No edit permissions for Bulgarian

Глава 3

Завръщането на Бхарата

На следващата сутрин многобройни певци и бардове се събраха в двореца с намерението да събудят царя. Застанаха близо до покоите му и започнаха рецитациите си, като възхваляваха императора и разказваха за славните дела на неговите предци. Благочестиви брамини припяваха свещени текстове, а превъзходни музиканти свиреха на различни инструменти. Припяванията и песните се примесваха с птичи трели от дърветата в двореца, създавайки изключително красив звук и приятна атмосфера.

Прислужниците в двореца – в неведение за смъртта на царя, приготвиха всичко необходимо за сутрешното му изкъпване. Донесоха златни съдове, пълни с парфюмирана вода, и голямо количество сапуни и кремове. В съответствие с ведическата традиция пред покоите на царя бяха подредени млади момичета, млечни крави и чисти метали като злато и сребро, за да създадат благоприятно начало на деня.

Когато всичко бе готово, слугините влязоха в царската спалня точно преди изгрев-слънце, за да събудят Дашаратха. Щом приближиха леглото му, видяха, че лежи неподвижно и не показва признаци на живот. Наблизо спяха Каушаля и Сумитра, изтощени от мъка. Лицата им със следи от сълзи изглеждаха повехнали като лотоси, изсушени от слънцето. Слугините се отдръпнаха разтревожени и се разтрепериха като тръстики в поток. Докоснаха тялото на царя и установявайки, че е студено и безжизнено, осъзнаха, че е умрял от мъка. Красивите жени завиха високо като стадо женски слонове, изгубили господаря си в гората.

Виковете им събудиха Каушаля и Сумитра. Щом погледнаха към императора и го докоснаха, извикаха: „О, Господи!“ и се свлякоха на земята. Кайкеи дотича в стаята и също падна, поразена от болка и мъка. Трите царици лежаха на пода, надавайки скръбни викове. Приличаха на три богини, паднали от небесата и загубили великолепието си. Цялата спалня се изпълни с разтревожени мъже и жени, които се блъскаха възбудено. Всички бяха озадачени и объркани от внезапната смърт на царя. Трите царици го наобиколиха от три страни и заплакаха безутешно.

Каушаля погледна лицето на съпруга си, което приличаше на слънце, лишено от блясъка си. Коленичи до него и като прегърна главата му, започна да упреква високо Кайкеи.

— О, жестока Кайкеи, доволна ли си сега? След като уби царя, вече можеш да се наслаждаваш на трона без страх. Рама ме остави и отиде да живее в гората, а сега и съпругът ми е на небето. Не мога да живея повече! Единствено Кайкеи, загърбила всяка почтеност, е в състояние да живее щастливо след като е видяла, че съпругът ѝ е умрял от мъка. О, жестока жено, ти унищожи благородния ни род!

Каушаля прегърна мъртвия си съпруг. Помисли си за Рама, Сита и Лакшмана. Как щяха да научат за смъртта на баща си? Какво щяха да направят, когато чуят за нея? Сигурно сега клетата Сита се притискаше изплашено в обятията на Рама, ужасена от гледките и звуците в гората. Ако скръбната вест достигнеше до нея, несъмнено щеше да умре.

Каушаля не можеше да понесе повече мъка. Провикна се през сълзи към Кайкеи:
— Убивайки царя, ти уби и мен! Ще вляза в огъня, прегърнала тялото на господаря си!

Царските министри едва успяха да отделят Каушаля от Дашаратха. Внимателно я изведоха от спалнята му и се заеха да изпълнят необходимите погребални ритуали. Тъй като никой от синовете на Дашаратха не беше в града, не можеха да организират кремацията. За да запазят тялото на императора до пристигането на Бхарата, го потопиха във вана с ароматно масло.

Столицата Айодхя, вече потънала в скръб след заминаването на Рама, стана още по-пуста. Хората даваха шумно израз на мъката си и никой не излизаше да работи. Големият град приличаше на тъмна нощ, лишена от луна и звезди. Упреквайки Кайкеи със задавени гласове, гражданите скърбяха цял ден и цяла нощ, без да намерят покой.

