Глава 90

След завръщането си от духовното царство, което посетил лично заедно с Ка, Арджуна бил силно удивен. Той мислел, че макар да е само едно обикновено живо същество, по милостта на Ка могъл да види със собствените си очи духовния свят. Нещо повече, той лично видял изначалния Мах-виу, причината на материалното творение. Казано е, че Ка никога не напуска Вндвана. Вндвана паритяджя на пдам ека гаччхати. Ка е върховен в Матхур, Той е още по-върховен в Дврак, но във Вндвана върховенството му е проявено в най-пълна степен. Забавленията на Ка в Дврак се проявяват чрез частта му Всудева, но въпреки това няма разлика между този Всудева в Матхур и в Дврак и изначалното проявление на Ка във Вндвана. В началото на тази книга споменахме, че когато Ка идва, всичките му инкарнации, пълни части и части на пълните части идват заедно с него. Така че някои от разнообразните му забавления се проявяват не от самия изначален Ка, а от различните му части и от инкарнациите на пълните части. Арджуна не можел да проумее как Ка отишъл да види Крарава-шйӣ Виу в духовния свят. Това е подробно обяснено в коментарите на Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура.

От думите на Мах-виу разбираме, че Той имал много силно желание да види Ка. Но някой може да възрази, че щом Мах-виу е отвлякъл синовете на брхмаа, Той трябва да е ходил в Дврак, за да направи това. Тогава защо не е видял Ка там? Един възможен отговор е, че дори Мах-виу, който лежи в Причинния океан в духовния свят, не може да види Ка без негово разрешение. Мах-виу отвлякъл един по един синовете на брхмаа непосредствено след раждането им, защото искал Ка сам да дойде да ги вземе и по този начин Той да го види. Ако това е така, тогава възниква един друг въпрос: защо Мах-виу е ходил лично в Дврак, след като не е можел да види Ка? Защо не изпратил някой от придружителите си да отвлече синовете на брхмаа? Един от възможните отговори е, че никак не е лесно да се причиняват неприятности на жителите на Дврак, когато там присъства Ка. Затова никой от придружителите на Мах-виу не бил в състояние да отвлече синовете на брхмаа и Той отишъл лично.

Може да се постави и един друг въпрос. Богът е известен като брахмая-дева, обожаваното Божество на брхмаите. Тогава защо се е съгласил да причини такива страдания на брхмаа, който оплаквал синовете си един след друг чак докато било отвлечено и деветото му дете? Отговорът е, че Бог Мах-виу толкова горял от нетърпение да види Ка, че не се поколебал да обезпокои дори един брхмаа. Макар да е забранено да се причиняват неприятности на брхмаите, Бог Виу бил готов на всичко, само и само да види Ка, толкова силно било желанието му. След като загубил всичките си синове, брхмаът отишъл пред портите на двореца и обвинил царя, че не покровителства брхмаите и затова е недостоен да седи на царския трон. В замисъла на Мах-виу влизали тези обвинения на брхмаа към катриите и към Ка, за да накарат Ка да се почувства задължен да дойде при него и да вземе синовете му.

Тук може да се повдигне още един въпрос: след като Мах-виу не може да види Ка, тогава какво може да задължи Ка да отиде при него и да върне синовете на брхмаа? Отговорът е, че Бог Ка отишъл при Мах-виу не толкова за да спаси децата, а само заради Арджуна. Приятелството му с Арджуна било толкова силно, че когато Арджуна се приготвил да се хвърли в огъня, Ка поискал да му запази живота. Но Арджуна не искал да се откаже от това си намерение, докато не намери синовете на брхмаа. Затова Ка му обещал, че ще върне обратно децата и му казал да не се самоубива.

Ако Бог Ка беше отишъл при Бог Виу само за да върне синовете на брхмаа, тогава Той нямаше да чака до отвличането на деветото дете. Но след като Бог Мах-виу отвлякъл деветото дете и Арджуна бил готов да се хвърли в огъня, защото се оказало, че не може да изпълни обещанието си, това сериозно положение принудило Бог Ка да отиде с Арджуна при Мах-виу. Знае се, че Арджуна е упълномощена инкарнация на Нара-Нряа. Дори понякога се нарича Нара-Нряа. Нара-Нряа е също една от пълните експанзии на Бог Виу. Затова когато Ка и Арджуна отишли при Бог Виу, Арджуна бил в качеството си на Нара-Нряа, както Ка бил в качеството си на Всудева, когато проявявал забавленията си в Дврак.

След посещението си в духовния свят Арджуна стигнал до извода, че цялото богатство и великолепие, което съществува в материалния или в духовния свят, е дар от Бог Ка. Бог Ка се проявява в многообразни форми, като виу-таттва и джӣва-таттва, или с други думи, като свша и вибхиннша. Виу-таттва е свша, а джӣва-таттва е вибхиннша. Следователно Той може да проявява личността си в различни забавления, било то като свша или като вибхиннша, но въпреки това остава изначалната Върховна Божествена Личност.

