Глава 53

Бог Ка бил много доволен от думите на Рукмиӣ. Той хванал брхмаа за ръцете и казал: „Скъпи мой, много съм радостен да чуя, че Рукмиӣ иска да се омъжи за мен, защото и Аз горя от нетърпение да получа ръката ѝ. Умът ми е постоянно погълнат от мисли за дъщерята на Бхӣмака и понякога нощем те не ми позволяват да заспя. Разбирам, че големият ѝ брат е уредил женитбата ѝ с Шишупла, защото ме мрази, и съм готов да дам добър урок на всички принцове. Както човек извлича огъня от дървото, за да го използва, така ще се разправя с демоничните принцове и ще отведа Рукмиӣ.“

Ка научил точния ден на сватбата на Рукмиӣ и поискал да замине веднага. Помолил колесничаря си Друка да впрегне конете в колесницата и да се приготви да отпътуват за царството Видарбха. Колесничарят довел четирите необикновени коня на Ка. Те са назовани и описани в Падма Пура. Първият, Шаибя, бил зеленикав; вторият, Сугрӣва, бил сивкав като леда; третият, Мегхапушпа, бил с цвета на новороден облак и последният, Балхака, бил черно-сив като пепел. Когато поставили сбруите на конете и колесницата била готова за път, Ка помогнал на пратеника да се качи, седнал до него и двамата незабавно напуснали Дврак. След една нощ били в провинция Видарбха. Царството Дврак е разположено в западната част на Индия, а Видарбха – в северната. Разделяли ги не по-малко от хиляда и шестстотин километра, но конете били толкова бързи, че за една нощ, най-много за дванадесет часа, пристигнали в града, наречен Куина.

Цар Бхӣмака не бил много въодушевен от женитбата на дъщеря си с Шишупла, но трябвало да се съгласи да даде ръката ѝ, защото бил много привързан към най-големия си син, който бил уредил всичко това. Той украсил града за сватбения обред според обичая и много се постарал всичко да е както трябва. Всички улици били напръскани с вода и градът бил добре почистен. Индия е разположена в тропическите зони и въздухът в нея е много сух. По улиците и пътищата винаги се събира прах, затова те трябва да се пръскат с вода поне веднъж дневно, а в големите градове като Калкута това трябва да се прави два пъти дневно. Пътищата на Куина били украсени с разноцветни знамена и гирлянди, а на кръстовищата били издигнати арки. Целият град бил прелестно украсен. Хубостта му се допълвала от жителите – мъже и жени, – които били облечени в чисти дрехи, били украсени със сандалов балсам и накичени с бисерни огърлици и венци от цветя. Навсякъде горели благовония, въздухът бил изпълнен с уханието на агуру. Според обичая свещенослужителите и брхмаите получили като дар отбрани ястия и много богатства и крави. После те започнали да пеят ведически химни. Рукмиӣ, царската дъщеря, била изключително красива. Тя била много чиста и имала прекрасни зъби. Благотворен свещен шнур бил завързан на китката на ръката ѝ. Тя носела много скъпоценни накити, а тялото ѝ покривала дълга копринена дреха. За да я предпазят, учените свещенослужители пеели мантри от Сма Веда, г Веда и Яджур Веда. После започнали да пеят мантри от Атхарва Веда и да правят огнени жертвоприношения, за да предотвратят силата на неблагоприятното разположение на някои звезди.

Цар Бхӣмака добре знаел какво трябва да бъде отношението към брхмаите и свещенослужителите при такива обреди. Той отдал почит на брхмаите, като им подарил огромни количества злато и сребро, зърно, смесено с меласа, и крави, накичени със златни украшения. Бащата на Шишупла, Дамагхоа, изпълнил всички церемонии, за да бъде съдбата благосклонна към семейството му. Заради необикновената си способност да премахва поданиците, които не се подчиняват на реда, бащата на Шишупла се наричал Дамагхоа. Дама означава „обуздавам“, а гхоа означава „прочут“, значи той бил прочут с властта си върху поданиците. Дамагхоа мислел, че ако Ка дойде и развали сватбения обред, непременно ще го срази с военните си сили. Затова след като приключил с различните благоприятни обреди, събрал военните си части, известни като Мадасрвӣ. Той взел много слонове със златни огърлици на шиите и още много колесници и коне, накичени по същия начин. Било ясно, че Дамагхоа отива със сина си и с други придружители в Куина с твърдото намерение да се сражава, макар че не бил забравил и сватбата.

