Глава 13

Шукадева Госвмӣ много се оживил, когато Махрджа Парӣкит го попитал защо в продължение на цяла година момчетата не говорели за смъртта на Агхсура. Той му рекъл: „Скъпи царю, с любознателността си ти обновяваш трансценденталното съдържание на забавленията на Ка.“

Знае се, че преданите съвсем естествено използват ума си, енергията си, думите си, ушите си и т.н., за да слушат постоянно за Ка и да възпяват Ка. Това се нарича Ка съзнание и за този, който внимателно и задълбочено слуша и възпява, темата никога не остарява, нито омръзва. Това е важна особеност на трансценденталното съдържание, за разлика от материалното. Материалните теми стават безинтересни и човек не може да слуша неограничено дълго време по един и същ въпрос, иска му се някаква промяна. Но трансценденталните теми се наричат нитя-нава-навямна. Това означава, че човек може да продължава да възпява Бога и да слуша за него, без никога да се умори, а напротив – да е бодър и с нетърпение да очаква да чуе още и още.

Дълг на духовния учител е да открива на искрения и любознателен ученик всички поверителни въпроси. И така, Шукадева Госвмӣ започнал да обяснява защо убиването на Агхсура не се обсъждало, докато не минала една година. Шукадева Госвмӣ казал на царя: „Сега внимателно слушай каква е тази загадка. След като спасил приятелите си от устата на Агхсура и убил демона, Ка ги събрал на брега на Ямун и им казал: „Приятели, вижте само колко хубаво е това място по мекия песъчлив бряг на Ямун – тук можем да хапнем и да си поиграем. Вижте как красиво са разцъфнали лотосите във водата и как навсякъде се носи тяхното ухание. Непрекъснато се преливат и ехтят чуруликането на птиците и гукането на пауните, съпровождани от шумоленето на листата по дърветата. И това разхубавява още повече красивата гледка на дърветата. Нека обядваме тук, защото вече е късно и сме гладни. Нека теленцата стоят близо до нас, за да могат да пият вода от Ямун. Докато ние се храним, те могат да пасат меката трева наоколо.“

Всички момчета много се зарадвали на предложението на Ка и казали: „О, разбира се, нека седнем да обядваме тук.“ После пуснали теленцата да пасат меката трева, седнали на земята около Ка и разтворили кутиите, които си носели от къщи. Бог Шрӣ Ка седял в средата на кръга, а момчетата били обърнали лица към него. Те ядели, постоянно гледали Бога в лицето и му се наслаждавали. Ка бил като сърцевината на лотосовия цвят, а момчетата около него – като листенцата му. Момчетата събрали цветя, листа и кора от дървета, поставили върху тях кутиите си и започнали да обядват, радвайки се на общуването с Ка. Всяко момче имало своя лична връзка с Ка и всички се забавлявали, като си разменяли шеговити думи. Докато Бог Ка се наслаждавал на обеда с приятелите си, флейтата му била мушната в пояса на дрехата му, а рогът и тояжката му били втъкнати от другата страна. В лявата си длан Той държал лакомство, приготвено от кисело мляко, масло, ориз и нарязани плодове, което можело да се види през прозрачните му и нежни като листенцата на цвете пръсти. Върховната Божествена Личност, която приема това, което се предлага с внушителни жертвоприношения, се смеела и шегувала, наслаждавайки се на обеда с приятелите си от Вндвана. Тази гледка наблюдавали полубоговете от небесата. А момчетата просто се наслаждавали на трансценденталното блаженство от близостта на Върховната Божествена Личност.

В това време теленцата, които пасели наблизо, навлезли навътре в гората, подмамени от свежата трева, и постепенно се изгубили от поглед. Когато момчетата забелязали, че теленцата ги няма, се уплашили да не би да им се е случило нещо лошо и веднага извикали: „Ка!“ Ка убива олицетворението на страха. Всички се боят от олицетворението на страха, но страхът се бои от Ка. Като извикали думата „Ка“, пастирчетата веднага превъзмогнали страха си. От голяма обич Ка не искал приятелите му да прекъсват приятния си обед, за да търсят теленцата. Затова им казал: „Приятели, няма нужда да прекъсвате обеда си. Продължавайте да се веселите. Аз сам ще отида да видя къде са теленцата.“ И незабавно тръгнал да търси теленцата из пещерите и храсталаците. Търсил ги из ямите и по горите, но не ги намерил никъде.

