Глава 5

Край Ланка Рама провеждаше съвет с военачалниците си. Обсъждаха как да нападнат града. Вибхишана докладва, че четиримата му министри са проникнали в града, преобразени като птици. Бяха проучили всичко много внимателно. Вибхишана описа предпазните мерки:
— На източната порта стои Прахаста, главнокомандващият. На южната са Махапаршва и Маходара, двама почти непобедими ракшаси. На западната е разположен Индраджит, лукавият и страховит син на Равана, който е много опасен в битка. На северната порта е самият Равана.

Вибхишана информира Рама срещу колко ракшаси ще се бият. Наброяваха десетки милиони, всички снабдени с всевъзможни ужасни оръжия. Битката нямаше да е лека.

Рама се усмихна. Издаде подробни заповеди за атакуването на всяка порта. Сугрива, Джамбаван и Вибхишана щяха да останат в центъра на армията. Нила щеше да нападне източната страна, Ангада – южната, Хануман – западната, а Рама щеше да атакува северната. Не желаеше да губи време, искаше веднага да се изправи срещу Равана. Нареди маймуните да се сражават само в естествената си форма, за да не стане объркване. Принцът подозираше, че демоните ще използват мистичните си сили и ще приемат различни форми. Маймуните щяха да се разпознават най-добре, ако запазеха вида си непроменен.

Вечерта наближаваше. Битката щеше да започне на следващия ден. Рама реши да изкачи планината Сувела и да прекара нощта там. Докато се изкачваше по планинския склон, заговори на Лакшмана:
— Ще можем да видим Ланка от върха. Вече нямам търпение сражението да започне. Гневът ми към Равана расте с всеки изминал миг. Цялата ракшаска раса ще загине заради порочния си и упорит цар.

Рама стигна върха на планината Сувела заедно със стотици от най-опитните маймунски воини. Те огледаха Ланка, окъпана в червеникавата светлина на залязващото слънце. Защитните ѝ укрепления приличаха на отвесна скала, а плътните редици от ракшаси сякаш образуваха още една, по-тъмна стена. Никъде в строя на тежковъоръжените демони не се виждаше пролука. Маймуните зареваха нетърпеливо. Докато наблюдаваха врага си, слънцето залезе и изгря пълна луна. Продължиха да стоят нащрек заедно с Рама и да се оглеждат за всякакви знаци, подсказващи коварно нощно нападение.

Когато съмна, маймуните отново огледаха внимателно Ланка. От върха на планината Трикута градът изглеждаше прекрасно с високите си бели порти и златните и сребърни укрепления. Навсякъде в него се издигаха просторни къщи, красиви дворци и внушителни храмове със златни куполи. Маймуните видяха, че по протежение на външната стена са подредени най-различни военни съоръжения. Ракшасите се приготвяха за бой под оглушителния съпровод на барабани, раковини и тромпети.

Както гледаха към Ланка, Рама и маймуните видяха в далечината самия Равана. Демонът се появи над градската порта, облечен в червена роба и украсен с блестящи алени накити. Вееха му от двете страни и държаха голям бял чадър над главата му.

Като го видя, Сугрива стана нетърпелив. Бързо слезе от планинския връх и с един мощен скок се озова на мястото, където стоеше демонския цар. Втурна се към него и извика:
— Аз съм приятел и слуга на Рама, господарят на този свят. Покажи ми силата си, о, ракшасе, защото днес няма да те пощадя!

При тези думи Сугрива се нахвърли върху Равана и бутна блестящата му диадема на земята. Ракшасът го отблъсна и се приготви за битка. Извика гневно:
— Днес ще счупя красивия ти врат, о, маймуно!

Равана сграбчи Сугрива и го удари в земята, но маймуната отскочи от нея като топка. Отново се спусна към Равана и го стисна здраво. Както се бореха, вкопчваха и дращеха един друг, двамата приличаха на две високи дървета, преплетени и разтърсвани от вихрушка. И двамата бяха надарени с изключителна мощ и се биеха с огромна сила. Паднаха на земята и се затъркаляха по нея, а после се свлякоха от плоския покрив на портата на земята и продължиха да се удрят яростно. Тъй като и двамата бяха отлични воини, прилагаха различни техники с голямо майсторство. Приличаха на лъв и тигър, вкопчили се в свиреп бой до смърт. Когато се отделяха един от друг, започваха да се обикалят, като всеки се нахвърляше на противника си с груби думи.