Заключителната част от забавленията на Ка откриваме в деветдесетата глава на Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам, където Шукадева Госвмӣ искал да обясни как Ка живял щастливо в Дврак заедно с всичките си съвършенства. Съвършената сила на Ка вече се била проявила в различни забавления, а пребиваването му в Дврак показало съвършенствата богатство и красота. В материалния свят, който е само едно изкривено отражение на духовния свят, богатството и красотата се считат за най-висшите съвършенства. Затова докато Ка бил на тази планета като Върховната Божествена Личност, богатството и красотата му нямали равни на себе си в трите свята. Ка се наслаждавал на шестнайсет хиляди красиви съпруги и най-удивителното е, че бил единственият им съпруг в Дврак. Специално се подчертава, че Той бил единственият съпруг на тези шестнайсет хиляди жени. Естествено, в историята на света срещаме и други примери за могъщи царе, които имали стотици царици, но макар царят да бил единственият им съпруг, той не можел да се наслаждава едновременно на всички. Но Ка едновременно се наслаждавал на всичките си шестнайсет хиляди съпруги.

Макар че йогӣте също могат да разширяват телата си в много форми, тези експанзии се различават от експанзиите на Ка. Затова понякога Ка се нарича Йогешвара, господарят на всички йогӣ. От ведическата литература научаваме, че имало един йогӣ, Саубхари муни, който се разширил на осем. Но това било като телевизионна експанзия. Образът по телевизията е размножен в милиони разширения, но те не могат да извършват различни действия, те са само отражения на оригинала и могат правят само това, което прави той. Експанзиите на Ка не са материални, каквито са разширенията в телевизията или разширенията на йогӣте. Когато посетил различните дворци на Ка, Нрада видял, че в различните си експанзии Ка върши различни дейности във всеки един дворец.

Освен това Ка живял в Дврак като съпруг на богинята на щастието. Царица Рукмиӣ е богинята на щастието, а всички останали царици са нейни експанзии. Ка, старейшината на династията Ви, се наслаждавал с богинята на щастието в пълен разкош и великолепие. Цариците на Ка са вечно млади и красиви. Въпреки че Ка имал внуци и правнуци, нито Той, нито цариците му изглеждали на повече от шестнайсет-двайсет години. Младите царици били толкова прекрасни, че вървежът им наподобявал движенията на светкавиците в небето. Те винаги носели изключителни накити и дрехи и постоянно се отдавали на различни забавления, като танци, пеене, игра на топка върху покрива на двореца. Танците и тенисът на момичетата в материалния свят са като разкривено отражение на първоначалните забавления на изначалната Божествена Личност Ка и съпругите му.

Пътищата и улиците на град Дврак винаги били пълни със слонове, коне, колесници и войници. Когато слоновете се използват за някаква работа, те се поят с вино и слоновете в Дврак пиели толкова много вино, че обилно поливали улиците с него и пак се носели по пътя, напълно упоени. Войниците, които минавали по улиците, носели множество златни украшения и улиците се задръствали от коне и златни колесници. Накъдето и да насочел поглед, човек откривал зелени паркове и градини, пълни с растителност и с дървета, натежали от плод и цвят. Заради тях се събирали сладкогласни птици и жужащи пчели, които правели обстановката още по-приятна. Така в град Дврак можело да се открият всички богатства. Героите на династията Яду били много щастливи, че живеят в този град и наистина се наслаждавали на трансцендентално блаженство.

Всички дворци, в които живеели цариците на Ка, били разположени в прекрасния град Дврак и Бог Ка, върховният и вечен наслаждаващ се на всички удобства, се бил разширил в шестнайсет хиляди форми и се занимавал с различни семейни работи едновременно в шестнайсетте хиляди двореца. Във всеки дворец имало красиви градини и езера. В кристалночистите води на езерата растели разноцветни лотоси – сини, жълти, бели и червени – и лекият ветрец разнасял навсякъде шафраненият им прашец. В езерата плували красиви лебеди, патици и жерави, които от време на време издавали приятни звуци. Понякога Бог Шрӣ Ка влизал в езерата или в реките със съпругите си и с голямо удоволствие са забавлявал да плува с тях. Понякога те, богините на щастието, прегръщали Бога във водата, докато плували или се къпели и яркочервената кукума, която украсявала гърдите им, оставяла прекрасен червеникав оттенък върху гърдите на Бога.

Имперсоналистите не могат да си представят, че в духовния свят съществува разнообразно наслаждение, но за да представи истинското, вечноблажено наслаждение от духовния свят, Бог Ка дошъл на тази планета и показал, че духовният свят не е лишен от такива житейски удоволствия. Единствената разлика е, че в духовния свят те са вечни и безкрайни събития, докато в материалния свят са мимолетни и разкривени отражения. Когато Бог Ка се отдавал на такива забавления, Гандхарвите и изкусните музиканти го възхвалявали с мелодичните си песни, които съпровождали с мдаги, барабани, литаври, струнни инструменти и медни тръби, и всичко се превръщало в един голям празник. Празнично въодушевени, съпругите на Бога понякога го обливали с вода с помощта на едно приспособление, подобно на спринцовка, и Богът на свой ред също ги мокрел. Забавленията на Ка с цариците били като развлеченията на Якарджа със съпругите му. (Якарджа е известен още като Кувера и е пазител на съкровищата в небесното царство.) Когато съпругите на Бог Ка се обливали с вода, мокрите им гърди и бедра ставали хиляди пъти по-красиви и дългите им коси изящно се спускали върху тях. Прелестните цветя в косите им падали и цариците, смутени от шегите на Бога, се приближавали, за да му отнемат пръскалото. Но когато сами идвали при него, Ка използвал тази възможност, за да ги прегърне. След прегръдката му съпругите на Бога чувствали по устните си ясните признаци на съпружеската любов и това предизвиквало у тях усещане за духовно блаженство. Когато гирляндът на шията на Бога докосвал гърдите на цариците, телата им се покривали с шафранено-жълтия прашец. В тези божествени забавления цариците забравяли всичко останало, а разпуснатите им коси приличали на красивите речни вълни. Те се пръскали с вода заедно с Ка, както един слон се наслаждава в езерото с много слоници.

