No edit permissions for Bulgarian

Глава 51

Освобождението на Мучукунда

Щом Ка излязъл от града, Клаявана го видял за пръв път и Той му се сторил необикновено красив с жълтите си дрехи. Ка вървял сред войниците си, както луната в небето плува между облаците. Клаявана имал щастието да види линиите на Шрӣватса – един особен отпечатък върху гърдите на Шрӣ Ка – и скъпоценния камък Каустубха, който Той носел. Обаче Клаявана видял Ка във формата му Виу, с прекрасно тяло, с четири ръце и с очи като листенцата на току-що разцъфнал лотос. Ка изглеждал много блажен, с хубаво чело и красиво лице, с усмихнати очи, неспокойни вежди и трепкащи обици. Преди да види Ка, Клаявана бил чувал за него от Нрада и сега описанието се потвърждавало. Клаявана забелязал особените знаци и скъпоценности по гърдите на Ка, красивия му гирлянд от лотосови цветя, очите му, подобни на лотоси, и прекрасното му тяло. Той заключил, че тази красива личност трябва да е Всудева, защото всички описания, които бил чувал по-рано от Нрада, сега се потвърждавали. Клаявана бил удивен, когато видял Ка да минава през войската си без никакво оръжие и без колесница. Той просто вървял пеша. А Клаявана бил дошъл да се бие с него. Но все пак той следвал принципите поне дотолкова, че също не взел никакво оръжие. Той решил да се бие с голи ръце и се приготвил да хване Ка.

Но Ка отминал напред, без да погледне Клаявана. Клаявана тръгнал след него и искал да го хване, но въпреки бързината, с която тичал, не можел да настигне Ка. Ка не може да бъде настигнат дори с бързината на ума, която постигат великите йогӣ. Той може да бъде пленен само с предано служене, а Клаявана никога не бил извършвал такова нещо. Той искал да хване Ка и понеже не успявал, просто го следвал отзад.

Клаявана започнал да тича много бързо и си мислел, че още малко и ще може да хване Ка, но все не успявал. Ка го отвел много надалеч и влязъл в една планинска пещера. Клаявана си помислил, че Ка се опитва да избегне схватката и затова търси убежище в пещерата. Той го укорил със следните думи: „О, Ка! Чух, че си велик герой, роден в династията Яду, но виждам, че бягаш от битката като страхливец. Това не подобава на доброто Ти име и на семейната Ти традиция.“ Клаявана тичал отзад с всички сили, но пак не можел да настигне Ка, защото не бил освободен от замърсяванията на греховния живот.

Според ведическата култура всички, които не следват регулиращите правила, спазвани от висшите касти – брхмаите, катриите, вайшите – и дори от работниците, се наричат млеччха или явана. Ведическата обществена система е замислена така, че личности, приемани за шӯдри, да могат постепенно да се издигнат до положението на брхмаи, като се развиват духовно с помощта на пречистващия процес, наречен саскра. Според ведическите писания никой не е брхмаа или млеччха по рождение; всеки се ражда като шӯдра. Човек трябва да се издигне до брахминския живот чрез процеса на пречистване. Ако не направи това и пропадне още по-надолу, той се нарича млеччха или явана. Клаявана принадлежал към групата на млеччхите и яваните. Той не можел да се доближи до Ка, защото бил замърсен от греховни дейности. Това, от което се въздържат хората от висшите касти – сексуалното наслаждение извън брака, месоядството, хазартът и приемането на упойващи средства, – е неделима част от живота на млеччхите и яваните. Обвързан с такива греховни дейности, човек не може да направи никакъв напредък в осъзнаването на Бога. Бхагавад-гӣт потвърждава, че само този, който е напълно свободен от всички греховни последици, може да извършва дейности в преданото служене или Ка съзнание.

