Глава 14

Брахм казал: „Скъпи Господи, Ти си единственият Върховен Бог, Божествената Личност, която трябва да се обожава. Аз Ти отдавам смирените си почитания и молитви, за да те удовлетворя. Твоето тяло е с цвета на дъждовните облаци. Ти блестиш, а от жълтите Ти дрехи се излъчва златисто сияние.

О, нека многократно отдам най-смирените си почитания на сина на Махрджа Нанда, който стои пред мен с раковина в ръка, с обици и с пауново перо в косите. Лицето му е прекрасно, на главата си носи шлем, украсен с венец от горски цветя. Той стои с лакомство в ръката си и държи красива тояжка, биволски рог и флейта. Той стои пред мен, стъпил на малките си лотосови крачета.

Скъпи Господи, хората казват, че аз съм господарят на цялото ведическо знание и че съм създател на вселената, но сега стана ясно, че не мога да разбера твоята Личност, въпреки че Ти стоиш пред мен като малко дете. Ти играеш със своите приятели, теленца и кравички и човек може да си помисли, че не си достатъчно учен. Ти изглеждаш като селско момче, което държи лакомство в ръката си и търси теленцата си. И въпреки това между твоето и моето тяло има такава огромна разлика, че аз не съм в състояние да разбера могъществото на твоето тяло. Както вече казах в Брахма сахит, твоето тяло не е материално.“

В Брахма сахит се казва, че тялото на Бога е изцяло духовно; няма разлика между тялото му и него самия. Всяка част от тялото му може да извършва дейностите на останалите части. Богът може да вижда с ръцете си, да слуша с очите си, да приема жертвоприношения с нозете си и да сътворява с устата си.

Брахм продължил: „Твоето появяване като пастирче е за доброто на преданите. Аз разбирам: въпреки че извърших оскърбление в лотосовите Ти нозе, като откраднах кравичките Ти, теленцата и момчетата, Ти си милостив към мен. Това е трансцендентално твое качество: Ти много обичаш своите предани. Но въпреки любовта Ти към мен, аз не мога да разбера могъщите Ти дейности. Щом аз, Брахм, върховната личност в тази вселена, не мога да проумея детското тяло на Върховната Божествена Личност, какво можем да кажем за другите? А щом не мога да проумея духовното могъщество на детското Ти тяло, как бих могъл да разбера трансценденталните Ти забавления? В Бхагавад-гӣт се казва, че всеки, който разбира поне малко трансценденталните забавления, появяване и напускане на Бога, става достоен да влезе в царството на Бога, след като напусне материалното си тяло. Това се потвърждава във Ведите, където се казва, че просто като разбере Върховната Божествена Личност, човек ще прекъсне веригата на многократното раждане и смърт. Затова аз съветвам хората да не се опитват да те разберат чрез умозрително знание.

Най-добрият начин, по който човек може да те разбере, е покорно да изостави умозрителните разсъждения и да се опита да слуша за теб или от теб самия чрез думите Ти в Бхагавад-гӣт и другата ведическа литература, или от себереализирал се предан, получил подслон в твоите лотосови нозе. Трябва да слушаме преданите, без да добавяме нищо от себе си. Не е необходимо дори да променяме общественото си положение. Трябва само да слушаме посланието Ти. Макар че материалните сетива не могат да те разберат, човек може да победи невежеството и неправилното разбиране. Само поради милостта си Ти се разкриваш на преданите. Ти не можеш да бъдеш достигнат с никакви други средства. Умозрителните разсъждения, в които няма и следа от предано служене, са напразно изгубено време в търсене на теб. Преданото служене е толкова важно, че дори и един малък опит може да издигне човек до най-голямото съвършенство. Затова не трябва да пренебрегваме този благоприятен процес и да се захващаме с метода на умозрителните разсъждения. Чрез него човек може да опознае частично твоето космическо проявление, но няма да може да разбере твоята Личност, която е източник на всичко. Опитите на тези, които се интересуват единствено от умозрително знание, са просто ялови усилия, както усилията на човек да получи нещо, като бие по празна оризова шушулка. Ако напълним мелницата с неолющен ориз, ще получим чист ориз, но ако оризът вече е олющен, няма смисъл да бием по празните оризови люспи. Това би било съвсем напусто.

Скъпи Господи, в човешкото общество има много примери, когато човек не е успявал да достигне трансценденталното равнище, но с тялото, ума и думите си е отдавал предано служене и така е постигал най-голямото съвършенство и е ставал достоен да проникне в жилището Ти. Без предано служене човек не може да те разбере – нито чрез умозрителни разсъждения, нито чрез мистична медитация. Дори в светските дейности човек трябва да извършва предано служене и винаги да се стреми да е близо до теб, като слуша за трансценденталното Ти величие и го възпява. Единствено като се привърже към слушането за трансценденталното Ти величие и към възпяването му, човек може да постигне най-голямото съвършенство и да проникне в царството Ти. Следователно ако някой постоянно поддържа връзка с теб, като слуша за величието Ти и го възпява и като дава плодовете от работата си само за твоето удовлетворение, той ще достигне върховната Ти обител с лекота и радост. Теб могат да те разберат личности, които са изчистили сърцата си от всички замърсявания. А това може да стане, когато човек слуша за Божественото Ти величие и го възпява.“

