ГЛАВА ДЕВЕТА

Човек не трябва да търпи, ако някой хули Бога или преданите му. В тази връзка в Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (74.40) Шукадева Госвмӣ казва на Парӣкит Махрджа: „Скъпи царю, щом чуе злословия и хули срещу Бога и преданите му, ако човек не напусне веднага мястото, той се лишава от плодовете на всичките си благочестиви дейности“.

В един от стиховете на Шикака Бог Чайтаня казва: „Преданият трябва да бъде по-търпелив от дърво и по-смирен от трева. Той трябва да отдава цялата си почит на другите, без да очаква никаква почест за себе си“. Въпреки че като предан Бог Чайтаня бил толкова смирен и благ, когато научил за раните, нанесени на Шрӣ Нитнанда, Той се втурнал натам, готов да убие оскърбителите Джаги и Мдхи. Поведението на Бог Чайтаня има много важно значение. То показва, че ваиавите търпеливо и кротко могат да понесат всичко, което засяга тях самите, но няма да позволят никакви оскърбления, които засягат честта на Ка или на негов предан.

Срещу такива оскърбления може да се реагира по три начина. Ако човек чуе някой да злослови, трябва да намери по-силни аргументи, с които да обори клеветника. Ако не може да направи това, трябва не да стои кротко и смирено да слуша клеветите, а още там да сложи край на живота си. Ако не може да направи нито едно от горните две неща, веднага трябва да напусне това място. Ако преданият не постъпи по един от гореописаните три начина, той пада от положението си в преданото служене.

В Падма Пура се описва как ваиавите трябва да украсяват тялото си с тилак и огърлица от туласӣ: „Хората, които носят огърлица от туласӣ на шията си, бележат дванадесет места от тялото си като храмове на Виу със символите на Виу (четирите предмета, които Бог Виу държи в четирите си ръце – раковина, боздуган, диск и лотос) и имат виу-тилак на челата си, са предани на Бог Виу в този свят. Присъствието им пречиства целия свят и независимо къде се намират, те превръщат мястото във Вайкуха“.

Подобно утвърждение откриваме в Сканда Пура, където се казва: „Ямадӯтите никога не отиват при хората, които са украсени с тилак или с гопӣ-чандана (вид глина, подобна на хумата, която се добива в някои квартали на Вндвана), които бележат цялото си тяло със святите имена на Бога и на вратовете и гърдите си имат огърлици от туласӣ“. Ямадӯтите са стражите на цар Яма (бога на смъртта), който наказва всички грешници. Тези стражи никога не отиват при ваиавите. В историята на спасението на Аджмила, описана в Шрӣмад Бхгаватам, се казва, че Ямарджа съвсем категорично забранил на слугите си да ходят при ваиави. Ямарджа няма власт над тях.

В Падма Пура се казва още: „Човек, чието тяло е украсено с паста от сандалово дърво и с изображения на святото име на Бога, се освобождава от всички греховни последици и след смъртта си отива веднага на Калока, за да живее в общуване с Върховната Божествена Личност“.

Следващото правило гласи, че човек трябва да носи цветните гирлянди, които са предложени на мӯртите. В тази връзка в Единадесета песен на Шрӣмад Бхгаватам (6.46) Уддхава казва на Ка: „Скъпи Ка, аз вземам нещата, които Ти си използвал и на които си се наслаждавал: гирлянди от цветя, свещени предмети, дрехи и украшения. Аз се храня единствено с остатъците от храната Ти, защото съм твой вечен най-покорен слуга. Затова съм убеден, че влиянието на материалната енергия няма да се докосне до мен“. Това означава, че този, който следва посочените правила – украсява тялото си с тилак от гопӣ-чандана или със сандалова паста и носи гирляндите, предложени на Ка, – няма да бъде омагьосан от чара на материалната енергия. В мига на смъртта стражите на Ямарджа няма да се докоснат до такъв човек. Дори ако не следва всички принципи на ваиавите, но приема остатъците от храната, предложена на Ка (ка-прасда), с течение на времето той ще развие необходимите качества, за да се издигне до нивото на ваиавите.

