Глава 86

Цар Парӣкит изслушал този разказ, но му се искало да слуша още за Ка и за забавленията му. Затова попитал как дядо му Арджуна, подсторен от Бог Ка, е отвлякъл баба му Субхадр. Цар Парӣкит горял от нетърпение да научи за отвличането и за сватбата на баба си.

И Шукадева Госвмӣ разказал следната история: „Веднъж твоят дядо, великият герой Арджуна, реши да посети няколко святи места за поклонение и докато пътуваше, мина през Прабхсакетра. Там той чу, че Бог Баларма урежда женитбата на Субхадр, дъщерята на вуйчо Васудева. Макар че баща ѝ и брат ѝ Ка не бяха съгласни, Баларма искаше да я ожени за Дурьодхана. Но Арджуна реши той да получи ръката ѝ…“

Колкото повече мислел за красивата Субхадр, толкова повече Арджуна се изкушавал от мисълта да се ожени за нея. Той намислил какво да направи и се облякъл като ваиава саннсӣ, с тридаа в ръка. Мвдӣ саннсӣте носят една даа, т.е. една тояга, докато ваиава саннсӣте носят три даи, т.е. три тояги. Тези три тояги, или тридаата, показват, че ваиава саннсӣте дават обет да служат на Върховната Божествена Личност с тялото, ума и словата си. Традицията на тридаа-саннса съществува от много отдавна и ваиава саннсӣте се наричат тридаӣ или понякога тридаи-свмӣ и тридаи-госвмӣ.

Обикновено саннсӣте постоянно пътуват, за да проповядват, но по време на четирите месеца на дъждовния сезон в Индия (от септември до декември) те не пътуват, а спират и се установяват на някое място. Този престой на саннсӣте се нарича Чтурмся-врата. Когато някой саннсӣ остане някъде за четири месеца, местните жители се възползват от присъствието му, за да напреднат духовно.

Четири месеца Арджуна останал в град Дврак, преоблечен като тридаи-саннсӣ, и мислел как да се ожени за Субхадр. Жителите на Дврак, в това число и Бог Баларма, не могли да разпознаят Арджуна и всички му отдавали смирените си почитания, без да знаят истината.

Един ден Бог Баларма поканил този саннсӣ на обед у дома си. Много почтително Балармаджӣ му предложил най-вкусни ястия и мнимият саннсӣ си хапнал до насита. По време на обеда в дома на Балармаджӣ Арджуна гледал само красивата Субхадр, която покорявала сърцата дори на велики герои и царе. Очите на Арджуна блестели от любов към нея и той започнал да ѝ хвърля пламнали погледи. Арджуна решил да се домогне до Субхадр по някакъв начин и умът му силно се възбудил от това желание.

Самият Арджуна, дядото на Махрджа Парӣкит, бил необикновено красив. Субхадр била привлечена от хубавото му телосложение и решила в себе си, че ще се ожени за него и за никой друг. Тя била чистосърдечна девойка и мило му се усмихвала, когато го гледала. Това накарало Арджуна още повече да я обикне. Така Субхадр се отдала на Арджуна и решила да се омъжи за него на всяка цена. А Арджуна непрекъснато, денонощно мислел как да се ожени за нея. Той много се измъчвал от тази мисъл и не знаел нито миг покой.

Веднъж Субхадр се качила на една колесница и излязла от двореца, за да посети боговете в храма. Арджуна използвал тази възможност и с разрешението на Васудева и Девакӣ я отвлякъл. Веднага щом се озовал в колесницата, той се приготвил за бой. С лък и стрели в ръка той задържал воините, които трябвало да го заловят, и отвел Субхадр. Когато я отвличал, всичките ѝ роднини плачели, но въпреки това той я отвел, както лъвът взима своя пай и си отива. Щом Бог Баларма научил, че всъщност онзи саннсӣ бил Арджуна, който се бил преоблякъл така само за да отвлече Субхадр, и че вече е успял да го направи, Той пламнал. Бог Баларма изпаднал в истинска ярост, както океанските вълни се надигат при пълнолуние.