На следващата сутрин брамините се събраха на съвещание. Обръщайки се към Васищха, който временно пое задълженията на царя, мъдрите мъже изтъкнаха нуждата принцът бързо да бъде провъзгласен за владетел. Мъдреците описаха как царството скоро ще бъде лишено от благополучието си без закрилник. В земя без цар дори дъждът не пада в подходящото време и посевите загиват. Синовете престават да следват бащите си, а жените съпрузите си. Не може да има лична собственост, без някой да я защитава; никой не може да спи спокойно. Настъпва хаос и скоро анархията е повсеместна. Хората започват да се поглъщат едни други като риби. Атеизмът взема връх, а безбожните и порочните стават водачи.

Един от главните брамини заключи:
— Както очите предпазват тялото, така царят бди над поданиците си. Той е въплъщение на почтеността. Той е майката и бащата и най-добрият благодетел на всички. В тялото на царя живеят всички главни божества; той е могъщ представител на Върховния Бог Вишну. Затова, о, Васищха, нека Бхарата и Шатругхна се завърнат у дома. Коронясай бързо един достоен мъж, преди това древно и процъфтяващо царство да потъне в пълен хаос и тъмнина!

След като брамините се изказаха, седнаха и зачакаха мнението на Васищха. Той обходи с поглед събранието и заключи:
— Трябва веднага да изпратим бързи вестоносци в Гиривраджа, столицата на Кекая. Тъй като императорът е определил царството за Бхарата, той трябва да пристигне тук, колкото може по-бързо, за да го обявим за цар. Това не подлежи на обсъждане.

Васищха искаше Бхарата да се завърне у дома, преди да разбере за смъртта на баща му и изгнанието на Рама. Бхарата трябваше да научи трагичната новина, заобиколен от семейството си. Васищха се обърна към вестоносците:
— Кажете на принца, че всичко е наред, но че ни е нужен за нещо спешно. Вземете със себе си богати дарове за царя на Кекая и тръгнете веднага.

Пратениците яхнаха най-добрите царски коне, способни да изминават стотици мили на ден, и се отправиха бързо на запад към Гиривраджа. Поеха по най-краткия възможен път, като от време на време го изоставяха и минаваха през открити пространства и гори. Прекосиха река Малини, която течеше между планините Апаратала и Праламба, а също и Ганг при Хастинапура. Движейки се бързо през провинциите Панчала и Куруджангала, в края на втория ден стигнаха до река Сараданда. Прекосиха я и влязоха в град Кулинга, без да почиват и за миг. Минаха през града в галоп, скоро пресякоха река Икшумати, после реките Беас и Салмали и в края на третия ден пристигнаха в Кекая. Зазоряваше се, когато с изтощените си коне влязоха в град Гиривраджа и поеха право към царския дворец.

* * *

В своя дворец Бхарата тъкмо беше станал от леглото. Чувстваше се неспокоен, защото се бе събудил от сън, изпълнен със злокобни поличби. Седеше сам, потънал в мисли. Неколцина приятели дойдоха при него и го попитаха защо има толкова тъжен вид. Бхарата отговори:
— В съня си видях как баща ми, който изглеждаше обезсърчен, падна от върха на една планина в мръсно езеро. Сякаш се смееше и плуваше в него. После видях, че океанът е пресъхнал, луната е паднала на земята и целият свят е връхлетян от демони. Баща ми, помазан с червена сандалова паста, облечен в черно и с морава гирлянда на шията, се качи на колесница, управлявана от маймуни, и потегли на юг.

Бхарата познаваше науката за поличбите и сънищата. Разбра, че тези видения ясно показват смъртта на баща му или може би смъртта на някого от братята му. Въздъхна тежко и продължи:
— Гърлото ми е пресъхнало и съм силно притеснен. Внезапно се намразих без видима причина. Несъмнено предстои някакво голямо нещастие.