Цар Бхӣмака научил, че Дамагхоа и хората му пристигат, и излязъл от града да ги посрещне. Извън градските порти имало много градини, където можели да отсядат гости. При извършване на женитба по ведическите обичаи бащата на невестата посреща спътниците на жениха и ги настанява на подходящо място за два-три дена, докато се извършат сватбените обреди. Хората, доведени от Дамагхоа, били хиляди и между тях били царе и личности като Джарсандха, Дантавакра, Видӯратха и Паурака. За никого не било тайна, че Рукмиӣ трябвало да се омъжи за Ка, но големият ѝ брат Рукмӣ уредил женитбата ѝ с Шишупла. Освен това се носел слух, че Рукмиӣ е изпратила вестоносец до Ка и воините подозирали, че Ка може да предизвика неприятности, като се опита да я отвлече. Макар че усещали в сърцата си някакъв страх, всички били готови решително да се сражават с Ка, за да му попречат да похити девойката. Шрӣ Баларма научил, че Ка е заминал за Куина, съпроводен само от един брхмаа, освен това чул, че там е Шишупла с голям брой воини. Баларма предчувствал, че те ще нападнат Ка и тръгнал със силни военни части, състоящи се от колесници, пехота, коне и слонове и не след дълго пристигнал в покрайнините на Куина.

Междувременно Рукмиӣ била в двореца и очаквала пристигането на Ка. Но не се появявал нито Той, нито брхмаът, който занесъл посланието ѝ. Тя се отчаяла и започнала да мисли колко е нещастна. „Само една нощ разделя днешния ден от деня на сватбата и все още никой не се е завърнал – нито пратеникът ми, нито Шмасундара. Не мога да си обясня това по никакъв начин.“ Тя вече много малко се надявала и мислела, че Ка вероятно си има причина да не е доволен от нея и е отхвърлил искреното ѝ предложение. А брхмаът се е разочаровал и затова не се връща. Макар че през ума ѝ минавали какви ли не причини за забавянето им, тя очаквала и двамата да се появят всеки миг.

После Рукмиӣ си помислила, че може би полубоговете Брахм, Шива и богинята Дург не са удовлетворени. Обикновено полубоговете се разгневяват, когато не им се отдава правилно почит. Например когато Индра открил, че жителите на Вндвана не го обожават (Ка бил спрял Индра-ягя), той се разгневил и поискал да ги накаже. Затова Рукмиӣ си мислела, че Брахм и Шива са се ядосали, че не ги обожава много и се опитват да осуетят намеренията ѝ. Помислила си още, че богиня Дург, съпругата на Шива, вероятно е взела страната на съпруга си. Бог Шива е известен като Рудра, а съпругата му като Рудрӣ. Рудра и Рудрӣ се наричат тези, които обичат да причиняват нещастия на другите и да ги карат вечно да плачат. Рукмиӣ мислела за Дург като за Гиридж, дъщеря на Хималайските планини. Тези планини са много мразовити и сурови и тя мислела, че Дург е коравосърдечна и студена. В края на краищата Рукмиӣ била още дете и в нетърпението си да види Ка мислела по този начин за различните полубогове. Гопӣте обожавали богинята Ктянӣ, за да се омъжат за Ка; така и Рукмиӣ мислела за различни полубогове не за да се сдобие с някаква материална печалба, а заради Ка. Не е неправилно да се молиш на полубоговете, за да постигнеш благоволението на Ка. А Рукмиӣ била напълно потопена в мисли за Ка.

Макар че се успокоявала, мислейки, че все още не е прекалено късно да се появи Говинда, Рукмиӣ чувствала, че надеждата е много малка. Тя на никого не казала какво изпитва и проливала сълзи скришом от другите, а когато плачът ѝ станал прекалено силен, отчаяна затворила очи. Тя била дълбоко умислена, когато по тялото ѝ се появили благоприятни признаци. Левият ѝ клепач, ръцете и бедрата ѝ затреперили. Това е благоприятен знак, който показва, че ще се случи нещо хубаво.

