Глава 85
Васудева получава духовни наставления и Бог Ка връща на Девакӣ шестимата ѝ мъртви сина
Според ведическите обичаи по-младите членове на семейството всяка сутрин трябва да отдават почитания на възрастните. Сутрин децата и учениците трябва да отдават почитания на родителите си или на духовния си учител. Следвайки това ведическо правило, Бог Ка и Баларма се покланяли на баща си Васудева и на съпругите му.
Един ден, след като се завърнали от жертвоприношенията в Курукетра, Бог Ка и Баларма отишли да отдадат почитанията си на Васудева и той се възползвал от възможността да изрази възхищението си от възвишеното положение на двамата си сина. От великите мъдреци, събрани на жертвената арена, Васудева разбрал каква е позицията на Ка и Баларма. Не само тогава, но и много пъти преди това той се убеждавал, че Ка и Баларма са много особени и не са обикновени човешки същества. Така Васудева повярвал на думите на мъдреците, че неговите синове Ка и Баларма са Върховната Божествена Личност.
С твърда вяра в синовете си той им казал: „Скъпи Ка, Ти си сач-чид-нанда-виграха, Върховната Божествена Личност. Скъпи Баларма, Ти си Сакараа, господарят на всички мистични сили. Сега вече осъзнах, че вие сте вечни. Вие сте трансцендентални към материалното проявление и към причината му, Върховната Личност Мах-виу. Вие сте изначалните повелители на всичко. Вие сте убежището на космическото проявление. Вие сте създателят му и едновременно с това съставните му части. Вие сте господарят на космическото проявление и то всъщност е създадено само за забавлението ви.
Различните състояния на материята, които се проявяват от началото до края на космоса при различни типове време, също ви принадлежат, защото вие сте както причината, така и следствието на това проявление. Вие сте също така и двата аспекта на материалния свят – господстващият и управляваните. Вие сте и върховният трансцендентален властител, който стои над тях. Следователно вие сте отвъд възприятията на сетивата ни. Вие сте Върховната Душа, неродена и неизменна. Вие не сте подвластни на шестте вида промени, които засягат материалното тяло. Необикновеното разнообразие на материалния свят също се дължи на вас и вие влизате като Свръхдуша във всяко живо същество, дори и в атомите. Вие поддържате всичко.
Жизнената сила, която е основният принцип на всичко, и творческата сила, която се получава от нея, не действат независимо, а се опират на вас, Върховната Личност, която стои зад тях. Те не могат да действат, ако я няма вашата воля. Материалната енергия не притежава знание. Тя не може да действа независимо от вас, без да е задвижена от вас. Материалната енергия е зависима от вас и затова живите същества могат да правят само опити за действие. Но без разрешението и волята ви те не могат да направят нищо, нито пък да постигнат целите, към които се стремят.
Изначалната енергия е еманация от вас. Скъпи Господи, светлината на луната, топлината на огъня, лъчите на слънцето, блясъкът на звездите, мощната електрическа мълния, тежестта на планините, енергията на земята и същността на аромата ѝ – всичко това са различни твои проявления. Други страни от божествената Ти същност са чистият вкус на водата и жизнената сила, която поддържа целия живот. Водата и нейният вкус също са проявление на самия теб.
Скъпи Господи, макар външно да изглежда, че силата на сетивата, способността за мислене, желаене и чувстване, още силата, движенията и растежът на тялото се осъществяват от различните движения на отделните видове въздух в тялото, в крайна сметка те са проявления на твоята енергия. Необятната шир на космическото пространство се поддържа от теб. Звуците в небето, гръмотевиците, върховният звук о-кра и подредбата на думите, с която се разграничават предметите един от друг, са твои символични изображения. Ти си всичко. Ти си сетивата, господарите на сетивата, полубоговете, овладяването на знанието, което е целта на сетивата, и самата същност на знанието. Ти си още решителността на интелигентността и силната памет на живото същество. Ти си себичността на невежеството, което е причината за съществуването на материалния свят; себичността на страстта, от която се пораждат сетивата, и себичността на доброто, което дава началото на различните управляващи божества в материалния свят. Ти си илюзорната енергия м, която кара обусловените души непрекъснато да се преселват от една форма в друга.
