Текст осми
тан-нма-рӯпа-чаритди-сукӣртанну-
смтьо крамеа расан-манасӣ нийоджя
тихан врадже тад-анурги-джаннугмӣ
кла найед акхилам итй упадеша-срам
тат – на Бог Ка; нма – святото име; рӯпа – форма; чарита-ди – характер, забавления и т.н.; су-кӣртана – внимателно обсъждане или възпяване; анусмтьо – и в помненето; крамеа – постепенно; расан – езикът; манасӣ – и умът; нийоджя – ангажиране; тихан – живеейки; врадже – във Враджа; тат – към Бог Ка; анурги – привързан; джана – личности; анугмӣ – следвайки; клам – време; найет – трябва да използваме; акхилам – пълно; ити – така; упадеша – на съвет или инструкция; срам – същността.
Същността на всички съвети се свежда до това човек постоянно, двайсет и четири часа в денонощието, да повтаря внимателно и да помни името на Бога, трансценденталната му форма, качества и вечните му забавления, и така постепенно да ангажира езика и ума си. С такава нагласа той трябва да живее във Враджа (Голока Вндвана дхма) и да служи на Ка под ръководството на преданите. Човек трябва да следва стъпките на любимите предани на Бога, които са дълбоко привързани да му служат.
Тъй като умът може да бъде враг или приятел, трябва да го възпитаваме така, че да ни стане приятел. Движението за Ка съзнание е предназначено да научи ума постоянно да бъде зает в работа за Ка. Умът побира стотици и хиляди впечатления – не само от този живот, но и от много, много животи в миналото. Тези впечатления понякога влизат в досег едно с друго и създават противоречиви картини. Така начинът, по който работи умът, може да стане опасен за обусловената душа. Студентите по психология са запознати с разнообразните психически промени в ума. В Бхагавад-гӣт (8.6) се казва:
я я впи смарам бхва
тяджатй анте калеварам
та там еваити каунтея
сад тад-бхва-бхвита
„Каквото състояние на съществуване човек помни, когато напуска тялото си, такова състояние ще постигне.“
В момента на смъртта умът и интелигентността на живото същество създават фината форма на тялото за следващия живот. И ако умът ни внезапно помисли за нещо не особено привлекателно, ще се наложи да приемем съответното раждане в следващия си живот. Но ако в момента на смъртта човек мисли за Ка, той отива в духовния свят, Голока Вндвана. Процесът на прераждане е много фин; затова Шрӣла Рӯпа Госвмӣ съветва преданите: обучете умовете си така, че да не могат да помнят нищо друго освен Ка. По същия начин езикът трябва да бъде приучен да говори само за Ка и да вкусва само ка прасада. Шрила Рупа Госвами съветва по-нататък: тихан врадже – човек трябва да живее във Вндвана или в коя да е част на Враджабхӯми. Враджабхӯми, земята на Вндвана, заема територия от осемдесет и четири кроши. Една кроша е равна на две квадратни мили. Когато човек заживее във Вндвана, той трябва да приеме подслон при някой напреднал предан. По този начин трябва винаги да мисли за Ка и забавленията му. Това е по-подробно разяснено от Шрӣла Рӯпа Госвмӣ в неговата Бхакти-расмта синдху (1.2.294):
ка смаран джана чся
преха ниджа-самӣхитам
тат-тат-катх-раташ чсау
курд вса врадже сад
„Преданият трябва винаги да живее в трансценденталната област Враджа и постоянно да бъде зает с ка смаран джана чся прехам, т.е. в помнене на Шрӣ Ка и на любимите му придружители. Следвайки стъпките на придружителите на Бога и под вечното им ръководство, той може да развие силен копнеж да му служи.“
Пак в Бхакти-расмта синдху (1.2.295) Шрӣла Рӯпа Госвмӣ заявява:
сев сдхака-рӯпеа
сиддха-рӯпеа чтра хи
тад-бхва-липсун кр
враджа-локнусрата
„В трансценденталната земя на Враджа (Враджа дхма) човек трябва да служи на Върховния Бог Шрӣ Ка с чувство, което изпитват и придружителите на Бога; да приеме прякото ръководство на някой придружител на Ка и да следва стъпките му. Този метод е приложим и за етапа на сдхана (духовна практика, изпълнявана в състояние на обвързаност с материята), и за етапа на сдхя (осъзнаването на Бога), когато човек е сиддха пуруша, духовно съвършена душа“.
Шрӣла Бхактисиддхнта Сарасватӣ хкура прави следния коментар върху този стих: „Този, който все още не е развил интерес към Ка съзнание, трябва да се откаже от всички материални мотиви и да научи ума си да следва прогресивните регулиращи принципи – възпяването и помненето на Ка, името, формата, качествата и забавленията му. Като развие по този начин вкус към тези дейности, той би трябвало да се опита да живее във Вндвана и да прекарва времето си постоянно помнейки името, славата, забавленията и качествата на Ка, под ръководството и покровителството на опитен предан. Това е същината на всички наставления, свързани с преданото служене.
Един начинаещ трябва винаги да слуша ка катх. Този етап се нарича шраваа даш, етап на слушане. Като постоянно слуша трансценденталното свято име на Ка и слуша за неговата трансцендентална форма, качества и забавления, човек може да достигне до етапа на приемане, наричан варана даша. Тогава той се привързва към слушането на ка катх. Когато е способен да възпява в екстаз, достига смаравастх, етапа на помнене. Помнене, вглъбяване, медитация, постоянно помнене и транс – това са петте етапа на нарастващата ка смараа. Първоначално помненето на Ка често се прекъсва, но по-нататък то става непрестанно. Когато споменът стане постоянен, той е съсредоточен и се нарича медитация. Когато медитацията се разшири и стане неизменна, тя се нарича анусмти. Чрез непрекъсната, постоянна анусмти човек достига самдхи, етапа на духовния транс. След като смараа даш или самдхи се развие напълно, душата започва да осъзнава изначалната си, естествено присъща позиция. Тогава тя може съвършено и ясно да разбере вечната си връзка с Ка. Това се нарича сампатти даш, съвършенство на живота.
Чайтаня чаритмита съветва начинаещите да се откажат от всички користни желания и просто да се заемат с регулирано предано служене на Бога според указанията на писанията. По този начин те постепенно ще развият привързаност към името, славата, формата и качествата на Ка. Когато човек развие тази привързаност, той може да служи на лотосовите нозе на Ка спонтанно, дори без да следва предписаните принципи. Това състояние се нарича рга бхакти, предано служене в спонтанна любов. На този етап преданият може да следва примера на някой от вечните придружители на Ка във Вндвана. Това се нарича ргнуга бхакти. Ргнуга бхакти, спонтанното предано служене, се извършва в шнта раса, когато човек се стреми да бъде като кравите на Ка, като тоягата или флейтата в ръката му, или като цветята около шията му. В дся раса човек следва примера на слуги като Читрака, Патрака или Рактака. В приятелската сакхя раса той може да стане приятел на Ка като Баладева, Шрӣдм или Судм. Във втсаля раса, характеризираща се с родителска обич, човек може да стане като Нанда Махрджа и Яшод, а в мдхуря раса, расата на интимна любов, човек може да стане като Шрӣматӣ Рдхрӣ или приятелките ѝ, като Лалит и прислужничките ѝ (маджарӣте), като Рӯпа и Рати. Това е същината на всички напътствия във връзка с преданото служене.“