Богът е всепроникващ. Бог Ка казва в Бхагавад-гӣт: „Всичко се поддържа от мен, но същевременно Аз не съм във всичко.“ Тъй като Богът е всепроникващ, нищо не може да съществува извън знанието му. Всепроникващата същност на Върховната Божествена Личност не може да бъде ограничена до рамките на незначителното знание на живото същество. Затова личността, която е постигнала устойчивост на ума, като го е установила върху лотосовите нозе на Бога, е в състояние да разбере Върховния Бог само до известна степен. Работата на ума е да блуждае от тема на тема, търсейки сетивно наслаждение. Само човек, който постоянно впряга сетивата си в предано служене на Бога, може да овладее ума си и да достигне лотосовите нозе на Бога. Когато умът се съсредоточи по този начин върху лотосовите нозе на Бога, това се нарича самдхи. Преди човек да достигне самдхи (транс), той не може да разбере същността на Върховната Божествена Личност. Може и да има единици философи и учени, които са в състояние да изучат природата на космоса атом по атом. Може те да са така напреднали, че да успеят да опишат атомното съдържание на космическата сфера или на всички планети и звезди на небето, дори на блестящите молекули на слънцето, звездите и другите светещи тела. Но те не могат да изброят качествата на Върховната Божествена Личност.

Както се описва в началото на Веднта сӯтра, източник на всички качества е Върховната Личност. Обикновено тя се нарича ниргуа. Ниргуа означава „това, чиито качества не могат да се оценят“. Гуа означава „качество“, а нир означава „без оценка“. Но имперсоналистите тълкуват думата ниргуа като „лишен от всякакви качества“. Тъй като не могат да осъзнаят и да оценят трансценденталните качества на Бога, те решават, че Върховният Бог няма качества. Но положението не е такова. Истинската позиция на Бога е, че Той е изначалният източник на всички качества. От него постоянно се излъчват всякакви качества. Как тогава една ограничена личност би могла да изброи качествата на Бога? Можем да определим трансценденталните качества на Бога в даден момент, но в следващия миг те вече ще са нараснали. Затова е невъзможно да бъдат премерени трансценденталните качества на Бога. Затова Той се нарича ниргуа. Неговите качества не могат да се изброят.

Не трябва напразно да се мъчим да определим качествата на Бога с умозрителни разсъждения. Излишно е да се обръщаме към метода на умозаключенията или да правим физически упражнения, за да постигнем мистични йога съвършенства. Трябва да се опитаме да разберем, че щастието и нещастието на това тяло са предопределени; излишно е да се мъчим да избегнем нещастието в телесното си съществуване или да се опитваме да получим щастие чрез разни упражнения. Най-добрият път е да се отдадем на Върховната Божествена Личност с тяло, ум и думи и винаги да служим на Бога. Тези трансцендентални усилия носят плодове. Всички други опити да разберем Абсолютната Истина никога няма да имат успех. Затова интелигентният човек не се опитва да разбере Върховната Личност, Абсолютната Истина, с помощта на разсъждения или на мистични сили. По-скоро обратното – той отдава предано служене и се уповава на Върховната Божествена Личност. Той знае, че всичко, което се случва на тялото му, се дължи на миналите му плодоносни дейности. Ако човек води такъв прост живот в предано служене, той съвсем естествено получава трансценденталната обител на Бога. Всъщност всяко живо същество е неотделима част от Върховния Бог и син на Бога. Всеки има естественото право да участва в трансценденталното удоволствие на Бога, но поради съприкосновението си с материята обусловените живи същества на практика са се лишили от това. Ако човек приеме простия процес на преданото служене, като естествена последица той ще се освободи от материалните замърсявания и ще се издигне до трансценденталното общуване с Върховния Бог.

Брахм се проявил пред Бог Ка като най-самонадеяното живо създание, защото поискал да провери силата на необикновената му личност. Той откраднал момчетата и теленцата на Бога, за да види как Богът ще си ги върне. След този ход Брахм признал, че опитът му е бил много дързък, защото той се е опитал да мери енергията си с изначалната енергия. Като възвърнал разума си, Брахм разбрал, че макар и да е много могъщо същество в сравнение с останалите живи същества в материалния свят, силата му не е нищо в сравнение със силата и енергията на Върховната Божествена Личност. В материалния свят учените откриват чудеса като атомните оръжия и когато ги изпитват в градовете или някъде другаде на планетата, тези мощни оръжия всяват ужас и създават паника. Но ако атомните оръжия бъдат употребени на слънцето, какъв ще бъде ефектът им? Там те ще изглеждат съвсем жалки. Така и отвличането на теленцата и пастирчетата от Брахм може да е необикновена проява на мистични сили, но когато могъществото си показал Шрӣ Ка, като се разширил в толкова много теленца и момчета и ги поддържал без никакви усилия, Брахм разбрал, че собствената му сила е нищожна.