Заемаха различни позиции и се движеха по най-различен начин – ту се втурваха напред, ту се завъртаха, ту подскачаха високо, ту приклякваха. Удряха се и се снишаваха със светкавична скорост и изглеждаха великолепно, но никой от двамата не можеше да вземе надмощие. Равана започна да се уморява и реши да използва свръхестествената си сила. Сугрива отгатна намерението му и подскочи високо, приземявайки се отново на покрива на портата. След още един мощен скок се понесе към планината Сувела. Равана остана да стои разгневен на земята. Виждайки, че маймуната се връща при Рама и Лакшмана, демонът се отказа да я преследва. И без това битката с принца щеше да започне скоро.

Рама прегърна Сугрива и огледа раните, които му беше нанесъл Равана. Леко обезпокоен от действията на маймуната, той я укори с обич:
— Царете не бива да се държат по такъв безразсъден начин, о, могъщи! Какво щеше да стане с мен, ако ти се беше случило нещо? Със сигурност нямаше да остана жив, ако те бяха убили. Моля те, не бъди толкова невъздържан.

Сугрива се поклони на Рама и отвърна:
— Като видях отвратителния демон, който отвлече съпругата ти, загубих контрол. Прииска ми се да му дам урок. Съжалявам.

Рама похвали куража и силата на маймунския цар, след което се обърна към Лакшмана.
— О, храбри братко, дойде време за битка! Трябва да разположим войската си за бой. Виждам многобройни ужасни поличби, предсказващи голямо унищожение и смърт. Скоро земята ще се покрие с камъни, стрели и мечове, хвърлени от маймуните и раксашите. Навсякъде ще потекат гъсти потоци от плът и кръв. Веднага трябва да поемем заедно с маймуните и мечките към Ланка.

Рама бързо слезе от планината, следван от брат си. Щом стигна до подножието ѝ, огледа армията. После с помощта на Сугрива я строи за битка. В подходящия момент нареди на воините си да се придвижат напред. Те потеглиха, надавайки силни викове, от които земята се разтресе, а стените на Ланка потрепериха. Различните ванарски военачалници скоро заеха определените им позиции пред портите на Ланка. Самият Рама застана на северната порта. Сугрива се разположи на известно разстояние от града. Заедно с Лакшмана и Вибхишана определи колко дивизии да има всеки военачалник.

Грабвайки големи дървета и огромни камъни, маймуните се втурнаха напред. Навириха гневно дългите си опашки и оголиха страховити зъби. Очите им бяха кървясали, а лицата – изкривени от ярост. Както подскачаха високо във въздуха, приличаха на рояци скакалци. Ръмженето и ревът на свирепите мечки, водени от Джамбаван, ехтяха като грохота на могъщ океан.

Армията бързо обгради Ланка, като не позволяваше дори на вятъра да проникне в града. От крепостните стени ракшасите се изпълниха с удивление при вида на безчислената армия от маймуни и мечки. Затичаха се във всички посоки, готвейки се да защитават града.

Рама извика Ангада и го помоли да отнесе вест на Равана. Това беше последният шанс на демона. Ако върнеше Сита, битката можеше да бъде избегната. Принцът заръча на Ангада:
— Иди при десетоглавото чудовище от мое име. Кажи му, че чашата на греховете му е преляла. Скоро ще последва наказание за всичките му простъпки спрямо риши, полубогове, гандхарви, апсари, якши и други, да не говорим за позорното отвличане на Сита. Ще смажа наглостта му, породена от благословията, която получи от Брахма. Той скоро ще види града си разрушен до основи, а ракшасите проснати безжизнени на земята. Ще се изправя непоколебимо на бойното поле и ще го унищожа!

Рама предложи на Равана възможност да се предаде. Ако се съгласеше да върне Сита, армията щеше да се оттегли. В противен случай светът скоро щеше да се освободи от ракшасите с изключение на тези, които потърсеха закрила при Рама.

Ангада подскочи високо във въздуха и прехвърли стените на Ланка. Изправи се пред Равана, изумявайки демоните със скоростта и ловкостта си. Застана на известно разстояние от ракшаса и го уведоми, че е пратеник на Рама. После му предаде съобщението на принца дума по дума.