А в Сканда Пура Брахм казва на Нрада: „Скъпи Нрада, този, който слага на врата си цветния гирлянд, носен преди това от Ка, се спасява от всички болести и от последиците на греховните дейности и постепенно се освобождава от материалните замърсявания“.

В Дврак мхтмя Бог Ка описва значението на танцуването пред мӯртите така: „Човек, който танцува пред мен с възторг и в дълбок екстаз на преданост и в тялото му се проявяват различни признаци на екстаза, може да унищожи всички последици от греховните дейности, които е извършвал в продължение на десетки хиляди години“. В същата книга Нрада казва: „От тялото на човек, който пляска с ръце и танцува пред мӯртите, показвайки признаци на екстаз, отлитат като птици всички греховни дейности“. Когато човек пляска с ръце, птиците отлитат; по същия начин всички греховни дейности, които са се натрупали в тялото ни, отлитат като птици, когато пляскаме с ръце и танцуваме пред мӯртите на Ка.

За покланянето и отдаването на почитания на мӯртите в Нрадӣя Пура се казва следното: „Дори човек, който е извършил велики ритуални жертвоприношения, не е равен на този, който просто отдава смирените си почитания на Бога, като му се покланя“. Човекът, който е извършил много големи жертвоприношения, ще получи резултатите от благочестивите си дейности, но когато тези резултати се изчерпят, той ще бъде принуден отново да се роди на Земята. А оня, който макар и веднъж е изразил почитта си към мӯртите, като им се е поклонил, няма да се върне повече в този свят, защото ще отиде направо в обителта на Ка.

В Брахма Пура се казва: „Човек, който види колесницата на Бога по време на фестивала Ратха-тр и стане прав, за да посрещне Бога, пречиства тялото си от всички греховни последици“.

Нещо подобно се казва в Бхавия Пура: „Дори ако човек произхожда от низше семейство, ако по време на Ратха-тр върви пред или зад колесницата на Бога, със сигурност ще получи богатства, равни на богатствата на Виу“.

В Пурите се твърди: „Хората, които посещават святите места за поклонение, такива като Вндвана, Матхур или Дврак, наистина са славни. Тези пътувания ще им помогнат да прекосят пустинята на материалното битие“.

В Хари-бхакти судходая също се говори за ползата от посещаването на храмовете на Бог Ка. Както обяснихме вече, според обичая всички предани от Вндвана, Матхур и Дврак се стремят да посещават храмовете в тези святи места. В Хари-бхакти судходая се казва: „Водени от чисто предано служене в Ка съзнание, тези, които отиват да видят мӯртито на Виу в храма, няма да бъдат принудени отново да влизат в затвора на майчината утроба“. По време на раждането обусловената душа забравя страданията, на които е била подложена в утробата, но пребиваването там всъщност е много болезнено и ужасно преживяване. За да го избегнат, хората трябва да посещават храмовете на Виу със съзнание, изпълнено с преданост. Тогава те лесно ще могат да се освободят от страданията на материалните раждания.

В Хари-бхакти судходая се казва: „Човек, който обикаля около мӯртито на Виу, може да се измъкне от кръговрата на раждането и смъртта в материалния свят“. Обусловената душа, водеща материално съществуване, се върти в цикъла на многократните раждания и смърти. Но тя може да се изтръгне от този кръговрат, ако просто обикаля мӯртите в храма.

Обредът Чтурмся се следва през четирите месеца на дъждовния сезон в Индия, като се започне от месец Шрваа (приблизително юли, август, септември и октомври). По време на тези четири месеца святите личности, които обикновено пътуват, за да разпространяват Ка съзнание, сега остават в някое свято място за поклонение. През този период строго трябва да се следват някои особени правила и ограничения. В Сканда Пура се казва, че ако през този период някой обиколи храма на Виу поне четири пъти, той е пропътувал из цялата вселена и е видял всички святи места, през които текат водите на Ганг. Като следва регулиращите принципи на Чтурмся, човек много бързо се издига до платформата на преданото служене.

Арчан означава обожаване на мӯртите в храма. Като обожава мӯртите, човек на практика потвърждава, че не е тяло, а чиста душа. В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (81.19) се разказва как Судм, близък приятел на Ка, по пътя към къщата на един брхмаа си говорел на себе си: „Достатъчно е човек да обожава Ка, за да постигне много лесно всички блага на райския разкош, освобождението, управляването на планетарните системи във вселената, всички богатства в материалния свят и мистичните сили от следването на йога“.