Когато Ка влязъл в пещерата на хълма, Клаявана го последвал, като го обсипвал с множество груби думи. Изведнъж Ка изчезнал от погледа на демона, но Клаявана продължил и също влязъл в пещерата. Първото нещо, което видял там, било един човек, който спял. Клаявана горял от нетърпение да се бие с Ка и понеже не виждал Ка, а само някакъв човек, лежащ на земята, помислил, че в пещерата спи Ка. Клаявана бил много наперен и горд със силата си и помислил, че Ка се опитва да избяга от схватката. Затова силно ритнал спящия човек, когото мислел за Ка. Този човек лежал там от много дълго време. От ритника на Клаявана той се събудил, отворил очи и се огледал наоколо. Накрая видял Клаявана, който стоял съвсем наблизо. Този човек бил разбуден преждевременно и затова бил много ядосан. Когато погледнал Клаявана, от очите му изригнали огнени лъчи, които мигом изпепелили Клаявана.

Щом Махрджа Парӣкит чул как Клаявана бил изпепелен, започнал да разпитва Шукадева Госвмӣ за спящия човек: „Кой бил той? Защо спял там? Откъде получил такава сила, че само с погледа си за миг изпепелил Клаявана? Защо лежал в планинската пещера?“ Той задал на Шукадева много въпроси и мъдрецът отговорил по следния начин:

„Скъпи царю, тази личност принадлежала на великия род на цар Иквку, в който се е родил и Бог Рмачандра, и била син на един велик цар, наречен Мндхт. Този човек бил също велика душа и бил много известен под името Мучукунда. Цар Мучукунда бил стриктен последовател на ведическите правила на брахминска култура и винаги удържал на думата си. Бил толкова силен, че дори полубогове като Индра го молели за помощ във войните си с демоните и затова той често се сражавал с демоните в защита на полубоговете…“

Главнокомандващият на полубоговете, Крттикея, бил много доволен от сраженията на цар Мучукунда, но веднъж помолил царя да се оттегли от битките и да си почине след толкова много неприятности в борбата с демоните. Крттикея казал на цар Мучукунда: „Скъпи царю, ти пожертва всичко заради полубоговете. Имаше много хубаво царство, необезпокоявано от никакви врагове. Но ти го изостави, пренебрегна богатството и разкоша си и никога не се домогваше да постигаш лични цели. Заради дългото ти отсъствие от царството по време на войните с демоните твоята царица, децата ти, роднините и съветниците ти постепенно умряха един по един. Времето не чака смъртните. Сега дори и да се оттеглиш в дома си, ще го намериш опустял. Времето е много могъщо – всичките ти роднини са напуснали този свят. Времето е толкова силно и неумолимо, защото е проявление на Върховната Божествена Личност. Затова то е по-силно и от най-силните. Силата му с лекота може да въздейства дори и на неуловимите неща. Никой не може да възпре хода му. Както звероукротителят дресира животните да следват неговата воля, така времето прониква в нещата по своя собствена воля. Никой не може да преодолее замисъла на върховното време.“

При тези думи полубогът помолил Мучукунда да поиска всякаква благословия, която би му донесла радост, с изключение на освобождение. Освобождение може да дава само Върховната Божествена Личност, Виу, и никое живо същество. Затова Бог Виу има и друго име, Мукунда – този, който може да даде освобождение.

Цар Мучукунда не бил спал от много, много години. През цялото време той изпълнявал воинския си дълг да се сражава и бил много уморен. И когато полубогът му предложил благословията си, единственото нещо, за което Мучукунда си помислил, било сън. Той отговорил по следния начин: „Скъпи Крттикея, о, най-добър от полубоговете, сега искам да спя и желая от теб следната благословия. Дай ми силата да изпепеля с погледа си всеки, който се опита да обезпокои съня ми и да ме събуди преждевременно. Моля те за тази благословия.“ Полубогът се съгласил и го благословил да има възможност да си почине напълно. След това цар Мучукунда влязъл в планинската пещера.