Докато говореше, в стаята му влезе един слуга и обяви пристигането на пратениците от Айодхя. Те застанаха пред Бхарата, поклониха се ниско и като докоснаха нозете му, казаха:
— Изпратени сме от мъдреца Васищха. Той ти съобщава, че всичко е наред, но се нуждае от незабавното ти присъствие в Айодхя за някакво спешно дело.

От името на Дашаратха пратениците връчиха даровете си на царя на Кекая и на сина му. Бяха уморени от пътуването, затова Бхарата ги покани да седнат и заръча да ги нахранят с най-хубавите ястия и напитки. Опита се да разбере точния характер на работата, заради която го викаше Васищха. Мислейки за съня, заразпитва пратениците за баща си и за другите си скъпи роднини. Те отговориха на въпросите му любезно, като внимаваха да не споменат нищо за смъртта на императора или изгнанието на Рама. Въпреки това Бхарата усещаше, че се е случило нещо ужасно. Искаше да тръгне веднага, затова отиде при цар Асвапати и го помоли за разрешение да замине. Царят го прегърна и каза:
— В твое лице дъщеря ми Кайкеи е благословена с благороден син. Заминавай, но се върни веднага щом свършиш работата.

Царят на Кекая даде на Бхарата богати дарове, които да отнесе в Айодхя – огромни слонове, коне, скъпи платове и много злато. Цар Асвапати нареди бързо отряд от най-добрите му войници да придружи внука му.

Принцът прие даровете с цялата благодарност, на която бе способен, но умът му беше другаде. Притесняваше се и нямаше търпение да тръгне. След като се сбогува с приятелите и роднините, се качи на колесницата си заедно с Шатругхна и двамата потеглиха веднага. Следван от стотици други колесници, както и от хилядите слонове и коне, дарени от царя, принцът излезе от града, подобно на полубог, напускащ небесния град на Индра.

* * *

Пътуването на Бхарата и придружителите му до Айодхя продължи седем дни. Принцът копнееше да пришпори конете и да поеме по-краткия път през гората, както бяха направили пратениците от Айодхя, но свитата му беше твърде голяма. Затова продължи по обичайните пътища и мина през много села и градове, но без да спира никъде.

Умът му бе зает с тревожни мисли. Какво би могло да се обърка, особено в присъствието на Рама и Лакшмана? Починал ли беше баща им? Да не би някакъв могъщ враг да бе обсадил града? Може би баща му просто искаше да провъзгласи Рама за цар. Но защо тогава пратениците не му го казаха?

Щом навлязоха в Кошала, Бхарата накара колесничаря си да кара по-бързо. Колесницата му полетя напред, като остави армията, предвождана от Шатругхна, да го следва бавно отзад. Скоро Бхарата пристигна в Айодхя. Загледан в града отдалече, каза на колесничаря си:
— Нещо в този голям и славен град се е променило. Не чувам обичайната глъчка, нито звука от свещени рецитации, изпълнявани от брамините по време на приношенията им. Дори животните са се смълчали. Никой не се движи по пътищата и никой не идва да ни посрещне.

Щом влязоха в града, Бхарата се разтревожи още повече. Къде бяха младите двойки, които винаги се забавляваха в градините край главната улица? Листата на дърветата капеха на земята така, сякаш ридаеха. Докато навлизаше бързо все по-навътре в града, принцът забеляза различни лоши поличби. Навсякъде грачеха гарвани и лешояди. Слънцето бе обвито в тъмни облаци, студен вятър вдигаше облаци прах и листа.

Бхарата пристигна при западната порта на града. Зарадвани, че го виждат, стражите го посрещнаха със силни викове. След като ги поздрави любезно, принцът продължи напред. Беше уморен и силно обезпокоен. Отново заговори на колесничаря си:
— Защо ме извикаха толкова внезапно тук, о, благородни? Чудя се каква ужасна беда е сполетяла града. Сърцето ми е свито и съм изпълнен със страх без видима причина.