Брахм нарекъл Бог Ка Ачюта, защото Богът никога не забравя и най-малкото служене, отдадено му от някой негов предан. Той толкова обича преданите си и е така милостив към тях, че приема дребното им служене като нещо много значително. Без съмнение, Брахм е служил много на Бога. В положението си на върховна личност, определена да отговаря за тази вселена, той е верен слуга на Ка и затова успял да го умилостиви. Той помолил Бога да разбере положението му на обикновен слуга, чиито малки грешки и нахалство могат да бъдат извинени. Той признал, че се е бил възгордял с могъществото си. Тъй като е качествена инкарнация на проявлението на страстта в материалния свят, за него това е естествено – затова той сгрешил. Но в края на краищата Бог Ка може да се смили над своя подчинен и да му прости грубата грешка.

Брахм осъзнал каква е действителната му позиция. Наистина, той е върховният учител в тази вселена, който отговаря за създаването на материалната природа от цялостните материални елементи – лъжливо его, небе, въздух, огън, вода и земя. Вселената е огромна, но може да бъде измерена, както и дължината на тялото ни може да бъде измерена със седем лакътя. Обикновено дължината на всяко човешко тяло възлиза на седем негови лакътя. Вселената изглежда като гигантско тяло, но за Брахм тя представлява само седем негови лакътя. А освен тази вселена, има безброй други вселени, върху които този Брахм няма власт. Както през мрежата на прозореца минават безброй мънички молекули, така милиони и трилиони вселени излизат от порите на тялото на Мах-виу под формата на покълнали семена, а Мах-виу е само част от една пълна експанзия на Ка. При това положение макар и Брахм да е върховното същество във вселената, какво представлява величието му в присъствието на Бог Ка?

Затова Брахм се сравнил с малко дете, което се намира в утробата на майка си. В утробата детето си играе с ръчичките и крачетата си и ако докосне с тях майка си, нима това би я оскърбило? Естествено, тя не се обижда. Брахм може да е много велика личност, но не само той, а и всичко, което съществува, се намира в утробата на Върховната Божествена Личност. Енергията на Бога е всепроникваща; няма кътче в творението, където тя да не действа. Всичко съществува в рамките на енергията на Бога, така че Брахм от тази вселена и другите Брахм от останалите милиони и трилиони вселени съществуват в енергията на Бога. Затова Богът е като майка. А всичко, което съществува в утробата на майката, е нейна рожба. Добрата майка никога не се обижда на детето си, дори ако то докосне тялото ѝ, когато рита с крачета.

Брахм признал, че е роден от лотосовия цвят, разцъфнал от пъпа на Нряа след унищожението на трите свята, или трите планетарни системи, наречени Бхӯрлока, Бхуварлока и Сварлока. Вселената се дели на три части: Сварга, Мартя и Птла. По време на унищожението тези три планетарни системи се заливат от вода. Тогава Нряа, пълна част на Ка, ляга във водата и постепенно от пъпа му израства стъблото на лотосов цвят, от който се ражда Брахм. Затова е съвсем естествен изводът, че майка на Брахм е Нряа. Богът се нарича Нряа, защото след унищожението става убежище на всички живи същества. Думата нра означава пълната съвкупност от всички живи същества, а аяна означава убежище. Формата на Гарбходака-шйӣ Виу се нарича Нряа, защото Той лежи във водата в състояние на пълен покой. Освен това Той е мястото, където се подслоняват всички живи същества. Както се потвърждава в Бхагавад-гӣт, Нряа присъства и във всяко сърце. В този смисъл Той пак е Нряа, защото освен убежище, аяна означава и източник на знание. Пак в Бхагавад-гӣт се казва, че паметта на живото същество се дължи на Свръхдушата, която се намира в сърцето му. След като смени тялото си, живото същество забравя всичко за миналия си живот. Но в сърцето му е Нряа, Свръхдушата, и Той му напомня как да действа според миналите си желания. Брахм искал да докаже, че Ка е истинският Нряа, че Той е източникът, от който произлиза Нряа, и че Нряа не е проява на външната енергия м, а експанзия на духовната енергия. Външната енергия м започва да действа след сътворяването на космоса, а изначалната духовна енергия на Нряа действа отпреди сътворението. Така че експанзиите на Нряа: от Ка – Краодака-шйӣ Виу, от Краодака-шйӣ Виу – Гарбходака-шйӣ Виу, от Гарбходака-шйӣ Виу – Кшӣродака-шйӣ Виу и от него – във всяко сърце, – са проявления на духовната му енергия. Те не се ръководят от материалната енергия, следователно не са временни. Всичко, което е подвластно на материалната енергия, е временно, а това, което се върши от духовната енергия, е вечно.

Брахм отново потвърдил думите си, че Ка е изначалният Нряа. Той казал, че гигантското вселенско тяло все още лежи във водата, наречена Гарбходака. Брахм казал: „Гигантското тяло на вселената е друго проявление на енергията Ти. За това, че лежи във водата, тази вселенска форма е също Нряа. А всички ние се намираме в утробата ѝ. Аз виждам навсякъде различните Ти форми Нряа. Виждам те във водата, усещам те в сърцето си, а сега те виждам и пред мен. Ти си истинският Нряа.

Скъпи Господи, в тази си инкарнация Ти доказа, че си върховният властител на м. Ти си в космическото проявление, но въпреки това цялото проявление се намира в теб. Ти вече доказа това, когато показа на майка Яшод в устата си цялото вселенско творение. С помощта на необикновената си енергия йога-м Ти лесно извършваш подобни неща, без ничия чужда помощ.