След тези забавления цариците и Бог Ка излизали от водата и давали скъпите си измокрени дрехи на певците и танцьорите. Певците и танцьорите нямат никакви други средства за препитание, освен възнагражденията под формата на скъпи дрехи и накити, които царете и цариците им оставят при подобни случаи. Цялата обществена система била изградена така, че всички членове на обществото в положението си на брхмаи, катрии, вайши и шӯдри да осигуряват прехраната си без трудности. Между различните обществени разделения нямало съперничество. Първоначално кастовото общество било устроено така, че една група хора, която се занимава с определени дейности, да не се противопоставя на друга група хора, заета с други задължения.

По този начин Ка се наслаждавал на шестнайсетте си хиляди съпруги. Преданите на Бога, които искат да имат отношения на съпружеска любов с Върховната Божествена Личност, се издигат до положението на съпруги на Ка и с нежността си Той ги кара завинаги да се привържат към него. Отношението на Ка към съпругите му, движенията му, разговорите му с тях, усмивките му, прегръдките му и всички подобни действия, присъщи на един любящ съпруг, ги карали да не забравят нито за миг привързаността си към него. Това е най-голямото съвършенство в живота. Ако някой постоянно е привързан към Ка, той е освободен и животът му е пълноценен. На всеки предан, който обича Ка с цялата си душа и сърце, Ка откликва по такъв начин, че той да се привърже към него завинаги. Взаимоотношенията между Ка и неговите предани са толкова привлекателни, че преданите не могат да мислят за нищо друго, освен за Ка.

Всички царици обожавали единствено Ка. Те постоянно били потопени в мисли за Ка, красивата тъмнокожа Божествена Личност с лотосови очи. Мислейки за Ка, понякога те замълчавали или обзети от великия екстаз бхва и анубхва, понякога говорели така, сякаш бълнували. Понякога дори пред Ка те ярко описвали забавленията, на които са се наслаждавали с него в езерото или в реката. Ето част от един такъв разговор.

Една от цариците казала на птицата курарӣ: „Скъпа курарӣ, нощта вече напредна. Всички спят. В целия свят цари мир и спокойствие. Върховната Божествена Личност също спи, въпреки че нищо не може да обезпокои знанието на Бога. А ти защо не спиш? Защо плачеш и нареждаш цяла нощ? Скъпа приятелко, нима и ти си пленена като мен от лотосовите очи на Върховната Божествена Личност, от нежната усмивка на Ка и от привлекателните му слова? И твоето сърце ли е съкрушено от тези дейности на Върховната Божествена Личност?

Привет, чакравкӣ. Защо затвори очи? Може би търсиш съпруга си, заминал за чужди страни? Защо плачеш толкова жално? Ах, ти изглеждаш толкова тъжна. Или може би ти също желаеш да станеш вечна слугиня на Върховната Божествена Личност? Според мен ти гориш от желание да поставиш гирлянд върху лотосовите нозе на Бога и после да го сложиш в косите си.

О, мой скъпи океане, защо бучиш ден и нощ? Не искаш ли да поспиш? Според мен ти страдаш от безсъние или, ако не греша, моят скъп Шмасундара хитро ти е отнел сериозността и търпението, които иначе са ти така присъщи. Вярно ли е, че заради това страдаш от безсъние като мен? Да, признавам, че няма лек за тази болест.

Скъпо божество на луната, мисля че страдаш от опасен вид туберкулоза и затова от ден на ден слабееш. О, господарю мой, сега лъчите ти са толкова слаби и тънки, че не могат да проникнат в гъстия нощен мрак. Или може би и ти като мен си изумен от загадъчните ласкави слова на моя Бог Шмасундара? Вярно ли е, че заради тази силна тревога си толкова тъжен?

О, ветре от Хималаите, какво съм ти направила, че толкова упорито ме дразниш, като пробуждаш в мен страстта към Ка? Не знаеш ли, че вече съм наранена от коварните постъпки на Божествената Личност? О, ветре, знай, че аз вече съм покосена. Не е необходимо да ми причиняваш повече болка.

О, красиви облако, цветът на прекрасното ти тяло съвсем прилича на нежния оттенък на кожата на Шмасундара. Затова мисля, че ти си много скъп на моя Бог, старейшината на династията Яду, и също като мен си потопен в съзерцание, защото си му толкова скъп. Разбирам, че сърцето ти се тревожи за Шмасундара. Ти гориш от нетърпение да го видиш и знам, че само заради това от очите ти капят сълзи, както и от моите. Скъпи черни облако, открито трябва да ти призная, че близките отношения с Шмасундара ме карат да изпитвам ненужни тревоги, докато другите спокойно си стоят у дома.“

Обикновено кукувицата започва да кука към края на нощта или на развиделяване. Щом цариците чули гласа ѝ късно през нощта, те казали: „Скъпа птицо, гласът ти е толкова сладък. Щом запееш, веднага си спомняме за Шмасундара, защото гласът ти е досущ като неговия. Трябва честно да признаем, че гласът ти е напоен с нектар и е толкова освежаващ, че дава живот на тези, които са вече полумъртви след раздялата с най-близкия си приятел. Затова ние сме ти много задължени. Кажи ни, моля те, как да те посрещнем и какво можем да направим за теб.“

Цариците продължили да говорят по този начин и казали на планината: „Скъпа планина, ти си много щедра. Тежестта ти поддържа земната кора, макар че ти не можеш да се движиш, защото вярно изпълняваш задълженията си. Ти си толкова сдържана и сериозна, че нито се движиш насам-натам, нито говориш. Ти винаги изглеждаш замислена. Може би мислиш за нещо много важно и сериозно, но ние лесно ще познаем какво е то. Сигурни сме, че мислиш как да поставиш лотосовите нозе на Шмасундара върху високите си върхове, както ние искаме да ги поставим върху закръглените си гърди.