Случката, която предизвикала тези думи на Судм, била следната. Шрӣ Ка поръчал на приятеля си Судм да отиде в къщата на един брхмаа и да поиска малко храна. По това време брхмаите извършвали голямо жертвоприношение и Шрӣ Ка казал на Судм да ги помоли за малко храна, защото Той и Баларма са много гладни. Когато Судм отишъл там, брхмаите отказали да му дадат каквото и да било, но щом съпругите им чули, че Шрӣ Ка иска нещо за ядене, веднага взели със себе си множество вкусни блюда и побързали да ги занесат на Шрӣ Ка. Във Виу рахася също се казва: „На този свят всеки човек, който обожава Виу, лесно може да достигне всеблаженото царство на Бога, наречено Вайкухалока“.

Във Виу рахася се казва: „Всеки, който може да служи на Бога така, както царските прислужници служат на царя, със сигурност след смъртта ще се издигне до обителта на самия Ка“. Всъщност в Индия храмовете са досущ като царски дворци. Те не са обикновени сгради, защото на Ка трябва да се отдава обожание, което да не отстъпва на почестите, които получава царят в двореца си. Във Вндвана има стотици храмове, в които на мӯртито се отдават царски почести. В Нрадӣя Пура се казва: „Ако човек остане в храма на Бога дори само няколко мига, той ще може да постигне трансценденталното царство на Бога“.

Следователно богатите хора трябва да строят великолепни храмове, в които да се обожава Виу. Хората ще бъдат привлечени от богатото обожание, ще посещават храмовете и по този начин ще имат възможност да танцуват пред Бога, да възпяват святото му име или поне да слушат святото му име. Така всеки ще получи възможност да се издигне до царството на Бога. Иначе казано, дори най-простият човек, който посещава такъв храм, може да се сдобие с най-голямата благословия, какво остава за преданите, които постоянно служат на Бога в пълно Ка съзнание.

В тази връзка можем да посочим един откъс от Четвърта песен на Шрӣмад Бхгаватам (21.31), в който цар Птху казва на поданиците си: „Скъпи граждани, знайте, че Върховната Божествена Личност Хари е истинският спасител на всички паднали обусловени души. Нито един полубог не е в състояние да спаси обусловените души, защото полубоговете също са обусловени. Една обусловена душа не може да освободи друга обусловена душа. Това може да направи само Ка или някой негов истински представител. Водите на Ганг, които извират от пръстите на нозете на Бог Виу, обливат Земята и другите планети, спасявайки всички обусловени и грешни живи същества, да не говорим за тези, които постоянно служат на Бога. Тяхното освобождение е гарантирано дори ако те са натрупали греховни дейности от много, много животи“. Казано другояче, човек, който обожава мӯртите, може да сведе до минимум греховните последици, които са се трупали у него в продължение на много минали животи. Начинът на обожание вече бе описан и човек трябва да се опита да следва стриктно тези правила и ограничения.

В Лига Пура за възхваляването и възпяването на Бога се казва следното: „Един брхмаа, който постоянно пее за величието на Бога, със сигурност ще се издигне до планетата на Върховната Божествена Личност. Бог Ка оценява тези песни по-високо дори от молитвите, които му отдава Шива“.

Когато човек пее високо за величието на дейностите на Бога, за качествата му, формата му и пр., това се нарича сакӣртана. Сакӣртана означава и общо, колективно възпяване на святото име на Бога.

Във Виу дхарма има един откъс, в който се възхвалява процесът на общото възпяване: „Скъпи царю, думата „Ка“ притежава такава сила, че всеки един, който възпява това свято име, веднага се освобождава от последиците на греховните дейности, които е вършил през много, много животи“. Това е факт. В Чайтаня чаритмта се казва следното: „Човек, който повтори святото име на Ка дори веднъж, може да неутрализира последиците на повече греховни дейности, отколкото е в състояние да извърши“. Един грешник е в състояние да извърши много грехове, но никой не може да извърши толкова много грехове, че еднократното изговаряне на „Ка“ да не може да ги помете до един.

