Глава 45
Ка връща сина на учителя си
Когато Бог Ка видял Васудева и Девакӣ почтително да стоят прави, Той веднага проявил влиянието на своята йога-м, за да започнат те да се отнасят към него и към Баларма като към свои деца. Както в материалния свят под влиянието на илюзорната енергия при различните живи същества има родителски и синовни взаимоотношения, така под въздействието на йога-м преданите могат да имат взаимоотношения с Върховната Божествена Личност като със свое дете. След като с помощта на йога-м създал такова положение, Ка се представил с Баларма пред родителите си като най-прославения син на династията на Стватите и им казал с голямо смирение и уважение: „Скъпи татко и майко, макар че постоянно се тревожехте за безопасността ни, вие не можахте да се радвате на детството, юношеството и младостта ни.“ Ка в подтекст възхвалявал славните родителски грижи на Нанда Махрджа и майка Яшод, които имали възможност да се наслаждават на детските им забавления, въпреки че не били истинските им родители. Природата е устроила нещата така, че родителите се радват много на детството на обусловеното живо същество. Дори в животинското царство родителите са привързани към зверчетата си. Те са пленени от поведението на малките си и полагат много грижи за добруването им. Що се отнася до Васудева и Девакӣ, те постоянно се тревожели за безопасността на Ка и Баларма. Затова веднага след появяването на Ка го преместили в друг дом. Баларма също бил прехвърлен от утробата на Девакӣ в утробата на Рохиӣ.
Васудева и Девакӣ много се безпокоели за Ка и Баларма и не могли да се наслаждават на детските им забавления. Ка казал: „За съжаление, съдбата ни е такава, че не можахме да израснем под грижите на истинските си родители и не изпитахме радостите на детството у дома. Скъпи татко и майко, човек не може да изплати дълга си към родителите, дали му това тяло, чрез което може да получи всички облаги на материалното съществуване. Според ведическите предписания в човешката форма на живот могат да се извършват всички видове религиозни дейности, да се изпълняват всички желания и да се натрупат всякакви богатства. И само в човешкото тяло се съдържа възможност за освобождение от материалното съществуване. Това тяло се създава с общите усилия на бащата и майката. Всяко човешко същество трябва да се чувства задължено на родителите си и да разбере, че не може да им се отплати. Ако порасналият син не се опитва да удовлетвори родителите си с постъпките си или с богати подаръци, след смъртта той със сигурност ще бъде наказан от господаря на смъртта, който ще го принуди да яде собствената си плът. Ако някой е в състояние да се грижи и да закриля възрастните си родители, добродетелната си съпруга, децата си, духовния си учител, брхмаите и всички, които се обръщат за подслон към него, но не прави това, той е смятан за мъртъв, макар и все още да диша. Скъпи татко и майко, вие постоянно полагахте грижи за безопасността ни, но за жалост, ние не можехме да ви служим по никакъв начин. Досега ние само си губехме времето, не можехме да ви служим по причини, които не зависеха от нас. О, майко и татко, умоляваме ви да ни простите греховете ни.“
Когато Ка, Върховната Божествена Личност, говорел като невинно момче с тези ласкави думи, Васудева и Девакӣ се изпълнили с родителска обич и радостно го прегърнали. Те били удивени и в отговор не можели да продумат ни думичка – само мълчаливо прегръщали него и Баларма с много обич, а от очите им безспирно се стичали сълзи.