О, Върховна Божествена Личност, Ти си изначалната причина на всички причини, както земята е първоначалната причина на различните видове дървета, растения и други подобни проявления. Както земята се проявява във всичко, така Ти присъстваш навсякъде в материалното проявление като Свръхдуша. Ти си върховната причина на всички причини, вечната движеща сила. Всъщност всичко е проявено от твоята единна енергия. Трите качества на материалната природа – саттва, раджас и тамас, – както и следствията от взаимодействията им са свързани с теб чрез твоята йога-м. Макар те да изглеждат независими, всъщност цялостната материална енергия се опира на теб, Свръхдушата. Взаимодействията в материалното проявление – раждане, съществуване, растеж, изменение, деградация и унищожение – не съществуват у теб. В разнообразните проявления действа върховната Ти енергия йога-м, и тъй като тя е твоя енергия, Ти присъстваш във всичко.“
В Бхагавад-гӣт Богът обяснява това много добре в деветата глава, където казва: „Чрез безличностната си форма Аз се намирам навсякъде в материалната енергия. Всичко се поддържа от мен, но Аз не съм там.“ Васудева също прибягва до тези думи. Това, че Богът не се намира навсякъде, означава, че Той е нещо отделно от всичко, макар че енергията му действа навсякъде. Това можем да разберем с помощта на следния груб пример: в едно голямо учреждение енергията, т.е. организацията, установена от главния началник, действа във всяко кътче, но това не означава, че истинският ѝ собственик сам присъства там. Макар че работникът усеща присъствието на собственика във всяко отделение и в цялата обстановка, физическото му присъствие във всеки отдел е условност. Всъщност навсякъде действа енергията му. По същия начин вездесъщото присъствие на Върховната Божествена Личност може да се усети в действието на енергиите ѝ. Навсякъде се потвърждава философията на неразбираемото едновременно единство и различие на нещата с Върховния Бог. Богът е един, но енергиите му са многобройни.
Васудева казал: „Материалният свят е като огромна пълноводна река, чиито води са трите проявни форми на материалната природа: добро, страст и невежество. Материалното тяло, сетивата, способността да мислим, да чувстваме и да желаем, състоянията на нещастие, щастие, привързаност и страст – това са различни следствия от трите качества на природата. Глупавият човек, който не може да проумее, че трансценденталната Ти същност е отвъд всички материални следствия, продължава да се заплита в плодоносните дейности и се излага на непрекъснато раждане и смърт, без никаква възможност за освобождение.“
Богът потвърждава това по друг начин в четвъртата глава на Бхагавад-гӣт. Там се казва, че всеки, който разбира появяването и дейностите на Върховния Бог Ка, е освободен от ноктите на материалната природа и се връща вкъщи, обратно при Бога. Следователно трансценденталното име на Ка, формата, дейностите и качествата му не са породени от материалната природа.
Васудева продължил: „Скъпи Господи, въпреки всички недостатъци на обусловената душа, ако по някакъв начин влезе в съприкосновение с преданото служене, тя постига цивилизована човешка форма на живот с развито съзнание и може да напредва по-нататък в преданото служене. И въпреки това, заблудени от външната енергия, хората в повечето случаи не се възползват от преимуществата, които им дава човешката форма на живот. Така те пропускат възможността да получат вечна свобода и нелепо провалят напредъка, който са постигнали след хиляди раждания.