В Седма песен на Шрӣмад Бхгаватам (9.18) Махрджа Прахлда се обръща със следната молитва към Бога: „Скъпи Боже Нсиха, ако мога да постигна положението на твой слуга, ще имам възможност да слушам за дейностите Ти. Ти си върховният приятел и върховният обект на обожание. Забавленията Ти са трансцендентални и просто като слуша за тях, човек може да се очисти от всичките си греховни дейности. Аз не се тревожа за тези греховни дейности, защото просто като слушам описанията на забавленията Ти, ще се освободя от всички замърсявания на материалните привързаности“.

Има много песни, които възхваляват дейностите на Бога: Брахма сахит, изпята от Брахм; Нрада пачартра, изпята от Нрада Муни; Шрӣмад Бхгаватам, изпят от Шукадева Госвмӣ. Който чуе тези песни, много лесно може да се измъкне от клопката на материалните замърсявания. Нищо не трябва да препятства слушането на тези песни за Бога. Те са стигнали до нас през стотици милиони години; дори днес хората могат да се възползват от тях. Тогава защо не използваме докрай тази възможност и да постигнем освобождение?

В Първа песен на Шрӣмад Бхгаватам (5.22) Нрада Муни казва на ученика си Всадева: „Скъпи Вса, трябва да знаеш, че хората, които се подлагат на отречения, изучават Ведите, извършват големи жертвоприношения, пеят химните на Ведите, разсъждават върху трансценденталното знание и се занимават с благотворителност, вършат всички тези благочестиви дела само за да могат да получат място в обществото на предани и да възпяват величието на Бога“. Тук се утвърждава, че славенето и възпяването на Бога е най-висшата дейност за живото същество.

Когато една мантра или химн се произнася тихо и бавно, това се нарича джапа. Ако същата мантра се пее високо, това се нарича кӣртан. Например когато човек повтаря мах-мантрата (Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе) тихо, само за себе си, това се нарича джапа. Когато същата мантра се пее високо, така че да може да се чува от всички останали, това е кӣртан. Мах-мантрата може да се използва както за джапа, така и за кӣртан. Джапата облагодетелства само този, който повтаря мантрата, а кӣртанът облагодетелства всички, които могат да го чуят.

В Падма Пура се казва: „Пътищата на освобождението и дори на райското щастие се отварят пред този, който възпява святото име тихо или силно“.

В Сканда Пура има един откъс, в който се говори за отдаването в лотосовите нозе на Бога. Там се казва, че тези, които са сериозни в преданото служене, могат да се отдадат на Ка по един от следните три начина: 1) сампрртхантмик – много искрено и прочувствено да се молят на Бога; 2) даиня-бодхик – смирено да се подчиняват на волята му; 3) ллас-майӣ – да се стремят да постигнат съвършенство. Желанието за постигане на съвършенство в духовния живот не е сетивно наслаждение. Когато човек реализира до някаква степен естествените си взаимоотношения с Върховната Божествена Личност, той осъзнава какво е изначалното му положение и у него се появява желание отново да го постигне и да бъде приятел, слуга, родител или любим на Ка. Това се нарича ллас-майӣ – много силно желание за връщане в естественото положение. Това равнище на отдаване (ллас-майӣ) идва, когато човек постигне съвършено освобождение, за което има специално название – сварӯпа-сиддхи; тогава живото същество с помощта на съвършения си духовен напредък и на просветлението разбира изначалните си взаимоотношения с Бога.

В Падма Пура има една молитва, която е израз на прочувственото отдаване на Бога (сампрртхантмик): „О, Господи, знам, че младите девойки изпитват естествено влечение към юношите, а юношите – към девойките. И се моля в лотосовите Ти нозе умът ми винаги да се стреми към теб по същия начин“. Това сравнение е много точно. Когато един младеж види девойка или девойка види младеж, те изпитват един към друг естествено влечение, без да е нужно някой да ги учи на това. Това естествено влечение е вродено и се дължи на половия импулс. Примерът е материален, но преданият се моли да може да развие подобна спонтанна привързаност към Върховния Бог, която е лишена от всякакви користни желания и за която няма никаква друга причина. Това естествено влечение към Бога е съвършенството в себепознанието.

