Глава 15

Така Шрӣ Ка и по-големият му брат Баларма преминали детската възраст, наречена каумра, и навлезли в паугаа, възрастта от шестата до десетата година. Тогава пастирите се посъветвали и решили да поверят кравите на всички момчета, които били навършили пет години. Водейки кравите на паша, Ка и Баларма обхождали Вндвана и пречиствали земята със стъпките си.

Придружен от пастирчетата и Баларма, Ка подкарал кравите напред и засвирил с флейтата си в гората на Вндвана, която била обрасла с цветя, растения и сочна трева. Гората на Вндвана е свята като чистия ум на преданите и е пълна с пчели, цветя и плодове. Птиците в нея пеят, а водата в езерата е кристалночиста и ободрява след всякаква умора. Постоянно духа лек благоуханен ветрец, който освежава ума и тялото. Ка, приятелите му и Баларма навлезли в гората и като зърнали приказната картина, започнали да ѝ се наслаждават. Ка видял, че всички дървета са със свежи листа, че са отрупани с плодове и се привеждат към земята, сякаш искат да го поздравят, като докоснат лотосовите му нозе. Той бил много доволен от дърветата, плодовете и цветята и се усмихнал, предугаждайки желанията им.

След това Ка казал на по-големия си брат Баларма: „Скъпи братко, Ти си по-висшестоящ от всички нас и полубоговете обожават твоите лотосови нозе. Погледни само как тези отрупани с плодове дървета са се навели, за да обожават лотосовите Ти нозе. Като че ли се опитват да излязат от мрака, в който са попаднали, като са станали дървета. Всъщност дърветата, родени в земите на Вндвана, не са обикновени живи същества. Тъй като в миналите си животи са имали имперсонални възгледи, те са поставени в това неподвижно съществувание, но сега имат възможност да те видят във Вндвана и те се молят да могат да напреднат още в духовния живот заради това че общуват със самия теб.

Обикновено дърветата са живи същества в проявната форма на тъмнината. Философите имперсоналисти са потънали в тази тъмнина, но те се измъкват от нея, когато Ти присъстваш. Според мен пчелите, които жужат около теб, в миналите си животи сигурно са Ти били предани. Те не могат да те напуснат, защото никой не може да бъде по-добър и по-любещ господар от теб. Ти си върховната и изначална Божествена Личност и пчелите просто се опитват да разпространяват славата Ти, като непрекъснато те възпяват. Мисля, че някои от тях са били велики мъдреци и предани на твоя светлост, но сега са се прикрили под формата на пчели, защото не могат да се лишат от присъствието Ти дори за миг. Скъпи братко, Ти си върховният Бог, когото всички обожават. Виж само как пауните танцуват въодушевени пред теб. И сърните те приветстват със същата любов, която изпитват гопӣте. А кукувиците, които обитават тази гора, те посрещат с небивала радост, защото знаят, че появяването Ти у дома им е много благоприятно. Обитателите на Вндвана те възхваляват, въпреки че са дървета и животни. Те са подготвили всичко, за да те посрещнат възможно най-добре, както великите души посрещат друга велика душа у дома си. А земята е толкова добродетелна и толкова щастлива, че следите от лотосовите Ти нозе бележат тялото ѝ.

Съвсем естествено е жителите на Вндвана да посрещат по този начин велика личност като теб. Билките, тревите и растенията са много щастливи, че докосват лотосовите Ти нозе. И от допира на ръцете Ти младите вейки стават толкова великолепни. Планините и реките са така прекрасни, защото ги удостояваш с погледа си. Но девойките на Враджа, гопӣте, които са привлечени от красотата Ти, са най-прекрасни, защото ги прегръщаш със силните си ръце.“

Така Бог Ка и Баларма се наслаждавали на общуването с жителите на Вндвана и с кравите и теленцата на брега на Ямун и им доставяли пълно удоволствие. Някъде ги придружавали приятелите им. Момчетата пеели, имитирали жуженето на пчелите и така съпровождали Ка и Баларма, които носели гирлянди от горски цветя. Докато вървели, от време на време момчетата подражавали на крякането на лебедите в езерата, а когато срещали танцуващи пауни, повтаряли пред Ка движенията им. Ка също започвал да движи шията си, да танцува като пауните и да разсмива приятелите си.

