Въведение

Преди да се опитам да напиша тази книга, нека най-напред отдам смирените си почитания на моя духовен учител Ом Виупда Ашоттара-Шата Шрӣ Шрӣмад Бхактисиддхнта Сарасватӣ Госвмӣ Махрджа Прабхупда. След това нека отдам смирените си почитания на Бог Шрӣ Ка Чайтаня Махпрабху, който е истински океан от милост. Той е самият Ка, Върховната Божествена Личност, който се появява в ролята на предан, за да разпространи най-висшите принципи на преданото служене. Бог Чайтаня е започнал да проповядва в областта, наречена Гауадеша (Западен Бенгал). И тъй като принадлежа към Мадхва-Гауӣя-сампрадя, длъжен съм да отдам смирените си почитания и на нашата ученическа последователност. Мадхва-Гауӣя-сампрадя е известна още като Брахма-сампрадя, защото началото ѝ е било поставено от Брахм. Той е дал наставления на мъдреца Нрада, Нрада – на Всадева, а Всадева – на Мадхва муни, или Мадхвчря. Мдхавендра Пурӣ, основоположникът на Мадхва-Гауӣя-сампрадя, е принадлежал към ученическата последователност на Мадхвчря. Той е имал много прославени ученици, както саннсӣ (на стъпалото на отречението от живота), така и семейни. Негови ученици са били Нитнанда Прабху, Адваита Прабху и Ӣшвара Пурӣ. Ӣшвара Пурӣ е бил духовен учител на Бог Чайтаня Махпрабху. Затова нека отдам смирените си почитания на Ӣшвара Пурӣ, Нитнанда Прабху, Шрӣ Адваита чря Прабху, Шрӣвса Паита и Шрӣ Гаддхара Паита. Нека после отдам смирените си почитания на Сварӯпа-Дмодара, който е бил личен секретар на Бог Чайтаня Махпрабху. Нека отдам смирените си почитания на Шрӣ Всудева Датта, на Шрӣ Говинда, вечния спътник на Бог Чайтаня, и на Мукунда, вечния приятел на Бог Чайтаня, а също така и на Мурри Гупта. Нека отдам смирените си почитания и на шестимата Госвмӣ на Вндвана: Шрӣ Рӯпа Госвмӣ, Шрӣ Сантана Госвмӣ, Шрӣ Рагхунтха Бхаа Госвмӣ, Шрӣ Гопла Бхаа Госвмӣ, Шрӣ Джӣва Госвмӣ и Шрӣ Рагхунтха дса Госвмӣ.

Сам Ка обяснява в Бхагавад-гӣт, че Той е Върховната Божествена Личност. Той идва на земята, когато се появят отклонения в следването на принципите на религиозния живот и връх вземат нерелигиозните дейности. С други думи, когато Бог Ка е дошъл, е имало нужда да се унищожи бремето на греховните дейности, натрупали се върху тази планета и в тази вселена. Бог Мах-виу, който е пълна част от Ка, отговаря за всички дейности в материалното творение.

Когато Богът идва, инкарнацията му се излъчва от Виу. Мах-виу е първоначалната причина на материалното творение. От него се разширяват Гарбходака-шйӣ Виу и Кшӣродака-шйӣ Виу. Обикновено всички инкарнации, които се появяват в материалната вселена, са пълни експанзии на Кшӣродака-шйӣ Виу. Следователно самият Ка, Върховната Божествена Личност, не се занимава с намаляването на свръхтовара от греховни дейности, натрупал се върху земята. Но когато Ка се появи, към него се присъединяват всички експанзии на Виу. Различните експанзии на Ка – Нряа, четворната експанзия на Всудева, Сакараа, Прадюмна и Анируддха, също така и частичната пълна експанзия Матся, или инкарнацията риба, и останалите юга-аватри (инкарнации за милениумите) и манвантара-аватри (инкарнациите на Ману) – всички заедно се съединяват и се появяват в тялото на Ка, Върховната Божествена Личност. Ка е пълното цяло и всички пълни експанзии и инкарнации винаги живеят с него.