Когато Ка убивал Агхсура и полубоговете наблюдавали случката с голямо удивление, Брахм, който бил роден от лотосовия цвят, израснал от пъпа на Виу, също бил дошъл да гледа. Той бил удивен как едно малко момче като Ка може да извършва такива невероятни подвизи. Макар да знаел, че малкото пастирче е Върховната Божествена Личност, той искал да види Бога да извършва още по-славни забавления. Затова откраднал всички пастирчета и теленца и ги пренесъл на друго място. Ето защо Бог Ка не можел да намери теленцата и загубил дори и приятелите си, които обядвали на брега на Ямун. Във формата си на пастирче Бог Ка бил много по-малък от Брахм, но тъй като бил Върховната Божествена Личност, веднага разбрал кой е откраднал всички теленца и пастирчета. Ка си мислел: „Брахм отнесе всички момчета и теленца. Как ще се върна сам във Вндвана? Майките им толкова ще скърбят!“

И за да удовлетвори майките на приятелите си, а също и да докаже на Брахм върховенството на Божествената Личност, Той в миг се разширил като пастирчета и теленца. Във Ведите се казва, че чрез енергията си Върховната Божествена Личност може да се разширява в много живи същества. Така че за Ка не представлявало особена трудност да се разшири отново като такова множество от пастирчета и теленца. Той се разширил във форми, които били досущ като момченцата – с различни качества, черти на лицето и телосложение, с различни дрехи и накити, с различно поведение и привички. Иначе казано, всеки има различен вкус. Тъй като всеки е индивидуалност, индивидуална душа, дейностите и поведението му са напълно специфични. И въпреки това Ка съвсем точно възпроизвел различната позиция на всяко едно момче. Освен това Ка създал формите и на всички теленца, с различната им големина, цвят, привички… Това е възможно, защото всичко е експанзия на енергията на Ка. Във Виу Пура се казва: парася брахмаа шакти. Всъщност всичко, което виждаме в космическото проявление – било то материя или действащи живи същества, – е просто експанзия на енергиите на Бога, както топлината и светлината са различни експанзии на огъня.

След като се разширил във форми, които притежавали всички лични особености на момчетата и теленцата, Ка влязъл във Вндвана, заобиколен от експанзиите си. Жителите не знаели какво се било случило. Теленцата влезли в селото и се прибрали по оборите, а момчетата се върнали по домовете си при своите майки.

Майките на момчетата чули звуците на флейтите им още преди децата да пристигнат и излезли навън да ги посрещнат и да ги прегърнат. От силната им майчина обич от гърдите им потекло мляко и те разрешили на момчетата да пият. Но те предлагали млякото си не на своите момчета, а на Върховната Божествена Личност, която се била разширила като тези момчета. Това била още една възможност за майките на Вндвана да нахранят с млякото си Върховната Божествена Личност. Така че Бог Ка дал възможност да го храни не само Яшод; този път Той дал такава възможност на всички по-възрастни гопӣ.

Момчетата се държали с майките си както обикновено, а когато се свечерило, майките изкъпали децата си, сложили им тилак и красиви накити и ги нахранили до насита след цял ден труд. Кравите, които били на паша, също се върнали вечерта и повикали теленцата си. Теленцата изтичали при майките си и те започнали да ближат телата им. Отношенията на кравите и гопӣте с техните теленца и деца останали непроменени, макар че в действителност истинските теленца и момчета не били там. Всъщност обичта на кравите и гопӣте към рожбите им нараснала без видима причина. Тази привързаност се увеличила съвсем спонтанно, въпреки че теленцата и момчетата не били техни истински деца. Макар че кравите и възрастните гопӣ на Вндвана обичали повече Ка, отколкото собствените си деца, след тази случка любовта им към тях се изравнила с любовта им към Ка. В продължение на цяла година Ка оставал във формите на теленцата и момчетата и ходел по пасищата.

Както се казва в Бхагавад-гӣт, Свръхдушата, която е експанзия на Ка, е в сърцето на всеки. И така, вместо да се разширява като Свръхдуша, за една година Той се разширил като множество от теленца и пастирчета.

Един ден Ка и Баларма наглеждали теленцата в гората, когато видели няколко крави, които пасели на върха на хълма Говардхана. Кравите виждали долу в подножието теленцата, за които се грижели момчетата. Щом зърнали теленцата, кравите изведнъж се втурнали към тях. Те препускали надолу по стръмното в галоп. Те така се топели от нежност към теленцата, че не обръщали внимание на стръмния път от върха към пасището. Те летели към теленцата с вирнати опашки и вимета, пълни с мляко. Докато тичали надолу по хълма, от силната им майчина обич млякото им се леело по земята, макар това да не били собствените им рожби. Тези крави имали други теленца, а теленцата, които пасели в подножието на хълма, били по-големи, те вече не пиели мляко, а се хранели само с трева. Въпреки това кравите веднага дошли и започнали да ближат телата им, а теленцата започнали да сучат мляко от виметата им. Те били свързани с много силна любов.

