Глава 50

След смъртта на Каса двете му съпруги останали вдовици. Във ведическата цивилизация жената никога не е независима. В живота ѝ има три стъпала: в детството си тя трябва да живее под покровителството на баща си, когато е млада, трябва да бъде покровителствана от съпруга си, а когато той умре, трябва да живее под покровителството на големите си деца. Ако няма големи деца, трябва да се върне при баща си и да живее като вдовица под негова закрила. Каса нямал големи синове. Когато овдовели, съпругите му приели подслон при баща си. Каса имал две царици, Асти и Прпти, които били дъщери на цар Джарсандха, владетеля на провинция Бихар (тогава Магадхарджа). Двете царици се прибрали в родния си дом и разказали за несгодите си след смъртта на Каса. Джарсандха, царят на Магадха, бил много покрусен, като научил за нещастието на двете си дъщери. Когато разбрал за смъртта на Каса, в същия миг той решил, че ще изличи от света всички Ядави. Той възнамерявал да унищожи цялата династия Яду, задето Ка убил Каса.

Джарсандха започнал продължителни приготовления, за да може да нападне царството Матхур с безчислените си военни фаланги, които се състояли от десетки хиляди колесници, коне, слонове и пеши воини. Джарсандха подготвил тринайсет такива военни фаланги, за да отмъсти за смъртта на Каса. Той събрал всичките си военни сили, нападнал столицата на давите, Матхур, и я обградил от всички страни. Шрӣ Ка, който изглеждал като обикновено човешко същество, видял огромното могъщество на Джарсандха, който се явил заплашителен като океан, канещ се да залее брега всеки миг. Видял също, че жителите на Матхур са много уплашени. Той се замислил за мисията си на инкарнация и за това, как да се справи с положението, пред което бил изправен. Неговата цел била да намали броя на населението, което било бреме за целия свят, затова се възползвал от възможността да се сражава с толкова много воини, колесници, слонове и коне. Джарсандха бил дошъл с цялата си военна сила и Ка решил да унищожи всички, така че той да се върне обратно и да събере нова войска.

Докато Бог Ка бил зает с тези мисли, от въздушното пространство пред него се спуснали две колесници, които имали всичко необходимо: водачи, оръжия, знамена и всички останали снаряжения. Ка видял пред себе си двете колесници и веднага се обърнал към големия си брат Баларма, известен още като Сакаршаа: „Скъпи братко, Ти си най-достоен измежду ряните, Ти си Богът на вселената, но освен това си и покровителят на династията Яду. Нейните потомци усещат голямата опасност, която ги заплашва, и затова са много разтревожени. Твоята колесница също е тук, пълна с всички бойни снаряжения. Аз те моля да се качиш в нея и да убиеш всички вражи воини. Ние двамата сме слезли на земята, за да унищожим всички ненужни военни сили и да дадем закрила на благочестивите предани. Сега имаме възможност да изпълним мисията си. Моля те, нека го направим.“ Така Ка и Баларма, потомците на Дашрха, решили да унищожат тринайсетте военни фаланги на Джарсандха.

Ка се качил в колесницата, карана от Друка. Съпровождала го съвсем малобройна войска. Под звуците на раковини Той излязъл от град Матхур. И тогава станало нещо много странно. Макар че противниците притежавали по-голяма военна мощ, щом чули звуците от раковината на Ка, сърцата им се свили. Джарсандха видял Баларма и Ка и изпитал нещо като съжаление, защото и двамата му били внуци. Той се обърнал към Ка и го нарекъл Пурушдхама, което означава най-низшия от човешкия род. А навсякъде във ведическата литература Ка е описан като Пурушоттама, най-издигнатия измежду представителите на човешкия род. Джарсандха нямал намерение да нарича Ка Пурушоттама, но великите учени са открили, че истинското значение на думата пурушдхама е „тази личност, в сравнение с която всички други изглеждат по-низши“. Наистина, никой не може да бъде равен на Върховната Божествена Личност, нито по-велик от нея.

Джарсандха казал: „За мен ще бъде голям срам да се бия с момчета като Ка и Баларма.“ Тъй като Ка бил убил Каса, Джарсандха го нарекъл убиец на собствените си роднини. Преди това Каса бил убил много от племенниците си, но Джарсандха забравял това, а се опитвал да укорява Ка, задето е убил вуйчо си Каса. Такива са демоните. Те не се опитват да открият собствените си грешки, а се стремят да търсят грешки у другите. Джарсандха обвинил Ка, че дори не е катрия. Ка бил отгледан от Махрджа Нанда и затова не бил катрия, а вайшя. Обикновено вайшите са наричани гупти, а думата гупта означава още и „скрит“. Ка бил скрит и отгледан от Нанда Махрджа. Джарсандха обвинявал Ка в три неща: в убийството на собствения си вуйчо, в това, че бил скрит в детството си и в това, че дори не е катрия. Всички тези неща карали Джарсандха да се срамува, че ще се бие с него.