Като успокоил майка си и баща си, любимият син на Девакӣ отишъл при дядо си Уграсена и оповестил, че от сега нататък Уграсена ще бъде на цар на царството Яду, което по-рано насилствено управлявал Каса, въпреки че баща му бил жив. Каса дори бил хвърлил баща си в тъмница. Но след смъртта на Каса баща му бил освободен и провъзгласен за глава на царството. Оттук става ясно, че по онова време в западната част на Индия имало множество малки царства, управлявани от династиите Яду, Андхака, Вши и Бходжа. Махрджа Уграсена принадлежал към династията Бходжа, следователно по заобиколен начин Ка обявил, че царят на династията Бходжа ще управлява и останалите царства. Той на драго сърце помолил Махрджа Уграсена да бъде господар и на него и Баларма, защото те са му поданици. Думата прадж означава поколение, а също и население. Ка принадлежал към прадж и като внук на Махрджа Уграсена, и като потомък на династията Яду. Затова доброволно приел властта на Махрджа Уграсена. Ка казал: „Заради проклятието на Яти царете от династията Яду няма да се надигнат срещу трона. Ние с радост ще ти бъдем слуги. Ще ти съдействаме във всичко, за да може положението ти да се укрепи още повече, да стане още по-славно и царете от другите династии да плащат данъците си без ни най-малко колебание. Когато си под нашето покровителство, ще те почитат дори полубоговете от райските планети. Скъпи дядо, всички царе от династиите Яду, Вши, Андхака, Мадху, Дашрха и Кукура до смърт се бояха от покойния ми вуйчо Каса и постоянно бяха неспокойни и разтревожени. Сега ти ще можеш да им върнеш спокойствието и сигурността. В цялото царство ще настане мир.“
Поради страх от Каса всички съседни царе били изоставили столиците си и живеели в отдалечените краища на страната. А сега, след смъртта на Каса и връщането на Уграсена на престола, те получили всякакви дарове и помощи, след което се завърнали по домовете си. Когато всичко се подредило така добре, жителите на Матхур заживели в града щастливо, пазени от силните ръце на Ка и Баларма. Заради доброто управление на Ка и Баларма жителите на Матхур били много радостни и всичките им материални желания и нужди били задоволени. А понеже виждали Ка и Баларма със собствените си очи всеки ден, скоро напълно забравили за всички материални страдания. Щом вѝдели Ка и Баларма да излизат на улицата, облечени с хубави дрехи, и усмихнати да поглеждат тук и там, в същия миг хората се изпълвали с любовен екстаз просто защото виждали лично Мукунда. С името Мукунда се назовава този, който може да даде освобождение и трансцендентално блаженство. Присъствието на Ка предизвиквало такава жизненост и бодрост, че не само младите хора, но дори и старците в Матхур се подмладявали и възвръщали силата си, когато го виждали често.
Нанда Махрджа и Яшод също живеели в Матхур, защото там били Ка и Баларма. След известно време обаче те пожелали да се върнат обратно във Вндвана. Ка и Баларма отишли при тях и много нежно ги прегърнали. Ка казал: „Скъпи татко и майко, въпреки че съм син на Васудева и Девакӣ, истинските ни родители сте вие, защото от самото ни раждане, от най-ранното ни детство ни отгледахте с много нежност и любов. Нежната ви обич беше много по-голяма от тази, която човек може да предложи на собствените си деца. Вие сте истинските ни родители, защото ни гледахте като собствени деца, когато бяхме просто едни сирачета. По определени причини нашите родители ни изоставиха и вие ни дадохте подслон. Скъпи майко и татко, знам, че ще страдате, когато се разделим и вие се върнете във Вндвана, но бъдете сигурни, че веднага след като направя нещо за истинските си родители – Васудева и Девакӣ, – както и за дядо ми и другите ми роднини, Аз ще се върна във Вндвана.“ С ласкавите си слова и с дарове от най-различни дрехи, накити и майсторски изработени сечива Ка и Баларма удовлетворили Нанда и Яшод. Те доставили колкото се можело повече радост и на приятелите и съседите си, които били дошли с тях от Вндвана в Матхур. В изключителната си родителска обич към Баларма и Ка Нанда Махрджа почувствал как от очите му бликват сълзи, прегърнал момчетата и потеглил с пастирите за Вндвана.
След известно време Васудева устроил за сина си посвещението, при което се дава свещен шнур като белег за второто раждане, което е много съществено за висшите касти в човешкото общество. Васудева повикал семейния свещенослужител и учените брхмаи, за да извършат както подобава церемонията за Ка и Баларма. По време на ритуала Васудева подарил на брхмаите много накити и крави, украсени с коприна и злато. По-рано, по случай раждането на Ка и Баларма, Васудева искал да даде крави на брхмаите, но понеже бил в затвора, можел да направи това само наум. Но сега, след смъртта на Каса, подарил на брхмаите истински крави. После Ка и Баларма получили посвещение, свещен шнур и повторили мантрата Гятрӣ. Тази мантра се дава на учениците след церемонията на свещения шнур. Ка и Баларма изпълнили както трябва всички условия за повтарянето на тази мантра. Всеки, който повтаря Гятрӣ, трябва да следва определени правила и обети. Макар че Ка и Баларма били трансцендентални личности, те строго се придържали към регулиращите принципи. И двамата получили посвещение от Гаргчря, когото обикновено наричат Гаргамуни, чрята на династията Яду. В съответствие с ведическите обичаи всеки уважаван род трябва да има чря, духовен учител. Човек не може да бъде смятан за съвършено образован, ако не е бил посветен и обучен от чря. Затова се казва, че този, който се е обърнал към чря, притежава съвършено знание. Бог Ка и Баларма са Върховната Божествена Личност, господарите на цялото образование и знание. Те не се нуждаели от духовен учител или чря, но за да дадат пример на обикновените хора, също приели духовен учител, който да им предаде духовно знание.
