Глава 4

Щом Васудева заключил отново всички порти, пазачите се събудили и чули новороденото да проплаква. Каса очаквал новината за раждането на детето и пазачите веднага отишли да му съобщят, че то вече се е родило. Каса бързо скочил от постелята си и извикал: „Роди се жестоката смърт на моя живот!“ Той бил много уплашен, че смъртта му наближава, и косите му настръхнали. После се втурнал към мястото, където се било родило детето.

Девакӣ видяла брат си да идва и много кротко започнала да го моли: „Скъпи братко, моля те, не убивай това момиченце. Обещавам ти, че то ще бъде съпруга на сина ти. Недей да я убиваш! Теб няма да те убие момиче. Такова беше предсказанието. Теб ще те убие момче. Моля те, не я убивай! Скъпи братко, ти уби толкова много мои деца, лъчезарни като слънцето, и то когато току-що се бяха родили. Не е твоя вината. Демоничните ти приятели те съветваха да убиваш децата ми. Но сега те умолявам да простиш на това момиченце. Нека дъщеря ми да живее!“

Каса бил толкова безмилостен, че не изслушал жалостивите молби на сестра си. Той насила изтръгнал новороденото и като блъснал грубо Девакӣ настрани, се опитал да го удари в един камък. Това е жив пример как един жесток брат е готов да пожертва всичките си близки заради личното си наслаждение. Но изведнъж детето се изплъзнало от ръцете му, издигнало се в небето и се появило в образа на осемръката по-малка сестра на Вишу. Тя била облечена с прекрасни дрехи и носела красиви гирлянди от цветя и накити. В осемте си ръце държала лък, копие, стрели, сабя, раковина, диск, боздуган и щит.

Като видели появата на детето, което всъщност било богинята Дург, всички полубогове от различните планети – Сиддхалока, Чраалока, Гандхарвалока, Апсаралока, Киннаралока и Урагалока – ѝ поднесли дарове и ѝ отдали молитвите си. Отгоре богинята се обърнала към Каса: „Негоднико, нима би могъл да ме убиеш! Детето, което ще те убие, вече се роди нейде по света. Не бъди толкова жесток към нещастната си сестра!“ След появата си богинята Дург станала известна под различни имена в различните части на света.

Каса чул тези думи и много се уплашил. От страх той незабавно освободил Васудева и Девакӣ от оковите и им заговорил много любезно: „Скъпи сестро и братко, аз се държах като демон и убивах собствените си племенници. Пренебрегвах всякакви роднински чувства. Не знам какви ще бъдат последствията от тези мои действия. Вероятно ще бъда запратен в ада, където отиват убийците на брхмаите. Но аз съм удивен, че небесното предсказание не се сбъдна. Разпространяване на лъжи откриваме не само в човешкото общество: сега се оказа, че дори небесните обитатели могат да не казват истината. Аз повярвах на думите им и затова извърших толкова много грехове – убих децата на сестра си. Скъпи мои Васудева и Девакӣ, вие сте много велики души! Не ми подобава да ви давам наставления, но все пак ще ви помоля да не съжалявате за смъртта на децата си. Ние всички сме подвластни на висша сила и тя не ни позволява да оставаме заедно. С течение на времето сме принудени да се разделяме с приятелите и роднините си. Но със сигурност трябва да знаем, че дори когато материалните тела си отиват, душата остава недокосната. Да вземем за пример глинените гърнета: хората ги правят и не след дълго те се чупят, но въпреки това глината, земята, си остава за вечни времена такава, каквато е. Така и телата, които душата приема в различните условия, се създават и унищожават, но трансценденталната душа остава завинаги. Затова няма за какво да скърбим. Всеки трябва да разбере, че материалното тяло се различава от трансценденталната душа и докато човек не стигне до този извод, със сигурност ще продължи да пътува от едно тяло в друго.

„Скъпа моя Девакӣ, ти си толкова кротка и добра. Моля те, прости ми, не скърби за мъртвите си деца, чиято смърт причиних. Всеки е принуден да действа според предопределения план дори да не го желае. Хората погрешно мислят, че когато дойде краят на това тяло, „азът“ умира. Или се заблуждават, че някой може да убие някое друго живо същество. Всички тези неверни схващания ни обричат да приемаме условията на материалното съществуване. С други думи, докато не се убедим твърдо във вечността на душата, ще бъдем излагани на страданията да убиваме и да бъдем убивани. Скъпи мои сестро и зетко, бъдете така милостиви да ми простите зверствата, които извърших. Аз имам много лош нрав, но вашите сърца са благородни. Смилете се над мен и ми простете!“

Сълзи потекли от очите на Каса и той паднал в нозете на зет си и сестра си. Каса повярвал на думите на Дург-девӣ, която се опитал да убие, и веднага освободил Васудева и Девакӣ. Той лично отключил железните им окови и се държал с тях много нежно, като състрадателен роднина.

Когато Девакӣ видяла брат си така да се разкайва, тя отново се успокоила и забравила всичките му жестокости. Васудева, забравил всички минали истории, също се усмихнал и заговорил с шурея си. Васудева казал на Каса: „О, мой щастливи шурею, това, което казваш за материалното тяло и за душата, е вярно. Всички живи същества се раждат невежи и мислят, че материалното тяло е собственото им „аз“. Това житейско схващане се дължи на невежеството. И въз основа на това невежество ние си създаваме вражди и приятелства. Скръб, ликуване, страх, завист, алчност, илюзия и лудост – това са различните прояви на материалистическата ни представа за живота. Човек, който е подвластен на тази представа, заради едното си материално тяло си създава врагове. И като извършваме подобни дейности, ние забравяме вечната си връзка с Върховната Божествена Личност.“

Васудева се възползвал от добронамереността на Каса и му обяснил, че неговите безбожни дейности също се дължат на това невярно схващане за живота – приемането на материалното тяло за „аза“. Каса бил много доволен, че Васудева му говори по такъв начин за убийството на синовете си, и чувството му за вина постепенно започнало да намалява. С разрешение на сестра си Девакӣ и зет си Васудева той успокоен се върнал у дома си.