Скъпи пресъхнали реки, знаем, че коритата ви са празни, защото вече е лято и за вас няма вода. Всичката ви вода е пресъхнала и повече не ви красят цъфналите лотоси. Сега сте толкова съсухрени и слаби – разбираме, че положението ви е досущ като нашето. Ние загубихме всичко, защото сме разделени от Шмасундара и повече не чуваме милите му думи. Сърцата ни вече не работят както трябва и затова и ние сме много слаби и немощни. Вие сте като нас. Сега вашият съпруг океанът не ви праща вода по облаците и затова сте така отслабнали.“ Сравнението, което правят цариците, е много подходящо. Речните корита пресъхват, когато от облаците не идва океанска вода. Океанът е съпруг на реката и затова трябва да я поддържа. Ако мъжът не издържа жена си както трябва, тя също пресъхва като река.

Една от цариците казала на един лебед: „О, скъпи лебеде, моля те, ела по-близко. Тук си добре дошъл. Моля те, спри тук и пийни малко мляко. Можеш ли да ми кажеш дали имаш вести от Шмасундара? Аз мисля, че Ти си негов пратеник. Кажи ми, ако знаеш нещо. Нашият Шмасундара винаги е независим. Той никога не се подчинява на никого. Ние не успяхме да го покорим и затова те питаме, добре ли е Той? Трябва да ти кажем, че Шмасундара е много непостоянен. Приятелството му е краткотрайно и се разваля и при най-малкия повод. Бъди така добър, обясни ми защо е толкова груб с мен? По-рано Той ми каза, че аз съм най-скъпата му съпруга. Помни ли още тези думи? Както и да е, ти си добре дошъл. Моля те, остани. Но аз не мога да приема настоятелната ти молба да отида при Шмасундара. След като Той не ми обръща внимание, защо трябва да се побърквам заради него? С голямо съжаление трябва да ти кажа, че си станал пратеник на една безсърдечна личност. Ти ме молиш да отида при него, но аз няма да те послушам. Какво става? Казваш, че Той ще дойде при мен? Нима иска да дойде тук, за да възнагради дългото ми чакане? Добре. Можеш да го доведеш тук. Но недей да водиш любимата му богиня на щастието. Мислиш ли, че Той не може да се раздели с нея дори за миг? Не може ли да дойде тук сам, без Лакмӣ? Поведението му много ме огорчава. Нима Шмасундара не може да бъде щастлив без Лакмӣ? Не може ли да бъде щастлив с някоя друга съпруга? Нима богинята на щастието притежава цял океан от любов към него и никоя от нас не може да се сравнява с нея?“

Всички съпруги на Бог Ка били всецяло потопени в мисли за него. Ка се нарича Йогешвара, господарят на всички йогӣ, и съпругите на Ка в Дврак пазели в сърцата си неговия образ. Вместо да се опитваме да овладеем всички мистични сили, които притежават йогӣте, по-добре е просто да пазим в сърцата си образа на Ка, върховния Йогешвара. Така животът ни може да стане съвършен и лесно ще можем да се издигнем до царството на Бога. Трябва да знаем, че цариците на Ка, които живеели с него в Дврак, в миналите си животи били много издигнати предани и искали да бъдат свързани с Ка чрез съпружеска любов. И те получили възможност да му станат съпруги и постоянно да се наслаждават на любовните взаимоотношения с него. Накрая те се издигнали до планетите във Ваикуха.

Върховната Божествена Личност, Абсолютната Истина никога не е безличностна. Цялата ведическа литература възхвалява трансценденталните ѝ и разнообразни лични дейности и забавления. Във Ведите и в Рмяа се описват само дейности на Бога. Неговото величие се възпява навсякъде във ведическата литература. Когато простосърдечните хора, каквито са жените, чуят за трансценденталните забавления на Бог Ка, Той веднага ги привлича. Чистосърдечните жени и момичета много лесно приемат движението за Ка съзнание. Този, който попадне по този начин в движението за Ка съзнание и се опита да запази у себе си това съзнание, наистина ще постигне върховното спасение – ще се върне обратно при Ка в Голока Вндвана. След като можем да се върнем обратно в духовния свят просто като развием Ка съзнание, само можем да си представим колко щастливи и благословени са били цариците на Бог Ка, които го виждали със собствените си очи и лично разговаряли с него. Никой не може да опише напълно щастието на съпругите на Бог Ка. Те му отдавали лично служене чрез най-различни трансцендентални дейности – къпели го, хранели го, забавлявали го и му служели. Никакво отречение не може да се сравни със служенето на цариците в Дврак.