Докато колесницата приближаваше двореца на Дашаратха, принцът се огледа наоколо. Видя знаци, които говореха, че царят е мъртъв. Къщите бяха мръсни и лишени от блясък, вратите им зееха отворени. Нямаше дим от свещени огньове, липсваше и обичайното сладко ухание на алое и сандалово дърво, което се носеше от големите сгради край главната улица. Тук-там се виждаха мъже и жени в раздърпани дрехи, бледи и отслабнали, сякаш не бяха яли от дни.

Бхарата забеляза затворените магазини и безлюдните пазарища, прашните дворове на храмовете и божествата с непрани дрехи и увехнали гирлянди – всичко изглеждаше запуснато. Обезпокоен от необичайния вид на любимия си град, принцът пристигна в двореца на Дашаратха.

Веднага отиде в покоите на баща си и се притесни, когато не можа да го намери. Всички гледаха надолу и избягваха погледа му. Слугините ридаеха, а обичайният звук от барабани, лютни и ведически рецитации бе заменен от скръбна тишина. Бхарата почувства, че стомахът му се свива, а крайниците му отмаляват. Твърде изплашен да попита за баща си, изтича в покоите на майка си. Щом влезе, Кайкеи скочи от златното си кресло. Бхарата се поклони и докосна нозете на майка си, която го прегърна. Не го беше виждала отдавна.

Продължавайки да го държи в обятията си, Кайкеи попита:
— Как мина пътуването ти, синко? Сигурно си уморен. Добре ли са дядо ти и чичо ти? Чувстваше ли се добре в царството им? Липсваше ми.

Отговаряйки на загрижените ѝ въпроси, Бхарата ѝ разказа всичко за престоя си. Все още изпълнен с тревога, попита:
— Защо не виждам царя да седи тук с теб? Къде е благочестивият ми баща? Защо всички са толкова разстроени и не говорят? Копнея да докосна нозете на баща си. Кажи ми, скъпа майко, да не би да е в покоите на Каушаля?

Обхваната от алчност за царството, Кайкеи съобщи на сина си ужасната новина, сякаш беше нещо приятно.
— Твоят високодуховен и славен баща, който винаги е бил опора на всички същества, напусна този свят.

Бхарата погледна невярващо майка си. Свлече се на колене и като се провикна: „Уви, аз съм съкрушен!“, заудря с ръце по пода. Най-лошите му страхове се потвърдиха. Заговори с объркан и възбуден ум:
— Този златен диван беше толкова красив, когато царят го удостояваше с присъствието си! Сега изглежда мрачен и лишен от блясък като безлунно нощно небе. О, къде е благородният ми баща?

Бхарата покри красивото си лице с кърпа и заплака горчиво. Като видя сина си, чието тяло сияеше божествено, да лежи на пода в това състояние, Кайкеи го повдигна и каза:
— Стани, о, царю! Защо лежиш тук потънал в отчаяние? Добродетелни души като твоята не бива да позволяват на скръбта да ги завладее. Успокой ума си, който винаги е бил отдаден на благочестието. Тази обширна земя сега очаква управлението ти, о, безгрешни!

Бхарата продължи да ридае още известно време, неспособен да проговори. Припомни си любовта и нежното отношение на баща си и как той лично го беше обучавал на държавните дела; как се бяха забавлявали и играли заедно; как му беше разказвал истории за великите им предшественици. А сега го нямаше! Нима беше възможно? Бхарата не можеше да разбере защо никой не му бе съобщил по-рано. Овладя се с мъка и каза:
— Дойдох бързо, мислейки, че царят ще обяви Рама за принц регент. Но изглежда съм сбъркал, тъй като не виждам нито баща си, нито брат си.

Принцът беше объркан. Докато изливаше мъката си, Кайкеи седеше равнодушно.
— От каква болест умря баща ми, о, майко? Какви щастливци са Рама и Лакшмана, че са могли да изпълнят последните ритуали за великия монарх. Или баща ми още е тук? Несъмнено той не знае, че съм пристигнал, иначе щеше веднага да дойде да ме види, да ме прегърне и да ми предложи благословията си. Къде е нежната му ръка, която често отупваше дрехите ми, когато падах в прахта като дете?