Обикновено когато получи посвещение с мантрата Гятрӣ, човек за известно време живее вън от дома си, оставяйки се на грижите на своя чря, за да напредне в духовния живот. През това време той трябва да работи за духовния си учител като най-обикновен слуга. За един брахмачрӣ, който живее под опеката на своя чря, има много правила и ограничения и както Ка, така и Баларма строго ги следвали, докато били на служба при духовния си учител, Сндӣпани муни, в дома му в Северна Индия. Според предписанията на шстрите към духовния учител трябва да се отнасяме със същата почит, с която се отнасяме към Върховната Божествена Личност. Ка и Баларма следвали тези принципи много точно и самоотвержено и живели според ограниченията на брахмачаря. С това те удовлетворили духовния си учител, който ги учел на ведическо знание. Сндӣпани муни бил много доволен и им предал всички тънкости на ведическата мъдрост и останалата литература, част от която са Упаниадите. Ка и Баларма били катрии и затова били обучавани най-вече във военната наука, политиката и етиката. В политиката има шест вида знание: как да се сключва мир, как да се води сражение, как да се умиротворява противник, как да разделяме и да владеем, как да даваме убежище и пр. Всичко това било подробно обяснено и преподадено на Ка и Баларма.
Реката черпи водите си от океана. Облаците се създават от изпарилата се океанска вода, която под формата на дъжд се разпределя по цялата земна повърхност и с реките се връща обратно в океана. И така, Ка и Баларма са източникът на цялото знание, но приели ролята на обикновени деца и дали пример, как човек трябва да получи знание от правилния източник. Затова се съгласили да получат знание от духовен учител.
Достатъчно било двамата да чуят веднъж учителя си, за да овладеят всички изкуства и науки. За шейсет и четири дни и още толкова нощи те изучили всички предмети, които изисква човешкото общество. През деня техният учител им давал уроци по някой предмет и до настъпването на нощта те вече до съвършенство били овладели този раздел от знанието.
Най-напред те се научили да пеят, да съчиняват песни и да разпознават различните мелодии, правилните и неправилните акценти и размери. Научили се да изпълняват различни мелодии и ритми и да акомпанират на различни видове барабани. Научили се да танцуват в съпровод на различни ритми, мелодии и песни. Научили се да пишат драми, изучили най-различни видове живопис, като се започне от провинциалния стил и се стигне до стиловете, за които се изисква съвършено майсторство. Научили се още как да поставят на лицето си тилак и да рисуват по челото и страните си различни видове точки. После изучили изкуството да рисуват по пода картини с водна смес от ориз и брашно – такива рисунки често се правят, когато в дома или в храма се извършват обреди за благополучие. Те се научили да приготвят постеля от цветя и да украсяват с цветни рисунки дрехи и листа. Научили се още да поставят скъпоценни камъни в накити. После овладели изкуството да свирят с водни кани. Водните кани се напълват с определено количество вода, така че когато бъдат докоснати, да издават различни по височина звуци, а когато се ударят едновременно, да се получи мелодичен звън. Научили се също как да се пръскат с вода с приятелите си, когато се къпят в реките и езерата, и как да правят украси от цветя. Лете това изкуство все още може да се срещне в много от храмовете на Вндвана. То се нарича пхулла-би. Подиумът, тронът, стените и таванът са богато украсени, а в средата е поставен малък фонтан от благоуханни цветя. Тези цветни украси освежават хората след изтощителните летни горещини.