Когато кравите се втурнали от върха на хълма Говардхана, мъжете, които ги наглеждали, се опитали да ги спрат. Мъжете се грижат за големите крави, а момчетата – за теленцата. Доколкото е възможно, теленцата трябва да се държат отделно от кравите, за да не могат да изпиват млякото им. Затова мъжете, които пасели кравите на върха на хълма, се опитали да ги спрат, но не успели. Объркани от несполуката си, те се чувствали засрамени и ядосани. Те били много недоволни, но когато слезли долу и видели децата си, които пасели теленцата, неочаквано изпитали към тях силна обич. Макар че пастирите слезли долу разочаровани, объркани и ядосани, щом видели децата си, сърцата им се разтопили от нежност. Това било удивително. Изведнъж ядът, неудовлетворението и нещастието им изчезнали. Те изливали родителската си любов върху децата си, в прилив на нежност ги вземали на ръце и ги прегръщали. Те вдишвали аромата от главичките на децата си и били много щастливи, че са заедно с тях. После мъжете отново извели кравите на върха на хълма. По пътя мислели за децата си и от очите им се стичали сълзи на нежност.

Баларма видял тази необикновена размяна на нежности между кравите и теленцата и между пастирите и децата им, при положение че нито теленцата, нито децата всъщност се нуждаели от толкова много грижи и започнал да се чуди защо се случило това необикновено нещо. Той бил удивен, когато видял всички жители на Вндвана да са така разнежени към собствените си деца, както били към Ка. И кравите изпитвали към теленцата същата любов, която изпитвали към Ка. Баларма решил, че тази необикновена привързаност е нещо мистично, предизвикано или от полубоговете, или от някой могъщ човек. Иначе как би могла да настъпи такава удивителна промяна? Той заключил, че тази загадъчна промяна е предизвикана от Ка, когото Баларма познавал като обожаемата Божествена Личност. Той си помислил: „Това е подготвено от Ка, дори и Аз не можах да възпра тази мистична сила.“ И Баларма разбрал, че всичките момчета и теленца са просто експанзии на Ка.

Баларма попитал Ка каква всъщност е истината. Той казал: „Скъпи Ка, отначало Аз мислех, че всичките крави, теленца и пастирчета са или велики мъдреци и святи личности, или полубогове, но сега се оказва, че всъщност те са твои експанзии. Те – това всъщност си Ти. Ти играеш ролята на крави, теленца и момчета. Къде е ключът на загадката? Къде са отишли другите крави, теленца и момчета? И защо Ти си се разширил в техните форми? Ще бъдеш ли така мил да ми кажеш каква е причината?“ В отговор на молбата на Баларма Ка обяснил накратко какво е положението: как Брахм откраднал теленцата и децата и как Той прикрил случилото се, като се разширил така, че хората да не разберат, че истинските животни и пастирчета липсват.

Докато Ка и Баларма говорели, Брахм се върнал, след като била изминала само една секунда според летоброенето на неговия живот. Бхагавад-гӣт ни дава сведения за продължителността на живота на Брахм: четирите епохи, взети заедно хиляда пъти, т.е. четири милиона и триста хиляди години, умножени по хиляда, представляват дванадесет часа от живота на Брахм. Затова един миг от живота на Брахм се равнява на една година по нашето летоброене. След един миг от своето летоброене Брахм се върнал, за да види как е завършила шегата му. Но той се боял мъничко, защото усещал, че си играе с огъня. Ка бил неговият господар, а той решил да се пошегува и отнесъл момчетата и теленцата му. Той наистина бил много обезпокоен. Затова не се бавил дълго, а се върнал само след един миг (според неговото летоброене). Той видял, че всички теленца, крави и пастирчета си играят с Ка, точно както ги бил намерил предишния път, макар да бил сигурен, че ги е откраднал и ги е накарал да потънат в дълбок сън, омаяни от мистичните му сили. Брахм се замислил: „Аз взех всички момченца, теленца и крави и знам със сигурност, че още спят. Как така същите пастирчета и животни си играят с Ка? Нима те не са под влиянието на мистичната ми сила? Нима в продължение на цяла година са си играли с Ка?“ Брахм се опитал да разбере кои са те и защо не се подчиняват на мистичните му сили, но не могъл да установи това. С други думи, самият той попаднал под властта на собствените си мистични сили. Неговите мистични сили били като снега в мрака или като светулката денем. В тъмнината на нощта светулката може да блещука, както снежната пряспа на върха на хълма или върху почвата блести на дневната светлина. Но нощем сребристите искри на снега изчезват, а светулката не може да свети денем. И така, когато незначителната мистична сила на Брахм била изправена пред мистичната сила на Ка, тя се оказала като сняг или като светулка. Когато един човек с малки мистични сили иска да покаже могъществото си в присъствието на по-голяма мистична сила, той не увеличава, а губи способностите си. Когато поискал да покаже мистичните си сили пред Ка, дори Брахм, такава велика личност, станал за смях. Брахм бил объркан от собствените си мистични сили.