Бхарата вдигна пълни със сълзи очи към майка си.
— Моля те, съобщи за пристигането ми на Рама. Той знае кое е правилно: по-големият брат е като баща. Ще падна в нозете му и ще го попитам за прощалните думи на праведния и благочестив цар. Искам да чуя последното послание на обич на баща ми до мен.

Като говореше бавно, Кайкеи предаде на сина си събитията точно както се бяха случили.
— Славният цар, най-добрият сред мъдрите, напусна този свят, викайки: „О, Рама! О, Сита! О, Лакшмана!“ Обвързан от законите на времето подобно на могъщ слон, омотан с въжета, царят се предаде на смъртта с думите: „Само онези, които присъстват на завръщането на Рама, Сита и Лакшмана, ще бъдат щастливи и желанията им ще се изпълнят“.

Щом чу тази новина, Бхарата се обърка още повече. Какво бе искал да каже царят? Къде бяха братята му и Сита? Попита майка си.

Кайкеи заразказва как тримата бяха поели към гората, като говореше така, сякаш Бхарата щеше да се зарадва да го чуе.
— Принц Рама, Сита и Лакшмана напуснаха града, облечени в дрехи от дървесно лико. Отидоха да живеят в отдалечена гора и ще останат там четиринайсет години.

Бхарата беше шокиран. Истина ли беше това? Не можеше да повярва, че Рама е изпратен в изгнание. Нима бе възможно брат му да извърши престъпление?

Принцът заговори невярващо:
— Да не би Рама да е иззел незаконно имуществото на някой извисен брамин? Или без да иска е убил свят човек? Нали не е погледнал с копнеж съпругата на друг? Не мога да си представя Рама да извърши дори и най-малкия грях. Защо тогава е бил изпратен в изгнание, придружен от крехката Сита и предания Лакшмана?

Кайкеи изтълкува напълно погрешно настроението на Бхарата. Мислеше, че той ще се зарадва, щом чуе, че благодарение на интригите ѝ е станал безспорен владетел. Заговори усмихната на сина си:

— Рама не е извършил грях. Царят обаче възнамеряваше да го провъзгласи за принц регент, пренебрегвайки те напълно. Веднага щом научих за това, го помолих да изпрати Рама в изгнание и да провъзгласи за принц регент теб.

Лицето на Бхарата застина.

— Обвързан от клетва, Дашаратха изпълни молбата ми, тъй като ми дължеше изпълнението на две мои желания от случило се събитие в миналото. След като изпрати в гората Рама, който бе последван от Сита и Лакшмана, царят изпадна в дълбоко отчаяние. Изпълнен с болка и викащ постоянно името на Рама, господарят на Айодхя напусна този свят и отиде на небето.

Кайкеи забеляза болезненото изражение на Бхарата.
— Не се отдавай на скръбта, скъпи сине. Сега този град и цялата земя зависят от теб. Бъди твърд и извърши погребалната церемония на баща си, о, Бхарата. После приеми трона и стани неоспорим владетел на света.

Бхарата не можеше да повярва на ушите си. Да не би майка му да бе загубила ума си? Наистина ли си беше мислила, че той завижда на Рама и копнее за трона? Като покри лицето си с ръце и заклати бавно глава, отвърна на безсрамната Кайкеи:
— Какво е замъглило ума ти, о, жестока жено, че си извършила подобно нещо? Каква полза, че ще притежавам власт над земята, когато съм лишен от най-скъпите си роднини? Като си изпратила баща ми в отвъдното, а Рама в гората, ти си натрупала грях върху грях!

Принцът се разгневи. Действията на майка му бяха непростими. Кайкеи се сви, докато я пронизваше със суровите си думи:
— Ти си се явила в семейството ми като богинята Каларатри в нощта на вселенското разрушение! Отдавайки ти сърцето си, баща ми е предизвикал собствената си смърт и унищожението на рода си. О, жено, ти си видяла зло там, където го няма, и твоята алчност е унищожила радостта в семейството ми! Кажи ми какво те накара да убиеш царя и да прогониш праведния Рама?