Бог Ка бил на страната на Арджуна и заедно с другите потомци на рода се опитал да успокои Баларма, като паднал в нозете му и го помолил да прости на Арджуна. Бог Баларма се убедил, че Субхадр е привързана към Арджуна и с радост научил, че тя иска да се омъжи за него. Въпросът бил решен и за да зарадва младата съпружеска двойка, Бог Баларма се разпоредил да изпратят богата зестра от слонове, колесници, коне и слуги.

Махрджа Парӣкит искал да слуша за Ка още и след разказа за отвличането на Субхадр Шукадева Госвмӣ започнал следващата история.

В град Митхил, столицата на царството Видеха, живеел един женен брхмаа. Той се казвал Шрутадева и бил велик предан на Бог Ка. Понеже бил напълно Ка осъзнат и винаги отдавал служене на Бога, умът му бил напълно спокоен и лишен от всякакви материални привързаности. Този брхмаа бил много учен и нямал други желания, освен да бъде изцяло в Ка съзнание. Макар и да бил семеен, той никога не полагал големи усилия, за да печели нещо за прехраната си; бил удовлетворен от това, което получавал без много усилия, и успявал по някакъв начин да преживее. Всеки ден той съумявал да задоволи жизнените си потребности колкото е необходимо, не повече. Такава била съдбата му. Брхмаът не желаел да има повече, отколкото се нуждаел и мирно следвал регулиращите принципи на брахминския живот, както се предписва в разкритите писания.

За щастие, царят на Митхил също бил такъв прекрасен предан. Името на този прочут цар било Бахулшва. Той бил много прославен като добър цар и не се стремял да разширява царството си в името на сетивното наслаждение. И така, брхмаът и цар Бахулшва живеели в Митхил като чисти предани на Бог Ка.

Бог Ка бил много милостив към тях и един ден помолил кочияша си Друка да подкара колесницата му към столицата Митхил. Съпровождали го великите мъдреци Нрада, Вмадева, Атри, Всадева, Парашурма, Асита, Аруи, Бхаспати, Канва, Маитрея, Чявана и много други. Бог Ка и мъдреците минали през много села и градове и навсякъде жителите ги посрещали с голямо уважение и ги обожавали с разкошни предмети. Хората идвали да видят Бога и го наобикаляли, както планетите кръжат около слънцето. Докато пътували, Бог Ка и мъдреците минали през царствата нарта, Дханва, Куруджгала, Кака, Матся, Пчла, Кунти, Мадху, Кекая, Кошала и Ара и всички жители на тези места – мъже и жени – лично могли да видят Бог Ка. Те се наслаждавали на божественото щастие с разтворени сърца, изпълнени с любов и привързаност към Бога, и когато видели лицето му, сторило им се, че с очите си пият нектар. Щом видели Ка, всичките им невежи и погрешни схващания за живота изчезнали. Богът минавал през различни страни, хората идвали да го посетят и просто с погледа си Той ги дарявал с най-добро бъдеще и ги освобождавал от всички видове невежество. На някои места към човешките същества се присъединявали полубоговете и възхвалите им към Бога пречиствали всичко неблагоприятно във всички посоки. Така Бог Ка бавно и постепенно приближавал царството Видеха.

Щом жителите на Видеха чули вестта за идването на Бога, те били обзети от безгранично щастие и дошли да го приветстват с дарове в ръце. Когато го видели, сърцата им разцъфнали в духовно блаженство като лотосови цветове при изгрев-слънце. По-рано те само били чували имената на великите мъдреци, но никога не ги били виждали. Сега по милостта на Бог Ка те имали възможност да видят и тях, и самия Бог.