Когато човек разбира живота на равнището на тялото, заради лъжливата представа за себе си той се привързва към потомството на тялото си. Така всички в обусловеното битие стават пленници на лъжливи взаимоотношения и неистинска обич. Целият свят се движи от тази погрешна представа, породена от материалното робство. Аз знам, че вие не сте мои синове – вие сте изначалният ръководител и прародител, Божествените Личности, наречени Прадхна и Пуруа. Но вие се появихте на повърхността на тази планета, за да намалите свръхтовара на земята, като убиете царете катрии, заети с безсмислено трупане на военни сили. Вие вече ми казахте това. О, Господи, Ти си подслон за отдадените души, върховният доброжелател на смирените и скромните. Затова приемам подслон в твоите лотосови нозе – само те могат да дадат освобождение от заплитането в материалното съществуване.
Дълго време аз мислех тялото за себе си и макар че Ти си Върховната Божествена Личност, аз те смятах за свой син. Скъпи Господи, от мига, когато се появи в тъмницата на Каса, аз научих, че Ти си Върховната Божествена Личност и си дошъл да запазиш религиозните принципи и да убиеш неверните. Макар и нероден, Ти идваш във всеки милениум, за да изпълниш мисията си. Скъпи Господи, както в небето се появяват и изчезват много форми, така и Ти се появяваш и напускаш в множество вечни форми. Кой може да разбере забавленията Ти или загадката на твоето появяване и напускане? Възхваляването на върховното Ти величие трябва да бъде единственото ни занимание.“
Бог Ка и Баларма се усмихвали, докато Васудева говорел на божествените си синове по този начин. Те са много привързани към преданите си и затова приели възторга на Васудева с мили усмивки. След това Ка потвърдил всичко, което казал Васудева: „Скъпи татко, каквото и да казваш, в крайна сметка ние сме ти синове. Това, което каза за нас, е несъмнено много висше достижение в духовното знание. Аз го приемам изцяло, без никакви изключения.“
Васудева бил постигнал пълно съвършенство в живота си, като смятал Бог Ка и Баларма за свои синове, но понеже мъдреците, които били дошли на мястото за поклонение, представили Бога като върховната причина на всичко, Васудева просто повторил думите им за Ка и Баларма с много любов. Бог Ка не искал да омаловажава синовната си връзка с Васудева, затова най-напред казал, че е вечният син на Васудева и Васудева е вечният му баща. След това Бог Ка осведомил баща си за духовната същност на всички живи същества. Той продължил: „Скъпи татко, ти бе прав за всички, в това число и за мен и брат ми Баларма, за цялото космическо проявление и за жителите на град Дврак, – но освен това всички ние сме еднакви в качествено отношение.“
Бог Ка възнамерявал да даде на Васудева зрението на един мах-бхгавата, най-издигнат предан, който вижда всички живи същества като неотделими части от Върховния Бог и усеща присъствието на Бога във всяко сърце. В действителност всяко живо същество е духовно по природата си, но в съприкосновението си с материалното битие попада под влиянието на проявните форми на материалната природа. То се покрива от представата за живота в тялото и забравя, че трансценденталната му душа има същите качества като качествата на Върховната Божествена Личност. Заради различните им телесни материални покрития ние погрешно смятаме, че и живите същества са различни. Трансценденталната душа ни изглежда различна заради различията между телата.
След това Бог Ка направил много подходящо сравнение с петте материални елемента. Цялостните материални елементи – небе, въздух, огън, вода и земя – се намират навсякъде в материалния свят, било то в глинената делва, в планината, в дърветата или в една обица. Тези пет елемента присъстват навсякъде, но в различни съотношения и количества. Планината е една грамадна форма, изградена от тези пет елемента, малката глинена делва е съставена от същите елементи, но в по-малки количества. Следователно всички материални предмети, макар да имат различни форми и размери, са съставени от едни и същи елементи. Така живите същества, като се започне от Бог Ка, виу-таттва и милионите форми на Виу, след това и живите същества в различни форми, като се започне от Брахм и се стигне до мъничката мравка, притежават една и съща духовна същност. Някои имат по-големи размери, други са малки, но в качествено отношение всички са равни. Затова Упаниадите потвърждават, че Ка, Върховният Бог, е главен измежду всички живи същества, че Той ги поддържа и удовлетворява всичките им жизнени потребности. Всеки, който познава тази философия, притежава съвършено знание. Ведическото твърдение тат твам аси, или „Ти също“, не означава, че всеки е Бог, а че всеки в качествено отношение има същност, равна на същността на Бога.
