“ Такава е силата на преданите на Ка.

Първоначално съществувала само една Веда и не било необходимо тя да се чете. Хората били толкова интелигентни и имали такава силна памет, че щом веднъж чуели знанието от устата на духовния учител, те го разбирали. Веднага осъзнавали целия му смисъл. Преди пет хиляди години Вясадева записал Ведите за хората от сегашната епоха, Кали-юга. Той знаел, че тогава животът им ще бъде кратък, а паметта и интелигентността им ще отслабнат. „Затова, нека да изложа това ведическо знание в писмена форма“. Той разделил Ведите на четири: г, Сма, Атхарва и Яджур. След това поверил тези Веди на различни свои ученици. После помислил и за по-ниско интелигентните: стрӣ, шӯдра и двиджа-бандху. Той взел предвид качествата на жените, шӯдрите (работниците) и двиджа-бандху. Двиджа-бандху са родените във високопоставени семейства, но без съответните качества. Човек, роден в семейство на брхмаа, но непритежаващ качествата на брхмаа, се нарича двиджа-бандху. За тези хора Вясадева съставил Махбхрата, наричана още история на Индия, и осемнайсетте Пури. Пурите, Махбхрата, четирите Веди и Упаниадите са ведически писания. Упаниадите са част от Ведите. След това за учените и философите Вясадева обобщил цялото ведическо знание във Веднта сӯтра – последната дума на Ведите.

Вясадева написал Веднта сӯтра по лична заръка на Нрада, своя гуру-махрджа (духовен учител), но не бил удовлетворен. Това е дълга история, описана в Шрӣмад Бхгаватам. Ведавяса не бил удовлетворен (въпреки че съставил множество Пури и Упаниади) и дори след като написал Веднта сӯтра. Тогава духовният му учител Нрада му дал следното наставление: „Трябва да обясниш Веднта.“ Веднта означава върховното знание, а върховното знание е Ка. Ка казва, че целта на всички Веди е човек да го разбере. Веднта-кд веда-вид ева чхам. Ка казва: „Аз съм съставителят на Веднта и познавачът на Ведите“ (Бхагавад-гӣт 15.15). Следователно Ка е крайната цел. Това се обяснява във всички ваиава коментари върху философията Веднта. Ние, Гауӣя ваиавите, имаме свой коментар върху тази философия, Говинда бхя, написан от Баладева Видябхӯаа. Има коментари и от Рмнуджчря и Мадхвчря. Текстът на Шакарчря не е единствен. Върху Веднта има различни обяснения, но понеже коментарът на ваиавите не е първи, хората остават с погрешно впечатление, че коментарът на Шакарчря е единственият. Самият Вясадева е написал съвършен коментар върху Веднта – Шрӣмад Бхгаватам. Шрӣмад Бхгаватам започва с първите думи на Веднта сӯтра: джанмдй ася ята. Там изчерпателно се разяснява значението на джанмдй ася ята. Веднта сӯтра само загатва какво е Брахман, Абсолютната Истина: „Абсолютната Истина е това, от което произлиза всичко.“ Това обобщение е обяснено задълбочено в Шрӣмад Бхгаватам. Щом всичко произлиза от Абсолютната Истина, тогава каква е природата на Абсолютната Истина? Именно това се обяснява в Шрӣмад Бхгаватам. Абсолютната Истина трябва да притежава съзнание. Тя е самоозаряваща се (сва-р). Ние се озаряваме и развиваме познанието си, като получаваме знание от другите, а за нея се казва, че е самоозаряваща се. Веднта сӯтра представлява обобщение на цялото ведическо знание и нейният автор я обяснява в Шрӣмад Бхгаватам. Накрая бихме помолили тези, които наистина се стремят към ведическото знание, да се опитат да разберат обяснението му, изложено в Шрӣмад Бхгаватам и Бхагавад-гӣт.