No edit permissions for Bulgarian

Глава 55

Прадюмна, синът на Ка и Рукмиӣ

Казва се, че богът на любовта, който е пряка част от Всудева и който по-рано бил изпепелен от гнева на Шива, се е появил в утробата на Рукмиӣ, заченат от Ка. Това е Кмадева, полубог от райските планети, който притежава едно особено качество: да предизвиква страстни желания. Ка, Върховната Божествена Личност, има различни неотделими части, които са от различни равнища, но четворната експанзия на Ка – Всудева, Сакараа, Прадюмна и Анируддха – спада непосредствено към категорията на Виу. Кма, или полубогът на любовта, който се родил от утробата на Рукмиӣ, също носел името Прадюмна, но не бил този Прадюмна от категорията на Виу, а спадал към джӣва-таттва. Но с особената си сила сред полубоговете той бил неотделима част от могъществото на Прадюмна. Това е мнението на Госвмӣте. И така, след като бил изпепелен от гнева на Шива, богът на любовта потънал в тялото на Всудева и за да получи ново тяло, бил заченат в утробата на Рукмиӣ от самия Бог Ка. Той се родил като син на Ка и бил известен под името Прадюмна. Качествата му били много сходни с тези на самия Ка, защото бил заченат от него.

Имало един демон на име Шамбара, който бил обречен да бъде убит от Прадюмна. Демонът знаел каква ще бъде съдбата му и щом научил, че Прадюмна се е родил, приел образа на жена и отвлякъл бебето от люлката, когато не били минали и десет дни от раждането му. Демонът го грабнал и го хвърлил право в морето. Но както е казано, никой не може да убие този, който има закрилата на Ка и никой не може да спаси този, който е обречен да умре от ръката на Ка. Когато Прадюмна паднал в морето, мигом го погълнала една голяма риба. По-късно един рибар я хванал в мрежите си, а след това я купил демонът Шамбара. В кухнята на демона работела една прислужница, която се казвала Мватӣ. Тази жена по-рано била съпруга на бога на любовта и се наричала Рати. Когато донесли на демона Шамбара рибата, той я предал на готвача си, за да сготви от нея нещо вкусно. Демоните и ркасите обичат да ядат месо, риба и други невегетариански храни. Демоните като Рваа, Каса и Хираякашипу ядели месо и плът без никакви ограничения, макар че бащите им били брхмаи и катрии. Това често може да се срещне в Индия и днес. Тези, които ядат месо и риба, обикновено се наричат демони и ркаси.

Готвачът разрязал рибата и в корема ѝ намерил едно хубаво бебе, което веднага поверил на грижите на Мватӣ, помощницата в кухнята. Жената била удивена, че това красиво бебе е могло да оживее в корема на рибата, и случката много я озадачила. Тогава дошъл великият мъдрец Нрада и ѝ обяснил как бил роден Прадюмна, как Шамбара отвлякъл бебето и как го хвърлил в морето. Така открил пред Мватӣ цялата история. Тя знаела, че по-рано е била Рати, съпругата на бога на любовта. След като мъжът ѝ бил изпепелен от гнева на Шива, тя постоянно го очаквала да се завърне в някаква материална форма. Тази жена била наета да готви в кухнята ориз и дл, но щом получила красивото дете и научила, че то е богът на любовта, собственият ѝ съпруг, решила да го отгледа и с голяма обич се заловила да го къпе. Бебето израсло много бързо, като по чудо, и за кратко време се превърнало в красив млад мъж. Очите му били досущ като листенцата на лотосовия цвят. Той имал дълги ръце, които се спускали до коленете му и с красотата си пленявал всяка жена, която го видела.

Мватӣ виждала, че бившият ѝ съпруг, който сега се бил родил като Прадюмна, е пораснал и се е превърнал в красив млад мъж и лека-полека тя също попаднала в плена на красотата му и на страстта си. Като му се усмихвала очарователно, тя изразила желанието си да вкуси с него любовното наслаждение. Той я попитал: „Как е възможно – отначало ти ме обичаше като майка, а сега се държиш като похотлива жена? Коя е причината за тази промяна?“ В отговор на думите на Прадюмна жената, Рати, казала: „Скъпи младежо, ти си син на Бог Ка. Преди да станеш на десет дена, демонът Шамбара те открадна и после те хвърли във водата, където те погълна една риба. Така ти попадна при мен и аз започнах да се грижа за теб, но всъщност в миналия ти живот като бог на любовта аз ти бях съпруга, така че тези прояви на съпружеска любов са съвсем на място. Шамбара искаше да те убие, а той е надарен с множество мистични сили. Затова те моля, убий го колкото се може по-скоро с божествената си сила, преди той отново да се е опитал да те унищожи. Откакто Шамбара те открадна, майката ти Рукмиӣдевӣ е много тъжна, като птица, загубила малките си пиленца. Тя е много привързана към теб и откакто те отвлякоха, живее като крава, която тъжи по изгубеното си теленце.“

Мватӣ притежавала мистично знание за свръхестествените сили. Тези сили са известни като м. За да бъдат преодолени, се използва друга свръхестествена сила, която се нарича мах-м. Мватӣ предала на Прадюмна тази необикновена енергия, за да може да срази мистичните сили на демона Шамбара. Надарен така от съпругата си, Прадюмна веднага отишъл при Шамбара и го предизвикал на бой. Прадюмна се обърнал към него с много остри думи, за да го ядоса и да го накара да се бие. Демонът Шамбара се разлютил от думите на Прадюмна, почувствал се като змия, настъпена с крак. Змията не може да понася някое животно или човек да я рита – веднага ухапва противника си.