Кравите, за които се грижел Ка, имали различни имена и Той винаги ги викал с любов. Щом чуели, че Ка ги търси, те веднага отговаряли с мучене и момчетата до насита се наслаждавали на тези взаимоотношения. Те издавали звуци като най-различни птици, особено като чакори, пауни, кукувици и бхрадвджи. Когато понякога момчетата виждали малките животни да бягат, подплашени от рева на тигрите и лъвовете, те заедно с Ка и Баларма се престрували, че също се плашат, и хуквали с тях. Когато усещали умора, сядали, Баларма отпускал главата си в скута на някое момче, за да си почине, а Ка идвал и започвал да разтрива нозете му. Понякога Той му веел с ветрило от палмови листа и приятният полъх разхлаждал и ободрявал тялото на Баларма. Докато Баларма си почивал, останалите момчета често танцували и пеели, а друг път се боричкали и се надскачали. Ка веднага отивал при тях, всички се хващали за ръце и Той се наслаждавал на близостта им, смеел се и хвалел игрите им. Когато Ка чувствал умора или изтощение, понякога се подслонявал в корените на някое голямо дърво или лягал в скута на някое пастирче. Той лежал, отпуснал глава върху корена или в скута на момчето, а другите деца идвали, разтривали нозете му и му веели с ветрило от листа. За да му доставят удоволствие, най-надарените момчета пеели с нежни гласове. И съвсем скоро умората на Ка изчезвала. Върховната Божествена Личност, Ка, за чиито нозе се грижи богинята на щастието, се държал с пастирчетата, като че ли е един от тях. Той разширявал вътрешната си енергия и изглеждал като обикновено селско момче. Но макар че имал такъв вид, понякога Той доказвал, че е Върховната Божествена Личност. Често се случва разни особи да се представят за Върховната Божествена Личност и да мамят лековерните – но това е единственото, което те могат да направят; те не са в състояние да покажат могъществото на Бога.

Докато в присъствието на безмерно щастливите си приятели Ка проявявал вътрешната си енергия, се появила още една възможност Той да покаже свръхчовешкото си могъщество на Бог. Най-близките приятели на Ка – Шрӣдм, Субала и Стока-ка – отишли при Ка и Баларма и им казали с голяма любов: „Скъпи Баларма, Ти си много могъщ и ръцете Ти са много силни. Скъпи Ка, Ти с лекота убиваш демоните, които предизвикват безпокойства. Молим ви, обърнете внимание на голямата гора Тлавана, която се намира съвсем наблизо. В нея растат палми, отрупани с плодове. Някои плодове вече са нападали по земята, други са още на дърветата, но са добре узрели. Мястото е толкова хубаво! Обаче в него има един голям демон, Дхенуксура, и дотам е много трудно да се стигне. Никой не може да се приближи и да обере плодовете. Скъпи Ка и Баларма, демонът стои там, приел формата на магаре, заобиколен от свои приятели демони, които също са се превърнали в магарета. Те са много силни и затова да се стигне до мястото, е много трудно. Скъпи братя, вие сте единствените, които могат да убият тези демони. Всички други се боят, че ще загинат, ако отидат там. Дори животните и птиците не ходят вече в тази гора. Всички са я напуснали. Можем да усещаме само сладкото благоухание, което се носи от това място. Както изглежда, досега никой още не е опитал сочните плодове по земята и на дърветата. Скъпи Ка, честно да си признаем, този сладък мирис много ни привлича. Скъпи Баларма, нека отидем там заедно, за да опитаме плодовете. Ароматът им вече се разнася навсякъде. Не го ли усещате?“

