No edit permissions for Bulgarian

Глава 54

Ка побеждава всички принцове и отвежда Рукмиӣ в Дврак

Принцовете, предвождани от Джарсандха, били побеснели, задето Ка отвлякъл Рукмиӣ. Поразени от красотата ѝ, те били паднали от конете и слоновете си, но сега започнали да се изправят и да се въоръжават. Грабнали лъковете и стрелите си и започнали да преследват Ка с колесниците си. Тогава давите се обърнали и ги посрещнали лице в лице. Между двата вражески лагера започнало безмилостно сражение. Джарсандха предвождал принцовете, които майсторски владеели всички военни сръчности. Те обсипали давите със стрели, както облакът бие с поройните си камшици лицето на планината. Над планината облакът спира неподвижен, затова там дъждът е много по-силен, отколкото на което и да е друго място.

Принцовете били твърдо решени да победят Ка и да изтръгнат от ръцете му Рукмиӣ, затова се сражавали с него с цялата ярост, на която били способни. Рукмиӣ била седнала до Ка и виждала стрелите, които се сипели от вражеската страна върху лицата на давите. Уплашена, тя погледнала Ка в лицето, изразявайки благодарността си, че заради нея Той се излага на толкова голяма опасност. Очите ѝ били неспокойни и тя изглеждала тъжна, но Ка, който в миг прочел мислите ѝ, я успокоил: „Скъпа моя, не се тревожи. Можеш да бъдеш сигурна, че много скоро давите ще избият всички вражи воини.“

Докато Ка говорел с Рукмиӣ, военачалниците на династията, предвождани от Бог Баларма (известен още като Сакараа) и от Гаддхара, не могли да търпят повече дързостта на противниците и започнали да обсипват със стрели конете, слоновете и колесниците им. С развоя на битката вражите принцове и воини падали един по един от конете, слоновете и колесниците си. За кратко време бойното поле се покрило с милиони отсечени глави, украсени с шлемове и обици. Ръцете били отсечени, както държали лъковете, стрелите и боздуганите; главите и мъртвите коне се търкаляли на огромни камари. Всички пеши воини, всички камили, слонове и магарета падали с отрязани глави.

Щом враговете, предвождани от Джарсандха, видели, че постепенно воините на Ка ги побеждават, те решили, че е неразумно да губят сражението заради Шишупла. Сам Шишупла трябвало да се бие, за да спаси Рукмиӣ от ръцете на Ка, но когато видели, че Шишупла не е в състояние да се сражава с Ка, воините решили да не прахосват силите си напразно, затова престанали да се сражават и се пръснали.

От вежливост някои от тях отишли при Шишупла. Те го намерили отчаян, като човек, загубил съпругата си. Лицето му било посърнало, всичката му сила се била стопила, а тялото му било загубило свежестта си. Те му казали: „Скъпи Шишупла, недей да се отчайваш така. Ти принадлежиш на царски род и си най-главен сред воините. Човек като теб не бива да се тревожи от щастието и нещастието, защото и двете са временни. Съвземи се. Не се разочаровай заради този временен обрат. В крайна сметка ние не сме действителните вършители на дейностите си. Ние танцуваме по волята на Върховния като кукли на конци в ръцете на фокусник и в зависимост от неговото благоволение страдаме в нещастието си или пък се наслаждаваме щастливи. Затова винаги трябва да сме уравновесени.“

Въпреки че в началото принцовете са били пълни с надежда за успех в своите героични действия, след поражението си те можели само да се опитат да насърчат Шишупала с ласкателни думи. Така Шишупала, вместо да се ожени за Рукмиӣ, трябвало да се задоволи с ласкателните думи на приятелите си и да се върне у дома разочарован. Кралете, които били дошли да му помогнат, също разочаровани, след това се върнали в съответните си кралства.