После Джарсандха се извърнал към Баларма и му казал: „А Ти, Баларма! Ако искаш, можеш да се биеш заедно с него и ако имаш малко търпение, ще бъдеш сразен от стрелите ми. Така ще отидеш в рая.“ В Бхагавад-гӣт се казва, че когато се сражава, един катрия може да бъде облагодетелстван по два начина. Ако спечели битката, ще се наслаждава на завоеванията от победата, а ако умре, ще отиде в небесното царство.

При тези думи на Джарсандха Ка отвърнал: „Скъпи царю, истинските герои не говорят много, а показват силата си. Явно е, че си сигурен в гибелта си в това сражение, щом говориш толкова много. Не искаме да те слушаме повече, защото думите на един умиращ или на човек, изпаднал в голяма беда, са безполезни.“ Джарсандха обградил Ка от всички страни с мощни военни части. Както облаците и прахът във въздуха покриват слънцето, така Ка, върховното слънце, бил покрит от военните сили на Джарсандха. На колесниците на Ка и Баларма имало изображения на Гаруа и на палми. Всички жени от Матхур стояли по покривите на къщите и на дворците и при високите порти, за да наблюдават удивителното сражение. И когато колесницата на Ка била обградена от воините на Джарсандха и те повече не можели да я виждат, така се уплашили, че някои дори припаднали. Ка се видял притиснат от военните сили на Джарсандха. Малочислените му воини били изтощени от непрестанните нападения. Затова Той поел лъка си, наречен Шрга.

Ка изваждал стрелите от колчана, една по една ги намествал на тетивата и ги пускал по врага. Те били толкова точни, че скоро слоновете, конете и пешите воини на Джарсандха били покосени. Непрекъснатият дъжд от стрели, пускани от Ка, приличал на вихрушка от пламъци, която помитала цялата военна мощ на Джарсандха. Ка пускал стрелите си и един по един всички слонове падали с разцепени глави. С отсечени крака падали конете, колесниците се събаряли заедно със знамената, воините и колесничарите си. Почти всички пеши воини загинали на бойното поле с отсечени глави, ръце и крака. Така били убити десетки хиляди слонове и коне и кръвта им потекла като буйна река. В тази река отсечените ръце на воините приличали на змии, а главите им – на костенурки. Мъртвите туловища на слоновете наподобявали малки островчета, а мъртвите коне приличали на малки акули. По върховната воля потекла огромна река от кръв, в която плували най-различни предмети. Ръцете и краката на пешите войници плували като разни видове риби, косите им били като водорасли и мъхове, а лъковете им наподобявали надигащи се речни вълни. А накитите от телата на воините и военачалниците били като камъчета, носени от кървавата река.

Бог Баларма, известен още като Сакараа, се сражавал с боздугана си толкова мъжествено, че кървавата река, създадена от Ка, преляла. Страхливите много се уплашили от това ужасно кръвопролитие, а героите със задоволство говорели за мъжеството на двамата братя. Макар че Джарсандха притежавал необятен океан от военна мощ, сражението с Ка и Баларма се превърнало в истинско изтребление, далеч по-страшно от обикновените битки. Хората обикновено не могат да разберат как е било възможно това. Но когато приемем тези дейности като забавления на Върховната Божествена Личност, по чиято воля всичко е възможно, тогава можем да разберем. Върховната Божествена Личност сътворява, поддържа и разрушава космическото проявление просто поради волята си. Не е чак толкова удивително, че Ка може да предизвика такова изтребление, когато се бие с някой враг. Но понеже Ка и Баларма се сражавали с Джарсандха като обикновени човешки същества, всичко, което се случвало, изглеждало невероятно.

Всички воини на Джарсандха били избити, останал жив единствено той. Джарсандха бил много потиснат. Шрӣ Баларма веднага го пленил, както един лъв с огромна сила пленява друг лъв. Бог Баларма започнал да го връзва с въжето на Варуа и с обикновени въжета. Но Бог Ка имал по-велики намерения за бъдещето и помолил Балрама да не задържа Джарсандха в плен. После освободил цар Джарсандха. Царят бил велик воин и герой и изпитвал страшен срам, затова решил повече да не бъде цар, да се оттегли от царския престол и да отиде в гората, където да се отдаде на съзерцания, сурови отречения и въздържания.