Цар Бахулшва и брхмаът Шрутадева знаели добре, че Богът е дошъл само за да ги дари с благоразположението си и незабавно паднали по очи в лотосовите му нозе и му отдали почитанията си. С допрени длани царят и брхмаът в един глас поканили Бог Ка и всички мъдреци у дома си. За да зарадва и двамата, Бог Ка се разширил на две и отишъл в домовете и на двамата, но нито царят, нито брхмаът разбрали, че Богът е отишъл и в дома на другия. Всеки от тях мислел, че Богът се намира само в неговата къща. Това, че Богът и спътниците му били едновременно и в двете къщи, макар че брхмаът и царят мислели, че Той е само в едната къща, е още едно великолепно съвършенство на Върховната Божествена Личност. Това съвършенство се описва в разкритите писания като ваибхава-пракша. Когато Бог Ка се оженил за шестнайсет хиляди съпруги, пак се разширил в шестнайсет хиляди форми, всяка от които притежавала цялото му могъщество. По същия начин когато Брахм откраднал от Вндвана кравите, теленцата и пастирчетата на Ка, Ка се разширил в много нови крави, теленца и момчета.

Бахулшва, царят на Видеха, бил много интелигентен и благороден. Той бил удивен, че в дома му са дошли толкова много велики мъдреци и Върховната Божествена Личност. Царят знаел много добре, че обусловената душа, особено когато се занимава със светски дейности, не може да бъде напълно чиста, а Върховната Божествена Личност и чистите предани на Бога са отвъд светските замърсявания. Затова бил удивен, когато Ка, Върховната Божествена Личност, и всички велики мъдреци се озовали в дома му, и благодарил на Бог Ка за тази безпричинна милост.

Той се чувствал много задължен и искал да посрещне гостите си възможно най-добре. Затова поръчал хубави столове и възглавници и Бог Ка и мъдреците се разположили удобно. Цар Бахулшва бил много неспокоен не защото имал някакви затруднения, а поради великия екстаз на любов и преданост. Сърцето му било пълно с нежна обич към Бога и спътниците му и от екстаз очите му се напълнили със сълзи. Той наредил да измият нозете на божествените гости и след това той и семейството му напръскали главите си с водата. После предложил на гостите красиви гирлянди от цветя, сандалов балсам, благовония, нови дрехи, накити, светилници, крави и бикове. По този начин, който подобавал на царското му положение, той обожавал всеки един от тях. След като всички се нахранили добре и се разположили много удобно, Бахулшва отишъл при Бог Ка и хванал лотосовите му нозе. Поставил ги в скута си и докато ги разтривал с ръце, започнал да възхвалява Бога с ласкавия си глас:

„О, Господи, Ти си Свръхдушата във всички живи същества и като наблюдател в сърцето, знаеш какви са дейностите на всеки. Ние сме длъжни постоянно да мислим за твоите лотосови нозе, за да можем да останем в безопасност и да не се отклоним от вечното служене на теб. Тъй като никога не забравям лотосовите Ти нозе, Ти великодушно посети дома ми, за да ми окажеш безпричинната си милост. О, Господи, чували сме, че при най-различни случаи Ти си утвърждавал, че чистите Ти предани са Ти по-скъпи от Бог Баларма и от вечната Ти слугиня богинята на щастието. Твоите предани са Ти по-скъпи от Брахм, първородния Ти син, и съм уверен, че Ти така милостиво посети дома ми, за да докажеш божествените си думи. Не мога да си представя как хората остават безбожници и демони дори след като научат за безпричинната Ти милост и обич към преданите, които непрекъснато действат в Ка съзнание. Как могат да забравят лотосовите Ти нозе?

О, Господи, ние знаем, че Ти си толкова мил и щедър, че щом някой изостави всичко, за да се посвети напълно на Ка съзнание, Ти понякога предлагаш самия себе си в замяна на това чисто служене. Ти си се появил в династията Яду, за да осъществиш мисията си и да повикаш обратно всички обусловени души, които гният в греховните деяния на материалното съществуване, и появяването Ти е известно вече в целия свят. О, Господи, Ти си океан от безкрайна милост, любов и нежност, трансценденталната Ти форма е изпълнена с блаженство, знание и вечност. С красивата си форма Ка Шмасундара Ти можеш да покориш сърцето на всеки. Твоето знание е безкрайно и за да научиш хората как да отдават предано служене, Ти си изпратил инкарнацията си Нара-Нряа, който се е подлагал на сурови отречения и въздържания в Бадарӣнряа. Моля те, любезно приеми смирените ми почитания в твоите лотосови нозе. О, Господи, умолявам те да останеш заедно с великите мъдреци и брхмаи поне още няколко дена в дома ми, за да може прахът от лотосовите Ти нозе да освети рода на прочутия цар Ними.“ Бог Ка не можел да откаже на молбата на своя предан и останал там заедно с мъдреците няколко дни, за да освети град Митхил и всичките му жители.