Ка и Баларма се научили да правят разнообразни прически и да поставят върху главата си шлем по най-различни начини. Научили се освен това да издигат театрална сцена, да костюмират актьорите, да им слагат украси от цветя зад ухото и да пръскат със смес от сандалов балсам и вода, за да се получи хубав аромат. Овладели също изкуството на магиите. Има едно магическо умение, наречено баху-рӯпӣ, с помощта на което човек се предрешава така, че приятелите му не могат да го познаят, когато се приближи до тях. Ка и Баларма се научили също да приготвят разнообразни напитки, подходящи за различни случаи. Те изучили видовете сиропи и есенции и последиците от пиянството. Изучили различни видове шевове и бродерии и как да водят танцуващи кукли, като ги дърпат за конците. Научили се да изтръгват мелодични звуци от струнните инструменти вӣ, ситар, есарджа и тамбура. После научили как да съставят и да разрешават главоблъсканици. Те изучили изкуството да четат книги, с помощта на което дори и най-глупавият ученик може много бързо да научи азбуката и да чете написаното. После научили как да поставят пиеси и да изнасят представления. Научили се също как да решават кръстословици, като попълват липсващите букви и правят цели думи.
Освен това те изучили изкуството на пиктографското писмо – как да рисуват и да разчитат рисунките. В някои страни това писмо се среща и до ден-днешен. Чрез него случката се предава с помощта на картини: например когато са изобразени човек и къща, това означава, че човекът си отива вкъщи. Ка и Баларма изучавали и архитектура – как да строят къщи. Те се научили да разпознават скъпоценните камъни по блясъка и по цвета им. После овладели изкуството да инкрустират в злато и сребро скъпоценни камъни. Научили се също как да изследват почвата, за да откриват полезни изкопаеми. Почвознанието в днешно време е тясно специализирана наука, но преди е било достъпно за всеки, дори за обикновените хора. Ка и Баларма научили как да познават билките и растенията и да извличат от тях лечебни вещества. Като опознали различните растителни видове, те се научили да кръстосват растенията и дърветата, за да получават различни сортове плодове. Научили се да дресират агнета и петли да се бият за развлечение на публиката. След това се научили да обучават папагалите да приказват и да отговарят на въпросите на хората.
Те изучили приложната психология – как да въздействат върху ума на някой друг и да го принудят да действа така, както те искат. Често това се нарича хипноза. Ка и Баларма научили как се мият коси, как се боядисват в различни цветове и се къдрят по различни начини. Те научили изкуството да казват какво пише в дадена книга, без да са я поглеждали. Научили се да казват какво има в ръката на някой друг. Макар и не много точно, понякога децата подражават на това изкуство. Детето взема в ръката си нещо и пита другарчето си може ли да каже какво е то. Другото дете дава наслуки различни отговори, но всъщност не владее умението да познае. Съществува обаче наука, с помощта на която човек наистина може да разбере и да каже какво има в ръката на другия.
Ка и Баларма научили да говорят и да разбират езиците на различните държави. Те знаели езиците не само на човешките същества; Ка можел да разговаря дори с животните и птиците. Сведения за това намираме в литературата на ваиавите, съставена от Госвмӣте. После научили как да правят колесници и въздушни кораби от цветя. В Рмяа се казва, че след като победил Рваа, Рмачандра отпътувал по въздуха от Лак за Бхрата-варша с кораб от цветя, който се нарича пушпа-ратха. После Ка изучил изкуството да предсказва събитията по разни външни знаци. В книгата Кханрвачана се описват различни знаци и знамения. Ако на излизане човек види някой да носи ведро с вода, това е много хубав знак, а ако види някой с празно ведро, това не е на добро. Или ако види да доят крава и до нея да стои теленце, това също е добър знак. Когато човек изучи тази наука, може да предсказва събитията. И Ка добре я овладял. Ка научил също да измисля мтк. Това е магически квадрат, съставен от девет малки квадратчета. В тях се вписват числа така, че сумата им по хоризонтала, по вертикала и по диагонала да е еднаква. Мтките са много видове и се използват с различни цели.
Ка научил как се обработват скъпоценни камъни, например диаманти, и как се пита и се отговаря в стихове. Той изучил науката за действията и противодействията, за физическите комбинации и смени. Усвоил още и умението на психиатрите, които могат да разберат начина, по който протичат психичните процеси у хората. После научил как се удовлетворяват желания. Желанията се изпълняват много трудно. И ако някой желае нещо неразумно, което никога не може да се осъществи, с помощта на това изкуство желанието може да се потисне и удовлетвори. С него могат да се възпират и възникналите полови импулси – нещо, което може да се случи дори на един брахмачрӣ. С помощта на това умение човек може да направи дори врага си свой приятел или пък да пренасочва въздействието на определен физически елемент от един към друг обект.