И точно тогава разтревожената Рукмиӣ видяла своя пратеник, брхмаа. Ка, който е Свръхдушата във всички живи същества, разбрал тревогите на Рукмиӣ и го изпратил в двореца, за да ѝ каже, че е пристигнал. Когато Рукмиӣ видяла пратеника си, разбрала благоприятния трепет в тялото си и веднага се оживила. Тя се усмихнала и се зачудила дали Ка вече не е дошъл. Пратеникът отговорил, че синът на династията Яду, Шрӣ Ка, е пристигнал. Той я успокоил напълно, когато ѝ казал, че Ка е обещал непременно да я отведе. Рукмиӣ толкова се зарадвала на посланието му, че ѝ се приискало да му даде всичко, което има. Но като не намерила никакъв подходящ подарък, просто му отдала почитанията си. Да се отдават почитания на висшестоящите личности е важно, защото този, който се покланя, е задължен на другия. Иначе казано, Рукмиӣ дала да се разбере, че завинаги ще бъде благодарна на брхмаа. Всеки, който завоюва благосклонността на богинята на щастието, както направил този брхамаа, със сигурност ще бъде вечно заобиколен от материално великолепие.

Цар Бхӣмака разбрал, че са дошли Ка и Баларма и ги поканил на сватбеното тържество на дъщеря си. Той веднага се погрижил да посрещне тях и воините им в подходяща къща с градина. Царят им предложил мед и чист плат, както е ведическият обичай. Той гостоприемно посрещнал не само Ка и Баларма и царете като Джарсандха, но и много други царски особи и принцове, в съответствие с могъществото, възрастта и материалното им богатство. Любопитни и нетърпеливи, жителите на Куина наобиколили Ка и Баларма и пиели с очи нектарната им хубост. С насълзени очи те мълчаливо отдали почитанията си на Ка и Баларма. Жителите били много доволни, като видели, че Бог Ка е достоен за Рукмиӣ. Те толкова силно желаели да съберат Ка и Рукмиӣ, че се молели на Личността на Бога: „О, Господи, ако сме те удовлетворили с някакви благочестиви дейности, бъди милостив към нас и приеми ръката на Рукмиӣ.“ Това показва, че Рукмиӣ била много прочута принцеса и всички жители се молели за щастието ѝ, защото изпитвали към нея силна любов. Междувременно Рукмиӣ излязла от двореца, облечена в красиви дрехи и съпроводена от стражи, за да отиде в храма на Амбик, богинята Дург.

Обожанието на мӯртите в храма съществува от самото начало на ведическата култура. Има една група хора, описани в Бхагавад-гӣт като веда-вда-рата – те вярват само във ведическите ритуални обреди, но не и в храмовото обожание. Такива глупави хора могат да си отбележат, че макар сватбата на Ка и Рукмиӣ да се състояла преди повече от пет хиляди години, и тогава се извършвало храмово обожание. Богът казва в Бхагавад-гӣт: нти дева-врат девн – „Почитателите на полубоговете достигат местата, където живеят полубоговете.“ Има много хора, които обожават полубоговете, и много, които обожават направо Върховната Божествена Личност. Почитането на полубоговете е насочено главно към Брахм, Шива, Гаеша, слънчевия бог и богинята Дург. Дори царските родове обожавали Шива и Дург. Другите, по-низшите полубогове, били почитани от глупави и низши хора. От своя страна брхмаите и ваиавите обожават единствено Бог Виу, Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣт обожаването на полубоговете се осъжда, но не се забранява. Там ясно се казва, че неинтелигентните хора обожават полубоговете, за да извлекат някаква материална полза. Макар че Рукмиӣ била богинята на щастието, тя отишла в храма на богиня Дург, защото там се обожавало семейното божество. В Шрӣмад Бхгаватам се казва, че докато вървяла към храма на Дург, дълбоко в себе си Рукмиӣ постоянно мислела за лотосовите нозе на Ка. Следователно когато отивала в храма, тя нямала намеренията на обикновените хора, които отиват, за да молят за материални сполуки. Единствената ѝ цел бил Ка. Когато хората отиват в храма на някой полубог, всъщност целта им е Ка, защото Той е упълномощил полубоговете да осигуряват материални блага.

Докато вървяла към храма, Рукмиӣ била мълчалива и сериозна. От двете ѝ страни вървели майка ѝ и приятелката ѝ, по средата била съпругата на онзи брхмаа. Около Рукмиӣ вървели телохранителите. (В Индия и днес може да се види този обичай – бъдещата невеста да отива в храма на някой полубог.) По време на шествието свирела музика. Звуците на барабани, раковини и тръби с различни размери – паави, тӯрии и бхерӣ – се сливали в мелодия, която била не само благочестива, но и много приятна за ухото. Хубаво облечени и с подходящи украшения, там били хиляди съпруги на уважавани брхмаи. Те подарили на Рукмиӣ цветни гирлянди, сандалов балсам и пъстри дрехи, за да може да обожава Шива и Дург. Някои от тези жени били много възрастни и можели да пеят съвършено молитвите към Дург и Шива. Те започнали да водят молитвата пред божеството, следвани от Рукмиӣ и останалите.