На следващия ден обаче Каса събрал съветниците си и им разказал за събитията от предишната нощ. Всички съветници на Каса били демони и вечни врагове на полубоговете. Те слушали господаря си да разказва какво се е случило през изминалата нощ и ставали все по-потиснати. Макар че не били особено учени или опитни, накрая дали на Каса следните наставления: „Уважаеми господарю, нека убием всички деца, родени през последните десет дни във всички градове, области, села и пасища. Нека следваме този план неотклонно. Според нас полубоговете не могат да направят нищо срещу тези зверства. Те винаги са се страхували да се бият с нас и дори и да поискат да възпрепятстват действията ни, няма да посмеят да го направят. Те се боят от невероятната сила на твоя лък. Всъщност от опит знаем, че когато се изправиш, за да се биеш с тях, и започнеш да ги обсипваш със стрели, те се разбягват във всички посоки, за да спасят живота си. Много полубогове никога не са се престрашавали да се бият с теб и веднага са се предавали, като са развивали тюрбаните от главите си и са сваляли знамената си. С допрени длани те са те молели да ги пощадиш и са казвали: „Господарю, всички ние се боим от силата ти. Умоляваме те да ни пощадиш и да спреш това опасно сражение.“ Много пъти сме виждали ти да не убиваш тези предали се воини, когато те всички се страхуват; когато лъковете, стрелите и колесниците им са счупени; когато забравят как да водят бойните си действия и не са в състояние да се бият с теб. Така че всъщност няма защо да се боим от полубоговете. В мирно време, извън бойното поле, те са много горди с военното си изкуство, но на самото бойно поле не могат да покажат никакви качества или воинска сила. Няма причина да се страхуваме, макар че Бог Вишу, Шива и Брахм винаги са готови да помагат на полубоговете, предвождани от Индра. Що се отнася до Бог Вишу, той вече се е скрил в сърцата на всички живи същества и не може да излезе оттам. Шива пък се е отрекъл от всички дейности и е отишъл в гората. А Брахм постоянно е зает с най-различни видове отречения и е погълнат от медитация. За Индра пък изобщо не си струва да говорим. Той е сламчица в сравнение с твоята сила. Няма защо да се боим от тези полубогове. Но не трябва и да ги пренебрегваме, защото те са наши заклети неприятели. Трябва да внимаваме и да се пазим. За да ги изличим напълно, трябва просто да ти служим и винаги да сме на твоите заповеди.“

Демоните продължили нататък: „Ако някоя болест на тялото се пренебрегне, тя става неизлечима. Когато човек не внимава, не ограничава сетивата си и ги отпусне, е много трудно да ги управлява. Затова трябва много да внимаваме с полубоговете – да не станат прекалено силни и тогава да не можем да ги подчиним. Бог Виу е основата на силата им, защото крайната цел на всички религиозни предписания е да бъде удовлетворен Той. Ведическите предписания, брхмаите, кравите, отреченията, жертвоприношенията, благотворителните начинания и разпределението на богатството са предназначени да удовлетворят Бог Виу. Така че нека веднага започнем с убиването на брхмаите, които отговарят за ведическото знание, и на великите мъдреци, които отговарят за извършването на ритуалните жертвоприношения. Нека да убием всички крави, защото от тях идва маслото, което е толкова необходимо за жертвоприношенията. Молим те, дай ни разрешението си да убием всички тия същества.“

Всъщност крайниците на трансценденталното тяло на Бог Виу са брхмаите, кравите, ведическото знание, отречението, честността, властта над ума и сетивата, вярата, благотворителността, търпението и извършването на жертвоприношения. Бог Виу е разположен в сърцето на всеки и е предводител на всички полубогове, включително на Шива и на Брахм. Министрите на Каса казали: „Ние мислим, че ще убием Бог Виу, ако започнем преследвания срещу великите мъдреци и брхмаите.“

Каса още от самото начало бил най-големият негодник, впримчен в оковите на вечното всепоглъщащо време. След като бил посъветван така от демоничните министри, решил да започне да преследва брхмаите и ваиавите. Той наредил на демоните да притесняват по всякакви начини святите личности и след това се върнал у дома си. Всички последователи на Каса били под въздействието на проявлението на страстта, а също така били заблудени и от проявлението на невежеството. Единственото им занимание било да враждуват със святите личности. Такива действия могат само да съкратят продължителността на живота. Демоните ускорявали този процес и предизвиквали смъртта си да дойде колкото се може по-скоро. Последствие от гоненията срещу святи личности е не само ненавременната смърт. Тази дейност е толкова оскърбителна, че вършителят ѝ постепенно загубва красотата си, доброто си име и религиозните си принципи и проваля издигането си до висшите планети. Подтиквани от какви ли не капризи, демоните са причина за намаляването на благосъстоянието на човечеството. Оскърблението срещу лотосовите нозе на преданоотдадените и на брхмаите е по-голямо от оскърблението срещу лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност. Затова една безбожна цивилизация става причина за всякакви нещастия.