Смутена от пламенната реакция на сина си, Кайкеи опита да се защити. Предаде му искрено разговора си с Мантхара.
— О, принце, не бих казала нищо на баща ти, но Мантхара ми посочи, че с теб постъпват несправедливо. Скъпи мой сине, направих го единствено за да защитя интересите ти.

ова още повече разстрои Бхарата. Обзет от мъка и гняв, запламтя като огън. Взря се с червени като мед очи в майка си, която седеше на дивана със сведена глава.
— Уви – продължи с невярващ глас, – срамувам се от собствената си майка! Като съпруга на царя, ти си причинила огромна мъка на другите му две съпруги, божествените Каушаля и Сумитра. Как не се трогна, о, коравосърдечна жено, когато видя как тези благородни царици плачат, докато храбрите им синове отиват в гората? Нима си доволна, че съпругът ти лежи мъртъв, Рама, Сита и Лакшмана са прокудени, а другите членове от семейството ти изпитват непоносима болка?

Бхарата се разрида неудържимо, но Кайкеи седеше мълчаливо. Той беше потресен от постъпката на майка си. Защо бе извършила това? Никога не се беше държала така. Винаги бе обичала Рама като собствен син. Как изобщо си беше помислила, че синът ѝ ще се радва да получи властта по този ужасен начин?

Бхарата продължи пламенно:
— Заслепена от желанието си, явно не си разбрала, че съм предан на Рама. Никога няма да управлявам царството в негово отсъствие! Силата и интелигентността ми зависят единствено от могъщия ми брат. Рама непременно трябва да стане цар, а аз ще бъда негов покорен слуга. Не мога да поема тежестта на царството, също както младото теле не може да поеме товара, носен с лекота от бика. Дори да можех да управлявам без Рама, никога не бих ти позволил да постигнеш каквото си намислила. Скоро ще умра!

Мислите на Бхарата препускаха. Трябваше по някакъв начин да поправи безумното дело на Кайкеи. Реши да отиде веднага в гората и да намери Рама. Първо трябваше да му обясни, че няма нищо общо с порочните действия на майка си. Какво ли си мислеше сега Рама? Едва ли бе повярвал, че преданият му брат е виновен! Но може би другите се съмняваха? Бхарата се ужаси и отново се нахвърли на Кайкеи:

— Не мога да стоя и да гледам как заради греховните ти желания си се отклонила от праведността. Според вечния закон на дхарма тронът трябва да се наследи от най-големия син на царя – особено когато той е достоен и обичан от всички. Непременно трябва да върна Рама от гората! О, злонамерена жено, никога няма да ме видиш на трона!

Бхарата продължаваше да упреква майка си с остри думи. Кайкеи мълчеше, мислите ѝ бяха объркани. Реакцията на сина ѝ беше съвсем неочаквана и тя не знаеше как да отговори.

Бхарата поклати глава.
— Тъй като си извършила ужасен грях, несъмнено ще се озовеш в ада. Там ще ридаеш безкрайно, без да си осъществила никоя от целите си. Не ми казвай нищо, злонамерена жено. Отказвам се от теб! Ти вече не си нито моя майка, нито съпруга на императора! Без съмнение си зла ракшаса, която е влязла в семейството ни в облика на роднина.

Бхарата съскаше като разгневена змия. Необходимо беше незабавно действие, за да се поправи стореното. Той щеше да върне Рама обратно и сам да заеме неговото място в гората, за да изпълни обета му! Как изобщо би могъл да остане сред скърбящите граждани в Айодхя, докато Рама се намираше в някаква самотна пустош?

Принцът посочи разгневено майка си и продължи:
— А ти, жестока жено, по-добре се хвърли в огъня, погълни отрова или също иди в гората! Единствено така ще се освободиш от греха на порочната си постъпка. Самият аз ще бъда пречистен от този грях едва когато Рама бъде върнат обратно и възкачен на престола.

Изпълнен с мъка, Бхарата падна почти безчувствен на пода. С разбърканите си дрехи и пръснатите наоколо накити приличаше на знаме, издигнато в чест на Индра и после внезапно свалено.