Когато Ка се е появил, с него е бил и Бог Виу. Всъщност Ка се появява, за да покаже забавленията си във Вндвана, да привлече щастливите обусловени души и да ги повика обратно у дома, при Бога. Редом с дейностите си във Вндвана Той е убивал и демоните, но това се е извършвало само от частта на Виу у Ка.

В Бхагавад-гӣт, осма глава, двадесети стих, се казва, че съществува друга, вечна природа – духовното небе, – която е отвъд тази проявена и непроявена материя. Проявеният свят можем да видим под формата на множество звезди и планетарни системи, такива като слънцето и луната. Отвъд тях се намира една непроявена част, която никой в това си тяло не може да достигне. А отвъд нея пък се намира духовното царство. Това царство е описано в Бхагавад-гӣт като върховно и вечно. То никога не се разрушава. Материалната природа е подложена на многократно сътворяване и унищожаване. Но тази част, духовната природа, остава завинаги така, както си е.

Върховната обител на Ка, Божествената Личност, в Брахма сахит се описва като обител на чинтмаи. Тази обител на Бог Ка се нарича Голока Вндвана и е пълна с дворци, изградени от философски камък. Там има дървета, наречени дървета на желанията, а кравите се наричат сурабхи. Там стотици хиляди богини на щастието служат на Бога. Неговото име е Говинда, Изначалният Бог. Той е причината на всички причини. Там Богът свири на флейта, очите му са като лотоси, а тялото му има цвета на красив облак. В косите му е втъкнато пауново перо. Той е толкова прекрасен, че с красотата си превъзхожда хиляди богове на любовта. В Гӣт Бог Ка само леко загатва за личната си обител, най-висшата планета в духовното царство. А в Шрӣмад Бхгаватам Той се явява в цялото си великолепие и показва дейностите си във Вндвана, в Матхур и в Дврак. Тази книга ще ви открие всичко това.

Родът, в който се е появил Ка, е династията Яду. Тази династия произлиза от Сома, бога на лунната планета. Има два различни царски рода на катрии: единият произлиза от царя на лунната планета, а другият – от царя на слънчевата планета. Обикновено когато Ка, Върховната Божествена Личност, идва, Той се появява в семейство на катрии, защото трябва да установи религиозните принципи, т.е. праведния живот. Съгласно ведическата традиция катриите покровителстват човечеството. Когато Богът дошъл като Бог Рмачандра, Той се появил в рода Рагху-ваша, който произлиза от слънчевия бог, а когато дошъл като Бог Ка, се появил в рода Яду-ваша. В Девета песен, двадесет и четвърта глава на Шрӣмад Бхгаватам има дълъг списък на царете от Яду-ваша. Всички те са били велики и могъщи царе. Баща на Ка е бил Васудева, синът на Шӯрасена, който е принадлежал към династията Яду. Всъщност Върховната Божествена Личност не принадлежи към нито една династия от материалния свят, но по милостта му родът, в който се появява, се прославя. Сандаловото дърво например се отглежда в Малая. То си има собствени качества, но тъй като се е случило така, че расте предимно в Малая, то е известно като малайско сандалово дърво. Ка, Върховната Божествена Личност, принадлежи на всички, но както слънцето изгрява от изток, макар че съществуват и други посоки, от които то би могло да направи това, така и Богът по свой собствен избор се появява в някой род и го прославя.

Когато Ка се появява, с него идват всичките му пълни експанзии. Ка се явил заедно с Баларма (Баладева), който е известен като по-голям негов брат. Баларма е източник на Сакараа, четворната експанзия. Освен това Баларма е пълна експанзия на Ка. В тази книга ще се опитаме да разкажем как Ка се е появил в рода на династията Яду и как е показал трансценденталните си качества. Много ярко описание на това е дадено в Шрӣмад Бхгаватам, особено в Десета песен, и в основата на тази книга е залегнал именно Шрӣмад Бхгаватам.