Шукадева Госвмӣ казал на Махрджа Парӣкит, че отреченията и въздържанията, на които са се подлагали цариците в Дврак, за да постигнат себепознание, нямали равни на себе си. Целта на себепознанието е една: Ка. Затова макар отношенията на цариците с Ка да изглеждат като обикновените отношения между съпруг и съпруга, основното в тях е привързаността на цариците към Ка. Самият процес на отречения и въздържания е предназначен да ни откъсне от материалния свят и да укрепи привързаността ни към Ка, Върховната Божествена Личност. Ка е убежище за всички личности, които напредват по пътя на себепознанието. Като съвършен глава на семейство, Той живял заедно със съпругите си и извършвал ведически обреди само за да покаже на неинтелигентните хора, че Върховният Бог не е безличностен. Ка живял със съпругите си и с децата си, заобиколен от разкош досущ като обикновена обусловена душа, само за да даде пример на тези души, които са наистина обусловени, че човек може да влезе в кръга на семейния живот единствено ако поставя в центъра Ка. давите например живеели в семейството на Ка и всичките им дейности били насочени към него.

Отречението не е толкова важно, колкото усилването на привързаността ни към Ка. Движението за Ка съзнание си поставя точно тази цел. Принципът, който проповядваме, е че не е важно дали човек е саннсӣ или гхастха. Човек просто трябва да укрепва привързаността си към Ка и тогава животът му ще бъде пълноценен. Следвайки стъпките на Бог Шрӣ Ка, човек може да живее със семейството си или в обществото и нацията си не за да се отдава на сетивно наслаждение, а за да опознае Ка, като задълбочава привързаността си към него. Издигането от обусловения живот до живота в освобождението има четири принципа и те се наричат дхарма, артха, кма и мока (религия, икономическо развитие, сетивно наслаждение и освобождение). Ако човек е семеен и следва стъпките на членовете на семейството на Ка, същевременно може да постигне тези четири условия за успеха, като поставя Ка в центъра на всичките си дейности.

Вече знаем, че Ка имал шестнайсет хиляди сто и осем съпруги. Те били издигнати освободени души, от които най-изтъкната била царица Рукмиӣ. След Рукмиӣ имало седем други по-важни царици и имената на синовете им вече бяха споменати. Освен от тези осем царици, Бог Ка имал по десет сина и от останалите. Така че всички деца на Ка наброявали шестнайсет хиляди сто и осем, умножено по десет. Не трябва да се удивляваме, че Ка е имал толкова много синове. Винаги трябва да помним, че Ка е Върховната Божествена Личност и притежава безкрайни енергии. Той заявява, че всички живи същества са негови синове, така че дори да има и шестнайсет милиона сина, за които да се грижи сам, пак няма причина за удивление.

Осемнайсет от могъщите синове на Ка били мах-ратхи. Те можели да се сражават сами срещу десетки хиляди воини, колесници, конница и слонове. Славата на тези осемнайсет сина е разпространена надлъж и нашир и се възпява в цялата ведическа литература. Осемнайсетте махратхи са Прадюмна, Анируддха, Дӣптимн, Бхну, Смба, Мадху, Бхадбхну, Чиртабхну, Вка, Аруа, Пукара, Ведабху, Шрутадева, Сунандана, Читрабху, Вирӯпа, Кави и Нягродха. От тези осемнайсет сина на Ка за най-главен се смята Прадюмна. Той е най-големият син на царица Рукмиӣ и е наследил всички качества на великия си баща Бог Ка. Той се оженил за дъщерята на вуйчо си Рукмӣ и от тази женитба се родил Анируддха. Анируддха бил толкова силен, че можел да се бие с десет хиляди слона. Той се оженил за внучката на Рукмӣ (брата на баба му Рукмиӣ). Тази женитба не била нещо необикновено, защото роднинството между тези братовчеди е далечно. Синът на Анируддха се наричал Ваджра. Когато цялата династия Яду била унищожена от проклятието на брхмаа, оживял само Ваджра. Той имал син на име Пратибху. Синът на Пратибху се казвал Субху, а неговият син носел името Шнтасена. Синът на Шнтасена се наричал Шатасена.

Шукадева Госвмӣ казва, че всички потомци на династията Яду имали по много деца. Както Ка имал много синове, внуци и правнуци, всички царе, за които говорихме тук, също имали такива огромни семейства. Те не само имали много деца, но и живеели в изключителен разкош и великолепие. Те били здрави и дълголетни, но преди всичко до един били неотклонни последователи на брахминската култура. Царете катрии са длъжни да поддържат брахминската култура и да покровителстват достойните брхмаи. И те изпълнявали дълга си както трябва. Потомците на династията Яду били толкова многобройни, че би било много трудно да се споменат всички, дори ако разполагахме с живот, дълъг десетки хиляди години. Шрӣла Шукадева Госвмӣ казал на Махрджа Парӣкит, че само за обучението на децата на династията имало трийсет и осем милиона и осемстотин хиляди учители или чрии. След като за образованието на децата им били необходими толкова много учители, можем да си представим колко огромен бил броят на потомците на рода. Що се отнася до военните сили, само личната охрана на цар Уграсена наброявала десет квадрилиона воини.