Цялото ужасно кръвопролитие било предизвикано от злия нрав на Рукмӣ, големия брат на Рукмиӣ. Като видял Ка със сила да отвлича сестра му, която той искал да омъжи за Шишупла, Рукмӣ се отчаял. Той и приятелят му Шишупла, който трябвало да стане негов зет, се прибрали по домовете си. Рукмӣ направо не бил на себе си от гняв и решил сам да даде урок на Ка. Той събрал собствените си воини – една фаланга, състояща се от няколко хиляди слона, коне, колесници и пехота – и съпроводен от военните си части, тръгнал по следите на Ка към Дврак. За да покаже смелостта си, той обещал пред върналите се от битката царе: „Вие не можахте да помогнете на Шишупла да се ожени за сестра ми Рукмиӣ, но аз не мога да позволя тя да бъде отвлечена от Ка. Ще му дам хубав урок. Сега ще го настигна.“ Той искал да се покаже голям военачалник и се заклел пред всички принцове: „Ако не убия Ка в битката и ако не измъкна сестра си от ноктите му, няма да се завърна в Куина, моята столица. Заклевам се пред всички вас и ще видите, че ще изпълня клетвата си.“ След тези самонадеяни думи Рукмӣ побързал да се качи в колесницата си и заповядал на колесничаря да тръгне след Ка. Той казал: „Искам да се бия с него още този миг. Това пастирче много се главозамая от хитрините, с които побеждаваше катриите, но днес ще му дам хубав урок. С острите си стрели ще му дам един наистина добър урок, задето има наглостта да отвлече сестра ми.“ Така глупавият Рукмӣ, който нямал никаква представа за могъществото на Върховната Божествена Личност, редял самоуверените си заплахи.

Скоро той се изправил пред Ка и в голямата си глупост започнал да вика: „Спри за малко и се бий с мен!“ Като извикал така няколко пъти, обтегнал лъка си и пуснал три страшни стрели право в тялото на Ка. След това започнал да нарича Ка най-отвратителен потомък на династията Яду и му викнал да се изправи пред него, за да му даде добър урок: „Ти отвличаш сестра ми като гарга, която краде пречистеното масло за жертвоприношенията. Ти много се гордееш с военното си могъщество, но не можеш да се сражаваш по правилата. Ти открадна сестра ми, затова сега ще те освободя от лъжливата Ти гордост. Ще можеш да задържиш сестра ми при себе си само докато те поваля на земята със стрелите си.“

Като чул налудничавите приказки на Рукмӣ, Бог Ка пуснал една стрела и откъснал с нея тетивата на лъка му, за да не може Рукмӣ да пусне друга стрела. Но той грабнал друг лък и изстрелял срещу Ка пет стрели. След това второ нападение Ка отново скъсал тетивата му. Рукмӣ взел трети лък и Ка пак скъсал тетивата. Този път Ка решил да даде урок на Рукмӣ и собственоръчно пуснал по него шест стрели, а след това още осем, с четири от които убил четирите коня, с петата пронизал колесничаря, а с останалите три свалил горната част на колесницата на Рукмӣ заедно със знамето ѝ.

Рукмӣ изчерпил стрелите си и грабнал други оръжия, предназначени за ръкопашен бой – мечове, щитове, тризъбци, секири, – но Ка ги разбил на пух и прах по същия начин. Всички опити на Рукмӣ пропадали… Тогава той сграбчил меча си и се спуснал към Ка като муха, която лети към огъня. Но щом приближил, Ка разбил оръжието му на парчета. Сега Ка извадил острия си меч и вече щял да убие Рукмӣ на място, когато Рукмиӣ, неговата сестра, разбрала, че този път Ка няма да прости на брат ѝ. Тя паднала в лотосовите крака на Ка и с нажален глас, който треперел от голямата уплаха, започнала да се моли на съпруга си.

Най-напред Рукмиӣ нарекла Ка Йогешвара. Йогешвара означава „този, който притежава необикновено богатство и енергии.“ Ка притежава неимоверно богатство и енергии, а братът на Рукмиӣ имал просто едно ограничено военно могъщество. Ка не може да бъде поставен в граници, докато всяка стъпка от живота на брат ѝ можела да се измери. Пред безкрайната сила на Ка Рукмӣ не можел да се сравни дори с незначително насекомо. Освен това Рукмиӣ нарекла Ка Бог на боговете. Съществуват много могъщи полубогове – Брахм, Шива, Индра, Чандра, Варуа, – но Ка е Властелинът на всички богове, докато Рукмӣ бил едно най-обикновено човешко същество, всъщност един от най-низшите сред човешкия род, защото не познавал Ка. Иначе казано, човешките същества, които нямат понятие за действителното място на Ка, са най-низши сред човешкото общество. После Рукмиӣ нарекла Ка Махбхуджа, което означава „безкрайно силен“. Тя го нарекла и Джагатпати, господар на цялото космическо проявление. В сравнение с него брат ѝ бил само един обикновен принц.