Мой скъпи Боже Ка, цялото космическо проявление, което виждаме сега, се намира в тялото Ти. Но същевременно аз те виждам отвън и Ти също ме виждаш отвън. Как би могло да стане това, ако не беше въздействието на изумителната Ти енергия!“

Брахм подчертава тук, че ако не приеме съществуването на необикновената енергия на Върховната Божествена Личност, човек не може да обясни нещата такива, каквито са. Той продължил: „Нека оставим настрана всички други неща и просто да разгледаме днешните събития, на които бях свидетел: не са ли те причинени от изумителната Ти енергия? Първо те видях сам, след това Ти се разшири във формите на всички пастирчета и теленца на Вндвана, след това видях теб и всички момчета като четириръки форми на Виу, които бяха обожавани от всички елементи и полубогове, а също и от мен. После те още веднъж се превърнаха в пастирчета и Ти пак остана сам, както преди. Нима това не означава, че Ти си Върховният Бог Нряа, който е източник на всичко; че от теб произлиза всичко и после отново потъва в теб, а Ти си оставаш пак същият, какъвто си бил преди?

Тези, които не познават необикновената Ти енергия, не могат да разберат, че Ти се разширяваш като създателя Брахм, поддръжника Виу и унищожителя Шива. Тези, които не познават нещата такива, каквито са, си измислят, че аз, Брахм, съм създателят, че Виу поддържа, а Шива е унищожителят. В действителност Ти самият си всичко – създател, поддържащ и унищожител. Освен това Ти се разширяваш в най-различни инкарнации: сред полубоговете Ти идваш като Вманадева, сред великите мъдреци – като Парашурма, сред човешките същества се появяваш лично като Бог Ка или Бог Рма, сред животните се появяваш като инкарнацията глиган и сред водните обитатели – като инкарнацията риба. Но въпреки това Ти никога не се раждаш. Ти си постоянен и вечен. Появяването и напускането Ти се осъществяват от необикновената Ти енергия, за да дадеш закрила на верните си предани и да унищожиш демоните. О, Господи, о, всепроникваща Върховна Божествена Личност, о, Свръхдуша, властител на всички мистични сили, никой не може да проумее трансценденталните Ти забавления, които се проявяват в трите свята. Никой не може да разбере как разпростираш своята йога-м и инкарнациите си и как действаш с трансценденталната си енергия. Скъпи Господи, цялото космическо проявление е като мимолетен сън и временното му съществуване само притеснява ума. Вследствие на това в материалното си съществуване ние сме изпълнени с грижи. Да живееш в материалния свят, означава единствено да си нещастен и да изпитваш всякакви страдания. И въпреки това временното съществуване в материалния свят изглежда приятно и хубаво, защото той е произлязъл от твоето тяло, което е вечно и изпълнено с блаженство и знание.

Моето заключение е, че Ти си Върховната душа, Абсолютната Истина и върховната изначална личност. Макар че с помощта на изключителното си трансцендентално могъщество Ти си се разширил в толкова много форми на Виу, живи същества и енергии, Ти си върховната и неповторима личност, Ти си върховната Свръхдуша. Безбройните живи същества са просто като малки искри от първоначалния огън. О, Господи, схващането, че Свръхдушата е безличностна, е погрешно – аз виждам, че Ти си изначалната личност. Хората с много бедни знания мислят, че щом си син на Махрджа Нанда, Ти не си изначална личност, а си роден като човешко същество. Те грешат. Ти наистина си изначалната личност. Това е моето заключение. Въпреки че си син на Нанда, Ти си изначалната личност, в това няма никакво съмнение. Ти си Абсолютната Истина и не си подвластен на материалната тъмнина. Ти си източникът на изначалното брахмаджьоти и на светещите материални тела. Брахмаджьоти е твоето трансцендентално сияние. Както се казва в Брахма сахит, брахмаджьоти е личното Ти сияние, което се излъчва от тялото Ти. Има много инкарнации на Виу и инкарнации на качествата Ти, но те не са равностойни на теб. Ти си първоначалната светлина. Възможно е другите инкарнации да притежават същата мощ, но Ти си началото на цялата светлина. Дори след унищожението Ти ще продължиш да съществуваш такъв, какъвто си, защото не си създаден в този материален свят.

В Гопла-тпанӣ (ведически Упаниад), а също и в Брахма сахит Ти си описан като говиндам ди-пурушам, защото си изначалната личност. Говинда е причината на всички причини, изначалната личност. В Бхагавад-гӣт също се казва, че Ти си източникът на сиянието Брахман. Никой не трябва да мисли, че тялото Ти е като обикновените материални тела. Твоето тяло е акшара, неунищожимо. Материалните тела винаги са изложени на тристранните страдания, но твоето тяло е сач-чид-нанда-виграха: изпълнено с блаженство, знание и вечност. Също така Ти си нираджана, защото забавленията Ти като малкия син на майка Яшод или като господаря на гопӣте не са замърсени с материални качества. И макар че Ти се прояви като толкова много пастирчета, теленца и крави, трансценденталното Ти могъщество не е намаляло. Ти винаги си цялостен и съвършен. Както се описва във ведическата литература, дори ако пълното цяло се отнеме от пълното цяло, Върховната Абсолютна Истина, то ще си остане пълно цяло, Върховна Абсолютна Истина. И макар че от пълното цяло произлизат много експанзии, то е единствено. Няма никаква възможност забавленията Ти да се замърсят от проявните форми на материалната природа, защото те са изцяло духовни. Когато се подчиняваш на майка си и баща си, Нанда и Яшод, могъществото Ти не намалява, а това е просто израз на любовното Ти отношение към твоите предани. Няма друга същност, която да е над теб. Личностите с бедни познания правят извода, че появяването и забавленията Ти са просто материални обозначения. Но Ти си трансцендентален както спрямо невежеството, така и спрямо знанието, според Гопла-тпанӣ. Ти си първоначалната амта (еликсир на безсмъртието), Ти си неумиращ. Ведите потвърждават: амта шшвата брахма. Брахман е вечният, върховен източник на всичко и Той нито се ражда, нито умира.