Равана бе обхванат от гняв. Нареди на министрите си да пленят и убият Ангада. Четирима огромни демони веднага го сграбчиха за ръцете. Маймуната запламтя като огън и позволи на ракшасите да го заловят. Заедно с увисналите на ръцете му демони скочи на една висока козирка. След това заблъска ракшасите един в друг и те паднаха в безсъзнание на земята. Маймуната изкрещя силно името си и изрева:
— Победа за Рама!
С мощен скок се върна при принца, като разруши стената, от която скочи. Отговорът на Равана беше пределно ясен.

Като видя силата на Ангада, Равана се намръщи. Предусети гибелта си. Седна с въздишка сред министрите си, но все така не помисляше да се предаде.

Рама прие с обич завърналия се Ангада. Като чу за жестокия отговор на Равана, реши твърдо да се бие и веднага нареди атака. Покачен на раменете на една маймуна, поведе лично армията. Цялата земя около Ланка покафеня от маймуни и мечки. Те изпълниха крепостните ровове и покриха напълно защитните стени, докато се катереха бързо по тях. Въздухът ехтеше от викове: „Победа за Рама и Сугрива!“. Стотици могъщи маймуни се изкачваха по стените, ревейки свирепо. Заляха валовете и започнаха да разкъсват ракшасите със зъби и нокти.

Равана нареди на армията си да атакува врага. Вдигна се оглушителен шум. Във въздуха се разнесе ужасяващият звук от хиляди барабани. Ракшаси със страховити черти надуваха раковини и тромпети и призоваваха огромните сили на Равана на бой. С тъмните си крайници, украсени с бляскави украшения, ракшасите приличаха на безброй облаци, озарени от светкавици. Те радостно се втурнаха напред като вълните на океан, преливащ от дъждовете на вселенското унищожение. Слонско тръбене, цвилене на коне, тропот на колесници и демонски крясъци огласиха земята и небето.

Ракшасите удряха маймуните с пламтящите си боздугани, копия, пики и брадви. Маймуните сграбчваха демоните с мощните си ръце и ги смъкваха от стените. Нанасяха им ужасни удари с юмруци и крака. Демоните отвръщаха с къси и дълги стрели. Докато се биеха, крещяха имената си. Навсякъде около Ланка имаше маймуни, мечки и ракшаси, вкопчени в свирепа битка. Земята бързо се покри с дебел слой от плът и кръв.

Велики герои сред ракшасите се качиха на бляскави колесници и се понесоха извън града. Ослепителните им брони пламтяха като огън. Други поеха на битка на гърбовете на гигантски слонове, а трети атакуваха с мощни коне. Помагаха им десетки хиляди ракшаси пехотинци с разкривени от ярост страшни лица. Крещейки: „Победа за царя!“, демоните се втурнаха в боя като черна река, потекла от градските порти. Някои от тях се издигнаха във въздуха и се спуснаха върху армията на Рама, стиснали огромни мечове. Други се биеха пешком, като размахваха страховитите си оръжия и крещяха гневно. Ванарите ги посрещнаха с радостни викове. Двете армии приличаха на небето и земята, сблъскали се във висините.

Между героите от двете страни започнаха свирепи двубои. Ангада се биеше с Индраджит, както Шива се е сражавал с демона Андхака. Хануман водеше яростна битка с огромния ракшас Шарабха, а Вибхишана се сражаваше с буен демон на име Супаршва. Сугрива, Прагхаша и Лакшмана се нахвърлиха върху Дурмукха. Четирима от най-могъщите ракшаси нападнаха Рама, който стоеше на бойното поле сияещ като бездимен огън.

Бушуваше жестока и объркана битка. Всички участници търсеха бърза победа и се биеха с невероятна сила. По земята потекоха кървави потоци, в които се носеха трупове подобно на стволове с коси като водорасли. Навсякъде се търкаляха глави, ръце, крака и торсове. Грохотът от битката беше оглушителен и всяваше ужас в сърцата на онези, които не се хвърляха геройски в боя.

Шарабха хвърли по Хануман пламтящо копие, което прониза маймуната в гърдите. Разгневен от атаката, Хануман скочи в колесницата на демона и я разтроши с голи ръце, убивайки и ракшаса. Сугрива грабна масивно дърво сал и го стовари върху колесницата на Прагхаша, смазвайки ракшаса до смърт. Свиреп и прочут демон на име Пратапана се втурна с крясък към Нала и го прониза със сто остри стрели. С една от тях Нала скочи в колесницата на демона и му избоде очите. С градушка от стрели Лакшмана срази Дурмукха, а с едно бързо копие улучи демона в сърцето. Рама бързо отсече главите на четиримата ракшаси, които го бяха обградили.