Рукмиӣ съпоставила положението на Рукмӣ с това на Ка и много прочувствено помолила съпруга си да прости на брат ѝ и да не го убива точно сега, когато се е осъществила знаменателната среща между нея и Ка. Тя просто проявила женската си природа. Тя била много щастлива, че в мига, когато трябвало да се състои женитбата ѝ с друг, е получила за съпруг Ка, но не искала да заплаща това с живота на големия си брат, който в края на краищата обичал малката си сестра и искал да я повери на този, който според него е най-достоен. Докато Рукмиӣ се молела на Ка за живота на Рукмӣ, цялото ѝ тяло треперело, от голямото безпокойство лицето ѝ посърнало, а гърлото ѝ се задушило. От треперенето накитите ѝ се разхлабили и се пръснали по земята. Тя била много развълнувана и паднала на земята. Бог Ка изпитал състрадание към нея и се съгласил да не убива глупавия Рукмӣ. Но същевременно искал да го накаже по някакъв безобиден начин. Затова го овързал с едно парче плат и му окълцал мустаците, брадата и косата, като оставил тук-таме по някой кичур.

Докато Ка се занимавал с Рукмӣ, давите, предвождани лично от Баларма, разгромили цялата войска на Рукмӣ, както слонът в езерото пречупва крехкото стъбло на лотосовия цвят. С други думи, както слонът пречупва на две лотосовия цвят, докато се къпе във водата, така военните сили на династията повалили войските на Рукмӣ.

Когато давите се върнали при Ка, много се удивили от вида на Рукмӣ. Бог Баларма изпитал съжаление най-вече към снаха си, която току-що се била омъжила за брат му. За да достави удоволствие на Рукмиӣ, Баларма лично развързал Рукмӣ и за да я зарадва още повече, казал като по-голям брат няколко укорителни думи на Ка: „Ка, постъпката Ти не е никак хубава. Това е мерзост, която е изцяло против семейните ни традиции! Да отрежеш на някого косите, да му обръснеш мустаците и брадата – та това е все едно да го убиеш. Какъвто и да е бил Рукмӣ преди, сега той ни е роднина. Не трябваше да го поставяш в такова положение.“

После Бог Баларма казал на Рукмиӣ, за да я утеши: „Не трябва да тъжиш, че брат ти е превърнат в посмешище. Всеки страда или се радва заради собствените си дейности.“ Бог Баларма искал да внуши на Рукмиӣ, че не трябва да съжалява брат си, защото той е пострадал заради собствените си постъпки. Прекалената привързаност към такъв брат е безсмислена.

Бог Баларма отново се обърнал към Ка и му казал: „Скъпи Ка, на роднините трябва да прощаваме дори ако извършват злодеяния и заслужават смърт. Защото когато осъзнаят собствената си вина, самото това е вече като смърт. Затова няма нужда да бъдат убивани.“

Баларма отново се обърнал към Рукмиӣ и ѝ казал, че в човешкото общество задълженията на катриите са такива, че според бойните правила дори собственият ти брат може да ти стане враг. Един катрия не се поколебава да убие и собствения си брат, ако той му е враг. Бог Баларма искал да каже на Рукмиӣ, че Рукмӣ и Ка са постъпили правилно, като не са показали в битката никаква милост един към друг, въпреки че са роднини. Шрӣ Баларма казал на Рукмиӣ, че катриите са много типичен пример за материалистически живот – винаги, когато стане дума за материални придобивки, се възгордяват. Затова когато между двама катрии се води сражение за царство, земя, богатство, жени, слава или могъщество, всеки се опитва да докара другия до най-отвратително положение. Баларма казал на Рукмиӣ, че обичта ѝ към брат ѝ, който враждувал с толкова много хора, е изкривено чувство, подобаващо на обикновените материалисти. Нравът на брат ѝ съвсем не бил похвален, като се има предвид отношението му към приятелите му, но при все това Рукмиӣ го обичала нежно като някоя обикновена жена. Той не бил достоен да бъде неин брат, но Рукмиӣ пак била снизходителна към него.

