No edit permissions for Bulgarian

Текст осми

тан-нма-рӯпа-чаритди-сукӣртанну-
смтьо крамеа расан-манасӣ нийоджя
тихан врадже тад-анурги-джаннугмӣ
кла найед акхилам итй упадеша-срам

тат на Бог Ка; нма святото име; рӯпа форма; чарита-ди характер, забавления и т.н.; су-кӣртана внимателно обсъждане или възпяване; анусмтьо и в помненето; крамеа постепенно; расан езикът; манасӣ и умът; нийоджя ангажиране; тихан живеейки; врадже във Враджа; тат към Бог Ка; анурги привързан; джана личности; анугмӣ следвайки; клам време; найет трябва да използваме; акхилам пълно; ити така; упадеша на съвет или инструкция; срам същността.

Същността на всички съвети се свежда до това човек постоянно, двайсет и четири часа в денонощието, да повтаря внимателно и да помни името на Бога, трансценденталната му форма, качества и вечните му забавления, и така постепенно да ангажира езика и ума си. С такава нагласа той трябва да живее във Враджа (Голока Вндвана дхма) и да служи на Ка под ръководството на преданите. Човек трябва да следва стъпките на любимите предани на Бога, които са дълбоко привързани да му служат.

Тъй като умът може да бъде враг или приятел, трябва да го възпитаваме така, че да ни стане приятел. Движението за Ка съзнание е предназначено да научи ума постоянно да бъде зает в работа за Ка. Умът побира стотици и хиляди впечатления – не само от този живот, но и от много, много животи в миналото. Тези впечатления понякога влизат в досег едно с друго и създават противоречиви картини. Така начинът, по който работи умът, може да стане опасен за обусловената душа. Студентите по психология са запознати с разнообразните психически промени в ума. В Бхагавад-гӣт (8.6) се казва:

я я впи смарам бхва
тяджатй анте калеварам
та там еваити каунтея
сад тад-бхва-бхвита

„Каквото състояние на съществуване човек помни, когато напуска тялото си, такова състояние ще постигне.“

В момента на смъртта умът и интелигентността на живото същество създават фината форма на тялото за следващия живот. И ако умът ни внезапно помисли за нещо не особено привлекателно, ще се наложи да приемем съответното раждане в следващия си живот. Но ако в момента на смъртта човек мисли за Ка, той отива в духовния свят, Голока Вндвана. Процесът на прераждане е много фин; затова Шрӣла Рӯпа Госвмӣ съветва преданите: обучете умовете си така, че да не могат да помнят нищо друго освен Ка. По същия начин езикът трябва да бъде приучен да говори само за Ка и да вкусва само ка прасада. Шрила Рупа Госвами съветва по-нататък: тихан врадже  човек   трябва да живее във Вндвана или в коя да е част на Враджабхӯми. Враджабхӯми, земята на Вндвана, заема територия от осемдесет и четири кроши. Една кроша е равна на две квадратни мили. Когато човек заживее във Вндвана, той трябва да приеме подслон при някой напреднал предан. По този начин трябва винаги да мисли за Ка и забавленията му. Това е по-подробно разяснено от Шрӣла Рӯпа Госвмӣ в неговата Бхакти-расмта синдху (1.2.294):

ка смаран джана чся
преха ниджа-самӣхитам
тат-тат-катх-раташ чсау
курд вса врадже сад

„Преданият трябва винаги да живее в трансценденталната област Враджа и постоянно да бъде зает с ка смаран джана чся прехам, т.е. в помнене на Шрӣ Ка и на любимите му придружители. Следвайки стъпките на придружителите на Бога и под вечното им ръководство, той може да развие силен копнеж да му служи.“

Пак в Бхакти-расмта синдху (1.2.295) Шрӣла Рӯпа Госвмӣ заявява:

сев сдхака-рӯпеа
сиддха-рӯпеа чтра хи
тад-бхва-липсун кр
враджа-локнусрата

„В трансценденталната земя на Враджа (Враджа дхма) човек трябва да служи на Върховния Бог Шрӣ Ка с чувство, което изпитват и придружителите на Бога; да приеме прякото ръководство на някой придружител на Ка и да следва стъпките му. Този метод е приложим и за етапа на сдхана (духовна практика, изпълнявана в състояние на обвързаност с материята), и за етапа на сдхя (осъзнаването на Бога), когато човек е сиддха пуруша, духовно съвършена душа“.

Шрӣла Бхактисиддхнта Сарасватӣ хкура прави следния коментар върху този стих: „Този, който все още не е развил интерес към Ка съзнание, трябва да се откаже от всички материални мотиви и да научи ума си да следва прогресивните регулиращи принципи – възпяването и помненето на Ка, името, формата, качествата и забавленията му. Като развие по този начин вкус към тези дейности, той би трябвало да се опита да живее във Вндвана и да прекарва времето си постоянно помнейки името, славата, забавленията и качествата на Ка, под ръководството и покровителството на опитен предан. Това е същината на всички наставления, свързани с преданото служене.

Един начинаещ трябва винаги да слуша ка катх. Този етап се нарича шраваа даш, етап на слушане. Като постоянно слуша трансценденталното свято име на Ка и слуша за неговата трансцендентална форма, качества и забавления, човек може да достигне до етапа на приемане, наричан варана даша. Тогава той се привързва към слушането на ка катх. Когато е способен да възпява в екстаз, достига смаравастх, етапа на помнене. Помнене, вглъбяване, медитация, постоянно помнене и транс – това са петте етапа на нарастващата ка смараа. Първоначално помненето на Ка често се прекъсва, но по-нататък то става непрестанно. Когато споменът стане постоянен, той е съсредоточен и се нарича медитация. Когато медитацията се разшири и стане неизменна, тя се нарича анусмти. Чрез непрекъсната, постоянна анусмти човек достига самдхи, етапа на духовния транс. След като смараа даш или самдхи се развие напълно, душата започва да осъзнава изначалната си, естествено присъща позиция. Тогава тя може съвършено и ясно да разбере вечната си връзка с Ка. Това се нарича сампатти даш, съвършенство на живота.

Чайтаня чаритмита съветва начинаещите да се откажат от всички користни желания и просто да се заемат с регулирано предано служене на Бога според указанията на писанията. По този начин те постепенно ще развият привързаност към името, славата, формата и качествата на Ка. Когато човек развие тази привързаност, той може да служи на лотосовите нозе на Ка спонтанно, дори без да следва предписаните принципи. Това състояние се нарича рга бхакти, предано служене в спонтанна любов. На този етап преданият може да следва примера на някой от вечните придружители на Ка във Вндвана. Това се нарича ргнуга бхакти. Ргнуга бхакти, спонтанното предано служене, се извършва в шнта раса, когато човек се стреми да бъде като кравите на Ка, като тоягата или флейтата в ръката му, или като цветята около шията му. В дся раса човек следва примера на слуги като Читрака, Патрака или Рактака. В приятелската сакхя раса той може да стане приятел на Ка като Баладева, Шрӣдм или Судм. Във втсаля раса, характеризираща се с родителска обич, човек може да стане като Нанда Махрджа и Яшод, а в мдхуря раса, расата на интимна любов, човек може да стане като Шрӣматӣ Рдхрӣ или приятелките ѝ, като Лалит и прислужничките ѝ (маджарӣте), като Рӯпа и Рати. Това е същината на всички напътствия във връзка с преданото служене.“

« Previous Next »