По силата на благословията на Крттикея Клаявана бил изпепелен от погледа на Мучукунда. Когато произшествието свършило, пред цар Мучукунда се появил Ка. Всъщност Ка влязъл в пещерата, за да освободи цар Мучукунда от отречението му, но не се появил от самото начало. Той направил така, че пръв да дойде Клаявана. Такъв е ходът на дейностите на Върховната Божествена Личност – Ка извършва едно нещо по такъв начин, че с това постига и много други цели. Той искал да освободи цар Мучукунда, който спял в пещерата, и в същото време искал да убие Клаявана, задето бил нападнал град Матхур. С това си действие Той осъществил и двете си цели.

Когато Бог Ка се появил пред Мучукунда, царят го видял облечен с жълти одежди, видял знака Шрӣватса на гърдите му и Каустубха маи на врата му. Пред него Ка се явил като виу-мӯрти – с четири ръце, с гирлянд, наречен Ваиджаянтӣ, който се спускал от шията до коленете му. Той целият сияел, на лицето му светела прекрасна усмивка, а на ушите му висели красиви обици със скъпоценни камъни. Ка изглеждал много по-прекрасен, отколкото може да си представи човек. Той не само се появил в този вид, но и погледнал с великолепния си поглед Мучукунда и го покорил. Макар че бил Върховната Божествена Личност, най-стария от всички, Той бил изпълнен с младежка свежест и бодрост, а движенията му били като на волен елен. Той изглеждал необикновено силен, могъществото му и необятната му мощ били толкова велики, че всяко човешко същество трябвало да се бои от него.

Когато цар Мучукунда видял величествената външност на Ка, той се зачудил кой е това и много смирено запитал Бога: „О, господарю мой, мога ли да попитам как си се озовал в тази планинска пещера? Кой си Ти? Виждам, че нозете Ти са нежни като лотосови цветя. Как можеш да вървиш из тази гора, пълна с тръни и бодли? Просто не мога да проумея това! Не си ли Ти Върховната Божествена Личност, най-силният измежду силните? Не си ли изначалният източник на всичката светлина и огън? Мога ли да те смятам за един от великите полубогове като слънцето, луната или пък Индра, небесния цар? Или Ти си управляващото божество на някоя друга планета?“

Мучукунда знаел добре, че всяка висша планета има управляващо божество. Той не бил невеж като съвременните хора, които мислят, че само земята е населена с живи същества, а всички останали планети са пусти. Въпросът на Мучукунда, дали Ка не е управляващото божество на някоя непозната за него планета, е съвсем уместен. Тъй като бил чист предан на Бога, цар Мучукунда веднага разбрал, че Бог Ка, който се явил пред него с такова великолепие, не може да е някое от управляващите божества на материалните планети. Той трябвало да е Върховната Божествена Личност, Ка, който има много форми на Виу. Затова Мучукунда го приел като Пурушоттама, Бог Виу. Той видял също, че гъстия мрак в планинската пещера се е разпръснал от присъствието на Бога, следователно това не можело да бъде никой друг, освен Върховната Божествена Личност. Той знаел много добре, че където Богът присъства лично чрез трансценденталното си име, качества, форма…, там не може да остане мракът на невежеството. Ка е като светилник, издигнат сред мрака – веднага осветява тъмното място.

Цар Мучукунда горял от нетърпение да научи кой е всъщност Бог Ка и затова казал: „О, най-съвършен от човешките същества, ако мислиш, че съм достоен да узная самоличността Ти, моля те, кажи ми кой си. Кои са родителите Ти? С какво се занимаваш и какви са обичаите на семейството Ти?“ Цар Мучукунда решил, че е разумно пръв да се представи на Бога, иначе нямал право да пита за неговата самоличност. Според правилата на доброто възпитание една по-нископоставена личност трябва първа да се представи, а после да моли за това по-високопоставената. Затова царят казал на Бог Ка: „Господарю мой, трябва да Ти съобщя кой съм аз. Аз принадлежа към прославената династия на цар Иквку, но самият аз не съм велик като моя праотец. Името ми е Мучукунда. Баща ми се казваше Мндхт, а дядо ми е великият цар Юваншва. Бях много изтощен, защото не бях почивал хиляди години и от това крайниците ми бяха отслабнали и почти не можеха да се движат. Аз спях в тази усамотена пещера, за да възстановя силите си, но някакъв непознат ме накара да се събудя, макар че не ми се щеше. За това оскърбление аз го изпепелих просто като го погледнах. За щастие, сега мога да видя твоя прелестен и величествен образ. Аз мисля, че Ти си причината за убийството на врага ми. Господарю мой, трябва да призная, че сиянието на тялото Ти е непоносимо за очите ми и не ми позволява да те видя добре. Усещам, че под влияние на сиянието Ти силата ми намаля. Разбирам, че Ти си достоен да бъдеш обожаван от всички живи същества.“