Освободените души слушат за забавленията на Бога и им се наслаждават. Обусловените души пък се интересуват от измислените истории на романите, които описват материалните дейности на простосмъртни хора. Разказите, които описват трансценденталните дейности на Бога, ще открием в Шрӣмад Бхгаватам и в другите Пури. Но все пак обусловените души предпочитат да четат традиционни скучни повествования. Те не проявяват интерес към забавленията на Бога, на Ка. А описанията на тези забавления са толкова прекрасни, че могат да доставят удоволствие на всички хора. В този свят има три категории хора. Едните, това са освободените души, другите са тези, които се опитват да се освободят, а третите са материалистите. Забавленията на Ка заслужават вниманието на всеки – и на освободените, и на тези, които се стремят към освобождение, и на заклетите материалисти.

Освободените души не изпитват никакво влечение към материални дейности. Теорията на имперсоналистите, че след освобождението живото същество спирало да действа и нямало нужда да слуша, не доказва, че освободената личност наистина е бездейна. Живата душа не може да бъде бездейна. Тя действа – или в обусловено, или в освободено състояние. Един болен човек също извършва дейности, но те му причиняват болка. Когато същият човек се излекува, той пак действа, но понеже е здрав, същите дейности му доставят удоволствие. Имперсоналистите успяват да се освободят от болестта на обусловените дейности, но нямат знание за дейностите на здравите хора. Тези, които наистина са освободени и притежават пълно знание, слушат за дейностите на Ка; това занимание е чиста духовна дейност.

За личностите, които са наистина освободени, е много съществено да слушат за забавленията на Ка. Съдържанието на тези истории доставя на освободената личност върховно наслаждение. А ако тези, които се стремят към освобождение, слушат произведения като Бхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам, пътят към освобождението им става ясен и открит. Бхагавад-гӣт е встъплението към Шрӣмад Бхгаватам. Когато човек изучава Гӣт, той напълно осъзнава кой е Бог Ка. А когато се намира в лотосовите крака на Ка, може да разбере разказите за него, представени в Шрӣмад Бхгаватам. Затова Бог Чайтаня съветва последователите си да разпространяват Ка-катх.

Ка-катх означава разкази, свързани с Ка. Има два вида ка-катх: разказите, изречени от Ка и разказите за Ка. Бхагавад-гӣт е повествование, излагащо философията или науката за Бога, което е изговорено от самия Ка. Шрӣмад Бхгаватам е повествование за дейностите и трансценденталните забавления на Ка. И двете са ка-катх. Заветът на Бог Чайтаня е ка-катх да се разпространява по целия свят, защото ако обусловените души, които страдат в оковите на материалното съществуване, се обърнат към ка-катх, ще се отвори пътят към освобождението им. Целта на тази книга е най-вече да помогне на хората да разберат Ка или ка-катх, защото по този начин те биха могли да се освободят от материалното робство.

Ка-катх ще се хареса и на най-големите материалисти, защото забавленията на Ка с гопӣте (пастирките) са досущ като любовните взаимоотношения между младите момичета и момчета в материалния свят. Всъщност половото привличане в човешкото общество не е неестествено, защото то съществува у личността на Изначалния Бог. Енергията на удоволствието се нарича Шрӣматӣ Рдхрӣ. Любовното чувство на основата на половото желание е изначален признак на Върховната Божествена Личност, затова ние, обусловените души, които сме неотделима част от Върховния, също изпитваме такива чувства, но в изкривен и непълен вид. Когато тези, които търсят полово наслаждение в материалния свят, чуят за забавленията на Ка с гопӣте, те ще изпитат трансцендентално удоволствие, макар и то да им се струва материално. Ползата им ще бъде, че постепенно ще се издигнат до духовно равнище. В Бхгаватам се казва, че ако човек слуша за забавленията на Бог Ка с гопӣте със смирение и от авторитетен източник, той ще се издигне до равнището на трансценденталното любовно служене на Бога и от сърцето му ще изчезне материалната болест на похотта. С други думи, това ще противодейства на материалния полов живот.