На връщане към дома си обаче Джарсандха бил съпровождан от други царе, негови приятели, които започнали да го съветват да не се оттегля, а да събере сили, за да се бие с Ка отново. Те му казали, че по принцип е невъзможно давите да го победят. Поражението му се дължало на лошия му късмет. Царете започнали да убеждават Джарсандха. Казали му, че той се е сражавал геройски и не трябва да приема поражението си много сериозно; то се дължало само на миналите му грешки. В края на краищата той се е сражавал безупречно.

Така Джарсандха, царят на провинция Магадха, загубил всичките си воини, бил унизен с плен, а после и с освобождение и не му оставало нищо друго, освен да се върне в царството си. По този начин Бог Ка победил Джарсандха. Войската на Ка останала непокътната, макар че била нищожна в сравнение с военната мощ на Джарсандха, докато всички воини на Джарсандха загинали.

Обитателите на рая били много радостни. Те отдавали почитанията си, пеели в прослава на Бога, обсипвали го с дъжд от цветя и посрещали победата с възхищение. Джарсандха се върнал в царството си, а град Матхур бил избавен от едно опасно нападение. Жителите на Матхур събрали изкусни певци, като сӯтите и мгадхите, и поети, които можели да съчиняват хубави песни, и те започнали да възпяват славната победа на Бог Ка. Когато Ка победоносно влязъл в града, отвсякъде се чували звуците на многобройни тръби, раковини и литаври. По случай тържественото посрещане свирели най-различни музикални инструменти: бхерӣ, тӯрии, вӣӣ, флейти и мдаги. В чест на Ка бил почистен целият град, всички улици и пътища били напръскани с вода, а радостните жители украсили домовете си, пътищата и магазините със знамена и гирлянди. Навсякъде брхмаите пеели ведически мантри. Хората построили кръстовища, арки, алеи и улици. Бог Ка тържествено влязъл в нагиздения град. Жените и девойките на Матхур били приготвили най-различни цветни гирлянди, за да бъде церемонията още по-празнична. Спазвайки ведическия обичай, те били смесили кисело мляко със свежа зелена трева и започнали да пръскат наоколо, за да направят победното ликуване още по-въодушевено. Докато Ка минавал по улицата, всички жени го гледали с очи, в които блестяла обич. Ка и Баларма носели различни украшения, скъпоценности и друга плячка, събрана от бойното поле. Всичко това те подарили на цар Уграсена. Така Ка отдал почитания на дядо си, защото по това време дядо му Уграсена бил коронованият цар на династията Яду.

Джарсандха, царят на Магадха, обсадил град Матхур не само веднъж. Той идвал седемнайсет пъти по един и същи начин, с един и същи брой военни фаланги. Всеки път претърпявал поражение, всеки път Ка убивал всичките му войници и всеки път Джарсандха трябвало да се връща разочарован. Всеки път давите пленявали Джарсандха все по същия унизителен начин и после отново го освобождавали. И всеки път Джарсандха се връщал у дома, забравил срама си.

Когато Джарсандха правел опити за осемнайсето нападение, един цар Явана се полакомил за богатствата на династията Яду и нападнал града по същото време откъм юг. Смята се, че Нрада подтикнал царя на Яваните, наречен Клаявана, да предприеме това нападение. Тази история е разказана във Виу Пура. Веднъж Гаргамуни, свещенослужителят на династията Яду, бил подигран от зет си. Царете от династията чули за подигравката и се присмели на Гаргамуни. Гаргамуни много се ядосал и решил да създаде някой, от когото династията Яду много да се бои, и затова удовлетворил Шива, който го благословил да има син. Гаргамуни заченал този син, Клаявана, със съпругата на един цар, който бил Явана. Този Клаявана попитал Нрада: „Кои са най-силните царе на света?“ Нрада му казал, че най-силна е династията Яду. Щом разбрал това, Клаявана нападнал Матхур и то точно тогава, когато Джарсандха се опитвал да атакува града за осемнайсети път. Клаявана горял от нетърпение да обяви война на някой цар на земята, който да му бъде подходящ противник, но досега не бил открил такъв. И когато научил от Нрада за Матхур, решил, че ще е разумно да нападне този град с трийсет милиона войници Явани.