В Упаниадите се казва, че Върховният Брахман сияе като слънцето и че от него произлиза всичко. Всеки, който може да разбере тази изначална личност, се освобождава от материалния обусловен живот. Всеки, който просто се привърже към теб чрез преданото служене, може да достигне знанието за истинската Ти позиция, за твоето раждане, появяване, напускане и дейности. Както се потвърждава в Бхагавад-гӣт, човек може веднага да се издигне до духовното царство, след като напусне сегашното си тяло, ако просто разбере органическата Ти позиция и появяването и напускането Ти. Затова интелигентният човек се подслонява в твоите лотосови нозе, за да прекоси океана на материалното незнание, и бързо се издига до духовния свят. Съществуват толкова много личности, които „медитират“, но не знаят, че Ти си Върховната Душа. В Бхагавад-гӣт се казва, че Ти си Върховната Душа, която присъства в сърцето на всеки. Затова не е нужно човек да медитира върху нищо, което е извън теб. Този, който е постоянно потънал в медитация върху изначалната Ти форма, Ка, с лекота прекосява океана на материалното незнание. Обаче личностите, които не знаят, че Ти си Върховната Душа, остават в материалния свят въпреки мнимата си „медитация“. Ако чрез общуване с преданите Ти човек стигне до знанието, че Бог Ка е изначалната Свръхдуша, той ще може да прекоси океана на материалното невежество. Той ще престане да взема въжето за змия. А когато човек престане да взема въжето за змия, се освобождава от страха си. Затова ако човек те разбере с помощта на ученията Ти, изложени в Бхагавад-гӣт, или чрез чистите Ти предани; ако човек осъзнае, че Ти си крайната цел на познанието, той повече няма да се страхува от материалното съществуване, както се казва в Шрӣмад Бхгаватам и в цялата ведическа литература.

Така нареченото освобождение и окови губят смисъла си за този, който вече Ти отдава предано служене, както въжето не е страшно за човека, който знае, че то не е змия. Преданите знаят, че материалният свят е твоя собственост и затова използват всичко в твое трансцендентално любовно служене. За тях не съществуват никакви окови. За този, който е на слънчевата планета, слънцето вече не се появява и не изчезва под формата на ден и нощ. Казано е също, че Ти, Ка, си като слънцето, а м е като тъмнината. Когато има слънце, и дума не може да става за тъмнина, така че тези, при които Ти винаги присъстваш, са отвъд робството и освобождението. Те са вече освободени. Но от друга страна, личностите, които се заблуждават, че са освободени, без да са получили подслон в твоите лотосови нозе, падат, защото интелигентността им не е чиста.

Затова ако някой мисли, че Свръхдушата е нещо различно от теб, и я търси някъде другаде – в горите или в пещерите на Хималаите, – положението му е много жалко.

В Бхагавад-гӣт Ти ни учиш, че трябва да изоставим всички други начини за себепознание и просто да Ти се отдадем, защото това е съвършенството. Тези, които търсят сиянието Брахман, също търсят теб, защото Ти си върховен във всичко. И тези, които се стремят да разберат Свръхдушата, също търсят теб. В Бхагавад-гӣт Ти казваш, че чрез частичния си представител, Свръхдушата, лично проникваш в материалното космическо проявление. Ти присъстваш във всяко сърце и не е необходимо да търсим Свръхдушата някъде другаде. Ако някой прави това, той просто е невеж. Личностите, които са надраснали тази позиция, разбират, че Ти си безкраен, че си както вътре, така и вън. Ти си навсякъде. Преданите съсредоточават ума си върху теб, вместо да търсят Свръхдушата някъде другаде. Всъщност само този, който се е освободил от материалната представа за живота, може да се стреми към теб. Останалите не могат. Алегорията за въжето и змията може да се използва само за тези, които все още нямат знание за теб. Единствено в ума ни въжето представлява змия. По същия начин м съществува само в ума ни. Тя не е нищо друго, освен липса на знание за личността Ти. Когато те забравяме, тогава сме обусловени от м. Затова този, който се е установил в теб и вътрешно, и външно, не е подвластен на илюзията.

Човек, който е развил поне малко предано служене, може да разбере величието Ти. Дори тези, които се стремят да постигнат Брахман или Парамтм, няма да могат да разберат тези различни аспекти на личността Ти, ако не вървят по пътя на предаността. Човек може да стане духовен учител на много имперсоналисти, може да отиде като отшелник в горите, в пещерите или в планините и да медитира в продължение на много, много години, но няма да разбере величието Ти, ако не бъде облагодетелстван от мъничко предано служене. Човек няма да може да разбере дори Брахман и Парамтм, даже и след търсения и опити в продължение на дълги години, ако не бъде докоснат от прекрасното въздействие на преданото служене.