Когато най-близките приятели на Ка и Баларма ги помолили усмихнати, те склонили да ги удовлетворят и всички заедно тръгнали към гората. Щом навлезли в нея, Баларма започнал да разтърсва дърветата със силата на слон. От това раздрусване всички зрели плодове започнали да падат по земята. Щом чул трополенето на падащите плодове, демонът Дхенуксура, който живеел там под формата на магаре, се втурнал към момчетата с такава страшна сила, че земята затреперила, а дърветата се огънали, като че ли имало земетресение. Демонът се спуснал най-напред към Баларма и започнал да го рита в гърдите със задните си крака. Отначало Баларма не казвал нищо, но демонът бил побеснял и започнал да го рита все по-ожесточено. Изведнъж Баларма сграбчил с едната си ръка краката на магарето, завъртял го със страшна сила и го запратил над върховете на дърветата. При въртенето демонът се простил с живота си. Баларма хвърлил тялото му върху най-голямото палмово дърво наоколо, но това тяло било толкова тежко, че дървото се съборило и покосило още няколко други дървета. Изглеждало като че ли през гората минава силен ураган, който покосява дърветата едно по едно. Тази проява на удивителна сила не е необичайна, защото Баларма е Божествената Личност, наречена Ананта Шешанга, и държи всички планети върху качулките на милионите си глави. Той поддържа цялото космическо проявление, както конците поддържат изтъкания плат.

След като демонът бил запратен върху дърветата, всичките му приятели и спътници незабавно се събрали и с устрем нападнали Баларма и Ка. Те възнамерявали да си отмъстят за смъртта на своя приятел. Но Ка и Баларма започнали да хващат магаретата едно по едно и да ги въртят около себе си по същия начин. Те запращали демоните върху палмовите дървета и така ги убили всички до един. Мъртвите тела на магаретата представлявали внушителна гледка. Сякаш дърветата били покрити от разноцветни облаци. Щом чули за великото събитие, полубоговете от висшите планети започнали да обсипват Ка и Баларма с цветя, забили барабаните си и отдали молитви, изпълнени с преданост.

Няколко дни след смъртта на Дхенуксура хората отново тръгнали в гората Тлавана да берат плодове, а животните се върнали и без страх пасели младата трева. Просто като възславяме тези трансцендентални дейности и забавления на братята Ка и Баларма, ние натрупваме благочестиви дейности.

Ка, Баларма и приятелите им тръгнали да се връщат във Вндвана. Те свирели на флейтите си, а момчетата възхвалявали необикновените им дейности в гората. Лицата на всички били украсени с тилак и посипани с праха, вдиган от копитата на кравите, а в косата на Ка било втъкнато пауново перо. Двамата с Баларма свирели на флейтите си и младите гопӣ щастливи гледали как Ка се завръща у дома. Всички гопӣ се чувствали покрусени, докато Ка го нямало. По цял ден те мислели как Ка е в гората или как води кравите по пасищата. Когато го видели да се връща, тъгата им веднага се разсеяла и те жадно загледали лицето му, както пчелите пият от нектара на лотосовия цвят. Когато Ка влязъл в селото, младите гопӣ се засмели. Ка свирел на флейтата си и се любувал на прекрасните им усмихнати лица.

Ка и Баларма били посрещнати от нежните си майки Яшод и Рохиӣ, които винаги изпълнявали всички желания на любимите си синове. Те служели на трансценденталните си синове и едновременно с това ги благославяли. Двете положили много грижи за децата си, изкъпали ги и ги облекли. Ка бил в жълти дрехи, а Баларма – в светлосини. И двамата били окичени с всякакви накити и цветни гирлянди. След уморителната работа на пасищата, отпочинали и освежени, те изглеждали много прекрасни.

Майките им им поднесли вкусни ястия и те с голяма охота изяли всичко. След като се нахранили, майките им ги сложили удобно в чистите им постели и започнали да им пеят различни песни, които разказвали за техните дейности. Щом легнали в постелята, и двамата веднага заспали. Така Ка и Баларма прекарвали живота си на пастирчета във Вндвана.

Понякога Ка отивал да пасе кравите на брега на Ямун заедно с приятелите си и с Баларма, а понякога отивал и без Баларма. Лека-полека дошло лятото и един ден, когато били на полето, момчетата и кравите много ожаднели и пили вода от Ямун. Но реката била отровена от една голяма змия, наречена Клия.

Във водата имало много силна отрова, която мигом подействала на момчетата и на кравите. Те паднали като мъртви. Тогава Ка, у когото се намира всичкият живот, просто хвърлил милостивия си поглед върху тях. Те отново дошли в съзнание и се загледали с голямо удивление, защото разбрали, че се били отровили от водата на Ямун и че животът им бил върнат от милостивия поглед на Ка. И те оценили мистичните сили на Ка, който се нарича Йогешвара, учителят на всички йогӣ мистици.