Глава 79

Бог Баларма се приготвил за среща с демона Балвала. Когато наближило времето, по което обикновено демонът извършвал набезите си в светилището, в небето се извила голяма буря, всичко се покрило с прах, а из въздуха се разнесла отвратителна воня. Веднага след това злият демон Балвала започнал да излива върху жертвената арена истински порой от изпражнения, урина и други нечистотии. След това неистово нападение се появил самият демон с огромен тризъбец в ръка. Той представлявал същество с грамадно черно тяло, подобно на планина от сажди. Косата, брадата и мустаците му били червени като мед, а устата му изглеждала ужасно свирепа. Щом видял демона, Бог Баларма се приготвил да го нападне. Най-напред обмислил как да го направи на късове. След това повикал палешника и боздугана си и те тутакси се явили пред него. В това време демонът Балвала летял в небето, но при първия удобен случай Бог Баларма го свлякъл долу с палешника си, а с боздугана си сърдито му премазал главата. Ударът на Баларма строшил челото на Балвала и от раната обилно потекла кръв. Надавайки силен вик, демонът, който причинявал толкова безпокойства на благочестивите брхмаи, паднал на земята като огромна планина с връх, покрит от червен окис, която пада, срината от някоя гръмотевица.

Жителите на Наимирая, учените мъдреци и брхмаите много се зарадвали на тази гледка и отдали почтителни молитви на Бог Баларма. Те благословили Бога от все сърце и признали, че това, с което се заеме Бог Баларма, никога не е заплашено от неуспех. После мъдреците и брхмаите извършили за Бог Баларма обредно къпане, точно както полубоговете къпят цар Индра, когато победи демоните. Брхмаите и мъдреците изразили почитта си към Бог Баларма, като му подарили прекрасни нови дрехи и накити, също и лотосовия гирлянд на победата, който е извор на цялата красота и никога не увяхва, защото е вечен.

След това произшествие Бог Баларма взел разрешение от брхмаите на Наимирая и заедно с други брхмаи отишъл на брега на реката Каушикӣ. След като се изкъпал на това свято място, Той продължил по-нататък, към реката Сарайӯ и посетил извора ѝ. Вървейки по брега, Той постепенно стигнал до Прага, където се събират три реки – Ганг, Ямун и Сарасватӣ. Там отново се изкъпал, поклонил се в тамошните храмове и както се препоръчва във ведическата литература, принесъл жертви на прадедите и на мъдреците. Така лека-полека стигнал до шрама на мъдреца Пулаха и оттам се отправил към Гаакӣ, на брега на река Гоматӣ. След това се изкъпал в река Випш. После стигнал до бреговете на река Шоа. (Тази река съществува и днес, тя е една от големите реки в провинция Бехар.) Там отново се изкъпал и извършил ведически обредни церемонии. Богът продължил пътешествието си и постепенно стигнал до свещения град Га, където има прочут храм на Виу. Оттам Той се отправил към делтата на Ганг, където свещената река се влива в Бенгалския залив. Това свято място се нарича Гагсгара и дори и в днешно време всяка година в края на януари там се събират святи личности и благочестиви хора, също както и в Прага на ежегодния панаир Магх Мела.

След къпането и обредните церемонии при Гагсгара Бог Баларма продължил по-нататък към планината Махендра Парвата, където срещнал Парашурма, инкарнацията на Бог Ка, и с поклоните си му отдал почитания. После свил към Южна Индия и посетил бреговете на река Годварӣ. След като се изкъпал в нея и извършил необходимите обредни церемонии, Той посетил последователно останалите реки – Ве, Памп и Бхӣмаратхӣ. На брега на река Бхӣмаратхӣ има мӯрти, наречено Свмӣ Крттикея. След като го посетил, Бог Баларма продължил към Шаилапура – свещен град в провинция Махршра. После тръгнал за Дравиадеша. Южна Индия се разделя на пет части, които се наричат Пачадравиа. Северна Индия също се разделя на пет части, наречени Пачагауа. Всички значителни чрии от сегашната епоха – Шакарчря, Рмнуджчря, Мадхвчря, Виусвмӣ и Нимбрка – са се появили в провинциите на Дравиа. А Бог Чайтаня е дошъл в Бенгал, който е част от петте Гауадеши.