По същото време и брхмаът посрещал Бог Ка и спътниците му в дома си и бил обзет от трансцендентална радост. Той настанил гостите си на удобни места и затанцувал, като мятал около тялото си своя плащ. Шрутадева, който съвсем не бил богат, предложил на изтъкнатите гости прости дюшеци, дървени трупчета и сламени постелки, но направил всичко възможно, за да ги посрещне добре. Той изрекъл за Бога и придружителите му много възвишени слова и заедно със съпругата си измил нозете на всички. След това взел водата и напръскал с нея цялото си семейство и макар че изглеждал много беден, в този миг бил най-щастливото същество. Когато посрещнал Бог Ка и придружителите му, в трансценденталната си радост той просто забравил всичко около себе си. После донесъл плодове, благовония, благоуханна вода и глина, листа от туласӣ, стръкове куша и лотосови цветове. Това били евтини неща, които можели да се набавят много лесно, но понеже били предложени с любов и преданост, Бог Ка и спътниците му ги приели с радост. Съпругата на брхмаа сготвила прости ястия – ориз и дал, – които Бог Ка и придружителите му приели с голямо удоволствие, защото им били предложени с любов и преданост. Когато те се нахранили, брхмаът Шрутадева си помислил: „Аз съм пропаднал в дълбокия и тъмен кладенец на семейния живот и съм най-окаяното същество. Как стана възможно Бог Ка, Върховната Божествена Личност, и великите мъдреци, които го придружават и преобръщат всяко място, което посещават, в свято място за поклонение, да се съгласят да дойдат в дома ми?“ Междувременно гостите свършили обеда си много доволни. Тогава дошъл брхмаът Шрутадева заедно със съпругата, децата и другите си роднини, за да отдадат служене на видните гости. Брхмаът докоснал лотосовите нозе на Бог Ка и казал:

„Скъпи Господи, Ти си Пуруоттама, Върховната Личност, която е трансцендентална към проявеното и непроявено материално творение. Дейностите на обусловените души в материалния свят нямат нищо общо с твоето положение. Ние знаем, че освен посещението Ти днес в дома ми, Ти, като Парамтм, от самото начало на творението общуваш с всички живи същества.“

Тези думи на брхмаа са много поучителни. Истина е, че Върховният Бог, Божествената Личност, в аспекта си Парамтм влиза в материалното творение като Мах-виу, Гарбходака-шйӣ Виу и Кӣродака-шйӣ Виу и съвсем приятелски стои в тялото редом с обусловената душа. Следователно всяко живо същество е заедно с Бога още от самото начало, но поради изкривеното съзнание, с което живее, не може да разбере това. Но когато превърне съзнанието си в Ка съзнание, веднага може да разбере как Ка се опитва да помогне на обусловените души да се измъкнат от материалните мрежи.