Пак в Падма Пура се казва следното за смиреното подчиняване на волята на Бога: „О, Господи, сред всички живи същества няма по-голям грешник от мен. Аз съм най-големият оскърбител. Аз съм толкова грешен и извършвам толкова оскърбления, че горя от срам, когато дойда при теб, за да изповядам греховете си“. Такова е естественото състояние на предания. Това, че обусловената душа е извършвала греховни дейности в миналия си живот, не е чудно; тя трябва да признае това пред Бога и да му се изповяда. Щом направи така, Богът ще ѝ прости заради искреността ѝ. Но това не означава, че човек може да злоупотребява с безпричинната милост на Бога – да мисли, че ще му се прощава до безкрайност, и затова да продължава да върши грехове. Така мисли само този, който е лишен от всякакъв срам. А тук ясно се казва: „Когато дойда да изповядам греховете си, изгарям от срам“. Няма нищо по-глупаво от това да се мисли, че Богът ще прости на този, който не се срамува от греховете си и продължава да ги върши, надявайки се на милостта му. Никъде във ведическата литература не се казва подобно нещо. Истина е, че като повтаря святото име на Бога, човек се пречиства от всички греховни дейности от миналия си живот. Но това не означава, че след като се пречисти, отново може да започне да върши грехове и да се надява пак да се пречисти. Това са глупави схващания, които нямат място в преданото служене. Има хора, които мислят: „През седмицата ще върша греховни дейности, накрая ще отида в храма или на църква, ще си изповядам греховете, за да се пречистя, и отново ще мога да съгрешавам“. Това е много неинтелигентно и оскърбително и авторът на Бхакти-расмта синдху не го одобрява.

Отдаването на Бога, съпроводено от желание за съвършенство, се описва в Нрада пачартра. Преданият казва: „О, Господи, кога ще дойде денят, когато ще ме помолиш да Ти вея с ветрило и в удоволствието си ще ми кажеш: „Движи ветрилото така!“. В този стих се изразява силното желание на предания да разхлажда тялото на Върховната Божествена Личност, като вее с ветрило. Това означава, че той копнее да стане личен придружител на Върховния Бог. Естествено, всички предани общуват с Бога непосредствено – било то като слуги, като приятели или като любими. Но в зависимост от наклонностите си човек желае точно определен вид от тези взаимоотношения. Тук преданият изразява желание да стане слуга на Бога и да му вее с ветрило като вътрешната му енергия Лакмӣ, богинята на щастието. Той иска Божествената Личност да бъде удовлетворена и да му посочи как да движи ветрилото. Това отдаване на Бога, придружено от трансцендентално желание (лласмайӣ вигяпти), е най-висшата степен на съвършенство в духовното познание.

Пак в Нрада пачартра е описана и друга форма на отдаване. Преданият казва: „Скъпи лотосооки Господи, ще дойде ли някога денят, когато ще бродя като безумен по брега на Ямун и ще повтарям святото Ти име, а от очите ми безспир ще се изливат сълзи?“. Това е друго равнище на съвършенството. Бог Чайтаня също искал един миг да му се струва като дванадесет години и целият свят да бъде пуст за него, когато не може да вижда своя скъп Бог. Човек трябва да се моли с чувство и да има силно желание да върши служенето си за Бога. Всички велики предани ни учат на това, особено Бог Чайтаня.

С други думи, преданият трябва да се научи да плаче за Бога. Човек трябва да научи това просто нещо, трябва да има много силно желание и наистина да умолява Бога със сълзи на очи да върши някакво определено служене за него. Това се нарича лаулям, а тези сълзи са цената, която трябва да се плати за постигането на най-висшето съвършенство. Ако човек развие лаулям, непреодолимо желание да се срещне с Бога и да му служи по определен начин, с това той ще може да заплати правото си да влезе в Божието царство. Цената, на която човек може да влезе в Божието царство, няма материални измерения. Единственото, срещу което може да се влезе в това царство, е лаулям лласмайӣ – горещото желание и жажда.