Най-важното място за поклонение в Южна Индия, или Дравиа, е Векачала, по-известно като Бладжӣ. Бог Баларма посетил това място и после продължил към Виукчӣ, а оттам се отправил към бреговете на Кверӣ. Той се изкъпал в река Кверӣ и след това отишъл в Рагакшетра. Най-големият храм в света се намира в Рагакшетра. Мӯртито на Виу в него е много прочуто и се нарича Рагантха. Подобен храм на Рагантха има и във Вндвана, но той не е толкова голям, колкото храма в Рагакшетра.

На път за Виукчӣ Бог Баларма посетил и Шивакчӣ. След Рагакшетра Той тръгнал за Матхур, по-известна като Матхур от Южна Индия. След това се запътил към Сетубандха, мястото, където Бог Рмачандра построил каменен мост от Индия до Лак (Цейлон). На това свято място Бог Баларма раздал на местните свещенослужители брхмаи десет хиляди крави. Съгласно ведическите обичаи, когато някой богат човек отива на свято място за поклонение, редно е да дари местните жреци с коне, крави, накити и дрехи. Тази традиция да се посещават святите места и да се дава на местните свещенослужители брхмаи всичко необходимо, в епохата на Кали е съвсем забравена. Поради западането на ведическата култура заможните хора вече губят интерес към святите места, а и брхмаите, които зависят от тези посетители, са изкористили дълга си да им помагат. Свещенослужителите брхмаи, които живеели на святите места, се наричали паа или паита. Това означава, че били много учени брхмаи и най-подробно запознавали посетителите с целта на пребиваването им на святото място. По този начин и посетителите, и жреците имали полза от общуването си.

От описанието в Шрӣмад Бхгаватам става ясно, че когато посещавал различните места за поклонение, Бог Баларма точно спазвал ведическите обичаи. След като раздал крави в Сетубандха, Бог Баларма продължил към реките Ктамл и Тмрапарӣ. Това са прочути свещени реки и Бог Баларма се изкъпал и в двете. После заминал за планината Малая. Тя е много голяма и се състои от седем върха, наречени Малая. Там живеел великият мъдрец Агастя. Бог Баларма го посетил, за да му се поклони и да му отдаде почитанията си. Той получил благословията на мъдреца и с негово разрешение продължил към Индийския океан.

На самия край на нос Коморин се намира голям храм на богиня Дург – там тя е известна като Канкумрӣ. Бог Рмачандра също е посещавал храма на Канкумрӣ, затова може да се твърди, че той съществува от милиони години. После Бог Баларма посетил свещения град Пхлгунатӣртха, който се намира на брега на Индийския (Южния) океан. Пхлгунатӣртха е много прочута, защото там лежи Бог Виу във въплъщението си Ананта. След Пхлгунатӣртха Бог Баларма посетил друго свято място, наречено Пачпсараса. Там също се изкъпал, според правилата, и извършил обредни церемонии. Това място е известно още като светилище на Бог Виу и затова Бог Баларма раздал на местните брхмаи десет хиляди крави.

От нос Коморин Бог Баларма тръгнал към Керала. Местността Керала още съществува в Южна Индия, под името Южна Керала. После Той се запътил към Гокаратӣртха, където постоянно се отдава обожание на Шива. След това Баларма посетил храма на рдевӣ, който е заобиколен от всички страни с вода. От този остров Той се отправил към мястото, наречено Шӯрпрака. След това се изкъпал в реките Тпӣ, Пайоӣ и Нирвиндх и стигнал до гората Даакрая. Това е същата гора, в която живял Бог Рмачандра по време на изгнанието си. После Бог Баларма стигнал до брега на Нармад, най-голямата река в централна Индия. На брега на свещената Нармад се намира едно място за поклонение, наречено Мхишматӣ Пурӣ. След като се изкъпал там съгласно правилата, Бог Баларма се върнал в Прабхсатӣртха, откъдето бил започнал пътешествието си.

Когато се завърнал в Прабхсатӣртха, Той чул от брхмаите, че повечето катрии, които участвали в битката при Курукетра, са убити. Баларма почувствал облекчение, като научил, че свръхтоварът на земята е намалял. Бог Ка и Баларма се били появили на тази земя, за да смъкнат от нея бремето на военната мощ, създадено от славолюбивите царе катрии. До това води животът, градящ се върху материализъм: хората не се задоволяват с основните житейски необходимости и стремително си създават допълнителни нужди, но недопустимите им желания се възпират от природните закони или от законите на Бога, които се проявяват под формата на глад, войни, епидемии и други бедствия. Бог Баларма чул, че Кауравите продължават да се сражават, макар че повечето катрии са мъртви. Той се върнал на бойното поле точно в деня, когато се състоял двубоят между Бхӣмасена и Дурьодхана. Като техен доброжелател, Бог Баларма поискал да ги спре, но те не били склонни да прекратят схватката.