Като чул стегнатото обобщено изложение на цялата философия на духовния живот, Васудева останал изключително доволен от сина си. Крайно въодушевен, той не можел да проговори и стоял мълчалив. През цялото време майката на Ка, Девакӣ, стояла до съпруга си. Преди тя била чувала, че Ка и Баларма били така милостиви към учителя си, че освободили мъртвия му син от ръцете на Ямарджа, повелителя на смъртта. Оттогава тя непрекъснато мислела за своите синове, убити от Каса, и при спомена за тях много страдала.
От мъка за мъртвите си синове Девакӣ помолила Бог Ка и Баларма следното: „Скъпи Баларма, името Ти показва, че Ти даваш удоволствие и сила на всички. Безграничното Ти могъщество е отвъд обсега на нашите умове и слова. А Ти, скъпи Ка, си господарят на всички йогӣ мистици. Знам, че Ти си господарят на Брахм, Нряа и другите Праджпати. Освен това знам със сигурност, че Вие сте дошли, за да унищожите всички негодници, които с течение на времето са станали жертви на заблуждения. Те са загубили власт над ума и сетивата си, паднали са от качеството на доброто, преднамерено пренебрегват указанията на разкритите писания и водят живот на безсрамие и разточителство. Вие сте дошли на земята, за да облекчите свръхтовара ѝ и да убиете тези престъпни владетели. Скъпи Ка, зная, че Мах-Виу, който лежи в Причинния океан в това космическо проявление и който е източник на цялото творение, е просто експанзия на твоята пълна част. Сътворението, поддържането и разрушението на космическото проявление се осъществяват единствено от пълната Ти част. Затова изцяло приемам подслон при теб. Научих, че когато си поискал да възнаградиш учителя си Сндӣпани муни, той те е помолил да върнеш мъртвия му син. Тогава Ти и Баларма сте измъкнали момчето от ръцете на Ямарджа, макар че било умряло преди доста дълго време. От тази постъпка разбирам, че Ти си върховният господар на всички йогӣ мистици. Затова те моля да изпълниш едно мое подобно желание. Моля те, върни ми синовете, които Каса уби. Ако това се сбъдне, сърцето ми ще бъде удовлетворено. Ще бъда много щастлива, ако успея да ги видя дори само веднъж.“
След думите на майка си Бог Баларма и Ка веднага повикали на помощ йога-м и заминали за групата низши планети, наречени Сутала. По-рано Върховната Божествена Личност във въплъщението си Вмана бил удовлетворен от царя на демоните Бали Махрджа, който му подарил всичко, което имал. След това Бали Махрджа получил за царство цялата Сутала. Сега, когато великият предан Бали Махрджа видял, че на планетата му са дошли Бог Баларма и Ка, го залял истински океан от щастие. Щом видял пред себе си Бог Ка и Баларма, той и цялото му семейство веднага се изправили от местата си и се поклонили в лотосовите нозе на Бога. Бали Махрджа предложил на Бог Ка и Баларма най-хубавите места и когато те се настанили удобно, той измил лотосовите им нозе. След това напръскал главата си и главите на роднините си с водата. Водата, която мие лотосовите нозе на Ка и Баларма, може да пречисти дори Брахм и другите велики полубогове.