Преди идването на Бог Ка в тази вселена между полубоговете и демоните имало много сражения. В тези битки умрели много демони и те получили възможност да се родят в царски семейства на земята. Всички демони много се възгордели с царското си потекло и единственото им занимание било да измъчват поданиците си. Бог Ка се появил на тази планета в самия край на Двпара-юга, за да унищожи всички демонични царе. В Бхагавад-гӣт се казва: паритря сдхӯн виншя ча дуктм – Богът идва, за да спаси преданите и да унищожи негодниците. Някои полубогове също били повикани на земята, за да участват в трансценденталните забавления на Бог Ка. Ка дошъл, придружен от вечните си слуги, но полубоговете също били помолени да дойдат и да му помогнат, затова те всички се родили в династията Яду. Тази династия имала сто и един клона в различните части на страната. Всички потомци от различните разклонения почитали Бог Ка както подобавало на божественото му положение и му били отдадени с цялото си сърце и душа. Така всички дави били много богати, щастливи и благоденстващи и нямали никакви тревоги. Заради непоколебимата им вяра и преданост към Ка другите царе никога не успявали да ги победят. Любовта им към Ка била толкова силна, че те не обръщали внимание на телесните си нужди и във всичките си дейности били погълнати от мисли за Ка – докато седели, спели, пътували, говорели, забавлявали се, чистели или се къпели. Това са признаците на чистите предани на Бог Ка. Когато човек е напълно погълнат от някаква мисъл, понякога забравя останалите си телесни дейности. Така и потомците на династията Яду автоматично задоволявали нуждите на тялото си, но същинското им внимание било постоянно насочено към Ка. Те извършвали механично телесните си дейности, а умът им бил винаги потънал в Ка съзнание.

Шрӣла Шукадева Госвмӣ завършва деветдесетата глава на Десета песен от Шрӣмад Бхгаватам, като изтъква пет особени изключителни качества на Ка. Първото е, че преди появяването на Бог Ка в рода Яду река Ганг била известна като най-чистото нещо; дори замърсени неща можели да се пречистят, когато се докоснат до водите ѝ. Тази необикновена сила на водата на Ганг се дължи на това, че тя извира от пръста на крака на Бог Виу. Но когато Ка се появил в рода на династията Яду, родът не само се прославил, но и пречиствал другите повече дори от водите на Ганг.

Следващото изключително съвършенство в появяването на Бог Ка било, че макар да закрилял преданите, а демоните да унищожавал, те постигали едни и същи резултати. Бог Ка дава петте вида освобождение, от които демоните като Каса получават сюджя-мукти, или освобождението, при което се сливаме с Върховния, докато гопӣте имали възможността да общуват с него лично. Гопӣте запазили индивидуалността си, за да се наслаждават на общуването с Бог Ка, а Каса бил допуснат до безличностното брахмаджьоти. Или иначе казано, както демоните, така и гопӣте получили духовно освобождение, но понеже демоните били врагове, а гопӣте били приятели на Ка, демоните били убити, а гопӣте били закриляни.

Третото съвършенство в появяването на Бог Ка е, че богинята на щастието, която обожават полубоговете Брахм, Индра, Чандра и останалите, била постоянно отдадена в служене на Бога, макар че Богът бил по-благоразположен към гопӣте. Богинята на щастието Лакмӣджӣ направила всичко възможно да се издигне на равнището на гопӣте, но не успяла. Но тя останала вярна на Ка, въпреки че обикновено не се задържа на едно място, дори когато я обожават полубогове като Брахм.

Четвъртото съвършенство в появяването на Бог Ка засяга величието на неговото име. Във ведическата литература се казва, че като повтори хиляда пъти различните имена на Бог Виу, човек може да получи същите блага, които получава, когато повтори три пъти свещеното име на Бог Рма. А като произнесе святото име на Бог Ка само веднъж, получава пак същата полза. От всички святи имена на Върховната Божествена Личност, включително Виу и Рма, святото име на Ка е най-могъщо. Затова ведическата литература отдава такова голямо значение на възпяването на святото име на Ка: Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе, Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе. Бог Чайтаня е въвел възпяването на святото име в тази епоха. По този начин може да се постигне освобождение по-лесно, отколкото в другите епохи. Или, казано с други думи, Бог Ка е по-съвършен от останалите си инкарнации, въпреки че те са Върховната Божествена Личност наравно с него.

Петото съвършенство в появяването на Бог Ка е, че с едно изявление в Бхагавад-гӣт Той е установил най-възвишения религиозен принцип: просто като се отдаде на него, човек може да спази всички принципи на религиозните обреди. Във ведическата литература се споменават двадесет вида религиозни принципи и в различните шстри се описва всеки един от тях. Но Бог Ка е толкова милостив към падналите обусловени души от тази епоха, че се е появил лично и е помолил всеки да изостави всички видове религиозни обреди и просто да му се отдаде. Знае се, че в епохата на Кали липсват три четвърти от религиозните принципи. Едва една четвърт от тях се спазват все още. Но по милостта на Бог Ка тази празнина не само че е напълно запълнена, но и религиозният процес е толкова улеснен, че просто като отдава трансцендентално любовно служене на Бог Кшна чрез повтарянето на святите му имена Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе, Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе, човек може да се сдобие с най-съвършеното достижение в религията: да се издигне до най-висшата планета в духовния свят, Голока Вндвана. Така той веднага може да оцени ползата от появяването на Бог Ка и да разбере, че няма нищо необикновено в това, че Ка облекчава страданията на хората с появяването си на земята.