За да може Брахм да се убеди, че тези теленца, крави и момчета не са истинските, всички те се превърнали във форми на Виу. Истинските пастирчета и животни спели, омаяни от мистичните сили на Брахм, а тези, които Брахм виждал, били непосредствени експанзии на Ка, или Виу. Виу е експанзия на Ка и пред Брахм се появили формите на Виу. Всички форми на Виу имали синкав цвят и били облечени в жълти дрехи. Те били четириръки и държали боздуган, диск, лотосов цвят и раковина. На главите им блестели златни шлемове с инкрустирани скъпоценни камъни. Те били украсени с перли и обици и носели гирлянди от красиви цветя. На гърдите им се виждал знака Шрӣватса. По ръцете над лактите си имали гривни и други накити. Шиите им били гладки като раковина, нозете им били украсени със звънчета, талиите им били опасани със златни колани, а пръстите им – обкичени със скъпоценни пръстени. Брахм видял също, че цялото тяло на Виу – от лотосовите му нозе чак до върха на главата му – е обсипано със свежи пъпки на листенца от туласӣ. Друга важна черта на формите на Виу била трансценденталната им красота. Усмивката им наподобявала лунната светлина, а погледът им – току-що изгрялото слънце. Дори само от погледа им личало, че те създават и поддържат проявните форми на страстта и невежеството. Виу представя проявлението на доброто, Брахм – проявлението на страстта, Шива – проявлението на невежеството. Следователно като този, който поддържа всичко в космическото проявление, Виу създава и поддържа също Брахм и Шива.

След това проявление на Бог Виу Брахм видял, че много други Брахм, Шива, полубогове и дори незначителни живи същества като мравки и най-малки тревички – подвижни и неподвижни – танцуват около Бог Виу. Танцът им бил съпроводен от най-различни видове музика, те всички обожавали Бог Виу. Брахм осъзнал, че в тези форми на Виу се съдържа всичко, като се започне от съвършенството аим, да се смалиш до размерите на атом, и се стигне до това да можеш да станеш обширен като космическото проявление. Мистичните сили на Брахм, Шива и полубоговете, както и двадесет и четирите елемента на космическото проявление присъстват в пълна степен в личността на Виу. Под въздействието на Бог Виу него го обожавали всички подвластни мистични сили. Той бил обожаван от времето, пространството, космическото проявление, издигането на човешкото общество, дейностите, желанието и трите качества на материалната природа. Освен това Брахм осъзнал, че Бог Виу е източникът на цялата истина, знание и блаженство. Той е единството от трите трансцендентални характеристики: вечност, знание и блаженство – и обектът на обожание за последователите на Упаниадите.

Брахм разбрал, че кравите, момчетата и теленцата, които се превърнали във форми на Виу, се променили не чрез някакъв мистицизъм, който може да покаже един йогӣ или полубог с особените си сили. Кравите, теленцата и децата, които се превърнали във виу-мӯрти, т.е. във форми на Виу, били проявени не от виу-м, енергията на Виу, а били самият Виу. Качествата на Виу и на виу-м се отнасят едни към други като огъня и топлината. Топлината е качество, присъщо на огъня, но тя не е огън. Проявяването на формите на Виу от момчетата, кравите и теленцата не било като топлината, а по-скоро като огъня – те наистина били Виу. В действителност качествата на Виу са пълна истина, пълно знание и пълно блаженство. За пример могат да се използват материалните обекти, които се отразяват в много, много предмети. Например слънцето са отразява в много делви с вода, но тези отражения не са истинското слънце. Макар да изглеждат като слънцето, те не излъчват топлина и светлина. Но формите, които Ка приел, били изцяло Виу. Сатя означава истина, гна – пълно знание и нанда – пълно блаженство.