Бог Ка видял, че Мучукунда няма търпение да разбере кой е Той, усмихнал се и му казал: „Скъпи царю, всъщност не е възможно да ти разкажа за моето раждане, появяване, напускане, дейности. Вероятно знаеш, че инкарнацията ми Анантадева има безброй усти и от незапомнени времена се опитва да разкаже всичко за името, славата, качествата, дейностите, появяването, напускането и инкарнациите ми, но още не може да свърши. Невъзможно е да се разбере точно колко имена и форми имам Аз. Може би някой учен-материалист ще успее да изчисли броя на атомните частици, които изграждат земната планета, но учените никога няма да могат да изброят безчислените ми имена, форми и дейности. Много велики мъдреци и святи личности се опитват да изброят разнообразните ми форми и действия, но никога не успяват да постигнат пълнота. Но щом толкова силно желаеш да научиш нещо за мен, ще ти кажа, че сега съм се появил на тази планета, за да изкореня демоничните принципи сред хората и да възстановя религиозните правила, предписани във Ведите. За тази цел бях повикан от Брахм, божеството, което отговаря за тази вселена. Така се появих в династията Яду и затова хората ме знаят като Всудева, сина на Васудева. Може би знаеш също, че убих Каса, който в предишния си живот се наричаше Кланеми, убих и Праламбсура и много други демони. Те се държаха като мои врагове затова бяха убити. Демонът, който се появи пред теб, също се смяташе за мой враг и беше много любезно от твоя страна, че го изпепели с погледа си. Скъпи царю Мучукунда, ти си мой велик предан и Аз дойдох в тази пещера само, за да те даря с безпричинната си милост. Аз съм много нежно привързан към преданите си, а ти в предишния си живот беше велик мой предан и се молеше за безпричинната ми милост. Затова дойдох да те видя и да изпълня желанието ти. Сега можеш да ме гледаш до насита. Скъпи царю, сега можеш да поискаш от мен да те благословя с каквото пожелаеш – готов съм да го изпълня. Мое неизменно правило е благосклонно да изпълнявам всички желания на този, който приеме подслон при мен.“

Когато Бог Ка казал на цар Мучукунда да поиска от него благословия, царят се зарадвал и веднага си спомнил за отдавнашното предсказание на Гаргамуни, че в двадесет и осмия милениум на Ваивасвата Ману на тази планета ще се яви Бог Ка. Щом си спомнил за предсказанието, разбрал, че пред него се намира Върховната Божествена Личност като Бог Ка. Той незабавно се проснал в лотосовите му нозе и започнал да се моли:

„О, Господи, о, Върховна Божествена Личност, разбирам, че всички живи същества на тази планета са заблудени от външната Ти енергия и са в плен на илюзорното наслаждение от удовлетворяването на сетивата. Те са всецяло погълнати от илюзорни дейности и нямат желание да обожават лотосовите Ти нозе. Понеже не познават благото на отдаването в лотосовите Ти нозе, те търпят многобройни нещастия в материалното съществуване. Те изпитват глупава привързаност към така нареченото общество, приятелство и любов, които създават само различни страдания. Заблудени от външната Ти енергия, всички – и мъже, и жени – са привързани към материалното съществуване и се лъжат един друг в голяма общност от измамници и измамени. Тези глупаци, които не знаят какво щастие е, че са достигнали човешка форма на живот, не са склонни да обожават лотосовите Ти нозе. Под въздействието на външната Ти енергия те са подмамени от блясъка на материалните дейности, от такива преходни неща като обществото, приятелството и любовта, подобно на безсловесни животни, паднали в тъмен кладенец.“ Тук се прави сравнение с тъмен кладенец, защото по полето могат да се срещнат много кладенци, неизползвани с години и покрити от трева, в които бедните невежи животни падат и умират, ако някой не ги спаси. Подмамени от няколкото стръка трева, животните попадат в тъмния кладенец и намират там смъртта си. По същия начин със сетивното наслаждение глупавите хора провалят живота си, защото не знаят важността на човешката форма на живот и умират, без да са постигнали нищо ценно.

„О, Господи, аз не съм изключение от този универсален закон на материалната природа. Аз също съм глупак, който си е губил времето за нищо. И моето положение е особено трудно. Тъй като принадлежа на царски род, аз бях по-горделив от обикновените хора. Един обикновен човек мисли, че е собственик на тялото си или на семейството си, а аз започнах да мисля по този начин на много по-високо ниво. Исках да съм господар на целия свят и когато се възгордях с плановете си за сетивно наслаждение, материалистическата ми представа за живота ставаше все по-силна и по-силна. Привързаността ми към дома, съпругата и децата ми, към парите и световното господство се задълбочаваше, всъщност не знаеше граници. И така постоянно се занимавах с мисли за материалните условия в моя живот.

Затова, о, Господи, пропилях напразно толкова безценно време от живота си. Когато погрешната ми представа за живота се задълбочи, аз започнах да мисля, че най-съществено е материалното тяло, което всъщност е само торба от плът и кости, и в суетата си вярвах, че съм станал цар на човешкото общество. Воден от погрешната си представа за живота и тялото, започнах да пътувам из целия свят, съпроводен от военните си сили – воини, колесничари, слонове и коне. Придружаван от много военачалници и възгордял се от силата си, аз не можех да те открия, макар че Ти винаги се намираше в сърцето ми като най-близък приятел. Аз не Ти обръщах внимание и това бе грешката на прословутото ми „издигнато материално положение“. Мисля, че всички живи същества са небрежни като мен към духовното себепознание и винаги се измъчват от безпокойства: „Какво да правя сега? А след това какво да правя?“ Но ние не се измъкваме от лудостта си, защото сме много здраво обвързани от материалните си желания.

И макар че сме толкова погълнати от материални мисли, неумолимото време, което е само една твоя форма, внимателно следи задълженията си и когато определеният срок изтече, Ти тозчас преустановяваш всички дейности в материалния ни сън. Като фактора време, Ти слагаш край на всичките ни дейности, подобно на изгладняла черна змия, която стръвно поглъща малкия плъх без никаква милост. Под ударите на безпощадното време царското тяло, което през живота си винаги е било украсено със златни накити; което се е придвижвало на колесница, теглена от красиви коне или на гърба на слон, окичен с украшения от злато; което е било прославено като цар на човешкото общество – същото това тяло се разлага под влиянието на неумолимото време и става храна за червеи и насекоми или пък се превръща в пепел или животински изпражнения. Това красиво тяло може да бъде приемано за царско, докато е живо, но след смъртта си то става плячка на животните и се превръща в изпражнения или се изгаря на клада и се превръща в пепел, или пък се спуска в изкопан гроб, където става свърталище на червеи и насекоми.