Така Шрӣла Шукадева Госвмӣ завършва описанието на възвишеното положение на Бог Ка, като възхвалява Ка по следния начин: „Слава на теб, о, Боже Ка. Ти се намираш във всяко сърце като Парамтм. Затова се наричаш Джананивса, този, който живее във всяко сърце.“

Както се потвърждава в Бхагавад-гӣт: ӣшвара сарва-бхӯтн хд-деше 'рджуна тихати – Върховният Бог в аспекта си Парамтм живее във всяко сърце. Това обаче не означава, че Ка не съществува отделно като Върховна Божествена Личност. Философите мвдӣ приемат всепроникващия аспект на Пара-брахман, но когато Пара-брахман или Върховният Бог се появи, те мислят, че появяването му е подчинено на материалната природа. Бог Ка се е появил като син на Девакӣ и затова мвдӣте го приемат за обикновено живо същество, което се ражда в материалния свят. Но Шукадева Госвмӣ ги предупреждава: девакӣ-джанма-вда, – което означава, че макар Ка да е прочут като син на Девакӣ, всъщност Той е Свръхдушата или всепроникващата Върховна Божествена Личност. Преданите приемат думата девакӣ-джанма-вда по друг начин. Те знаят, че всъщност Ка е бил син на майка Яшод. Макар че първоначално се е появил като син на Девакӣ, Той веднага се е преместил в скута на майка Яшод и тя и Нанда Махрджа се наслаждавали блажено на детските му забавления. Това признал и самият Васудева, когато срещнал Нанда Махрджа и Яшод в Курукшетра. Той признал, че всъщност Ка и Баларма са синове на майка Яшод и Нанда Махрджа. Васудева и Девакӣ били техни родители само условно. Истинските им родители били Нанда и Яшод. Затова Шукадева Госвмӣ нарича Бог Ка девакӣ-джанма-вда.

След това Шукадева Госвмӣ възхвалява Бога за това, че се ползва с уважението на яду-вара-париат, съвещателната сграда на династията Яду, и че е убил много демони. Ка, Върховната Божествена Личност, можел да убие всички тези демони чрез различните си материални енергии, но Той искал да ги убие лично, за да им даде освобождение. Не е било нужно Ка да идва в материалния свят, за да убие демоните. Стига само да пожелаел, стотици хиляди демони щели да бъдат убити, без Той самият да полага никакви усилия. Всъщност Той дошъл заради чистите си предани – за да играе като дете с майка Яшод и Нанда Махрджа и да радва жителите на Дврак. Като убил демоните и закрилял преданите, Бог Ка утвърдил истинския религиозен принцип, който е просто любов към Бога. Чрез следване на религиозните принципи на любовта към Бога дори живите същества, наречени стхира-чара, също били освободени от всички материални замърсявания и се издигнали до духовното царство. Стхира означава растения и дървета, които не могат да се движат, а чара са подвижните животни, особено кравите. Когато Ка дошъл, Той освободил всички дървета, маймуни и останалите растения и животни, които го видели и му отдали служене във Вндвана и в Дврак.

Бог Ка е прославен най-вече с това, че доставя удоволствие на гопӣте и на цариците в Дврак. Шукадева Госвмӣ възхвалява омайната усмивка на Бог Ка, с която Той очаровал не само гопӣте на Вндвана, но и цариците в Дврак. Точните думи, използвани в тази връзка, са вардхаян кмадевам. Като приятел на многобройните гопӣ във Вндвана и като съпруг на многобройните царици в Дврак, Ка усилвал страстното им желание да се наслаждават с него. Обикновено за да постигне себепознание, човек трябва да понесе сурови отречения и въздържания в продължение на много, много хиляди години. Чак тогава той може да опознае Бога. Но просто като усилвали страстните си желания да се наслаждават с Ка като със свой приятел или съпруг, гопӣте и цариците на Дврак постигнали най-висшето освобождение.

Взаимоотношенията на Бог Ка с гопӣте и цариците са неповторими в историята на себепознанието. Обикновено хората мислят, че за да постигнат себепознание, трябва да се оттеглят в гората или в планините и да се подложат на големи отречения и изпитания. Но гопӣте и цариците, които обичали Ка като свой любим и съпруг и се наслаждавали на общуването с него в един външно погледнато чувствен начин на живот, изпълнен с разкош и великолепие, постигнали най-висшето освобождение, което е невъзможно дори за великите мъдреци и святи личности. Освен това Каса, Дантавакра, Шишупла и другите демони също получили най-висшето благо и се възнесли до духовния свят.

В началото на Шрӣмад Бхгаватам Шрӣла Всадева отдава смирените си почитания на Всудева, Върховната Истина, или Ка. След това Той обучил сина си Шукадева Госвмӣ да проповядва Шрӣмад Бхгаватам. В тази връзка Шукадева Госвмӣ възхвалява Бога с думата джаяти. Следвайки стъпките на Шрӣла Всадева, на Шукадева Госвмӣ и на всички чрии от ученическата последователност, цялото население на земята трябва да възхвалява Бог Ка. За свое собствено добро хората трябва да следват движението за Ка съзнание. Този път е много лесен и благотворен. Трябва просто да се повтаря мах-мантрата Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе, Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе. Бог Чайтаня препоръчва човек да е безразличен към материалния възход и падение. Материалният живот е кратковечен и възходът и спадовете в него идват и си отиват. Когато идват, човек трябва да е търпелив като дърво и кротък и смирен като сламката на улицата, но определено трябва да се заеме с Ка съзнание, като повтаря Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе.

Ка, Върховната Божествена Личност, Свръхдушата на всички живи същества, идва благодарение на безпричинната си милост и проявява различните си трансцендентални забавления в различните си инкарнации. Като слушаме за привлекателните забавления на различните инкарнации на Бог Кшна, получаваме възможност да се освободим от обусловения живот, но най-блажените и необикновени дейности на самия Бог Ка са още по-привлекателни, защото самият Бог Ка е всепривличащ.