Ка привлича и освободените души, и личностите, които се опитват да се освободят, и примитивните обусловени материалисти. Според думите на Махрджа Парӣкит, който слушал за Ка от Шукадева Госвмӣ, ка-катх е еднакво подходяща за всички живи същества, независимо в какви условия на живот се намират те. Всеки един я оценява в най-висша степен. Но Махрджа Парӣкит ни предупреждава също така, че личностите, които се занимават само с убиване на животни и по този начин убиват самите себе си, може да не изпитат голямо влечение към ка-катх. Иначе казано, обикновените хора, които следват моралните принципи, изложени в писанията, ще бъдат привлечени, независимо от условията, в които живеят, но не и тези, които сами се убиват. Точната дума, употребена в Шрӣмад Бхгаватам, е пашу-гхна. Това означава да убиваш животни или да убиваш самия себе си. Личностите, които нито са постигнали себепознание, нито проявяват интерес към духовното осъзнаване, причиняват собствената си смърт; те се самоубиват. Тъй като човешката форма на живот ни е дадена, за да се себепознаем, ако пренебрегваме тази важна част от дейностите си, просто си губим времето – точно като животни. Този вид хора се наричат пашу-гхна. Другото значение на думата се отнася до ония, които наистина убиват животни. Това са месоядците (някои от тях ядат дори кучешко месо), които убиват животните по всякакви начини – на лов, с отваряне на кланици и т.н. Такива хора не се интересуват от ка-катх.

Цар Парӣкит отдавал особено значение на слушането на ка-катх, защото знаел, че прадедите му, особено дядо му Арджуна, са победили в голямата битка при Курукетра само благодарение на Ка. Можем да приемем и материалния свят като едно бойно поле. На него всеки води тежка борба за съществуване и на всяка крачка го дебне някаква опасност. Според Махрджа Парӣкит бойното поле Курукетра било като необятен океан, пълен с опасни животни. Дядо му Арджуна е трябвало да се сражава с велики герои като Бхӣшма, Дроа, Кара и много други, които не са били просто воини. Тях ги сравняват с океанската риба тимигила, която с лекота поглъща огромни китове. Великите воини на бойното поле Курукетра са можели да погълнат много, много воини от величината на Арджуна и само благодарение на милостта на Ка той е успял да ги убие до един. Както човек без никакви усилия прескача малката локвичка вода, събрала се в отпечатъка от копитото на теленце, така благодарение на милостта на Ка Арджуна с лекота прекосил обширния океан на битката при Курукетра.

Махрджа Парӣкит ценял много дейностите на Ка и по други причини. Ка спасил не само дядо му, но и него самия. В края на битката при Курукетра загинали всички потомци на династията Куру, в това число синовете и внуците на Дхтарра и от страна на Павите. На бойното поле загинали всички, с изключение на братята Пави. По това време Махрджа Парӣкит бил в утробата на майка си. Баща му бил син на Арджуна, наричал се Абхиманю и също загинал при Курукетра. Махрджа Парӣкит му бил посмъртно дете. Когато Парӣкит бил още в утробата на майка си, Ашваттхм изстрелял по него едно оръжие брахмстра, за да го убие. Тогава майка му Уттар се обърнала към Ка. Той влязъл в утробата ѝ като Свръхдуша, за да предотврати загубата на плода, и спасил Махрджа Парӣкит. Махрджа Парӣкит има и друго име – Виурта, – защото самият Бог Виу го спасил, когато той се намирал в утробата на майка си.

И така, всеки, независимо какъв живот води, трябва да се стреми да слуша за Ка и за дейностите му, защото Ка е Върховната Абсолютна Истина, Божествената Личност. Той е всепроникващ. Той живее във всяко сърце, но също и под формата на самата вселена. И въпреки това, както се описва в Бхагавад-гӣт, Той се появява в човешкото общество такъв, какъвто е, за да повика всеки в трансценденталната си обител, у дома, обратно при Бога. Всеки трябва да се стреми да опознае Ка и това е целта на тази книга: хората да могат да научат за Ка и да постигнат всички съвършенства на човешката форма на живот.