Могъщият Маинда, един от командирите на маймуните, скочи в небето, за да се бие с ракшасите, които летяха там. Сграбчи силния демон на име Ваджрамущи и го удари в земята заедно с колесницата му и четирите мощни коня. Никхумбха, синът на Кумбхакарна, изстреля сто бързи стрели към Нила. Маймуната грабна едно колело и се хвърли към ракшаса, който стоеше и се смееше в колесницата си. Никхумбха изстреля още сто стрели към напредващия Нила. Без да обръща внимание на атаката, Нила скочи в колесницата на ракшаса и замахна с желязното колело. Както Вишну отсича главите на демоните със своята чакра, така и Нила отряза главата на Никхумбха, а също и тази на колесничаря му.

Видюнмали, един от командирите на ракшасите, нападна Сушена с позлатените си стрели. Като не спираше да реве, той прониза маймуната със стотици остри стрели. Разярен, Сушена грабна планинска канара и я запрати по демона. Видюнмали побърза да скочи от колесницата си, преди канарата да падне върху нея и да я разбие на парчета. Демонът застана на земята с боздуган в ръка. Сушена вдигна огромен камък и го хвърли по ракшаса, който размаха страховития си боздуган и успя да удари маймуната в гърдите. Без да трепне от удара, Сушена стовари камъка върху главата на демона със силата на мълния. Видюнмали падна безжизнен на земята като изтръгнато от буря дърво.

Множество храбри ракшаси намериха смъртта си по този начин от могъщите герои сред маймуните и мечките. Бойното поле се осея с всякакъв вид копия, боздугани и стрели. Разбити колесници лежаха сред трупове на коне и слонове. Обезглавени тела на ракшаси и маймуни подскачаха във въздуха, пръскаха кръв наоколо и накрая падаха на земята. По полето се виждаха лешояди и чакали, които пируваха с плътта и кръвта.

С настъпването на нощта ракшасите почувстваха, че силата и ентусиазмът им се увеличават. Битката продължи и през нощта, макар че противниците едва се различаваха едни други. Чуваха се гласове: „Ти маймуна ли си или ракшас?“, викове: „Стани и се бий!“ и „Защо бягаш?“, примесени със стоновете на ранените и умиращи воини. Маймуните разпознаваха ракшасите по златните им брони, проблясващи на лунната светлина и ги нападаха с юмруци или ги разкъсваха с острите си зъби. Могъщи маймуни поваляха слоновете и конете, яхнати от демоните. Герои сред ванарите сграбчваха ракшаси, смазваха ги в прегръдката си и ги пускаха безжизнени на земята, оставяйки ги за храна на чакалите.

Рама и Лакшмана стояха един до друг като двама блестящи богове. Избиха безброй ракшаси, включително онези, които се носеха невидими във въздуха, с бързи стрели. Дори героите сред демоните не смееха да приближат двамата принцове, които се биеха в средата на бойното поле.

Разнасяше се невъобразим шум. Ракшасите удряха безброй литаври и големи тъпани и надуваха хиляди раковини и тромпети. Тези звуци, примесени с писъците на ранените и сблъсъка на оръжията, създаваха ужасен грохот. Беше трудно да се движиш по земята заради безбройните трупове, които се търкаляха на нея. Маймуни и ракшаси лежаха на бойното поле със стърчащи от безжизнените им тела копия и стрели. Тази първа нощ от битката беше като нощта на вселенското разрушение. Избити бяха милиони воини. Духове и нощни чудовища обикаляха бойното поле, наслаждавайки се на сечта и смъртта.

Ракшасите се обединиха и предвождани от шестима от могъщите си военачалници, яздещи в една линия, се втурнаха като един към Рама и Лакшмана. Рама изстреля хиляди пламтящи стрели, които осветиха земята като огньове. Почти мигновено порази предните шестима ракшаси с шест безпогрешни стрели. С други стрели с позлатени върхове разкъса на парчета още стотици ракшаси, които го приближаваха. Лакшмана стоеше зад него и отблъскваше коварните демони, нападащи Рама в гръб. Ракшасите, които се нахвърляха на принцовете, изчезваха като пеперуди в пламъците на огън.

Ангада водеше яростен бой с Индраджит. С канара, която приличаше на планински връх, смаза колесницата на демона. Индраджит се издигна във въздуха и стана невидим. Изтощен от битката, реши да се оттегли.