Рукмиӣ отдала молитвите си на божеството с думите: „Скъпа богиньо Дург, отдавам най-смирените си почитания на теб и на децата ти.“ Богиня Дург има четири прочути рожби: две дъщери (богинята на щастието Лакмӣ и богинята на учението Сарасватӣ) и двама прославени сина (Гаеша и Крттикея). Всички те били полубогове. Понеже богинята Дург винаги е обожавана заедно с прославените си деца, Рукмиӣ нарочно отдала почитанията си на божеството по този начин. Но нейните молитви били по-различни. Обикновените хора се молят на богинята да получат материално богатство, слава, блага, сила, а Рукмиӣ искала да се омъжи за Ка. Затова се молела за милостта и благословията на божеството. Начинът, по който тя обожавала полубоговете, не се осъжда, защото желаела единствено Ка. Докато се молела, Рукмиӣ поднесла на мӯртито много неща, сред които най-важни били водата, различните видове светилници, благовонията, дрехите, гирляндите и ястията, приготвени от пречистено масло (например пури и качаурӣ). Тя поднесла още плодове, захарна тръстика, бетелови ядки и подправки. Рукмиӣ ги предложила на божеството с много голяма преданост, според правилата, които ѝ казвали възрастните жени на брхмаите. След този ритуал жените ѝ предложили остатъците от тази храна като прасдам и тя го приела с голяма почит. След това Рукмиӣ се поклонила на жените и на богинята Дург. Щом свършило обожанието, Рукмиӣ хванала за ръка една от приятелките си и излязла от храма, съпроводена от останалите.

Всички принцове и гости, които били дошли в Куина за сватбата, се събрали пред храма, за да видят Рукмиӣ. Принцовете били особено нетърпеливи, защото всеки един от тях се бил надявал да я получи за съпруга. Когато я видели, те били смаяни; помислили, че е създадена от твореца, за да смущава всички велики и благородни принцове. Тялото ѝ било прекрасно изваяно, кръстът ѝ бил тънък. Тя имала високи скули, розови устни и красиво лице, което разпуснатата коса и обиците правели още по-прелестно. На глезените си носела скъпоценни накити. Със сияйната си красота Рукмиӣ била като нарисувана от художник, който съвършено е следвал описанията на великите поети. Гръдта ѝ била висока, което показва, че тя била момиче на не повече от тринайсет-четиринайсет години. Рукмиӣ показвала красотата си най-вече за да привлече вниманието на Ка. Тя била лишена от всякаква гордост, въпреки че принцовете не можели да откъснат поглед от красивите ѝ черти. Очите ѝ били неспокойни и когато се усмихнала простичко като невинно момиче, се видели зъбите ѝ, досущ като лотосови цветове. Тя очаквала Ка да я отведе всеки миг и затова вървяла към дома си много бавно. Тя се движела плавно като лебед и звънчетата на глезените ѝ лекичко подрънквали.

Както вече обяснихме, великите и доблестни принцове били толкова объркани от красотата на Рукмиӣ, че за малко не паднали в несвяст. Победени от страстта, те отчаяно копнеели за ръката на Рукмиӣ и сравнявали прелестта на девойката със собствената си красота. Но Шрӣматӣ Рукмиӣ не обърнала внимание на нито един от тях. В сърцето си тя очаквала Ка да дойде и да я отведе. Докато оправяла пръстените на лявата си ръка, погледът ѝ попаднал върху принцовете и изведнъж между тях видяла Ка. Макар че Рукмиӣ никога не била виждала Ка, тя постоянно мислела за него, затова веднага го разпознала сред другите принцове. Без да обръща внимание на принцовете, Ка се възползвал от възможността да качи Рукмиӣ в колесницата си, на която имало знаме с лика на Гаруа. Той тръгнал бавно, без да се бои, и отвел Рукмиӣ досущ като лъв, който грабва сърна от сборище на чакали. Междувременно там се появил Баларма с воините на династията Яду.

Джарсандха, който много пъти бил претърпявал поражение от Ка, надал вик: „Какво е това? Ка отвлича Рукмиӣ и никой не прави нищо! Каква полза, че сме велики герои, въоръжени с лъкове и стрели? Скъпи принцове, не виждате ли! Ние губим славата си. Той е като чакал, който отнема плячката на лъва.“