След това Бали Махрджа донесъл скъпи дрехи, накити, сандалов балсам, бетелови ядки, светилници и разнообразни прекрасни ястия, заедно с роднините си обожавал Бога съгласно правилата и предложил в лотосовите му нозе богатството и тялото си. Цар Бали се бил изпълнил с такова трансцендентално удоволствие, че неколкократно притискал до гърдите си лотосовите нозе на Бога, а понякога ги слагал на главата си. Той преливал от трансцендентално блаженство. Сълзи на любов и нежност потекли от очите му и косите му настръхнали. Със задавен и пресекващ глас той отдал молитви на Бога:
„Скъпи Бог Баларма, Ти си изначалният Анантадева. Ти си толкова велик, че Анантадева Шеша и останалите трансцендентални форми са произлезли първоначално от теб и Бог Ка. Вие сте изначалната Божествена Личност и вечната ви форма е всеблажена и изпълнена със съвършено знание. Вие сте създателят на целия свят. Вие сте първоначалният основоположник и проповедник на гна йога и бхакти йога. Вие сте Върховният Брахман, изначалната Божествена Личност. Затова ви отдавам с най-голямо смирение почитанията си. О, Богове, много е трудно за живото същество да ви види, но благодарение на милостта ви за преданите това е съвсем лесно. Само от безпричинна милост Вие сте се съгласили да дойдете тук и да се откриете пред очите ни, които са заслепени от невежество и страст.
О, Господи, ние принадлежим на даитя, рода на демоните. По своята природа демоните и демоничните личности – Гандхарви, Сиддхи, Виддхари, Чраи, Яки, Ркаси, Пишчи, призраци и духове – не са в състояние да те обожават или да станат твои предани. Вместо да Ти бъдат предани, те са пречка по пътя на предаността. Но Ти си Върховната Божествена Личност, Ти представяш всички Веди и си установен в проявлението на чистото добро. Твоето положение винаги остава трансцендентално. По тази причина някои от нас са приели подслон в лотосовите Ти нозе и са станали предани, въпреки че са родени в проявните форми страст и невежество. Някои от нас са истински чисти предани, а други са приели подслон в лотосовите Ти нозе, защото желаят да получат нещо в замяна за предаността си.
Само благодарение на безпричинната Ти милост ние, демоните, имаме пряк достъп до твоята личност. Това общуване е непостижимо дори за великите полубогове. Никой не знае как Ти действаш чрез енергията си йога-м. Дори полубоговете не могат да възприемат обсега на вътрешната Ти енергия – нима това би могло да бъде възможно за нас? Затова отправям към теб смирените си молитви: бъди милостив към мен, аз съм всецяло отдаден на теб. Облагодетелствай ме с безпричинната си милост, за да мога да помня единствено твоите лотосови нозе, раждане след раждане. Единственото ми стремление е да живея сам като парамахасите, които пътуват самотни, със спокоен ум, уповавайки се единствено на твоите лотосови нозе. А ако трябва да общувам с някого, това да са чистите Ти предани и никой друг, защото те са вечни доброжелатели на всички живи същества.
Скъпи Господи, Ти си върховният господар и повелител на целия свят. Моля те, позволи ми да Ти служа и да се освободя от всички материални замърсявания. Ти можеш да ме пречистиш по този начин, защото ако някой Ти отдава служене с любов, незабавно се освобождава от всички правила и предписания на Ведите.“
Думата парамахаса, която се споменава тук, означава „възвишен лебед“. Казано е, че лебедите могат да извличат мляко от водата. Те пият само млякото и оставят водата. По същия начин този, който може да извлича духовната съставка от материалния свят и да живее сам, като се уповава единствено на Върховния Дух, а не на материалния свят, се нарича парамахаса. Когато човек достигне равнището на един парамахаса, вече не е подвластен на правилата и предписанията на Ведите. Един парамахаса приема обкръжението само на чистите предани и отхвърля другите, които са прекалено пристрастени към материята. Иначе казано, материално заслепените не могат да оценят стойността на един парамахаса, но тези, които, за свое щастие, са напреднали в духовно отношение, приемат подслон при парамахасите и успешно изпълняват мисията на човешкия живот.