В Девета песен на Шрӣмад Бхгаватам Шрӣ Баладева е описан като син на Рохиӣ, една от съпругите на Васудева. Васудева, бащата на Ка, имал шестнайсет съпруги и една от тях била Рохиӣ, майката на Баларма. Но другаде се казва, че Баларма е син на Девакӣ. Как е възможно Той да е син и на двете? – Това бил един от въпросите на Махрджа Парӣкит към Шукадева Госвмӣ и с времето ще стигнем до отговора му. Освен това Махрджа Парӣкит попитал Шукадева Госвмӣ защо веднага след като Шрӣ Ка се появил като син на Васудева, Той бил отведен в дома на Нанда Махрджа във Вндвана, Гокула. Той искал да знае още с какво се е занимавал Бог Ка във Вндвана и после в Матхур. Освен това той бил особено любопитен да научи защо Ка е убил собствения си вуйчо Каса. Каса бил брат на майката на Ка и много близък негов роднина. Защо тогава Ка го е убил? Също така той попитал колко години Бог Ка е останал в човешкото общество, колко години е царувал в Дврак и колко съпруги е имал там. Обикновено царете катрии имат повече от една съпруга – затова Махрджа Парӣкит задал този въпрос. Тази книга се гради върху отговорите на Шукадева Госвмӣ на тези и на други въпроси на Махрджа Парӣкит.

Положението на Махрджа Парӣкит и на Шукадева Госвмӣ е единствено по рода си. Махрджа Парӣкит е най-подходящият човек, който би могъл да слуша за трансценденталните забавления на Ка, а Шукадева Госвмӣ е най-подходящият човек, който да ги опише. Благодарение на това щастливо съчетание ка-катх веднага започнала и от тези разговори хората могат да извлекат огромна полза.

Това повествование е било изложено от Шукадева Госвмӣ, когато Махрджа Парӣкит се е приготвял да напусне тялото си и е постел на брега на Ганг. За да увери Шукадева Госвмӣ, че няма да се умори да слуша ка-катх, Махрджа Парӣкит казал съвсем искрено: „Гладът и жаждата могат да безпокоят обикновените хора или пък мен, но разговорите за Ка са толкова прекрасни, че човек може да ги слуша, без да се умори, защото по този начин се издига на трансцендентално равнище.“ Ясно е, че човек трябва да е много щастлив, ако слуша сериозно ка-катх, както Махрджа Парӣкит. Той се отнасял с голямо внимание към тези разговори, защото очаквал смъртта си всеки миг. Всеки един от нас трябва да осъзнава, че смъртта може да дойде всеки миг. Животът не е сигурен. Можем да умрем всеки миг. Няма значение дали сме млади или стари. И преди да дойде смъртта, трябва да станем напълно осъзнати за Ка.

Докато цар Парӣкит чакал смъртта си, той слушал Шрӣмад Бхгаватам от Шукадева Госвмӣ. Когато царят изразил неуморното си желание да слуша за Ка, Шукадева Госвмӣ останал много доволен. Шукадева бил най-великият от всички разказвачи на Бхгавата и започнал да говори за забавленията на Ка, които унищожават всичко неблагоприятно в епохата на Кали. Той благодарил на царя за силното му желание да слуша за Ка и го насърчил с думите: „Скъпи царю, ти си много умен, щом с такова нетърпение очакваш да чуеш забавленията на Ка.“ Той казал на Махрджа Парӣкит, че слушането за забавленията на Ка и възпяването им е толкова благодатно, че пречиства и трите групи хора, които участват в него: тези, които разказват за трансценденталните забавления на Ка, тези, които слушат и тези, които питат. Тези забавления са като водата на Ганг, която извира от пръстите на крака на Бог Виу: те пречистват и трите свята – висшите, средните и низшите планетарни системи.