No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 8

мантря чбхянугта
париваджбхивдя там

руроха ратха каишчит
паривакто 'бхивдита

мантря – като взе разрешение; ча – и; абхянугта – получавайки разрешение; париваджя – прегръщайки; абхивдя – поклон в нозете; там – на Махрджа Юдхихира; руроха – качи се; ратхам – колесницата; каишчит – от някои; паривакта – прегърнат; абхивдита – получи почитания.

После Богът помоли за разрешение да си замине и го получи. Той отдаде почитанията си на Махрджа Юдхихира, като се поклони в нозете му, а царят на свой ред го прегърна. Останалите също го прегърнаха и му отдадоха почитанията си и след това Богът се качи в колесницата си.

Махрджа Юдхихира бил по-голям братовчед на Бог Ка, затова на сбогуване Богът се поклонил в нозете му. Царят го прегърнал като свой по-малък брат, макар че знаел съвършено добре, че Ка е Върховната Божествена Личност. Богът изпитва удоволствие, когато от любов преданите му го смятат за свой подчинен. Никой не може нито да превъзхожда Бога, нито да се изравни с него. Но Той обича преданите му да се държат с него като че ли Той е по-млад от тях. Всичко това са трансцендентални забавления на Бога. Имперсоналистите не могат да постигнат свръхестествените роли, които играят преданите на Бога. След това Бхӣма и Арджуна прегърнали Бога, защото му били връстници, а Накула и Сахадева му се поклонили, защото били по-млади от него.

« Previous Next »