Като следвахме святите стъпки на Шрӣла Шукадева Госвмӣ, ние се опитахме да представим тази книга, Ка, изворът на вечно наслаждение, за обусловените души от сегашната епоха. Когато слуша описанията на забавленията на Бог Ка, човек със сигурност ще се освободи и ще се върне на мястото си у дома, обратно при Бога. Шукадева Госвмӣ препоръчва да слушаме разказите за трансценденталните забавления и дейности на Бога, защото така един по един се разсичат възлите на материалните замърсявания. Следователно независимо в какво положение се намира, ако човек иска да общува с Бог Ка в трансценденталното царство на Бога във вечното и блажено съществувание, той трябва да слуша за забавленията му и да повтаря мах-мантрата Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе, Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе.

Трансценденталните забавления на Кшна, Върховната Божествена Личност, са толкова могъщи, че просто като слуша, чете и помни тази книга, човек със сигурност ще се издигне до духовния свят, който иначе се достига толкова трудно. Описанието на забавленията на Бог Ка е толкова привлекателно, че спонтанно ни подтиква да ги изучаваме все повече и повече. И колкото повече ги изучаваме, толкова повече се привързваме към Бога. Самата привързаност към Ка ни прави достойни да се върнем в неговата обител Голока Вндвана. Както научихме от миналата глава, да се преодолее материалният свят, това означава да се преодолеят строгите закони на материалната природа. Строгите закони на материалната природа не могат да възпрепятстват напредъка на този, който е привлечен от духовната природа. Това самият Бог потвърждава в Бхагавад-гӣт: макар да е много трудно да се превъзмогнат строгите закони на материалната природа, ако човек се отдаде на Бога, много лесно ще може да се избави от невежеството. Материалният свят не може да влияе върху духовния. Както знаем от Втора песен на Шрӣмад Бхгаватам, властта на полубоговете и влиянието на материалната природа се отличават с това, че липсват в духовния свят.

Затова в началото на Втората песен Шрӣла Шукадева Госвмӣ съветва Махрджа Парӣкит, че всяка обусловена душа трябва да слуша за трансценденталните забавления на Бога и да ги възпява. Той казва на царя, че по-рано много царе и императори са отивали в джунглата и са се подлагали на сурови отречения и изпитания, за да се върнат у дома, обратно при Бога. И до днес в Индия много от напредналите трансценденталисти изоставят семейния живот и отиват да живеят сами във Вндвана, за да се отдадат всецяло на слушане и възпяване на святите забавления на Бога. Този път се препоръчва в Шрӣмад Бхгаватам, така са живеели шестимата Госвмӣ на Вндвана. Но в днешно време в това свято място се тълпят много кармӣ и мними предани само за да имитират следване на пътя, препоръчан от Шукадева Госвмӣ. Знае се, че по-рано много царе и императори са отивали в гората с тази цел, но Шрӣла Бхактисиддхнта Сарасватӣ хкура не ни препоръчва да приемаме преждевременно този уединен начин на живот във Вндвана.

Този, който отиде преждевременно във Вндвана, за да живее според наставленията на Шукадева Госвмӣ, отново става жертва на м, дори още докато живее във Вндвана. За да възпре такъв самоволен живот във Вндвана, Шрӣла Бхактисиддхнта Сарасватӣ хкура е написал една много хубава песен, в която се казва: „О, мой уважавани уме, защо толкова се гордееш, че си ваиава? Ти обожаваш и възпяваш святото име на Бога уединено и правиш това, защото желаеш евтина слава. Твоята възхвала на святото име е само една преструвка. Стремежът към евтина слава може да се сравни с изпражненията на свинята, защото тази слава е още едно проявление на влиянието на м.“ Човек може да отиде във Вндвана, търсейки евтина слава, и вместо да се потопи в Ка съзнание, постоянно да мисли за пари и за жени – мимолетните източници на щастие. По-добре е да използва всички жени и пари, с които разполага, в служене на Бога, защото сетивното наслаждение не е предназначено за обусловените души.

Бог Ка е господарят на сетивата, Хӣкеша. Затова сетивата винаги трябва да му отдават служене. Що се отнася до материалната слава, имало е много демони като Рвана, които са поискали да се опълчат срещу законите на материалната природа, но всичките са се провалили. Затова човек не трябва само от фалшива гордост да твърди, че е ваиава, а същевременно да не отдава служене на Бога. Но когато се отдадем на предано служене на Бога, веднага се прославяме като ваиави. Безсмислено е да завиждаме на преданите, които проповядват величието на Бога. Чували сме съветите на мними ббджӣ от Вндвана, че не е нужно да се проповядва и че е по-добре да живеем във Вндвана на уединено място и да повтаряме святото име. Тези псевдо ббджӣ не знаят, че ако човек проповядва или възхвалява Върховната Божествена Личност, веднага постига славата на проповедник. Човек не трябва преждевременно да изоставя честния си живот на глава на семейство, за да живее в поквара във Вндвана. Препоръката на Шрӣла Шукадева Госвмӣ да напуснем дома си и да отидем в гората да търсим Ка, не е предназначена за неопитни хора. Махрджа Парӣкит е бил много зрял. Дори като семеен, дори още от самото начало на живота си той обожавал мӯрти на Бог Ка. В детството си Той обожавал тази форма на Бог Ка, а по-късно, като семеен, винаги е бил непривързан и затова когато разбрал, че скоро ще дойде смъртта му, веднага прекъснал всички връзки със семейния живот и седнал на брега на Ганг да слуша Шрӣмад Бхгаватам в обществото на предани.