Скъпи Господи, моля се да имам щастието в този живот или в някой следващ, където и да се родя, да мога да се причисля към твоите предани. Моля се да Ти отдавам предано служене, където и да се намирам. На мен ми е безразлично каква форма на живот ще получа в бъдеще, защото виждам, че дори в телата на крави, теленца или пастирчета преданите са щастливи постоянно да общуват с теб и да Ти отдават трансцендентално любовно предано служене. Желая да съм един от тях, вместо издигнатата личност, която съм сега, защото сега съм изпълнен с невежество. Гопӣте и кравите на Вндвана са щастливи да могат да Ти дават млякото от гърдите си. Личностите, които извършват бляскави жертвоприношения и Ти предлагат безчет хубави кози, не могат да стигнат до съвършенството да те разберат. Но тези простодушни селски жени и кравите имат възможност да те удовлетворяват с млякото си. Просто заради преданото си служене. Ти пиеш млякото им до насита, а никога не си удовлетворен от ония, които извършват жертвоприношения. Аз просто съм удивен от изключителната позиция на Махрджа Нанда, майка Яшод, пастирите и гопӣте – че Ти, Върховната Божествена Личност, Абсолютната Истина, присъстваш тук като обект на най-съкровената им любов. Скъпи Господи, никой не може истински да оцени щастието на жителите на Вндвана. Ние сме полубогове, божества, които управляват сетивата на живите същества, и сме горди, че се наслаждаваме на това преимущество, но всъщност нашата позиция и позицията на тези щастливи жители на Вндвана изобщо не могат да се сравняват, защото тези същества наистина се наслаждават на присъствието Ти и чрез дейностите си общуват с теб. Ние се гордеем, че управляваме сетивата, но жителите на Вндвана са толкова трансцендентални, че над тях ние не можем да господстваме. За сетивата си те получават наслаждение, като служат на теб. Затова ще се смятам за безкрайно щастлив, ако имам възможност в някой от бъдещите си животи да се родя в земите на Вндвана.

О, Господи, аз не се стремя нито към материално богатство, нито към освобождение. Много смирено се моля в лотосовите Ти нозе да получа какво да е раждане в горите на Вндвана, за да мога да се докосна до праха от нозете на някой твой предан. Дори да бъда като тази смирена трева, за мен това ще е велико раждане. Но ако нямам щастието да се родя в горите на Вндвана, умолявам те да се родя поне близо до Вндвана, за да могат преданите да стъпват върху мен, когато отиват навън. Дори това ще бъде голямо щастие за мен. Копнея за раждане, в което ще ме поръси прахът от нозете на преданите.

Виждам, че тук всички са просто изпълнени с Ка съзнание; те не знаят нищо друго, освен лотосовите нозе на Ка, които самите Веди търсят.“

В Бхагавад-гӣт се потвърждава, че целта на ведическото знание е да се открие Ка. В Брахма сахит се казва, че е много трудно да се открие Ка, Върховната Божествена Личност, само като се чете ведическата литература. Но Той може да бъде достигнат много лесно по милостта на чистите предани. Чистите предани във Вндвана са много щастливи, защото виждат мукунда (Бог Ка) постоянно. Думата мукунда има две значения. Мук означава освобождение. Бог Ка дава освобождение и трансцендентално блаженство. Тази дума се отнася и до усмихнатото му лице, което е като цветето кунда. Мукха означава и лице. Цветето кунда е много красиво – сякаш е усмихнато. Затова се прави такова сравнение.

Разликата между чистите предани от Вндвана и останалите предани е, че жителите на Вндвана нямат никакви други желания, освен да общуват с Ка. Ка е много милостив към преданите си и изпълнява желанието им: Богът винаги е готов да общува с тях, защото те винаги копнеят за това. Освен това любовта на преданите от Вндвана е спонтанна. Те не следват регулиращи принципи. За тях това не е необходимо, защото те вече са развили естествената си трансцендентална любов към Ка. Регулиращите принципи са нужни за личности, които не са достигнали трансценденталната любов. Брахм също е предан на Бога, но той е длъжен да следва регулиращите принципи. Той се моли на Ка да му даде възможност да се роди във Вндвана, за да може да се издигне до позицията на спонтанната любов.