О, Господи, ние сме напълно подвластни на неумолимото време не само след смъртта, но и докато сме живи, и това се осъществява по най-различни начини. Например аз може да съм силен цар, но въпреки това когато се върна у дома, след като съм завладял целия свят, аз се подчинявам на много материални условия. Когато се завърна като победител, всички подвластни на мен царе идват да ми отдадат почитанията си, но щом вляза в покоите на двореца си, самият аз ставам оръдие в ръцете на цариците и заради сетивното наслаждение трябва да падам в краката на жените. Материалният начин на живот е толкова сложен: преди да получи наслаждението на материалния живот, човек трябва да работи така непосилно, че възможността спокойно да се наслаждава е нищожна. А за да постигне всички материални удобства, човек трябва да премине през сурови отречения и въздържания и да се издигне до райските планети. Ако човек получи възможност да се роди в много богато или в царско семейство, дори и тогава винаги е обезпокояван, защото трябва да поддържа положението си и да се подготвя за следващия си живот, като извършва различни жертвоприношения и раздава подаяния. Дори царският живот е пълен с грижи – не само заради управлението на държавата, но и по отношение на издигането до райските планети.

Следователно да се излезе от заплитането в материята, е много трудно. Но ако по един или друг начин човек получи благоволението Ти, по твоята милост получава възможност да общува с чист предан. Това е началото на освобождението от примката на материалния обусловен живот. О, Господи, само в обкръжението на чистите предани може човек да те достигне, защото Ти управляваш както материалното, така и духовното битие. Ти си върховната цел на всички чисти предани и като общува с такива личности, човек може да развие спящата си любов към теб. Развиването на Ка съзнание в обществото на чисти предани е причината за освобождението от заплитането в материята.

О, Господи, Ти си толкова милостив, че въпреки неохотата ми да общувам с великите Ти предани, Ти ми оказа изключителната си милост, следствие от беглия ми допир с такъв чист предан като Гаргамуни. Само по безпричинната Ти милост загубих всичките си материални богатства, царството си и семейството си. Не мисля, че без безпричинната Ти милост щях да се освободя от тези капани. Царете и императорите понякога приемат живот в отречение, за да забравят царския живот, но по особената Ти милост аз вече се избавих от царуването. Другите царе полагат големи усилия, за да се освободят от привързаността си към царството и семейството и приемат изпитанията и отреченията, но заради благосклонността Ти сега не е нужно аз да ставам просяк или да се подлагам на отречения.

О, Господи, затова се моля просто да отдавам трансцендентално любовно служене в лотосовите Ти нозе. Това е стремежът на чистите предани, освободени от всички материални замърсявания. Ти си Върховната Божествена Личност и можеш да ми дадеш всичко, което пожелая, включително и освобождение. Но кой ще е такъв глупак, че след като те е удовлетворил, да поиска от теб нещо, което може да стане причина да попадне в мрежите на материалния свят? Аз не мисля, че някой, който е добре с разсъдъка си, ще поиска от теб такова благодеяние. Затова се отдавам на теб, защото Ти си Върховната Божествена Личност, Свръхдушата, която живее във всяко сърце, и безличностното сияние Брахман. Нещо повече, Ти си и този материален свят, защото той е само едно проявление на външната Ти енергия. Следователно от всяка гледна точка Ти си върховното убежище за всеки. Всеки трябва да приеме подслон в лотосовите Ти нозе, било то на материално или на духовно равнище. Затова се предавам на теб, Господи.

В продължение на много, много раждания аз се измъчвах от трите вида страдания на материалното битие и вече съм уморен от това. Бях тласкан единствено от сетивата си и никога не бях удовлетворен. Затова се подслонявам в лотосовите Ти нозе, които са извор на спокоен и мирен живот и които могат да отстранят всички скърби, причинени от материалните замърсявания. Скъпи Господи, Ти си Свръхдушата във всички и разбираш всичко. Сега съм освободен от всички замърсявания на материалните желания. Не искам да се наслаждавам на материалния свят, не искам да се възползвам от сливането с духовното Ти сияние, нито искам да съзерцавам локализирания Ти аспект Парамтм, защото знам, че само като приема подслон при теб, ще постигна съвършен мир и спокойствие.“

На думите на цар Мучукунда Бог Ка отвърнал следното: „Скъпи царю, много съм доволен от словата ти. Ти си бил цар на цялата земя на тази планета, но сега с удивление откривам, че умът ти вече е освободен от всички материални замърсявания. Вече можеш да отдаваш предано служене. Най-много се радвам, че макар и да ти предложих да поискаш от мен всякакви благословии, ти не използва това, за да поискаш материални блага. Разбирам, че умът ти сега е установен върху мен и не го смущават никакви материални недостатъци.