Като видяха как Ангада победи Индраджит, полубоговете и ришите го приветстваха. Рама и Лакшмана също възхвалиха храбростта на маймунския принц. Провикнаха се:
— Справи се чудесно! Браво!

Като чу как възвеличават врага му, Индраджит бе обзет от страшна ярост. Все така невидим, демонът изстреля остри стрели, които проблясваха като светкавици. Те сякаш се появиха от нищото, понесоха се към Рама и Лакшмана и пронизаха телата им. Ракшасът използва мистичната си сила, за да изстрелва стрели, които бяха отровни змии и се увиваха около Рама и Лакшмана. Двамата принцове паднаха на земята, оплетени в здрава мрежа от гърчещи се змии с лъскави неземни тела.

Рама веднага нареди на десет маймуни да издирят Индраджит. Хануман, Ангада и осем ванарски генерали се понесоха във въздуха и се застрелкаха из него, като въртяха дървета и боздугани, но не можеха да открият демона, който не спираше да изстрелва по тях бързите си железни стрели, украсени с пера от мишелов. Като не спираше да се смее и оставаше все така невидим, Индраджит изстреля хиляди стрели към Рама и Лакшмана. По телата им не остана място, което да не е пронизано, а от раните им потече обилно кръв. Заприличаха на дървета в червена пролетна премяна. Индраджит се провикна:
— Дори могъщият Индра не може да ме открие, когато съм невидим. Какво остава за вас, които сте двама смъртни! Сега ще ви изпратя в обителта на Ямараджа с острите си стрели!

Демонът продължи да сипе стрели към двамата овързани братя, които почувстваха как силите ги напускат. Лежаха на земята, а лъковете бяха паднали от ръцете им. Стрели с върхове под формата на брадви, бръсначи и телешки зъби свистяха към тях от небето. Виждайки ги да лежат облени в кръв, маймуните завикаха скръбно и уплашено. Наобиколиха падналите принцове и се разплакаха отчаяно.

Индраджит реши, че врагът му е разгромен. Напусна удовлетворен бойното поле и се понесе към Ланка, за да съобщи радостната новина на баща си.

Маймуните изгубиха надежда. Започнаха да се удрят скръбно по гърдите и се разридаха. Докато се взираха в небето, боейки се от следващи нападения от невидимия Индраджит, видяха че към тях идва Вибхишана. Някои от маймуните помислиха ракшаса за Индраджит и се разбягаха, но той им извика да не се страхуват. Като използва мистичното си зрение, разбра, че Индраджит си е отишъл. Каза на маймуните да не се тревожат и коленичи до Рама.

Вибхишана заговори на Сугрива с болка в гласа:
— Тези двама братя, които винаги се осланят на добродетелта, са сразени от коварството на Индраджит. Жестокият демон не може да се изправи срещу тях в честен бой. Затова прибягва до магии и се крие като страхливец.

Вибхишана обясни на маймуните, че Рама и Лакшмана са обездвижени от мистично оръжие, което Индраджит е получил в дар от Брахма. Дори полубоговете не можеха да ги освободят. Това още повече натъжи маймуните. Сугрива извика съкрушено:
— Днес всички надежди на Рама бяха разбити! Усилията ни са напразни и всичко е загубено! Какво ще правим сега?

Вибхишана хвана Сугрива за лакътя и го утеши:
— Не унивай, о, царю на маймуните! Винаги има подобни сблъсъци. Победата никога не е сигурна. Героите не ридаят, когато срещнат препятствия. Вместо това се изпълват с още повече решителност. Имам усещането, че двамата принцове ще се възстановят. По някакъв начин ще се освободят, сигурен съм в това. Бъди силен, Сугрива, защото страхът от смъртта не бива да завладява отдадените на истината и благочестието.

Вибхишана потопи ръка в хладка вода и избърса очите на маймунския цар. Посъветва го да наблюдава отблизо Рама и Лакшмана. Те все още дишаха, а телата им сияеха. Беше ясно, че са загубили съзнание само за определено време. Вибхишана беше уверен, че скоро ще се свестят и ще намерят възможност да излязат от затруднението. Тръгна с Джамбаван, за да успокои и обедини останалата част от армията, тъй като новината за поражението на Рама се беше разпространила бързо. Сугрива, Хануман и другите маймунски военачалници застанаха до принца и зачакаха да дойде в съзнание.