Докато лежеше потънал в мъка, министрите на Дашаратха, чувайки шума в покоите на Кайкеи, влязоха при тях. След известно време Бхарата дойде на себе си и видя, че са го наобиколили. Стана бързо и отново започна да укорява майка си, която седеше нещастна и разплакана.

Бхарата се обърна към царските съветници и каза високо:
— Тази грешница изобщо не се е посъветвала с мен за изгнанието на Рама! Никога не съм пожелавал царството! Всъщност не знаех нищо за предстоящото възкачване на Рама на трона. Бях далеч от Айодхя. Едва днес научих всички факти от майка ми, от която се отказвам напълно.

Каушаля, чиито покои бяха наблизо, чу гласа на Бхарата. Стана, защото искаше да говори с принца. Бхарата също си мислеше за Каушаля. Излезе бързо от покоите на Кайкеи, придружен от Шатругхна. Докато двамата бързаха към Каушаля, я видяха в коридора. Носеше бели копринени дрехи и беше бледа и изпита.
Цялата трепереше и изглеждаше разсеяна. Щом видя, че двамата принцове я приближават, извика и падна на пода. Бхарата и Шатругхна я вдигнаха бързо и тя ги прегърна, а те се разплакаха.

Разстроената царица каза на Бхарата:
— Вече можеш да се радваш на царство, очистено от всичките ти врагове. Несъмнено си жадувал за трона и сега майка ти го осигури. Жестоката Кайкеи прогони сина ми и го направи аскет. Сега трябва да отпрати и мен. Иначе ще поръся главата си с пепел от жертвения огън и заедно със Сумитра ще се отправя с радост по пътя, поет от Рама. При никакви обстоятелства не мога да остана повече тук.

Каушаля продължи да говори през сълзи:
— Майка ти ти е служила добре, о, Бхарата! Твоят план успя! Управлявай сега тази обширна земя, изобилстваща от богатства, но първо ме отведи там, където се намира благородният ми син. Ще прекарам дните си с него в гората.

Царицата упрекна горчиво Бхарата с много болезнени думи. Щом ги чу, принцът се изненада силно и едва не изгуби съзнание, а умът му се обърка напълно. Падна в нозете на Каушаля и каза с допрени длани:
— Несъмнено ти знаеш колко обичам Рама, о, благородна. Как изобщо можа да си помислиш, че по някакъв начин съм заговорничил с Кайкеи? Едва днес разбрах за злощастния обрат, който са взели събитията.

Бхарата докосна почтително краката на Каушаля. Наистина ли тя вярваше, че той има участие в изгнаничеството на Рама? Принцът говореше със сърцето си:
— Нека онзи, който се е съгласил с изгнанието на Рама, да пожъне греховете, които съпровождат всяко греховно дело, порицавано от писанията! Нека скита из този свят побъркан, облечен в дрипи и просещ милостиня! Нека никога не намери удовлетворение в благочестието и истината! Нека цялото му богатство стане плячка на разбойници! Нека го нападнат всички възможни болести! Нека никога не стигне до небесните селения, обитавани от полубоговете! Нека това безжалостно и греховно създание пропадне в най-тъмния ад и остане завинаги там!

Принцът даде воля на гнева си пред Каушаля. Уверяваше я в невинността си, като изричаше най-различни клетви. Ужасяваше се от мисълта, че някой може да мисли, че е настроен враждебно към Рама.

Думите на Бхарата успокоиха царицата. Тя бе говорила, водена единствено от мъката си. В сърцето си знаеше, че принцът е невинен. Погали го нежно по главата и каза:
— Твоята болка усили страданието ми, скъпи сине. Несъмнено не си извършил никакви грехове. Не си се отклонил от правия път и говориш само истината. Със сигурност ще отидеш в царството на благочестивите, дете мое.

Каушаля и Бхарата започнаха да си припомнят Рама и царя, и паднаха на пода, съсипани от мъка. Царските прислужници им помогнаха да стигнат до покоите си, където потънаха в неспокоен сън.

« Previous Next »