Трансценденталните форми, които се съдържат във Върховната Божествена Личност, са толкова велики, че имперсоналистите, последователи на Упаниадите, не могат да достигнат необходимото знание, за да ги разберат. Трансценденталните форми на Бога са отвъд обсега на разбиране на имперсоналистите. Като изучават Упаниадите, имперсоналистите могат да разберат само, че Абсолютната Истина не е материална и не е материално стеснена до рамките на някакво ограничено могъщество. Брахм разбрал, че Ка се е разширил в тези форми на Виу и че всичко подвижно и неподвижно в космическото проявление съществува благодарение експанзиите на енергията на Върховния Бог.

Брахм стоял така, объркан от безсилието си, и осъзнавал доколко възможностите му са ограничени в рамките на единадесетте сетива. Но той поне разбрал, че също е създаден от материалната енергия и е като кукла в ръцете ѝ. Както куклата не може да танцува сама, а танцува според указанията на кукловода, така и полубоговете и живите същества се изцяло подчинени на Върховната Божествена Личност. Както се казва в Чайтаня чаритмта, единственият господар е Ка, всички други са слуги. Целият свят се намира под талазите на материалната омая, а живите същества се носят като сламки във вода. И борбата им за съществуване продължава. Но щом човек осъзнае, че е вечен слуга на Върховната Божествена Личност, тази м, илюзорна борба за съществуване, веднага спира.

Брахм, на когото богинята на учението е напълно подчинена и който е смятан за най-големия авторитет във ведическото знание, бил много объркан и не можел да разбере необикновеното могъщество, проявено от Върховната Божествена Личност. В материалния свят дори личност като Брахм не може да разбере могъщата мистична енергия на Върховния Бог. Брахм не само че не разбирал, но и бил объркан от това, което Ка показал пред него.

Ка се смилил над неспособността на Брахм да разбере дори могъществото на Виу, с помощта на което се бил превърнал в крави и пастирчета, и както проявявал експанзията си на Виу, изведнъж спуснал над мястото на действието завесата си йога-м. В Бхагавад-гӣт се казва, че не можем да видим Върховната Божествена Личност заради завесата от йога-м. Мах-м, или външната енергия, прикрива реалността и не позволява на обусловената душа да разбере Върховната Божествена Личност, която се намира отвъд космическото проявление. А енергията, която частично показва Върховната Божествена Личност и частично не ни позволява да я видим, се нарича йога-м. Брахм не е обикновена обусловена душа. Той е много, много по-висшестоящ от всички полубогове и въпреки това не могъл да разбере тази проява на Върховната Божествена Личност. Затова по своя воля Ка престанал да показва могъществото си. Обусловената душа не само се озадачава, но и губи всякаква способност да разбира. Завесата на йога-м била спусната, за да не изпада Брахм в още по-голямо недоумение.

Когато Брахм се освободил от объркването си, той се почувствал така, като че ли се е завърнал от смъртта, и с голямо усилие отворил очи. И сега видял вечния космос с обикновени очи. Около себе си видял прекрасната Вндвана, изпълнена с дървета, Вндвана, която е източник на живот за всички живи същества. Той се възхитил на трансценденталната земя, където живите същества са далеч отвъд обикновената природа. В горите на Вндвана дори свирепите тигри и другите хищни животни живеят кротко редом със сърните и хората. Той разбрал, че поради присъствието на Върховната Божествена Личност това място е трансцендентално по отношение на всички други места и в него няма похот и алчност.

Брахм открил Шрӣ Ка, Върховната Божествена Личност, в ролята на малко пастирче. Видял малкото детенце с лакомство в лявата си ръка да търси приятелите си, кравите и теленцата, точно както преди една година, когато те изчезнали.

Брахм веднага слязъл от огромния лебед, който го носи на гърба си, и се проснал по очи пред Бога като златна пръчка. Думата, която използват ваиавите за отдаване на почит, е даават. Тя означава „падам като пръчка“. Човек трябва да отдава почит на старшите ваиави, като се просва по очи с тяло, изпънато като пръчка. Брахм паднал като пръчка пред Бога, за да отдаде почитанията си, и тъй като Брахм има златист цвят на кожата, той приличал на златна пръчка, която лежи пред Бог Ка. Шлемовете на четирите глави на Брахм докоснали лотосовите нозе на Ка. Брахм бил обзет от неописуемо щастие, от очите му започнали да се стичат сълзи, които окъпали лотосовите нозе на Ка. Той много пъти падал и отново ставал, спомняйки си прекрасните дейности на Бога. След като дълго време отдавал почитания, накрая Брахм се изправил и избърсал очи с ръка. Той видял Бога пред себе си, разтреперил се и започнал да се моли с голямо старание, смирение и почит.