Брахм продължил: „О, Господи, понякога недоумявам как ще можеш да се отплатиш на жителите на Вндвана за преданото им служене. Макар да знам, че си върховният източник на всички благословии, не мога да проумея как ще им се отблагодариш за служенето, което получаваш. Ти си толкова милостив, толкова великодушен, че дори Пӯтан, която дойде да те измами, преоблечена като любеща майка, получи освобождение и позицията на истинска майка. С освобождение бяха облагодетелствани и другите демони от това семейство, Агхсура и Баксура. Но аз съм много объркан. Жителите на Вндвана са Ти дали всичко – телата си, ума си, любовта си, домовете си. Те използват всичко за теб. Как ще можеш да им се издължиш? Та Ти вече даде всичко на Пӯтан! Според мен, Ти ще останеш вечен длъжник на жителите на Вндвана, защото не можеш да им се отплатиш за любовното им служене. О, Господи, разбирам, че изключителното служене на жителите на Вндвана се дължи на това, че спонтанно са въвлекли всичките си естествени инстинкти в служене на теб. Знае се, че привързаността към материалните обекти и към дома е предизвикана от илюзията, която обуславя живото същество в материалния свят. Но това става само с тези, които не са в Ка съзнание. Жителите на Вндвана не са спъвани от привързаност към домашното огнище. За тях няма никакви пречки, защото привързаността им е насочена към теб, защото домът им е превърнат в храм, в който Ти винаги присъстваш, и защото заради теб те са забравили всичко друго. За една личност в Ка съзнание не съществуват пречки като домашния уют, нито пък тя може да бъде засегната от илюзията.

Аз разбирам също, че появяването Ти като малко момче, дете на пастири, не е материална дейност. Любовта им толкова те задължава, че Ти идваш тук, за да ги подтикнеш с присъствието си към още по-всеотдайно любовно служене. Във Вндвана няма разлика между материално и духовно, защото всичко се отдава в твое любовно служене. Скъпи Господи, Ти извършваш забавленията си във Вндвана само за да вдъхновиш преданите си. Този, който смята тези забавления за материални, се заблуждава.

Мой скъпи Боже Ка, тези, които Ти се присмиват, заявявайки, че имаш материално тяло като на обикновените хора, в Бхагавад-гӣт са наречени демонични и неинтелигентни. Ти винаги си трансцендентален. Неотдадените се мамят, като те смятат за създание от материя. В действителност Ти си приел това тяло, което прилича на тяло на обикновено пастирче, само за да увеличиш предаността и трансценденталното блаженство на твоите предани.

Скъпи Господи, нямам какво да кажа за хората, които твърдят, че вече са разбрали Бога или че самите те са станали Бог. Що се отнася до мен, честно признавам, че не мога да те осъзная с моето тяло, ум или слова. Какво мога да кажа аз за теб? Как мога да те проумея с моите сетива? Аз не мога дори да мисля съвършено за теб с ума си, който е господар на сетивата. Никой в материалния свят не може да проумее качествата, дейностите и тялото Ти. Само по твоята милост човек може да разбере до известна степен какво представляваш Ти. О, Господи, Ти си Върховният Бог на цялото творение, макар понякога погрешно да си мисля, че аз съм господар на вселената. Аз може да съм господар на тази вселена, но съществуват безброй вселени и безброй много Брахм, които ги ръководят. И всъщност Ти си господарят на всички. Като Свръхдуша във всяко сърце, Ти знаеш всичко. Моля те, приеми ме за твой отдаден слуга. Надявам се, че ще ме извиниш за това, че те обезпокоих в забавленията Ти с твоите приятели и теленца. Сега, ако ми разрешиш, веднага ще се оттегля, за да можеш се наслаждаваш на приятелите и теленцата си.

Мой скъпи Боже Ка, самото Ти име показва, че си всепривличащ. Привличащата сила на слънцето и на луната се дължи изцяло на теб. С привлекателността на слънцето Ти правиш династията Яду още по-прекрасна. Привличащата сила на луната увеличава могъществото на земята, полубоговете, брхмаите, кравите и океаните. Върховната Ти притегателна сила унищожава Каса и другите демони. Затова най-убедено заявявам, че Ти си единственото Божество в творението, на което трябва да се покланяме. Докато бъде унищожен този материален свят, ще отдавам най-смирените си почитания на теб. Докато свети слънцето в този материален свят, ще Ти отдавам цялата си почит и уважение.“

И така, след като отдал смирените си почитания на Върховната Божествена Личност и обиколил Бога три пъти, Брахм, господарят на вселената, бил готов да се върне в обителта си, наречена Брахмалока. Върховната Божествена Личност му дала знак, че може да си върви. Щом Брахм заминал, Ка незабавно се появил в този вид, в който бил в деня, когато изчезнали кравите и пастирчетата.

Ка бе оставил приятелите си да обядват на брега на Ямун. Макар че се върнал точно една година по-късно, пастирчетата помислили, че се връща след секунда. Така се проявяват различните енергии и дейности на Ка. В Бхагавад-гӣт се казва, че Ка лично се намира в сърцето на всеки и е причината за помненето и забравата. Всички живи същества са подвластни на върховната енергия на Бога. Понякога те помнят, а понякога забравят присъщата си позиция. Тъй като приятелите на Ка били под това въздействие, те не могли да разберат, че в продължение на цяла година са били омаяни от илюзията на Брахм и не са били на брега на Ямун. Когато Ка се появил пред тях, те си помислили: „Ето, няма и минута, а Ка вече се връща.“ Те се засмели, защото си помислили, че Ка не иска да тръгне сам, докато те се наслаждават на обеда. Момчетата много се зарадвали и започнали да го канят: „Скъпи приятелю Ка! Много бързо се връщаш! Ние още не сме започнали да обядваме, не сме изяли и една хапка. Много те молим, ела при нас да ядем заедно.“ Ка се усмихнал, приел поканата им и започнал да се наслаждава на обеда в обкръжението на приятелите си. Докато ядял, Ка мислел: „Тези момчета са убедени, че съм се върнал за нула време, но не знаят, че от миналата година досега се занимавах все с мистичните дейности на Брахм.“

