Текст осми

Тъй като умът може да бъде враг или приятел, трябва да го възпитаваме така, че да ни стане приятел. Движението за Ка съзнание е предназначено да научи ума постоянно да бъде зает в работа за Ка. Умът побира стотици и хиляди впечатления – не само от този живот, но и от много, много животи в миналото. Тези впечатления понякога влизат в досег едно с друго и създават противоречиви картини. Така начинът, по който работи умът, може да стане опасен за обусловената душа. Студентите по психология са запознати с разнообразните психически промени в ума. В Бхагавад-гӣт (8.6) се казва:

„Каквото състояние на съществуване човек помни, когато напуска тялото си, такова състояние ще постигне.“

В момента на смъртта умът и интелигентността на живото същество създават фината форма на тялото за следващия живот. И ако умът ни внезапно помисли за нещо не особено привлекателно, ще се наложи да приемем съответното раждане в следващия си живот. Но ако в момента на смъртта човек мисли за Ка, той отива в духовния свят, Голока Вндвана. Процесът на прераждане е много фин; затова Шрӣла Рӯпа Госвмӣ съветва преданите: обучете умовете си така, че да не могат да помнят нищо друго освен Ка. По същия начин езикът трябва да бъде приучен да говори само за Ка и да вкусва само ка прасада. Шрила Рупа Госвами съветва по-нататък: тихан врадже –  човек   трябва да живее във Вндвана или в коя да е част на Враджабхӯми. Враджабхӯми, земята на Вндвана, заема територия от осемдесет и четири кроши. Една кроша е равна на две квадратни мили. Когато човек заживее във Вндвана, той трябва да приеме подслон при някой напреднал предан. По този начин трябва винаги да мисли за Ка и забавленията му. Това е по-подробно разяснено от Шрӣла Рӯпа Госвмӣ в неговата Бхакти-расмта синдху (1.2.294):

„Преданият трябва винаги да живее в трансценденталната област Враджа и постоянно да бъде зает с ка смаран джана чся прехам, т.е. в помнене на Шрӣ Ка и на любимите му придружители. Следвайки стъпките на придружителите на Бога и под вечното им ръководство, той може да развие силен копнеж да му служи.“

Пак в Бхакти-расмта синдху (1.2.295) Шрӣла Рӯпа Госвмӣ заявява:

„В трансценденталната земя на Враджа (Враджа дхма) човек трябва да служи на Върховния Бог Шрӣ Ка с чувство, което изпитват и придружителите на Бога; да приеме прякото ръководство на някой придружител на Ка и да следва стъпките му. Този метод е приложим и за етапа на сдхана (духовна практика, изпълнявана в състояние на обвързаност с материята), и за етапа на сдхя (осъзнаването на Бога), когато човек е сиддха пуруша, духовно съвършена душа“.

Шрӣла Бхактисиддхнта Сарасватӣ хкура прави следния коментар върху този стих: „Този, който все още не е развил интерес към Ка съзнание, трябва да се откаже от всички материални мотиви и да научи ума си да следва прогресивните регулиращи принципи – възпяването и помненето на Ка, името, формата, качествата и забавленията му. Като развие по този начин вкус към тези дейности, той би трябвало да се опита да живее във Вндвана и да прекарва времето си постоянно помнейки името, славата, забавленията и качествата на Ка, под ръководството и покровителството на опитен предан. Това е същината на всички наставления, свързани с преданото служене.

Един начинаещ трябва винаги да слуша ка катх. Този етап се нарича шраваа даш, етап на слушане. Като постоянно слуша трансценденталното свято име на Ка и слуша за неговата трансцендентална форма, качества и забавления, човек може да достигне до етапа на приемане, наричан варана даша. Тогава той се привързва към слушането на ка катх. Когато е способен да възпява в екстаз, достига смаравастх, етапа на помнене. Помнене, вглъбяване, медитация, постоянно помнене и транс – това са петте етапа на нарастващата ка смараа. Първоначално помненето на Ка често се прекъсва, но по-нататък то става непрестанно. Когато споменът стане постоянен, той е съсредоточен и се нарича медитация. Когато медитацията се разшири и стане неизменна, тя се нарича анусмти. Чрез непрекъсната, постоянна анусмти човек достига самдхи, етапа на духовния транс. След като смараа даш или самдхи се развие напълно, душата започва да осъзнава изначалната си, естествено присъща позиция. Тогава тя може съвършено и ясно да разбере вечната си връзка с Ка. Това се нарича сампатти даш, съвършенство на живота.

Чайтаня чаритмита съветва начинаещите да се откажат от всички користни желания и просто да се заемат с регулирано предано служене на Бога според указанията на писанията. По този начин те постепенно ще развият привързаност към името, славата, формата и качествата на Ка. Когато човек развие тази привързаност, той може да служи на лотосовите нозе на Ка спонтанно, дори без да следва предписаните принципи. Това състояние се нарича рга бхакти, предано служене в спонтанна любов. На този етап преданият може да следва примера на някой от вечните придружители на Ка във Вндвана. Това се нарича ргнуга бхакти. Ргнуга бхакти, спонтанното предано служене, се извършва в шнта раса, когато човек се стреми да бъде като кравите на Ка, като тоягата или флейтата в ръката му, или като цветята около шията му. В дся раса човек следва примера на слуги като Читрака, Патрака или Рактака. В приятелската сакхя раса той може да стане приятел на Ка като Баладева, Шрӣдм или Судм. Във втсаля раса, характеризираща се с родителска обич, човек може да стане като Нанда Махрджа и Яшод, а в мдхуря раса, расата на интимна любов, човек може да стане като Шрӣматӣ Рдхрӣ или приятелките ѝ, като Лалит и прислужничките ѝ (маджарӣте), като Рӯпа и Рати. Това е същината на всички напътствия във връзка с преданото служене.“