Според великите и вещи учени цялата Бхагавад-гӣт, и особено Единадесетата ѝ глава, където Арджуна се моли на вселенската форма на Бога, съдържа редица авторитетни молитви. Казва се още, че всички стихове на Гаутамӣя тантра са молитви. Стотици молитви към Бога има и в Шрӣмад Бхгаватам. Преданите трябва да изберат някои от тях и да ги повтарят. В Сканда Пура величието на тези молитви се описва по следния начин: „Преданите, чиито уста винаги са украсени с молитви към Бог Ка, биват почитани дори от великите святи личности и мъдреци. Тях ги обожават и самите полубогове“.

Тези, които не са особено умни, не обожават Ка, а различните полубогове, за да се сдобият с някакви материални блага. Но тук се казва, че самите полубогове обожават преданите, които постоянно отдават молитви на Бога. Чистите предани не искат нищо от полубоговете, напротив, самите полубогове горят от желание да им отдават молитви.

В Нсиха Пура се казва: „Този, който дойде пред мӯртито на Ка и започне да се моли, се освобождава от всички последици на греховните си дейности и става достоен да се издигне до Вайкухалока“.

В Падма Пура се отбелязва следното: „Човек, който почита прасдам и редовно се храни с него, но не пред мӯртите, и пие чарамта (водата, предложена в лотосовите нозе на Бога, в която има семена от туласӣ), незабавно може да постигне всичко, което се получава с извършването на десет хиляди жертвени обреда“.

Чарамта се получава сутрин, когато свещенослужителите къпят Бога, преди да започнат да го обличат. Ухаещата от парфюми и цветя вода облива лотосовите нозе на Бога, събира се и се смесва с кисело мляко. По този начин чараамтата притежава не само изключителна духовна стойност, но и много изискан аромат и вкус. Както се казва в Падма Пура, дори човек, който никога не е имал възможността да даде милостиня, да извършва големи жертвоприношения, да изучава Ведите или да обожава Бога – с други думи, дори този, който никога не е извършвал благочестиви дела, – ще може да влезе в царството на Бога, ако отива в храма и пие чарамта. Обикновено чарамтата се държи в голяма кана в храма. Преданите, които идват, за да се поклонят на мӯртите, с голямо смирение приемат три капки чарамта и изпитват от това пълно трансцендентално блаженство и щастие.

В Хари-бхакти судходая за благовонията, които се предлагат в храма, се говори следното: „Когато вдъхват приятния аромат на благовонията, предложени на мӯртите, преданите се изцеляват от отровата на материалните замърсявания, както човек, ухапан от змия, оздравява, като помирише лековити билки“. Този стих се обяснява така. В джунглите растат лечебни треви и опитните лечители знаят как да ги използват, за да върнат в съзнание този, който е ухапан от змия. Достатъчно е човек да помирише билката, за да оздравее от отровното ухапване. Този пример е много подходящ за случая, когато човек отива в храма и вдъхва аромата на благовонията, предложени на мӯртите – тогава той се освобождава от всички материални замърсявания.

Всеки предан, който идва в храма, трябва да предложи нещо на мӯртите – плод, цветя, благовония и пр. Ако човек не може да предложи пари, може да даде нещо друго. В Индия по обичай всички мъже и жени, които сутрин идват да посетят храма, носят разни неща. Това може да бъде дори само шепа ориз или брашно. Но е закон: човек не може да отиде при свята личност или при мӯрти и да не им занесе нищо. Подаръкът може да е и много скромен, и много скъп. Но винаги трябва да се предложи нещо, дори цвете, малко плодове, малко вода – това, което е по възможностите на човека. И така, когато преданите идват сутрин в храма, за да предложат нещо на мӯртите, те усещат приятния аромат на благовонията и веднага се пречистват от отровата на материалното съществуване.

В тантра-шстра се казва: „Ако благоуханието на гирлянда, предложен на мӯртите в храма, стигне до ноздрите на някой човек, той веднага се освобождава от робството на греховните си дейности. И дори ако човекът не извършва греховни дейности, щом помирише тези цветя, останали от мен, той може да напредне и от мвдӣ (имперсоналист) да стане предан“. Има няколко примера в потвърждение на това и най-показателният от тях е случаят с преобразяването и напредъка на четиримата Кумри. Те били имперсоналисти мвдӣ, но когато помирисали предложените в храма цветя и благовония, се превърнали в предани. От цитирания стих става ясно, че мвдӣте (имперсоналистите) в една или друга степен са замърсени. Те не са чисти.