Матхур била обсадена. Бог Шрӣ Ка и Баладева обсъждали бедственото положение на династията Яду, заплашена от нападенията на двама опасни врагове, Джарсандха и Клаявана. Времето напредвало. Клаявана вече бил обсадил Матхур от всички страни, очаквало се след два дена да дойде и Джарсандха, съпроводен от същия брой военни части, както предишните седемнайсет пъти. Ка бил сигурен, че Джарсандха ще се възползва от възможността да завладее Матхур, докато е обсадена от Клаявана. Затова помислил, че е разумно да вземе предпазни мерки и да защити Матхур от две страни. Ако Ка и Баларма се сражавали с Клаявана на едно и също място, Джарсандха можел да се придвижи на друго и да нападне целия род Яду, за да си отмъсти. Джарсандха бил много силен и след седемнайсетте поражения сигурно щял жестоко да убие потомците на Яду или да ги плени и да ги отведе в царството си. Затова Ка решил да построи огромна крепост, в която да не може да се промъкне никакво двуного животно, било то човек или демон. Той решил да премести там роднините си, за да може да се сражава с враговете по-спокойно. Става ясно, че Дврак по-рано също е била част от царството Матхур. В Шрӣмад Бхгаватам се казва, че Ка построил крепостта насред морето. Останки от крепостта, която издигнал Ка, и до днес могат да се видят в залива Дврак.

Най-напред Ка издигнал насред морето много здрава стена, простираща се на дванайсет йоджани по дължина и по ширина. Това наистина било удивително. То било замислено и построено от Вишвакарм. Никой обикновен архитект не може да построи крепост в морето, но Вишвакарм, който е архитектът на полубоговете, може да покаже такова необикновено майсторство навсякъде във вселената. Щом по волята на Върховната Божествена Личност грамадните планети могат да плуват в безтегловност във външното пространство, постройката на крепост в морето, простираща се дванайсет йоджани надлъж и нашир, не е кой знае колко необикновено нещо.

В Шрӣмад Бхгаватам се казва, че този нов майсторски построен град насред морето имал правилни пътища, улици и алеи. Имало прекрасни алеи и градини, в които растели калпа-вкши, дървета на желанията. Тези дървета не са като дърветата в материалния свят; те растат в духовния свят. По върховната воля на Ка е възможно всичко. И така, дърветата на желанията били засадени в Дврак, града, построен от Ка. В града имало много дворци и гопури, грамадни порти. Такива гопури още могат да се видят в някои от по-големите храмове. Те са много високи и изящни и са градени с голямо майсторство. В дворците и от двете страни на портите имало водни кани от злато (калаша). Когато такива водни кани се слагат на портите или вътре в дворците, това се смята за благоприятен знак.

Почти всички дворци се издигали до облаците. В приземните помещения на всеки дом се съхранявали огромни делви, пълни със злато, сребро и зърно, а в стаите имало много златни кани за вода. Спалните били украсени със скъпоценности, а подовете били покрити с мозайки от скъпоценния камък мараката. Във всеки дом на града било поставено мӯрти на Виу, което обожават потомците на Яду. Жилищата били така подредени, че различните касти – брхмаите, катриите, вайшите и шӯдрите – населявали различни части на града. Оттук личи, че по онова време още е съществувала кастовата система. В самото сърце на града било жилището, специално построено за цар Уграсена, което най-много поразявало с блясъка си.

Полубоговете видели, че Ка строи град по собствено желание, и изпратили от райските планети прочутото цвете приджта, за да бъде посадено в новия град. Освен това изпратили и Судхарм, сградата за събрания. Тази сграда имала една особеност: всеки, който участвал в някое събрание в нея, преодолявал старческата немощ. Полубогът Варуа подарил един бял кон с черни уши, който можел да тича с бързината на ума. Кувера, пазителят на съкровищата на полубоговете, подарил умението да се постигат осемте материални съвършенства. Всички полубогове подарили по нещо в съответствие с възможностите си. Има тридесет и три милиона полубогове, всеки от които отговаря за определена част от управлението на вселената. Всички полубогове използвали възможността, че Върховната Божествена Личност строи свой собствен град, за да дадат дарове, заради които град Дврак нямал равен на себе си във вселената. Това доказва, че съществуват безброй полубогове, но нито един от тях не е независим от Ка. В Чайтаня чаритмта се казва, че Ка е върховният господар, а всички други са слуги. И така, всички слуги използвали възможността да отдадат служене на Ка, когато Той лично присъствал в тази вселена. Този пример трябва да следват всички, особено личностите, които са в Ка съзнание. Всички трябва да служат на Ка според способностите си.

Когато новият град бил напълно завършен, Ка преместил в него всички жители на Матхур и определил за баща на града Шрӣ Баларма. След това се посъветвал с Баларма и с гирлянд от лотосови цветя излязъл вън от града, за да пресрещне Клаявана, който вече бил превзел Матхур, без да употреби никакво оръжие.