Бог Ка и Баларма, източниците на цялото знание, показали, че съвършено владеят всички умения и науки, описани по-горе. После те предложили на духовния си учител да му служат, като му дадат всичко, което пожелае. Това, което се предлага от ученика на неговия преподавател или духовен учител, се нарича гуру-даки. Много важно е като отплата за знанието, което е получил, независимо дали материално или духовно, ученикът да удовлетвори учителя си. Когато Ка и Баларма предложили да служат по този начин, учителят им Сндӣпани муни решил, че ще е добре да ги помоли да направят нещо изключително, нещо, което не може да възложи на обикновен ученик. И той се посъветвал със съпругата си какво да поиска от тях. Те вече били видели необикновените способности на Ка и Баларма и разбирали, че двете момчета са Върховната Божествена Личност. Те решили да ги помолят да върнат сина им, който се бил удавил в океана близо до брега при Прабхса-кетра.
Когато Ка и Баларма научили от учителя си за смъртта на сина му, с колесницата си веднага се отправили към океана. Щом стигнали брега, помолили божеството, което управлява океана, да върне сина на учителя им. Божеството тутакси се появило пред Бога и с голямо смирение му отдало почитания.
Богът казал: „Преди известно време ти причини удавянето на сина на учителя ни. Заповядвам ти да върнеш момчето.“
Морското божество отговорило: „Всъщност не бях аз този, който взе момчето. То бе пленено от един демон на име Пачаджана. Този огромен демон обикновено стои дълбоко под водата във формата на раковина. Може би демонът е погълнал сина на учителя ти и той сега е в корема му.“
При тези думи Ка се гмурнал в дълбините на океана, хванал демона Пачаджана и го убил на място, но не могъл да намери в корема му сина на учителя си. Тогава взел мъртвото тяло на демона, което било във формата на раковина, и се върнал в колесницата си на брега на Прабхса-кетра. Оттам заминал за Самяманӣ, жилището на Ямарджа, който отговаря за смъртта. Ка пристигнал там, съпровождан от по-големия си брат Баларма, който се нарича още Халюдха, и надул раковината си
Ямарджа чул звука, появил се и посрещнал Ка с подобаващото уважение. Той знаел кои са Ка и Баларма и затова веднага предложил на Бога скромното си служене. Ка се бил появил на земята досущ като обикновено човешко същество, но всъщност Ка и Баларма са Свръхдушата, която живее в сърцата на всички живи същества. Те са самият Виу, но играели ролята на обикновени деца. След като Ямарджа предложил услугите си, Шрӣ Ка го помолил да върне сина на учителя му, дошъл при него заради последиците от постъпките си. Ка казал: „Като имаш предвид върховната ми власт, трябва веднага да върнеш сина на учителя ми.“
Ямарджа върнал на Върховната Божествена Личност момчето, а Ка и Баларма го завели обратно при баща му. Двамата попитали учителя си дали ще иска още нещо от тях, но той отговорил: „Скъпи мои синове, вие направихте за мен предостатъчно. Аз съм напълно удовлетворен. Какво друго може да иска човек, който има ученици като вас? Скъпи мои момчета, сега можете да си вървите у дома. Славата на великите ви постъпки вечно ще се разнася по целия свят. Вие сте отвъд всички благословии, но мой дълг е да ви благословя. Затова ви давам милостта всичко, което казвате, да остава завинаги свежо, както наставленията на Ведите. Вашите учения ще се почитат не само в тази вселена и през тази епоха, но на всички места и през всички епохи. Те завинаги ще останат нови и значението им ще нараства все повече и повече.“ Заради тази благословия на учителя на Бог Ка Бхагавад-гӣт е вечно млада и свежестта ѝ нараства все повече. Бхагавад-гӣт е прочута не само в тази вселена, но и на другите планети и в другите вселени.
След поръката на учителя си Ка и Баларма с колесницата веднага тръгнали да се връщат у дома. Те пътували със скоростта на вятъра и от тях се разнасял звук, подобен на гърма от сблъскването на облаците. Всички жители на Матхур, които от дълго време не били виждали Ка и Баларма, с голямо удоволствие ги видели отново. Те били много радостни – също като човек, който си е възвърнал изгубеното богатство.
Така завършва пояснението на Бхактиведанта върху четиридесет и пета глава на книгата „Кшна, изворът на вечно наслаждение“, наречена „Ка връща сина на учителя си“.