Шрутадева продължил: „Скъпи Господи, Ти влизаш в материалния свят сякаш насън. Докато спи, обусловената душа създава лъжливи и ефимерни светове, занимава се с множество илюзорни дейности – понякога става цар, друг път става жертва на убийство или пък отива в непознат град – всичко това са мимолетни дейности. Ти влизаш в материалния свят също в спящо състояние, за да сътвориш едно временно проявление – не защото имаш нужда от него, а заради обусловените души, които искат да Ти подражават като на наслаждаващ се. Наслаждението на обусловените души в материалния свят е кратковременно и нереално. И въпреки това обусловените души не могат сами да създадат временните условия за недействителното си наслаждение. За да изпълниш желанията им, макар и временни и илюзорни, Ти влизаш в това временно проявление и им помагаш. Така Ти ставаш постоянен спътник на обусловената душа от момента на самото ѝ влизане в материалния свят. Когато обусловената душа влезе в съприкосновение с чистите предани и се заеме с предано служене, което започва със слушане на разкази за трансценденталните Ти забавления, с възхваляване на трансценденталните Ти дейности, с обожаване на вечната Ти форма в храма, с отдаване на молитви на теб и с обсъждане и разбиране на трансценденталното Ти положение, тя постепенно се освобождава от замърсяванията на материалното битие. Сърцето ѝ се пречиства от материалния прах и Ти постепенно се разкриваш в сърцето на предания. Макар че Ти си постоянно с обусловената душа, Ти ѝ се разкриваш само когато тя се пречисти с предано служене. Другите, които са объркани от плодоносните дейности било заради ведическите предписания или заради традиционните взаимоотношения и не се заемат с предано служене, попадат в плен на измамното щастие в телесната представа за живота. Ти не се разкриваш на такива личности и оставаш далеч от тях. Но този, който се посвети да Ти служи предано и пречисти сърцето си, като постоянно възпява святото Ти име, може много лесно да разбере, че Ти си неговият вечен, неизменен спътник.

В сърцето на предания Ти даваш напътствия, с които той може много бързо да се върне вкъщи, обратно при тебе. Тези твои преки наставления доказват съществуването Ти в сърцето му, докато за човека, който има само физическа представа за живота и постоянно се отдава на сетивно наслаждение, Ти винаги оставаш покрит от завесата на йога-м. Такъв човек не може да осъзнае, че Ти си много близо, че стоиш в самото му сърце. Един неотдаден може да те възприеме само като окончателната смърт. Има разлика, когато котката носи в устата си своите малки и когато носи някой плъх. Плъхът в устата на котката предчувства смъртта си, а котенцата чувстват майчината обич. По подобен начин Ти присъстваш за всички, но неотдаденият те чувства като непреклонната, безмилостната смърт, докато за предания Ти си върховният наставник и философ. Безбожниците осъзнават присъствието на Бога като смъртта, но преданите винаги усещат присъствието Ти в сърцето си, получават указания от теб и живеят трансцендентално, недокоснати от замърсяванията на материалния свят.

Ти си върховният повелител и разпоредител на действията на материалната природа. Безбожниците наблюдават тези действия, но не могат да те открият като тяхна първоначална основа. А един предан може да види ръката Ти във всяко движение на материалната природа. Завесата на йога-м не може да покрие очите на твоите предани, но покрива очите на неотдадените. Те не могат да те видят лице в лице, както човек не може да види слънцето, когато зрението му препречват облаци. Но тези, които летят над облака, виждат истинската, ярката слънчева светлина. О, Господи, приеми смирените ми почитания. О, скъпи мой лъчезарни Боже, аз съм твоят вечен слуга. Моля те, милостиво ми кажи какво мога да направя за теб. Когато не те виждат, обусловените души чувстват оковите на материалните замърсявания като три вида материални страдания. Щом започнат да те виждат благодарение на развиването на Ка съзнание, всички нещастия в материалното битие изчезват.“

По природа Ка, Върховната Божествена Личност, е много благосклонен към преданите си. Той бил много удовлетворен, когато изслушал молитвите на Шрутадева, изречени с чиста преданост, хванал го за ръцете и му казал: „Скъпи Шрутадева, великите мъдреци и святите личности бяха толкова милостиви към теб и дойдоха лично да те видят. Ти трябва да приемеш това като голямо щастие. Те милостиво пътуват с мен и навсякъде, където отидат, само с допира от праха на лотосовите си нозе правят мястото чисто и трансцендентално. Хората са свикнали да посещават храмовете на Бога. Те посещават и святите места за поклонение и след дълго извършване на тази дейност, след много обожавания и докосвания, постепенно се пречистват. Но силата на великите мъдреци и святите личности е толкова голяма, че когато ги види, човек се пречиства напълно.