Баларма продължил: „Обикновено хората, които гледат на живота от позицията на тялото, обръщат внимание на това, дали някой им е безразличен, дали им е приятел или им е враг. Илюзорната енергия на Върховния Бог обърква тези глупаци. Трансценденталната душа запазва духовната си чистота, както и да е въплътена в материята, но тези, които не притежават достатъчно интелигентност, гледат само външните разлики, които покриват чистата душа – разликите между хората и животните, учените и неграмотните, бедните и богатите. Тези различия, основаващи се единствено на тялото, са като различията между пламъците според видовете гориво, които те поглъщат. Какъвто и да е размерът и формата на горивото, между пламъците, които се получават, няма разлика. Небето също няма различни форми и очертания.“

Така Баларма ги успокоявал с нравоученията си. По-нататък Той казал: „Тялото е част от материалното проявление. Тъй като е в съприкосновение с материята, живото същество, или трансценденталната душа, се преселва от тяло в тяло, тласкана от илюзорното наслаждение, и това преселване се нарича материално битие. Съприкосновението на живото същество с материалното проявление не влече след себе си нито сливане, нито откъсване. Скъпа сестро, естествено трансценденталната душа е причината на това материално тяло, както слънцето е причина за светлината, зрението и формите на материалното проявление.

Сравнението на материалното проявление със слънчевата светлина е много подходящо, за да разберем съприкосновението на живото същество с материалния свят. Сутрин слънцето изгрява и разпръсква топлина и светлина през целия ден. Слънцето е причината на всички материални форми, защото на него се дължи сливането и разделянето на материалните елементи. Но щом залезе и отиде на друго място, проявлението вече не е свързано с него. Когато слънцето премине от източното в западното полукълбо, в източното остават следствията от взаимодействията, причинени от слънчевата светлина, но самата нея можем да открием отново в западното полукълбо. По същия начин в различните условия живото същество приема или произвежда различни тела и различни взаимоотношения между тях, но щом изостави сегашното си тяло и приеме друго, то вече няма нищо общо с предишното. Живото същество няма нищо общо и със следващото тяло, което получава. То винаги е над замърсяванията на тялото. Затова появяването и изчезването на тялото нямат нищо общо с живото същество, както намаляването на лунния сърп и увеличаването му нямат нищо общо с размерите на самата луна. Когато луната нараства, ние погрешно мислим, че тя се увеличава, а когато наближи новолуние, мислим, че се смалява. Всъщност луната си остава непокътната, винаги една и съща. Тя няма нищо общо с такива привидни неща като нарастването и смаляването ѝ.

Съзнанието в материалното битие може да се сравни със сънищата. Когато човек спи, той сънува разни недействителни случки и заради сънищата си изпитва различни страдания и удоволствия. По същия начин когато някой се намира в съня на материалното битие, той страда от резултатите на приемането на тяло и последващото го напускане в границите на материалното битие. Ка съзнание е противоположно на материалистическото съзнание. С други думи, когато човек се издигне до нивото на Ка съзнание, той се освобождава от лъжливите представи за живота.“

По този начин Шрӣ Баларма дал на Рукмиӣ и на Ка наставления за духовното знание. Той се обърнал към съпругата на брат си със следните думи: „О, лъчезарна и красива Рукмиӣ, недей да тъжиш, защото причините за тъгата са материални и се коренят в невежеството. Човек се чувства нещастен само заради лъжливите си представи. Но като разгледа философията на истинския живот, веднага може да се спаси от това нещастие. Бъди щастлива на това равнище.“