Щом Бог Баларма се появил на полесражението, цар Юдхихира и по-малките му братя Накула и Сахадева, а също и Бог Ка и Арджуна веднага му отдали смирените си почитания, но не казали нищо. Причина за тяхното мълчание било благоразположението на Балармаджӣ към Дурьодхана, който бил научил от него изкуството да се бие с боздуган. По време на схватката цар Юдхихира и останалите мислели, че вероятно Баларма е дошъл да каже нещо в полза на Дурьодхана и затова замълчали. Дурьодхана и Бхӣмасена с невиждано настървение се биели с боздугани пред огромно множество хора и всеки майсторски се опитвал да удари другия. В разгара на боя отстрани движенията им приличали на танц, но въпреки това било явно, че и двамата са много разярени.

Бог Баларма искал да прекрати схватката и затова казал: „Скъпи Бхӣмасена и царю Дурьодхана, знам, че и двамата сте велики бойци, прочути по целия свят като велики герои, но все пак смятам, че Бхӣмасена превъзхожда Дурьодхана с физическата си сила. От друга страна, Дурьодхана го превъзхожда с умението си да се бие с боздуган. Моето мнение е, че в тази борба никой от вас не отстъпва на другия. При това положение възможността някой от вас да излезе победител е много малка. Затова ви моля да не си губите времето. Би ми се искало да спрете тази ненужна битка.“

Разумният съвет на Бог Баларма към Бхӣмасена и Дурьодхана целял доброто и на двамата. Но те били толкова разгневени един на друг, че единственото, което помнели, била старата им лична вражда. Всеки мислел само как да убие другия и затова и двамата не обърнали внимание на съвета на Баларма. И двамата почти обезумявали, като си припомнели тежките обвинения и оскърбления, които си били разменили. Бог Баларма разбрал каква съдба ги очаква и загубил желание да се забърква още в тази история. Затова вместо да остане, Той решил да се върне в град Дврак.

Когато се завърнал, роднините и приятелите му го посрещнали с голямо въодушевление. Цар Уграсена и другите старейшини избързали напред, за да го приветстват. След това Той отново отишъл на святото място за поклонение при Наимирая и при идването му всички мъдреци, святи личности и брхмаи станали прави. Те знаели, че макар и катрия, Бог Баларма се е оттеглил от битките. Брхмаите и мъдреците, които винаги се стремят към мир и спокойствие, много се зарадвали, като научили това. Те прегърнали Баларма с много обич и настояли да извърши различни жертвоприношения в свещената Наимирая. Всъщност Бог Баларма не е длъжен да извършва жертвите, препоръчвани за обикновените човешки същества. Той е Върховната Божествена Личност – Той самият се наслаждава на всички тези жертвоприношения. Той извършил жертвоприношенията само за да покаже на обикновените хора как трябва да се следват предписанията на Ведите.

Баларма, Върховната Божествена Личност, дал наставления на мъдреците и святите личности в Наимирая за връзката на живите същества с космическото проявление, за това, как трябва да приемаме вселената и как да се отнасяме към космоса, за да достигнем най-висшата цел – съвършенството; за това, как цялото космическо проявление се опира на Върховната Божествена Личност; за това, че Върховната Божествена Личност е всепроникваща и чрез аспекта си Парамтм присъства дори и в най-малкия атом.

Бог Баларма извършил къпането авабхта, което се прави след приключване на жертвените церемонии. След къпането Той си облякъл нови копринени дрехи, сложил си красиви скъпоценни накити и отишъл при приятелите и роднините си. Той приличал на блестящата кръгла луна, заобиколена от небесните светила. Бог Баларма е самата Божествена Личност Ананта, затова не може да бъде разбран чрез ума, интелигентността или тялото. Той дошъл в образа на човешко същество и се държал по един или друг начин единствено по собствената си воля. Ние можем да кажем само, че тези дейности са забавления на Бога. Никой не може дори да си даде сметка за обсега на безкрайните проявления на забавленията му, защото Той е всесилен. Бог Баларма е изначалният Виу, затова всеки, който си припомня неговите забавления – сутрин и вечер, – без съмнение, ще стане велик предан на Върховната Божествена Личност и животът му ще бъде пълноценен и благополучен.