Шрӣмад Бхгаватам потвърждава това: „Този, който не се е пречистил от последиците на всичките си греховни дейности, не може да бъде чист предан. У чистите предани не съществува и сянка на съмнение във върховенството на Божествената Личност, затова те винаги са в Ка съзнание и отдават предано служене“. В Агастя сахит се казва нещо подобно – че трябва да се стремим да вдъхваме аромата на цветята, които са предложени на Ка в храма, за да пречистим замърсеното си обоняние.

Във Виу дхармоттара за докосването до лотосовите нозе на Бога се казва: „Само човек, който е получил посвещение като ваиава и отдава предано служене в Ка съзнание, има правото да докосва тялото на мӯртите“. В Индия ведическата традиция забранява на хората от низшите класи, особено на уличните метачи и на чалите, да влизат в храма. По времето на политическата дейност на Ганди този факт доведе до големи вълнения. Тази забрана е продиктувана от това, че подобни хора имат много нечисти навици. Но на тях им се предоставя друга възможност да се издигнат до най-висшите степени в преданото служене, и това е възможността да общуват с чисти предани. Достъпът до преданото служене е свободен за всеки, независимо от произхода му. Но човек първо трябва да се пречисти. Хората трябва да се възползват от метода за пречистване. Ганди искаше да ги пречисти просто като им даде едно измислено име, хари-джана („деца на Бога“), и това предизвика истинска война между собствениците на храмовете и последователите му.

Но както и да е, законът, който действа днес, е закон на всички писания. Той гласи, че всеки, който се е пречистил, има право да влезе в храма. Това е истината. Но само този, който е получил посвещение и стриктно следва правилата и регулиращите принципи, може да влезе и да докосне мӯртите. А тези, които докосват тялото на мӯртито и следват регулиращите принципи, веднага се освобождават от замърсяванията на материалните грехове и много бързо постигат всичките си желания.

Във Варха Пура се възхвалява съзерцаването на мӯртито на Шрӣ Ка в храма. Преданият казва: „Скъпи Васундхар, този, който отиде във Вндвана и види мӯртито на Говиндадева, се освобождава от съда на Ямарджа и получава правото да проникне в най-висшите планетарни системи, обитавани от полубоговете“. Това означава, че дори обикновеният човек, който отива във Вндвана от любопитство и случайно се отбива в някой храм, особено ако това е храмът на Говиндадева, със сигурност ще се издигне поне до висшите планетарни системи, ако не до духовното царство. С други думи, достатъчно е човек просто да види мӯртито на Говинда във Вндвана, за да напредне изключително много в благочестивия живот.

В Сканда Пура се описва какво може да постигне човек, като наблюдава церемонията на обожаването на мӯртито на Бога (рати): „Ако някой съзерцава лицето на Бога по време на рати, той може да се освободи от всички греховни последици, трупали се в продължение на стотици хиляди и милиони години. Той ще получи прошка дори за убийството на брхмаа и други подобни действия“.

Както вече обяснихме, преданите трябва да честват различните празници, такива като рождения ден на Ка, рождения ден на Бог Рмачандра, рождените дни на някои видни ваиави, церемонията Джхулана-тр (когато люлеят Бога на люлка) и Дола-тр (празник в чест на дейностите на Бога през месец март). По време на всички тези празници Богът се слага в колесница, която обхожда улиците на града, за да могат хората да се възползват от възможността да го видят. В Бхавия Пура се казва: „При тези церемонии дори чала (кучеядецът), който от любопитство види Бога в колесницата, може да стане един от придружителите на Виу“.

В Агни Пура се казва: „Всеки един, който гледа с радост обожаването на мӯртите в храма, ще се сдобие с резултатите на кри йога, описани в Пачартра. Кри йога е система, която много прилича на преданото служене, но е предназначена най-вече за йогӣте мистици. С други думи, това е метод, с помощта на който йогӣте мистици постепенно могат да стигнат до равнището на преданото служене на Бога.