Шамбара почувствал думите на Прадюмна като ритник. Веднага сграбчил боздугана си и застанал пред Прадюмна, готов за бой. Демонът издавал стенания и звуци като гръмотевица и в бесен гняв заудрял Прадюмна с боздугана си – като мълния, спускаща се върху планината. Прадюмна се защитавал със своя боздуган и от време на време поразявал демона с някой силен удар. Битката между Шамбарсура и Прадюмна започнала не на шега.

Но Шамбарсура владеел изкусни мистични сили и можел да се издига в небето и да се бие от космическото пространство. Има един демон на име Мая, от когото Шамбарсура се бил научил на много мистични умения. Той се издигнал високо в небето и насочил към Прадюмна различни видове ядрени оръжия. За да противодейства на мистичните сили на Шамбарсура, Прадюмна си припомнил друга мистична сила, наречена махвид, която се различава от черните мистични сили. Махвид се поддържа от качеството добро. Шамбара разбрал, че врагът му е опасен и потърсил помощта на демоничните мистични сили, притежавани от гухяките, гандхарвите, пишчите, ркасите и змиите. Но въпреки че демонът използвал мистичните си способности и свръхестествената си сила, Прадюмна успял да срази могъществото му с висшата сила махвид. Когато демонът бил окончателно победен, Прадюмна извадил острия си меч и му отсякъл главата, на която имало красив шлем и скъпоценни камъни. Когато Прадюмна убил демона, всички полубогове от висшите планети започнали да сипят по него цветя.

Мватӣ, съпругата на Прадюмна, можела да пътува в космическото пространство и по въздуха те стигнали право в Дврак, столицата на баща му. Двамата минали над двореца на Бог Ка и се спуснали на земята като облак, придружен от светкавици. Вътрешната част на двореца се нарича антапура (отделни покои). Там Прадюмна и Мватӣ видели много жени и седнали сред тях. Когато жените съзрели Прадюмна, облечен в светлосини дрехи, с много дълги ръце, с къдрава коса, с красиви очи и усмихнато розово лице, със скъпоценни камъни и накити, отначало не разбрали, че той е Прадюмна, личност, различна от Ка. Всички много се смутили от неочакваното пристигане на Ка и изтичали да се скрият някъде в двореца.

Но когато жените видели, че той не притежава всички отличителни белези на Ка, от любопитство се върнали, за да видят него и съпругата му Мватӣ отблизо. Всички се мъчели да познаят кой е той, защото той бил необикновено красив. Между жените била и Рукмиӣ, която с лотосовите си очи не му отстъпвала по хубост. Като зърнала Прадюмна, тя веднага се сетила за сина си и заради завладялото я майчинско чувство от гърдите ѝ потекло мляко. Рукмиӣ започнала да се пита: „Кой е този очарователен юноша? Изглежда като най-прекрасното същество. Коя ли щастлива млада жена му е дала живот в утробата си и му е станала майка? А коя е младата жена с него? Как ли са се срещнали? О, ако собственият ми син, когото откраднаха от стаята, в която се роди, е още жив, вече сигурно е на възрастта на този младеж.“ С вътрешния си усет Рукмиӣ разбрала, че Прадюмна е нейният изгубен син. Освен това забелязала, че Прадюмна прилича невероятно много на Ка. Тя била смаяна как е могъл да вземе всички черти на Ка. Рукмиӣ все повече се убеждавала, че този младеж е собственият ѝ пораснал син, още повече че се появил и благоприятен знак – лявата ѝ ръка затреперила.

В този миг дошъл Бог Ка с баща си и майка си – Васудева и Девакӣ. Ка, Върховната Божествена Личност, разбрал всичко, но замълчал. По негово желание обаче се явил великият мъдрец Нрада, който разказал всички събития: как Прадюмна бил откраднат от люлката, как израснал и как дошъл тук със съпругата си Мватӣ, която по-рано била Рати, съпруга на бога на любовта. Всички се удивили, когато научили за загадъчното изчезване на Прадюмна и за израстването му, защото мъртвият им син се бил завърнал, когато нямало вече почти никаква надежда. Щом разбрали, че пред тях стои Прадюмна, те радостно го посрещнали. Един по един всички роднини – Девакӣ, Васудева, Бог Шрӣ Ка, Бог Баларма, Рукмиӣ и всички жени – прегърнали Прадюмна и съпругата му Мватӣ. Вестта за завръщането на Прадюмна се разнесла из целия град и изненаданите жители дошли много заинтригувани да видят изгубения Прадюмна. Те казвали: „Умрелият син се завърна. Има ли нещо по-радостно от това?“

Шрӣла Шукадева Госвмӣ обяснява, че отначало всички обитатели на двореца – майката на Прадюмна и останалите съпруги на баща му – го сбъркали с Ка и много се смутили, защото били обзети от желание за любовни отношения. Това може да се обясни с външността на Прадюмна, която била досущ като на Ка, и с това, че всъщност той бил самият бог на любовта. Така че в грешката на майките на Прадюмна и на другите жени нямало нищо чудно. От тези думи става ясно, че по външност Прадюмна толкова приличал на Ка, че дори собствената му майка го взела за Ка.

Така завършва пояснението на Бхактиведанта върху петдесет и пета глава на книгата Ка, изворът на вечно наслаждение“, наречена Прадюмна, синът на Ка и Рукмиӣ“.

« Previous Next »