Текст седми

Святото име на Бог Ка, неговите качества и забавления имат природата на абсолютна истина, красота и блаженство. По своята същност те са много сладки, като захарен бонбон, който се харесва на всички. Незнанието се сравнява с жълтеницата, причинявана от жлъчните секрети. Езикът на болния от жълтеница човек не може да се наслади на вкусния захарен бонбон. Той усеща сладкото като много горчиво. По същия начин авид (невежеството) изкривява способността ни да се наслаждаваме на трансценденталните имена, качества, форми и забавления на Ка. Въпреки болестта, ако някой много грижовно и внимателно приеме Ка съзнание, повтаря святото име и слуша за трансценденталните забавления на Ка, невежеството му ще бъде унищожено и той ще може да изпита сладостта на трансценденталната природа на Ка и на всичко, свързано с него. Възстановяването на духовното здраве е възможно само чрез правилното развиване на Ка съзнание.

Когато един човек в материалния свят се интересува повече от материалистическия начин на живот, отколкото от Ка съзнание, смята се, че състоянието му е болестно. Нормалното ни състояние е да бъдем вечни слуги на Бога (джӣвера сварӯпа хая – кера нитя-дса). Здравето се загубва, когато живото същество забравя Ка поради това, че е привлечено от външните черти на м, енергията на Ка. Светът на м се нарича дуршрая, което значи „лъжливо, лошо убежище“. Този, който влага вярата си в дуршрая, таи напразни надежди. В материалния свят всички се стремят към щастие и въпреки че постоянните им опити се провалят, поради незнание, те не могат да разберат грешките си. Хората се опитват да поправят една грешка, като вършат друга. Това представлява борбата за съществуване в материалния свят. Когато кажете на човек в такова състояние да се заеме с Ка съзнание и да бъде щастлив, той не приема съвета ви.

Движението за Ка съзнание се разпространява из целия свят, за да излекува това грубо невежество. Хората са заблуждавани от слепи водачи. Лидерите на човешкото общество – политици, философи и учени – са слепи, защото не са Ка осъзнати. Според Бхагавад-гӣт те всъщност са грешни негодници и най-низшите измежду хората, защото атеистичният им начин на живот напълно ги е лишил от истинско знание.

„Поразително глупавите безбожници, най-низшите сред хората, тези, чието знание е отнето от илюзията и тези с атеистична природа на демони, никога не ми се отдават“ (Бхагавад-гӣт 7.15).

Такива хора никога не се отдават на Ка и се противопоставят на желаещите да приемат подслон при него. Когато подобни атеисти започнат да ръководят обществото, цялата атмосфера се пренасища с невежество. В такава обстановка хората не приемат твърде въодушевено движението за Ка съзнание, както болният, който страда от жълтеница, не се наслаждава на вкусния захарен бонбон. Но трябва да знаем, че единственият лек срещу жълтеницата е захарният бонбон. По подобен начин единственото средство за спасение на човечеството от безизходицата, в която е попаднало, е Ка съзнание – възпяването на святите имена на Бога: Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе. Макар че Ка съзнание може да не е много приятно за болния, Шрӣла Рӯпа Госвмӣ съветва: ако иска да се излекува от болестта на материализма, човек трябва да го приеме с много грижа и внимание. Лечението започва с Харе Ка мах-мантрата, защото като повтаря святото име на Бога, той се освобождава от всички погрешни схващания на обусловеното от материята състояние (чето-дарпаа-мрджанам). Авид, неразбирането на духовната същност, създава в сърцето ахакра, лъжливото его.

Истинската болест е в сърцето. Но ако пречисти ума си, ако пречисти съзнанието си, човек няма да страда от болестта на материализма. За да пречисти ума и сърцето си от цялото неразбиране, човек трябва да започне да повтаря Харе Ка мах мантрата. Това е лесно и благотворно. Като повтаря святото име на Бога, той се спасява от бушуващия пожар на материалното съществуване.

В повтарянето на святото име на Бога има три етапа: оскърбителен етап, етап с намаляване на оскърбленията и съвършен етап. Когато един начинаещ започне да повтаря Харе Ка мантрата, обикновено той допуска много оскърбления. Има десет основни оскърбления и ако преданият ги избягва, той може да достигне следващия етап  намиращ се между възпяването с оскърбления и съвършеното възпяване. Когато достигне съвършения етап, човек веднага постига освобождение. Това се нарича бхава-мах-двгни-нирвпанам. Когато се освободи от бушуващия пожар на материалното съществуване, той може да се наслади на вкуса на трансценденталния живот.

Изводът е, че за да се освободим от материалната болест, трябва да започнем да повтаряме Харе Ка мантрата. Движението за Ка съзнание е специално предназначено да създаде атмосфера, в която хората могат да започнат да повтарят Харе Ка мантрата. Човек трябва да започне с вяра и когато в процеса на повтаряне вярата му укрепне, той може да стане член на Обществото. Ние изпращаме групи за сакӣртана по целия свят и те виждат, че дори в най-отдалечените части на света, където няма знание за Ка, Харе Ка мах мантрата привлича при нас хиляди хора. Понякога хората подражават на преданите, като само след няколко дена си обръсват главите и започват да повтарят Харе Ка мах мантрата. Наистина, това е подражателство, но подражанието на нещо хубаво е желателно. Постепенно някои от подражателите пожелават да получат посвещение от духовен учител.

Ако човек е искрен, той получава посвещение; този етап се нарича бхаджана кри. Тогава той наистина започва да служи на Бога, като редовно повтаря Харе Ка мах мантрата по шестнадесет кръга дневно, въздържа се от забранен секс, интоксиканти, месоядство и хазарт. Чрез бхаджана кри човек се освобождава от замърсяването на материалистическия живот. Той вече не ходи по ресторанти и хотели да се храни с така наречените „пикантни ястия“, сготвени с месо и лук, нито пък пуши и пие чай или кафе. Той не само се въздържа от извънбрачния секс, но и напълно избягва половото общуване. Нито пък си губи времето със спекулации или хазарт. По този начин се пречиства от нежеланите неща (анартха нивтти). С думата анартха се назовават нежеланите неща. Анартхите са преодолени, когато човек се привърже към движението за Ка съзнание.

Когато се освободи от нежеланите неща, той става установен в изпълнението на дейностите си в Ка съзнание. Всъщност той се привързва към тези дейности и изпитва екстаз, когато отдава предано служене. Това се нарича бхва, предварително пробуждане на спящата  любов към Бога. Така обусловената душа се освобождава от материалното съществуване и загубва интерес към телесното разбиране за живота, включително към материалното богатство, материалното знание, към всякакво материално привличане. Тогава човек може да разбере кой е Богът, Върховната Личност и какво представлява неговата м.

Въпреки че м винаги присъства, ако преданият достигне бхва, тя не може да  го безпокои – той вижда истинската ѝ позиция. М означава забрава на Ка, а забравата на Ка и съзнанието за Ка са като сянката и светлината. Ако остане в сянката, човек не може да се наслаждава на удобствата, предлагани от светлината, а ако остане в светлината, тъмната сянка не го смущава. Приемайки Ка съзнание, човек постепенно се освобождава и остава при светлината. Всъщност той дори не докосва тъмнината. Както се потвърждава в Чайтаня чаритмта (Мадхя 22.31):

„Ка е сравняван със слънчевата светлина, а м – с тъмнината. Там, където е слънчевата светлина, не може да има тъмнина. Щом човек приеме Ка съзнание, тъмнината на илюзията, въздействието на външната енергия незабавно изчезва.“