Нещо повече, самите места за поклонение и полубоговете получават пречистващата си сила по милостта на святите личности. Едно място за поклонение става свято поради присъствието там на святи личности. Скъпи Шрутадева, когато някой се роди като брхмаа, той веднага става най-съвършен от всички човешки същества. И ако такъв брхмаа запази себеудовлетворението си, ако извършва отречения, изучава Ведите и ми отдава предано служене, съответстващо на дълга му – или иначе казано, ако стане ваиава, – колко е славно тогава неговото величие! Моята форма на четириръкия Нряа не ме радва толкова, нито ми е толкова скъпа, колкото един брхмаа ваиава. Брхмаа означава „този, който добре познава ведическото знание“. Един брхмаа е символ на съвършеното знание, а Аз съм завършеното проявление на всички богове. Неинтелигентните хора не разбират, че Аз съм най-висшето знание, нито разбират силата на един ваиава брхмаа. Те са подвластни на трите проявни форми на материалната природа, затова се осмеляват да укоряват мен и моите чисти предани. Един брхмаа ваиава, т.е. предан, достигнал вече брахминското равнище, може да ме открие вътре в сърцето си и затова уверено прави заключението, че цялото космическо проявление и различните му аспекти са породени от различните енергии на Бога. Така той има правилна представа за материалната природа и за цялостната материална енергия и във всяко действие вижда само мен и никой друг.

Скъпи Шрутадева, затова можеш да приемеш тези велики личности, брхмаи и мъдреци за мои истински представители. Ако ги обожаваш с вяра, ще обожаваш и самия мен по-ревностно. Аз смятам, че е по-добре да се обожават преданите ми, отколкото да се отдава пряко обожание на мен. Ако някой се опита да ме обожава пряко, без да обожава преданите ми, Аз няма да приема, макар и обожанието да се върши с голямо великолепие.“

Така под ръководството на Бога брхмаът Шрутадева и царят на Митхил обожавали Ка и последователите му – великите мъдреци и святите брхмаи – на едно и също равнище в духовно отношение. И двамата постигнали върховната цел – да се възнесат в духовния свят. Преданите не знаят никой друг, освен Бог Ка, и самият Ка е много привързан към тях. Бог Ка останал в Митхил едновременно в къщата на брхмаа Шрутадева и в двореца на цар Бахулшва. И след като ги възнаградил щедро с трансценденталните си наставления, се върнал обратно в столицата си Дврак.

Поуката, която получаваме от тази случка, е че Богът приел по един и същ начин, на едно и също равнище цар Бахулшва и брхмаа Шрутадева, защото и двамата били чисти предани. Това е качеството, с което можем да получим признанието на Върховната Божествена Личност. В сегашната епоха е станало мода човек да се гордее, че се е родил в семейство на катрия или на брхмаа и можем да срещнем личности без никакви други достойнства, освен твърдението им, че са брхмаи, катрии или вайши. Но в писанията се казва: калау шӯдра-самбхава – „В епохата на Кали всички са шӯдри.“ Това е така, защото не се извършват пречистващите церемонии, наречени саскра, които започват още от бременността на майката и свършват със смъртта на човека. Само заради произхода си никой не може да бъде смятан за член на някоя каста, особено на висшите – брхмаа, катрия и вайшя. Ако човек не се пречисти чрез церемонията за даване на семе, или Гарбхдхна-саскра, веднага попада в групата на шӯдрите, защото само те не се подлагат на това пречистване. Половият живот без пречистващия процес на Ка съзнание е само един процес на изхвърляне на семе, извършван от шӯдрите и от животните. Но Ка съзнание е най-висшето съвършенство и всеки, който го следва, може да достигне до равнището на един ваиава. А това включва и всички качества на един брхмаа. Ваиавите се учат да се освободят от четирите вида греховни дейности – извънбрачен полов живот, хазарт, приемане на възбудители и на месна храна. Човек не може да достигне брахминско равнище, без да притежава тези качества, а без да бъде издигнат брхмаа, не може да стане чист предан.