След молитвите на Бали Махрджа Бог Ка казал: „Скъпи царю на демоните, в милениума на Свямбхува Ману имаше един Праджпати на име Марӣчи, който със съпругата си Ӯр зачена шестима полубогове. Веднъж Брахм почувства влечение към красивата си дъщеря и тръгна след нея, измъчван от страстни желания. Шестимата полубогове наблюдаваха с отвращение действията му. Укорите им бяха много голямо прегрешение спрямо Брахм и затова шестимата бяха осъдени да се родят като синовете на демона Хираякашипу. След това те влязоха в утробата на майка Девакӣ и веднага щом се родиха, бяха убити от Каса. Скъпи царю на демоните, майка Девакӣ с нетърпение и тревога очаква шестимата си мъртви сина и е много покрусена от преждевременната им смърт от ръката на Каса. Зная, че те живеят при теб. Реших да ги взема със себе си, за да утеша майка Девакӣ. Щом видят майка ми, шестте обусловени души ще получат освобождение и блажени, ще се възнесат на първоначалната си планета. Ето имената им: Смара, Удгӣтха, Паривага, Патага, Кудрабхт и Гхӣ. Те ще възвърнат предишното си положение на полубогове.“
След като съобщил това на царя на демоните, Ка замълчал и Бали Махрджа разбрал какви са намеренията му. Той отдал на Бога богато обожание и след това Бог Ка и Бог Баларма отвели шестте обусловени души в град Дврак, където Бог Ка ги предал на майка Девакӣ като малки бебета. Тя била обзета от радостно вълнение. Заради майчинските ѝ чувства от гърдите ѝ мигновено потекло мляко и тя с удовлетворение нахранила децата си. Отново и отново ги слагала в скута си, вдъхвала аромата на косиците им и мислела: „О, Той върна загубените ми синове!“ Тя била обладана от енергията на Виу и се радвала на изгубените си деца със силна майчинска нежност.
Млякото от гърдите на Девакӣ било трансцендентален нектар, защото от него преди бил сукал Бог Ка. Затова децата, които сукали от гръдта ѝ, докосвана преди от тялото на Бог Ка, веднага постигнали себепознание и отдали почитанията си на Бог Ка, на Баларма, на баща си Васудева и на майка си Девакӣ. След това в един миг те се озовали на райските си планети.
Те заминали, а Девакӣ стояла като изумена от всичко, което се случило. Тя можела да си обясни тези събития само като ги свързвала със забавленията на Бог Ка, в които благодарение на невижданите му енергии могат да се случват всякакви чудеса. Ако човек не приема тези непроницаеми безкрайни енергии на Бога, няма да може да разбере, че Бог Ка е Върховната Душа. С помощта на необятните си енергии Той извършва безкрайните си забавления, които никой не е в състояние да опише изцяло, нито да опознае напълно. Сӯта Госвмӣ, който представял Шрӣмад Бхгаватам пред мъдреците на Наимирая, предвождани от Шаунака и, казал в тази връзка следното:
„Велики мъдреци, моля ви да разберете, че трансценденталните забавления на Бог Ка са вечни. Разказите за тях не са обикновени повествования за някакви исторически събития. Тези разкази са тъждествени със самата Върховна Божествена Личност. Затова всеки, който слуша разказите за забавленията на Бога, незабавно се освобождава от замърсяванията на материалното битие. А чистите предани се наслаждават на тези описания като на нектар, който се излива в ушите им.“ Достойният син на Всадева, Шукадева Госвмӣ, е разказал тези истории и всеки, който ги слуша или ги предава на другите, постига Ка съзнание. А само осъзнатите за Ка личности могат да се върнат вкъщи, обратно при Бога.
Така завършва пояснението на Бхактиведанта върху осемдесет и пета глава на книгата „Ка, изворът на вечно наслаждение“, наречена „Васудева получава духовни наставления и Бог Ка връща на Девакӣ шестимата ѝ мъртви сина“.