След като приключили с обеда, Ка, приятелите му и теленцата потеглили към домовете си във Враджабхӯми. Те минали покрай Агхсура и доволно изгледали мъртвото туловище на огромната змия. Всички жители на Враджабхӯми видели Ка, когато се завръщал у дома си. Той бил украсен с горски цветя и в шлема му било втъкнато пауново перо. Ка носел гирлянд от цветя и бил изрисуван с естествени разноцветни бои, събрани от пещерите на хълма Говардхана. Говардхана е прочут със запасите си от естествени червени бои и Ка и приятелите му рисували телата си с тях. Всяко пастирче имало биволски рог, тояжка и флейта и викало всяко теленце по име. Те толкова се гордеели с необикновените дейности на Ка, че докато влизали в селото, пеели за неговата слава. Всички гопӣ на Вндвана видели как красивият Ка влиза в селото. Момчетата били съчинили хубави песни, с които описвали как били спасени от огромната змия, която ги погълнала, и как змията била убита. Някои наричали Ка син на Яшод, а други – син на Нанда Махрджа. „Той е толкова прекрасен – спаси ни от лапите на гигантската змия и я уби“ – казвали те. Но дори не предполагали, че от убиването на Агхсура е изминала цяла година.

Тук Махрджа Парӣкит попитал Шукадева Госвмӣ как така жителите на Вндвана изведнъж развили такава голяма любов към Ка, при положение че Той не бил техен роднина. Махрджа Парӣкит запитал: „Защо когато Ка се разширил заради това че истинските пастирчета ги нямало, родителите на момчетата се отнасяли с по-голяма любов към Ка, отколкото към собствените си синове? И защо кравите обичали тези теленца повече от собствените си?“

Шукадева казал на Махрджа Парӣкит, че всъщност всяко живо същество е привързано най-много към себе си. Външните атрибути като дом, семейство, приятели, родина, общество, богатство, разкош и слава имат второстепенна роля за удовлетворяването на живото същество. Те са приятни само защото удовлетворяват нашето „аз“. Ние сме егоцентрични и сме привързани към своето тяло и към себе си повече, отколкото към близки като съпруга, деца и приятели. Ако възникне някаква непосредствена опасност, засягаща собствената ни личност, ние първо ще се погрижим за себе си, а после за другите. Това е естествено. Това означава, че обичаме най-вече себе си. След собственото ни „аз“, следващият по важност обект на любовта ни е материалното ни тяло. Този, който няма знание за трансценденталната душа, е толкова много привързан към материалното си тяло, че когато остарее, се опитва да го запази по всякакви изкуствени начини, като се заблуждава, че това старо и разнебитено тяло може да бъде спасено. Всеки, независимо дали притежава материална или духовна представа за живота, работи упорито ден и нощ само за да се добере до някакво удоволствие. Ние сме привързани към материалните притежания, защото те доставят удоволствие на сетивата или на тялото ни. Привързаността към тялото съществува само защото в него се намира „азът“, трансценденталната душа. Когато напреднем повече, ще узнаем, че трансценденталната душа носи наслаждение, защото е неотделима част от Ка. В крайна сметка Ка е този, който привлича всички и дава удоволствие. Той е Свръхдушата във всичко, което съществува. И за да ни даде това знание, Ка идва и ни казва, че Той самият е всепривличащият център. Нищо не може да има притегателна сила, ако не е експанзия на Ка.

В космическото проявление всичко, което привлича, произлиза от Ка. Затова Ка е изворът на цялото удоволствие. Ка е силата, която е в основата на всичко, и издигнатите трансценденталисти виждат как всичко е свързано с него. В Чайтаня чаритмта се казва, че един мах-бхгавата, много напреднал предан, вижда Ка в основата на всички подвижни и неподвижни живи същества. Той вижда как всичко, което се намира в космическото проявление, е свързано с Ка. Щастливецът, приел подслон при Ка, който е всичко, вече е освободен. Той вече не се намира в материалния свят. Това се казва и в Бхагавад-гӣт. Всеки, който отдава предано служене на Ка, е вече на равнището брахма-бхӯта, т.е. на духовна платформа. Самото име „Ка“ предполага благочестие и освобождение. Всеки, който се подслони в лотосовите нозе на Ка, се качва на лодката, която прекосява океана на невежеството. За него обширното материално проявление става незначително като следата от копитото на теленце. Ка е целта на всички велики души и убежището от материалните светове.

За този, който притежава съзнание за Ка, Вайкуха, духовният свят, не е далече. Такъв човек не живее в материалния свят, където на всяка крачка дебнат опасности. Така Шукадева Госвмӣ обяснил подробно на Махрджа Парӣкит какво е Ка съзнание. Той даже повторил на царя думите и молитвите на Брахм. Описанията на забавленията на Бог Ка с пастирчетата му, обедът му с тях на брега на Ямун и молитвите на Брахм към него са трансцендентални теми. Всеки, който ги слуша, повтаря или възпява, несъмнено ще постигне всичките си духовни желания. Така било описано появяването на Ка като дете и игрите му с Баларма във Вндвана.