След просветляващите слова на Шрӣ Баларма Рукмиӣ веднага се успокоила, зарадвала се и отново си възвърнала спокойствието и равновесието, нарушени от унижението на брат ѝ. А що се отнася до Рукмӣ, той нито изпълнил обещанието си, нито постигнал целта си. Той дошъл с воини и бойни фаланги, за да победи Ка и да освободи сестра си, но станало тъкмо обратното – загубил всичките си воини и снаряжения. Самият той бил унизен и се чувствал много нещастен, но по благоволението на Бога можел изживее живота си докрай. Той бил катрия и помнел обещанието си да не се връща в столицата Куина, без да е убил Ка и да е освободил сестра си. А това той не успял да изпълни. Затова в яда си решил да не връща в столицата и си построил малка къща в село Бходжакаа, където прекарал остатъка от живота си.

След като победил всичките си противници и със сила отвлякъл Рукмиӣ, Ка я завел в своята столица Дврак и се оженил за нея съобразно ведическите обреди и правила. След сватбата Ка станал цар на рода Яду в Дврак. Всички жители се радвали на женитбата му с Рукмиӣ и във всеки дом се извършвали големи церемонии. Жителите на град Дврак били толкова щастливи, че си сложили най-хубавите украшения и дрехи и отишли да поднесат на младите съпрузи дарове според възможностите си. Всички къщи в Ядупурӣ (Дврак) били украсени със знамена, ленти от плат и цветя. Във всеки дом били издигнати арки нарочно за случая, а от двете им страни били поставени големи кани, пълни с вода. Из целия град се носело уханието на запалените благовония, а вечер градът бил осветяван от хилядите светилници, украсяващи всяка сграда.

Всички ликували заради сватбата на Ка и Рукмиӣ. Навсякъде били посадени красиви бананови и бетелови дървета. Тези два вида дървета са много благоприятни за щастливите обреди. Събрали се и много слонове, които носели на гръб царете на множество приятелски царства. Слоновете имат навик щом видят млади растения и дървета, да ги изкореняват и да ги разхвърлят наоколо, защото по природа са лекомислени и обичат да си играят. Слоновете, които били събрани за това събитие, също пръснали банановите и бетеловите дървета, но въпреки тези необуздани действия градът изглеждал много хубав с разпилените дървета.

Царете приятели от рода Куру и Павите били представени от Бхӣма, Дхтарра, петимата братя Пави, цар Друпада, цар Сантардана и бащата на Рукмиӣ, Бхӣмака. Първоначално между двете семейства възникнали някои несъгласия поради това че Ка бил отвлякъл Рукмиӣ, но след молбите и уверенията на Шрӣ Баларма и множество святи личности Бхӣмака бил принуден да участва в сватбения обред на Ка и Рукмиӣ. Макар че това произшествие не било особено щастливо събитие за царството Видарбха, сред катриите отвличанията не са нещо необикновено. Всъщност точно по този начин се осъществявали повечето от браковете. Както и да е, цар Бхӣшмака още от самото начало бил склонен да даде ръката на красивата си дъщеря на Ка. По един или друг начин, намерението му се било осъществило и той с радост се присъединил към сватбеното тържество, макар че най-големият му син бил оскърбен в схватката. В Падма-Пура се казва, че в тържеството участвали Махрджа Нанда и пастирчетата на Вндвана. Царете на царствата Куру, Сджая, Кекая, Видарбха и Кунти дошли в Дврак за това събитие с подобаващия царски разкош.

Историята на отвличането на Рукмиӣ от Ка била описана в стихове и изкусни четци я разказвали навсякъде. Царете, които пристигнали в Дврак, и особено дъщерите им, били смаяни и много се радвали, когато слушали за геройските подвизи на Ка. Всички гости и жители на Дврак били много щастливи, че виждат Ка и Рукмиӣ заедно. Иначе казано, събрали се Върховният Бог, който поддържа всички, и богинята на щастието – затова всички хора ликували.

Така завършва пояснението на Бхактиведанта върху петдесет и четвърта глава на книгата Ка, изворът на вечно наслаждение“, наречена Ка побеждава всички принцове и отвежда Рукмиӣ в Дврак“.

« Previous Next »