Има три материални качества: добро, страст и невежество. Когато някой е поставен в смесица от качествата страст и невежество, най-различни видове замърсявания и похотливи желания го карат да се опитва да търси утеха в материалния свят. Когато е установен в материалното качество добро, човек се опитва да се пречисти, като се подлага на различни отречения и въздържания. Когато достигне равнището на истински брхмаа, той се стреми да се слее с битието на Бога. Но когато желае единствено да отдава служене в лотосовите нозе на Бога, той е над тези три качества. Една чиста личност, която е в Ка съзнание, е освободена от всички материални качества.

Скъпи царю, Аз ти предложих да те благословя само за да разбера колко си напреднал в преданото служене. Виждам, че си на равнището на чистите предани, защото ума ти не безпокоят никакви похотливи или алчни желания от този свят. Йогӣте, които обуздават сетивата си; които се опитват да се издигнат и ме съзерцават, като извършват дихателните упражнения прма, не са освободени в такава степен от материални желания. Няколко пъти се видя, че щом се появи някакво изкушение, такива йогӣ отново слизат обратно до материалното равнище.“

Примерът с Вишвамитра муни много ярко потвърждава това. Вишвамитра муни бил велик йогӣ, който извършвал прма (дихателни упражнения), но когато го посетила Менак, една жена от райските планети, той не могъл да се овладее и заченал с нея дъщеря на име Шакунтал. А чистият предан Харидса хкура никога не изпитвал подобни притеснения дори когато блудниците му предлагали всякакви такива изкушения.

Бог Ка продължил: „Скъпи царю, затова ще ти окажа особеното си благоволение, като те благословя постоянно да мислиш за мен. Така ти лесно ще прекосиш материалния свят, без да се замърсиш с материални качества.“ Тези думи на Бога потвърждават, че този, който наистина е в Ка съзнание и отдава трансцендентално любовно служене на Бога под ръководството на духовен учител, никога не е изложен на замърсяване с материални качества.

Богът казал: „Скъпи царю, тъй като си катрия, ти си извършвал грехове, убивайки животни по време на лов или във връзка с държавните ти дела. За да се пречистиш, трябва просто да се заемеш с бхакти йога и умът ти постоянно да бъде потопен в мен. Много скоро ще се освободиш от всички последици на тези долни дейности.“ Оттук става ясно, че макар на катриите да се разрешава да убиват животни по време на лов, те не се освобождават от греховните последици. Затова няма значение дали човек е катрия, вайшя или брхмаа; на всички се препоръчва в края на живота си да приемат саннса, за да се посветят изцяло на служене на Бога и така да се освободят от всички греховни последици на изминалия живот.

След това Богът уверил Мучукунда: „В следващия си живот ти ще се родиш като изключителен ваиава и съвършен брхмаа и единственото ти занимание ще бъде трансцендентално да ми служиш.“ Ваиавите са най-издигнатите брхмаи, защото този, който не е постигнал качества на истински брхмаа, не може да достигне равнището на ваиавите. Един ваиава се посвещава изцяло на дейности за доброто на всички живи същества. Това, което носи най-голямо благо на живите същества, е проповядването на Ка съзнание. Тук се казва, че личностите, които се ползват с особеното благоволение на Бога, могат да постигнат пълно Ка съзнание и да се посветят на проповядването на философията на ваиавите.

Така завършва пояснението на Бхактиведанта върху петдесета и първа глава на книгата Ка, изворът на вечно наслаждение“, наречена Освобождението на Мучукунда“.

« Previous Next »